4 Р Е Ш Е Н И Е № 183 СОФИЯ, 01.08.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на осемнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Цветкова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 847/2012 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 1559 от 27.07.2012 г. по гр.д. № 1398/2012 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 911 от 10.03.2012 г. по гр.д. № 18 829/2010 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Д. Г. К. против [община], В. Н. К. и С. С. С. иск за установяване правото на собственост на ищеца върху недвижим имот с площ 463 кв.м, представляваш поземлен имот с идентификатор № 10135.2526.332 по КК на [населено място], находящ се в [населено място], район “Приморски”, м.”С. Н.”. В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от Д. Г. К. чрез неговия пълномощник адв. Ст. С.. Жалбоподателят поддържа, че изводът на въззивния съд, че не е манифестирал намерението си да вледее спорната част за себе си, е в противоречие със събраните по делото доказателства и житейската логика. Ответникът по касация С. С. С. в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез неговия пълномощник адв. А. А., е изразил становище, че касационната жалба е неоснователна. Ответникът В. Н. К. не е взел становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба оплаквания и становищата на страните, приема следното: Предмет на иска за собственост е недвижим имот с площ 463 кв.м, за който е установено, че е част от лозе с площ 1.2 дка в м. “А.”, предоставено по замяна от Т. комисия през 1958 г. на К. К. Г.. С нотариален акт № 37, т.ІV, дело № 1172 от 10.04.1964 г. същият бел признат за собственик на този имот. С нотариални актове № 114, т.V, дело № 1692/75 г., № 115 , т.V, дело № 1693/75 г. и № 116, т.V, дело № 1964/75 г. К. Г. дарил съответно на внуците си В. Н. К., С. С. С. и Д. Г. К. по 1/3 ид. част от имота. През 1977 г. на името на Д. Г. К. било издадено разрешение за строеж за построяване на постройка по типов проект на обозначеното в окомерната скица място в западната част. Къщата била построена през 1978-1979 г. и оттогава Д. К. живее в нея постоянно. През 1991 г. на името на същия било издадено разрешение за строеж за изграждане на пристройка към съществуващия строеж. С помощта на съдебно- техническа експертиза по делото е установено, че предоставеното в замяна на К. К. Г. лозе е било заснето в кадастралния план от 1977 г. с пл.№ 864, записан първоначално в разписния лист към този план на името на К. Г., а след това - на името на В. Н. К., С. С. С. и Д. Г. К.. С гласни доказателства по делото е установено, че съсобственици си поделили мястото на три равни части, между които нямало ограда, но всеки знаел своята част и я обработвал. Частта на Д. била в началото, откъм пътя, където същият е построил и сградата, в която живее постоянно. До него било мястото на С., а до него - мястото на В.. Между съсобствениците не е имало спорове относно разпределението и фактическото ползване на съсобствения имот. Установено е по делото, че за м.” С. Н.” има одобрен план на новообразуваните имоти. По този план бивш имот пл.№ 864 е разделен на две, като част от него с площ 463 кв.м е заснета с № 332 и е записана на името на Д. К.. Останалата част е заснета с № 334. С акт № 6023 от 12.03.2010 г. [община] е актувала като частна общинска собственост на основание чл.2, ал.1, т.7 ЗОбС 63/463 ид. части от поземлен имот с идентификатор 10135.2526.332 . При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че имотът никога не е бил общински, а е бил собственост на физически лица, поради което е бил годен обект на придобивна давност. Ищецът обаче не е придобил правото на собственост върху спорната реална част, тъй като е установил владение върху нея като съсобственик и не е манифестирал по отношение на останалите съсобственици намерението си да владее тази част за себе си. Основание за този извод е намерил в обстоятелството, че ищецът не е поставил трайна граница между владяната от него част и останалата реална част от имота, която да сочи, че владее тази част само за себе си и отблъсква владението на останалите съсобственици. Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е дали може да се приеме, че съсобственикът е променил намерението си и е започнал да владее за себе си реална част от съсобствения имот, ако тя не е обособена от останалата част от имота с трайна граница. На този въпрос следва да бъде даден положителен отговор. За да се приеме, че съсобственикът е променил намерението си и е започнал да владее вещта само за себе си, необходимо е да се установи че той е извършил такива действия, които недвусмислено сочат, че счита вещта за своя и ако другите съсобственици опитат да установят фактическа власт върху нея, ще бъдат отблъснати. Това се отнася и до владението върху реална част от недвижим имот. Промяната на намерението може да се обективира по различни начини. Поставянето на трайна граница между завладяната от съсобственика част и останалата част от имота е само един от тях. Промяната на намерението може да е налице и когато съсобственикът с едностранни действия съществено изменени предназначението на съсобствената вещ или на реалната част от нея, или когато построи сграда без надлежно отстъпено право на строеж от другите съсобственици и по този начин демонстрира на останалите съсобственици, че счита себе си за собственик на терена В този смисъл са разясненията, дадени в ППВС № 6/ 74 г. В случая по делото е установено, че след възникване на съсобствеността върху лозето от 1.2 дка през 1975 г., страните по делото си разпределили реално ползването му, като всеки от тях знаел точно границите на предоставената му за ползване част и я обработвал. През 1977 г. жалбоподателят построил върху своята част жилищна сграда, в която живее и до момента. През 1991 г. изградил пристройка към нея. Няма данни строителството да е осъществено въз основа на отстъпено от останалите съсобственици право на строеж. Всички тези действия сочат, че още от 1977 г. жалбоподателят се е считал за собственик на тази реална част от имота. Тези фактически действия са извършени явно и са достигнали до знанието на останалите съсобственици, които не са се противопоставили. По делото няма данни, а и не се твърди от ответниците жалбоподателят Д. К. да е упражнявал фактическа власт върху реална част от имота, различна от тази, за която съсобствениците се споразумели да ползва. С гласни доказателства е установено, че от изток границата на тази част е била обозначена с метални колове. С оглед така установените факти по делото и отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че са доказани елементите от фактическия състав на придобивната давност. В продължение на повече от 30 години Д. Г. К. е упражнявал явно, спокойно, необезпокоявано фактическа власт върху реална част от б. имот пл.№ 864, заснета в кадастралната карта като самостоятелен ПИ с идентификатор № 10135.2526.332 по КК на [населено място], поради което е придобил тази част по давност. Като е достигнал до друг извод, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон. Поради това въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно на основание чл. 281, т.1 ГПК и тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършването на допълнителни съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция, като бъде признато по отношение на [община], В. Н. К. и С. С. С., че Д. Г. К. е собственик на недвижим имот с площ 463 кв.м, представляваш поземлен имот с идентификатор № 10135.2526.332 по КК на [населено място], находящ се в [населено място], район “Приморски”, м.”С. Н.”. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1559 от 27.07.2012 г. по гр.д. № 1398/2012 г. на Варненския окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [община], В. Н. К. и С. С. С., че Д. Г. К. е собственик на недвижим имот с площ 463 кв.м, представляваш поземлен имот с идентификатор № 10135.2526.332 по КК на [населено място], находящ се в [населено място], район “Приморски”, м.”С. Н.”. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: