Р Е Ш Е Н И Е №304 гр. София,23 август 2023 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди двадесет и трeта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при участието на секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурор Софиянски, изслуша докладваното от съдията Каракашева дело № 430/2023 година и съобрази следното: Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия Д. К. М. и на служебния му защитник адв.Н. Б. срещу решение № 40/15.03.2023г. на Апелативен съд – Варна, постановено по внохд № 140/2022 година. В изготвената лично от него жалба подсъдимият М. настоява, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения; при нарушение на материалния закон и при явна несправедливост на наложеното му наказание, което ангажира всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НК.Отправено е искане за отмяна на въззивния съдебен акт и постановяване на нов от касационния съд, с който М. да бъде признат за невиновен и изцяло оправдан по вменените му обвинения.В условията на алтернативност се претендира намаляване на наложеното му наказание или отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Варненски апелативен съд. Основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК се обосновава с твърдения за това, че решението на АС-Варна е постановено от незаконен състав. Въведен е и довод за неизпълнение от въззивния съд на задълженията, произтичащи от чл.13, чл.14, чл.107 и чл.303 от НПК, без да са изложени конкретни съображения в негова подкрепа. Бланкетно са заявени и оплаквания за неизяснена фактическа обстановка ; за липса на пълен и задълбочен анализ на доказателствения материал, като предмет на обсъждане са били само доказателствата, подкрепящи обвинителната теза, но не и оправдателните такива.Така заявените нарушения, според изложените в жалбата твърдения, от една страна съществено нарушават правото на защита на подсъдимия, а от друга – опорочават проведения съдебен процес, очертавайки го като несправедлив. Касационният повод по чл.348, ал.1, т.1 от НПК е защитен с разбирането, че касаторът е осъден неправилно, тъй като липсват доказателства, които да установят по несъмнен и категоричен начин, че той е автор на вменените му престъпни деяния. В подкрепа на заявеното в алтернатива основание за явна несправедливост на наказанието, подсъдимият сочи, позовавайки се на практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Б. срещу България и др., че са надхвърлени разумните срокове на провеждане на наказателното производство.Това обстоятелство не само не е съобразено от въззивния съд, но последният дори е завишил режима на изтърпяване на наказанието „Доживотен затвор“ на „специален“, което дава основание за ангажиране на касационния повод по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. В касационната жалба, изготвена от адв.Б. в качеството му на служебен защитник на подсъдимия М. също са заявени всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, като е отправено искане за отмяна на обжалваното решение и признаване на подсъдимия за невиновен и оправдаването му по повдигнатите обвинения, а в алтернативи – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС-Варна или намаляване на размера на наложеното наказание.Според развитите общи съображения, въззивният съдебен акт е неправилен, постановен е в нарушение на материалния закон, при неправилно интерпретиране на събрания по делото доказателствен материал, при неизяснена фактическа обстановка и при превратно и едностранчиво тълкуване на събраните по делото доказателства.В сезиращия документ не е направено разграничение на касационните поводи по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, като се настоява, че „при формиране на вътрешното си убеждение, въззивната инстанция е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с:1/ оценката на годността на част от доказателствата; 2/ преценката си относно допустимостта на подмяна на първични с производни доказателства; 3/ оценката на доказателствата, с оглед тяхното действително съдържание и 4/неправилно приложение на материалния закон“.В подкрепа на така формулираните оплаквания са развити съображения, според които приетата от въззивния съд фактическа обстановка се опровергава от намерените на местопрестъплението обективни находки, закрепени в протокола за оглед на местопроизшествие, съставен на 18.06.2006г.Изложени са и твърдения, обосноваващи порочност на процесуално-следственото действие, с което инкриминираният револвер /т.е. останалата част от него/, предаден доброволно с протокол за претърсване и изземване от свидетеля С. И., е приобщен към доказателствената маса. По –нататък се настоява, че съдът е изградил изводите си относно авторството на деянията, обсъждайки само доказателствата, които подкрепят обвинителната теза и при пълно игнориране на оправдателните такива.Наред с това, значимата част от доказателствените източници е оценена превратно, не според действителното им съдържание.Твърди се също, че въззивната инстанция се е позовала на доказателства, които са недопустими от гледна точка на разпоредбите на НПК.Развити са съображения относно това, че решителни защитни възражения са оставени без отговор, а тези, на които въззивният съд е дал отговор, бележат нелогичност, а и нямат доказателствена обезпеченост.Поддържа се още, че съдебната позиция за доказано авторство и за двете деяния е неубедително защитена и в този смисъл декларативна. На следващо място се претендира непълнота на разследването, като се настоява, че извършеният в дома на св.К. оглед на местопроизшествие е формален, тъй като не са събрани дактилоскопни следи от разследващите органи.Оспорва се направената с решението връзка – извършената в имота на св.К. кражба, при която е отнет револвер – намереният метален детайл в дома на пострадалата П., представляващ част от револвер- предаденото от св. С. И. оръжие, оставено в управлявания от последния автомобил от подс.М., като се настоява, че тя не е достатъчна за категоричност на извода, че кражбата била извършена от подс. М., както и че той е осъществил грабежа в дома на П., при който е причинена смъртта й.В този контекст се настоява, че събраните по делото доказателства, които са само и единствено косвени, не сочат на категоричния и несъмнен извод, че именно подс.М. е автор на двете деяния, за които са му повдигнати обвинения с обвинителния акт. Явната несправедливост на наложеното наказание е аргументирана с изтеклия период от време от момента на деянието, който е значителен и в този смисъл следва да намери отражение при индивидуализацията на наказанието на подс.М.. В съдебно заседание пред касационния съд жалбите се поддържат от подсъдимия М. и от защитника му - адв.Б..В допълнение към съображенията, изложени в същите адв. Б. поддържа, че въпреки проведеното от последния въззивен състав съдебно следствие в изпълнение указанията на предходния касационен състав, отново релевантни за предмета на разследване въпроси са останали неизяснени.Постановеният въззивен съдебен акт не отговаря на изискванията на НПК и не дава безспорен и категоричен отговор на въпроса за вината на подс.М.. Авторството на деянието е изведено само въз основа на косвени доказателства, които не създават една непрекъсната верига от доказателства, сочеща по несъмнен и категоричен начин, че именно М. е автор и инкриминираните престъпни посегателства. В своя лична защита подс.М. поддържа съображенията, изложени в подадената лично от него жалба, както и в тази, изготвена от служебния му защитник, а също и отправените искания. В допълнение към изтъкнатите доводи развива съображения, поставяйки акцент върху показанията на свидетелката Т., в частта им за намерена от нея чужда дреха на местопрестъплението, която според касатора очевидно е на извършителя на инкриминираното в пункт ІІ от ОА деяние. В този смисъл същата е с характер на „много ценно веществено доказателство“, което обаче разследващите органи не са приобщили към доказателствения материал и не са изследвали, а това води до неизясняване в пълнота на фактическата обстановка, а оттам и до нарушение по смисъла на чл.14 от НПК. Идентичен порок е съзрян и в липсата на доказателствена обезпеченост на показанията на полицейските служители, извършили му проверка на 15.06.2006г., доколкото по делото не е приложен журналът, в който тази проверка е документирана. Настоява се още, че в обжалвания съдебен акт не се съдържат обосновани и аргументирани съображения, въз основа на кои точно доказателства е прието, че именно той е извършител на инкриминираните деяния; за игнориране на заключенията на одорологичната и на дактилоскопната експертизи, които са категорични, че иззетите миризми и дактилоскопни следи не са негови, както и за липса на отговор на съществения въпрос, на кого точно са те; за липса на отговор и на въпроса какво точно е отнето от дома на пострадалата П., т.е. какъв е предметът на грабежа. Изтъква, че осъдителните изводи на въззивния съд са сериозно компрометирани поради липсата на проведен оглед на лекия автомобил, управляван от св.И., както и поради неизясняване на обстоятелството кой е неговият собственик. Упрек е отправен и към оценката на показанията на свидетеля С. И., дадена от въззивната инстанция, като се настоява, че същите са вътрешно противоречиви и в този смисъл недостоверни. Най-сетне, порок подсъдимият съзира и в това, че според свидетеля И., е качил на стоп лице, впоследствие установено като подс.М., на датата 19.06.2006г., а според обвинителните факти, изложени в ОА, това е станало на 18.06.2006г.На последно място се сочи, че ако М. действително е извършил вменените му деяния, то е щяло да прибегне до процедурата, визирана в глава ХХVІІ от НПК и към настоящия момент да е излежал наложеното му наказание, което според него е щяло да бъде 10 години.Но тъй като е невинен, не е прибягнал до процедурата на съкратено съдебно следствие. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира жалбите за неоснователни, а атакуваното решение - за правилно и законосъобразно. Намира за несъстоятелен въведения в сезиращите документи довод за това, че изминалите 17 години от момента на деянието до настоящия, очертават извод за срок на наказателното производство, надвишаващ разумния такъв, като настоява, че в рамките на почти 11 години от тези 17 не е имало производство. Последното е приключило след постановяването на първото касационно произнасяне по делото, което е станало на 13.11.2008г..След този момент е разгледано делото по жалба на подс.М. в ЕСПЧ, което е дало основание за възобновяване на наказателното производство и за сегашното разглеждане на делото. В този смисъл, няма прекомерно забавяне в нито един етап, стадий и фаза в развитието на наказателното производство, водено срещу подс.М., което да е основание за смекчаване на обема на приложената му санкция. Твърди, че съставът, постановил последното въззивно решение, не е незаконен. Счита също, че част от обстоятелствата, на които е поставен акцент в жалбата на подс.М. и въз основа на които се претендира неизяснена фактическа обстановка, са ирелевантни за предмета на разследване, а останалата част от доводите са бланкетни и не съдържат конкретни оплаквания.Намира за неоснователен отправения с жалбата, изготвена от адв.Б., упрек срещу аналитичната дейност на АС-Варна, като настоява че същата е проведена при стриктно спазване на правилата по НПК за събиране, оценка и анализ на доказателствата.Наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо, като съдът аргументираното е защитил позицията си последното да бъде най-тежкото такова, а именно- доживотен затвор. Частните обвинители и граждански ищци А. Н. и Е. Т. са представлявани пред ВКС от повереника им адв.Д. Д., който оспорва жалбите, намирайки същите за неоснователни.Подробни съображения в подкрепа на становището си излага в изготвеното и представено по реда на чл.351, ал.4 от НПК възражение. В последното сочи, че апелативният съд е изпълнил всички указания, дадени от предходния касационен състав, като е проявил и активност, събирайки допълнителни доказателства по свой почин, а отправеният упрек към аналитичната дейност на въззивната инстанция намира за неоснователен, тъй като всички доказателства са анализирани внимателно, поотделно и в тяхната съвкупност, като оценката им е извършена в съответствие с визираните в НПК правила. Оплакването за незаконност на съдебния състав, аргументирано в жалбата на подс.М., също се приема за неоснователно. Сочи, че наложеното на подс.М. наказание не е явно несправедливо. С тези съображения претендира обжалваното решение да бъде оставено в сила.Наред с това, в съдебното заседание пред касационния съд повереникът намира за неоснователни доводите на защитника за избирателна оценка на доказателствата по делото и за отклонение на въззивния акт от стандарта по чл.339, ал.2 от НПК.По отношение на продължителността на срока на провеждане на наказателното производство се придържа към изложените от представителя на държавното обвинение съображения. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение, установи следното: С присъда № 13 от 11.02.2008 г. по нохд № 770/2007 г. ОС- Варна признал подс. Д. К. М. за виновен в това, че през периода 11.06.2006 г. до 17.06.2006 г., в местност „П.“ находяща се в землището на [населено място], обл. Варна в условията на опасен рецидив чрез- разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот отнел чужди движими вещи, измежду които и газов пистолет „Ягуар“ 9 мм., всички на обща стойност 291,30 лв. от владението на С. К. М. , без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал.1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание четири години лишаване от свобода, при строг режим. На 18.06.2006 г. в [населено място], на [улица]в условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи на обща стойност 880,40 лв. от владението на В. К. П., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен с убийството на В. П., поради което и на основание чл. 199, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание доживотен затвор при първоначално усилено строг режим. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът наложил най -тежкото измежду определените наказания, а именно доживотен затвор при първоначално усилено строг режим. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23 от НК е групирал наказанията на подс. М. по нохд № 4254/2006 г. и по нохд № 543/2006 г. с наказанието по нохд № 770/2007 г. и е определил „доживотен затвор“. Окръжният съд-Варна осъдил подс. М. да заплати на частните обвинители и граждански ищци сумата от по 30 000 лв. за всяка една от тях, представляваща обезщетение за преживените от тях неимуществени вреди в резултата от деянието, както и 880,40 лв. имуществени вреди или по 440, 20 лв. на всяко от тях , считано от датата на деянието, както и от по 150 лв. за всяко от тях представляваща адвокатско възнаграждение на повереника им и направените по делото разноски. Съдът се е произнесъл по въпроса с веществените доказателства- газов пистолет и брадва. С решение №103/от 30.05. 2008 г. постановено по внохд№ 92/08 г. Варненският апелативен съд потвърдил присъдата на първата инстанция изцяло. С решение № 406 от 13.11.2008 г. по н. д. №424/2008 г. ВКС, 3 –то НО оставил в сила въззивното решение. По жалба № 34779/09 г. депозирана от осъдения М. в ЕСПЧ е образувано дело, по което с решение от 8.03.2018 г., /станало окончателно на 8.06.2018 г. / Съдът признал, че при провеждане на наказателния процес срещу М., по който е бил осъден на доживотен затвор с влязла в сила присъда, постановена по нохд № 770/2007 г. на ОС-Варна, България е допуснала нарушение на чл. 6, пар.1 и 3, б.с от ЕКЗПЧ. След постановяване на решението на ЕСПЧ и въз основа на него, осъденият направил искане по реда на чл. 420, ал. 2 вр. чл. 422, ал.1, т. 4 от НПК пред ВКС за възобновяване на нохд № 770/2007 г. С решение № 21 от 6.07.2020 г. по н.д. №962/2019г., касационният съд възобновил производството по внохд № 92/2008 г. по описа на Варненския апелативен съд, отменил постановеното по него решение №103/30.05.2008 г. и върнал делото на Апелативен съд- Варна за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. След връщане на делото на Варненски апелативен съд за ново разглеждане било образувано внохд №211/2020 г., приключило с решение №260000/04.01.2022 г., с което първоинстанционната присъда била изменена, както следва: -в наказателно-осъдителната й част по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. с чл.194, ал.1 от НК , като подс.М. бил оправдан частично относно стойностния размер на първоначалното обвинение /за кражба на чужди движими вещи –ел.дрелка „Елпром“, ел.дрелка „Б. инд Д.“, шлайфмашина, дърводелско ренде „Б. енд Д.“, транзистор „Тошиба“, акумулаторен ел.Фенер/ от 291,30лв. до 72лв. /стойността на газовия револвер/. -в наказателно-осъдителната й част за извършено деяние по чл. 199, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 1, т. 4 вр. с чл. 198, ал. 1 от НК, като апелативният съд приел, че деянието е останало във фазата на довършен опит по смисъла на чл. 199, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 1, т. 4 вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. чл. 18, ал. 1, пр. 2 от НК и оправдал частично подс.М. относно стойностния размер на първоначално внесеното обвинение, /за грабеж на чужди движими вещи –златен пръстен с форма на четирилистна детелина -14 карата, 4 грама; златен пръстен с формата на халка -14карата,4 грама; златен пръстен с плочка във форма на цвете -14карата,4гр.; златно синджирче 14 карата, 1,5гр.; златна висулка с форма на четирилистна детелина-14 карата, 3гр.; чифт златни обеци -18карата, 10гр., собственост на пострадалата В. П./ на обща стойност 880,40лв. - в гражданско-осъдителната й част, като отхвърлил гражданския иск за претърпени имуществени вреди от наследниците на пострадалата П. общо в размер на 880,40лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното плащане на задължението. Присъдата била потвърдена в останалата й част. По касационна жалба, подадена от защитника на подсъдимия било образувано производство пред ВКС –н.д.№169/2022г., по което било постановено решение №55 от 16.05.2022 г., с което било отменено решение № 260000 от 04.01.2022 г. по внохд №211/2020 г. на Варненски апелативен съд и делото върнато за ново разглеждане. Въззивното производство приключило със сега обжалваното решение №40 от 15.03.2023г., постановено по внохд №140/2022г., с което първоинстанционната присъда била изменена, като въззивният съд: -приложил закон за по-леко наказуемо престъпление, а именно такова по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 от НК, като оправдал частично подс.М. относно стойностния размер на първоначалното му обвинение /за кражба на чужди движими вещи- ел.дрелка „Елпром“, ел.дрелка „Б. енд Д.“, шлайфмашина, дърводелско ренде „Б. енд Д.“, транзистор „Тошиба“, акумулаторен ел.фенер –за размера над 72лв. /стойност на газовия револвер/ до 291,30лв., както и да е извършил деянието чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот /т.е. по чл.195, ал.1, т.3 от НК/; -приложил закон за същото престъпление по чл.199, ал.2, т.2 вр. ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 от НК, като приел, че деянието е останало във фазата на довършен опит и оправдал частично подс.М. относно стойностния размер на първоначално внесеното обвинение /за грабеж на златни накити/, на обща стойност 880,40лв. -отхвърлил гражданския иск за претърпени имуществени вреди от наследниците на пострадалата П.- А. П. Н. и Е. П. Т. общо в размер на 880,40лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното плащане на задължението. -определил първоначален режим за изтърпяване на наказанието „СПЕЦИАЛЕН“,на основание чл.57, ал.1,т.1 от ЗИНЗС. Потвърдил присъдата в останалата й част. Възложил направените във въззивното производство разноски в тежест на подсъдимия М.. Отразеното до тук показва усложнено процесуално развитие на делото в съдебната му фаза и двукратна отмяна на въззивните решения, постановени по проведените въззивни производства по в.н.о.х.д. №92/2008г. и по в.н.о.х.д. №211/2020г.Последно посоченото изисква коментар на разпоредбата на чл.354, ал.5 от НПК.Върховната съдебна инстанция е имала повод нееднократно да изложи своето становище относно характера на касационното производство в хипотеза на жалба/протест срещу въззивен съдебен акт, постановен след двукратна отмяна на произнасянето на втората инстанция.Касационният съд встъпва в правомощията на въззивния, когато установи пороци в дейността на втората инстанция –съществени процесуални нарушения, необходимост от увеличаване на наказанието или отстраняване на нарушения на материалния закон при оправдателна присъда.Тези пороци, които съгласно чл.354, ал.3 от НПК по принцип биха довели до връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, подлежат на отстраняване от третата инстанция с оглед на въведената забрана по чл.354, ал.5, изр.2 от НПК.В конкретния случаай в съдебната дейност, извършена от въззивния съд, чийто акт е предмет на касационна проверка, не се откриват недостатъци по съображенията, които ще се изложат по-нататък в настоящото решение в отговор на повдигнатите оплаквания от касаторите.Всъщност, виждането на защитата в проведеното съдебно заседание, че ВКС следва да упражни правомощията си по чл.354, ал.3, т.2 от НПК –да отмени въззивното решение и върне делото за ново разглеждане на апелативния съд, тъй като настоящето производство е второ по ред, не държи сметка, че и в такава хипотеза е необходимо да се констатират посочените касационни поводи, налагащи ревизия на атакувания въззивен съдебен акт, а както вече се заяви, такива не присъстват. Оплакванията в жалбите и допълненията към тях, направени в съдебно заседание от подсъдимия и защитника му, са еднопосочни, което позволява съвместното им обсъждане.Приоритетно разглеждане сред тях следва да получи възражението на подсъдимия М. срещу законността на въззивния съдебен състав, постановил последното въззивно решение, както и генералното оплакване за това, че делото му не е разгледано от независим и безпристрастен съд. І.1.Доводите за незаконност на съда се обосновават с твърдения че: 1/ в съдебния състав е участвала съдия С. К., която е била член-съдия и на състава, постановил решението по в.н.о.х.д. №211/2020г. по описа на АС-Варна. Това обстоятелство според касатора е основание да се счете, че принципът на случайно разпределение на делата е накърнен, като съдия К. „умишлено и целенасочено“ е поставена в съдебния състав, постановил последното въззивно решение и това е сторено от съдия Я. Я., който е подписал първоинстанционната присъда, с която на жалбоподателя е наложено наказание „доживотен затвор“ и който поради тази причина, а и поради това, че е в лични отношения със съдия К. /“любовници“, според изложените твърдения/, е „пряко или косвено заинтересован от изхода на делото“/; 2/ участието на съдия К. в съдебните състави, постановили решенията по посочените дела според касатора е умишлено, което не само усилва съмнението му, че „някой има интерес истината по това дело да не се разкрие“, но и категорично сочи на извод, че съдебният състав, постановил сега обжалваното решение не е независим и безпристрастен. Поддържаните доводи са неоснователни. Процесуалната действителност не поставя под съмнение твърдението на подс.М., че съдия К. е участвала в съдебното заседание, проведено на 08.10.2020 г. по ВНОХД №211/2020 г., в което по реда на чл.327 от НПК са допуснати част от доказателствените искания, направени от подсъдимия и от неговия защитник и е разгледан въпросът за прилаганата по отношение на М. мярка за неотклонение, както и че същата е била член-съдия на съдебния състав, разгледал въззивното производството и постановил съдебния акт, предмет на настоящата касационна проверка.Това обаче не е достатъчно за да се изведе извод за незаконност на съдебния състав, постановил сега проверявания съдебен акт. На първо място, ВКС не констатира нарушения на спазването на принципа на случайния подбор при формирането на съдебния състав, разгледал и приключил въззивното производство по ВНОХД №140/2022г. по описа на АС-Варна.Всъщност такива нарушения не се и сочат от жалбоподателя, извън инцидентното участие на съдия С. К. в посоченото по-горе съдебно заседание при предходното въззивно производство и участието й при цялостното разглеждане на делото по второто такова.Въпреки това, доколкото оплакването е за допуснато процесуално нарушение от категорията на абсолютните по смисъла на чл.348, ал.3, т.3 от НПК, настоящият касационен състав ще го обсъди и на плоскостта на това дали при образуването на коментираното въззивно производство е спазен принципът за случайното разпределение на дела, прогласен в чл.9 ал.1 от ЗСВ. Посоченият принцип е една от гаранциите за справедлив съдебен процес, проведен от независим и безпристрастен съд, тъй като чрез него се цели избягване на възможността делото да бъде разгледано от специално подбран съдия, като се отхвърли всякакво съмнение, че на определени съдии се възлагат за разглеждане конкретни дела.Съгласно чл.9, ал.2 от устройствения закон коментирания принцип се прилага по отношение на докладчика по делото чрез избора му по електронен път в рамките на колегиите (за ВКС) или отделенията (за съдебните органи, в които има специализиране по материи).В тази връзка е необходимо да се отчете, че за ефективното му приложение Висшият съдебен съвет (ВСС) е разработил Единна методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, админинстративните, военните, апелативните и специализираните съдилища, приета с Решение на ВСС по протокол № 57/04.12.2014 г., изменена и актуализирана с Решение на ВСС по протокол № 13/19.03.2015 г.; изм. с решение на СК на ВСС по Протокол № 1/10.01.2017 г. С разпоредбите на чл. 1, б. „а” – б. „в” Методиката урежда реда за разпределение на съответното дело по електронен път, като лимитира приложението на принципа на случайния подбор до избора на съдия-докладчик по делата съобразно поредността на постъпването им, по материя и видове дела, в рамките на съответните отделения, когато в съдилищата има обособени такива. При колективни съдебни състави от професионални съдии, извън нарочно уредения избор на докладчика, определянето на останалите членове е функция, съставляваща дейност по упражняване на организационно и административно ръководство на съответните съдебни органи, която не е изрично и унифицирано регулирана в закона и в акт на ВСС. В тази насока се прилагат различни практики съобразно изработените от отделните съдебни органи вътрешни правила. При липса на изричен регламент за случаен избор на участващите в състава съдии, освен докладчика, е достатъчно техният избор да бъде извършен по начин, осигуряващ необходимите отчетност и прозрачност при разпределението, гарантиращи безпристрастност и обективност на правораздаването. Посочените основни положения са съобразени при сформирането на съдебния състав, ангажиран с разглеждането на въззивното производство по ВНОХД №140/2022г.Изборът на съдията-докладчик е проведен в съответствие с разпоредбата на чл.9, ал.2 от ЗСВ, а този на останалите членове на съдебните състави е в съответствие с Вътрешните правила за случайното разпределение на делата във Варненския апелативен съд (т. 1 и т. 7), публикувани на е-страницата на съда.Приложеният на л. 2 от въззивното съдебно дело екземпляр от документа от компютърната система за определяне на докладчик – съдията Д. К. /член на първи въззивен състав на АС-Варна, състоящ се освен нея и от съдиите Р. П. и С. К./ несъмнено указва, че съдията-докладчик е бил подбран чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването на делото по материя и вид.Що се касае до участието на съдия К. в посочения съдебен състав, то не е по причина, че тя „умишлено и целенасочено е вкарана и в този съдебен състав от председателя на наказателното отделение съдия Я. Я.“, а защото именно тя е била член на първи въззивен състав, от който е бил и съдията-докладчик, на когото делото е било разпределено в съответствие с чл.9, ал.2 от ЗСВ (виж, т.7 от Вътрешните правила „Разглеждането на разпределените на съответния съдия-докладчик дела се осъществява в рамките на създадените във всяко от отделенията постоянни съдебни състави…членовете на постоянните състави, дните за провеждане на открити съдебни заседания, правилата за заместване на членовете на постоянните състави…се утвърждават със заповеди на Председателя на съда”). Макар, предмет на настоящия съдебен контрол да е последно постановения въззивен съдебен акт, ВКС счита за уместно да отбележи, че неоснователно подс.М. възразява срещу избора на съдия С. К. за член на съдебния състав, провел съдебното заседание на 08.10.2020г. по внохд №211/2020г.Начинът на избиране на съдия К. е документиран в приложеното на л.60 от това въззивно дело Разпореждане №260113 от 25.09.2020г. на заместника на административния ръководител на АС –Варна и ръководител на НО при АС-Варна и той не поставя под съмнение спазването на принципа на случайно разпределение на делата. На следващо място, възражението за незаконност на въззивния съдебен състав, аргументирано с това, че той не е независим, е неоснователно. Поначало независимостта се свързва с независимост на съда от изпълнителната власт и от страните по делото. В конкретния случай е извън съмнение обстоятелството, че в този аспект по делото няма допуснати нарушения, а наличието на такива не се твърди от жалбоподателя. Останалите оплаквания на подс. М., обосноваващи възражението му за незаконност на съдебния състав са основани на това, че последният не е безпристрастен, и същите ще бъдат разгледани през призмата на утвърденият в националната и в тази на ЕСПЧ практика обективен и субективен подход.В тази връзка, ВКС счита за нужно да уточни, че според субективния подход въпросът за наличието на безпристрастност се решава на базата на проверката на личното убеждение/поведение или интерес на конкретния съдия по конкретното дело, докато обективният подход служи за установяване, дали съдията е предложил достатъчно гаранции, за да изключи каквото и да било легитимно съмнение, че предубедеността е възможна.В доктрината и практиката е утвърдено и разбирането, че личната безпристрастност на съдията /субективен тест/ трябва да се предполага, освен ако има доказателства за противното, а на плоскостта на втория тест /обективния/, следва да се извърши преценка дали независимо от личното поведение на някой от членовете на съдебния състав, има установими факти, които могат да предизвикат съмнение относно неговата безпристрастност.При това, особено при изследване на въпроса за обективната безпристрастност е нужно не само съдът да е безпристрастен, но и да бъде възприеман като такъв от страните и от обществото, като за постигането на този резултат „дори външните признаци могат да имат определена значимост, особено по наказателни дела“ /решения на ЕСПЧ по делото Demikoli v. Malta и по делото Padovani v. Itali/.Еднопосочно националните съдилища, както и ЕСПЧ са приели, че при вземане на решение дали в конкретния случай съществуват външни белези /легитимни основания/, позволяващи да се постави под съмнение обективната безпристрастност на член на съдебния състав, мнението на подсъдимия се взема предвид, но не е решаващо.Решаващо е дали съмнението може да се приеме за обективно оправдано, т.е. дали опасенията могат да изглеждат на страничен /обективен, непредубеден/ наблюдател разумни и базирани върху достоверни факти. Извършвайки дължимата преценка на плоскостта на посочените по-горе критерии и в аспекта на заявените от касатора обстоятелства, настоящият съдебен състав не констатира основания, които да породят съмнение относно безпристрастността на съдия С. К., както и на останалите членове на съдебния състав, в който е била включена и който е постановил сега обжалваното решение.Всъщност, в подкрепа на заявената от касатора липса на безпристрастност на въззивния съдебен състав не са изложени други аргументи извън тези, свързани със съдия К. и съдия Я.. Твърдението на подс.М. за лични отношения между съдиите Я. Я. /заместник на административния ръководител на АС –Варна и ръководител на НО при АС-Варна/ и С. К. е лишено от обективна опора. Извън субективното убеждение на жалбоподателя, че съдия Я. и съдия К. са „любовници“ и поради тази причина са обединени от общата цел „умишлено и целенасочено“ да го увредят, липсват каквито и да са данни, дори и индиции в подкрепа на коментираното твърдение. Определеното на подсъдимия наказание от окръжния съд „доживотен затвор“, в чийто състав е участвал и съдия Я., не би могло да се третира като обстоятелство, поставящо под съмнение безпристрастността на въззивния съдебен състав, в частност на съдия К., тъй като наложената санкция е сред една от алтернативите, предвидени в материално-правната норма на чл.199, ал.2 от НК, а доколко тя е правилна ще бъде предмет на отделно обсъждане по-нататък в настоящото решение. Що се касае да упоменатото по-горе инцидентно участие на съдия К. в проведеното по ВНОХД №211/2020г. разпоредително заседание, то също не е основание за нейния отвод по смисъла на чл.29, ал.1 и ал.2 от НПК като член на съдебния състав, разгледал последното въззивно производство и постановил сега проверявания съдебен акт.Както вече се посочи в рамките на коментираното заседание са разгледани доказателствените искания, направени от защитата на подсъдимия, част от които са били уважени, както и въпросът за прилаганата на отношение на последния мярка за неотклонение.Утвърдено в доктрината и съдебната практика е разбирането, че от решаващо значение е не самото участие, а обхватът /обемът, мащабът/ и естеството на извършената дейност, по-конкретно- доколко тя е в състояние да повлияе върху формирането на виждането по съществото на делото –преди всичко за авторството на деянието и вината на обвиненото лице.Както националните съдилища, така и ЕСПЧ застъпват становище, че сам по себе си фактът, че един съдия е извършил отделни действия и дори е взел отделни решения /включително и относно задържането под стража/, след което е участвал в разглеждането по същество на делото, все още не е достатъчен да обоснове обективни съмнения в неговата безпристрастност.Изискването за безпристрастност би било компрометирано, когато преди разглеждането на обвинението по същество в съдебната фаза и в рамките на същото дело е взето процесуално становище по въпроси от предмета на производството по начин и със степен на категоричност, навеждащи на вече формирано предварително становище у съдията относно виновността на подсъдимия, съответно убеденост в достоверността на доказателствата, послужили като аргументи за това становище.В обсъжданата насока ВКС счита за удачно да припомни, че в практиката си ЕСПЧ последователно приема, че съмнение за предубеденост на съда би съществувало при особени обстоятелства, каквито ще са налични, ако в рамките на упражнения от него контрол, съдията е демонстрирал, че у него съществува „много висока степен на яснота по въпросите на вината“, по които отношение може да се вземе единствено с крайния съдебен акт по съществото на делото /решение на ЕСПЧ от 24.05.1989 г., Hauschieldt v. Denmark, 154/. В настоящия случай, очевидно е, че участието на съдия К. по ВНОХД №211/2020г. е било инцидентно и тя е била ангажирана в изключително ограничен обем по разглеждането му - в проведеното разпоредително заседание са допуснати доказателства, без същите да бъдат оценявани или да се правят някакви изводи за определени факти по съществото на делото.Произнасянето по прилаганата по отношение на подс.М. мярка за неотклонение също не дава основание да се приеме, че съдебният състав е взел предварително решение по виновността на подс.М. /отделен е въпроса, че след промените в НПК –отмяната на чл.29 ал.1 т.1 б. „г“ НПК и промяната в чл.270 ал.2 НПК произнасянето по обоснованото предположение по мярката за неотклонение на досъдебното и съдебното производство не е основание за отвод на съдебния състав/.Поради изложените причини, възникналите у подсъдимия М. съмнения в безпристрастността на съдия К. и на целия въззивен състав, постановил проверяваното понастоящем решение, не могат да бъдат оценени като обективно обосновани. На последно място, независимостта и безпристрастността на съдебния състав е атакувана от касатора и поради това, че в продължение на 17 години е задавал съществени и важни въпроси към съда и прокуратурата, на които няма ясни и категорични отговори.По повод на това оплакване, ВКС ще отбележи, че въпросите, на които подс.М. счита, че му се дължи отговор, са зададени и към настоящия касационен състав, като част от тях ще бъдат предмет на обсъждане.По същественото обаче е това, че поставените въпроси не са от естество да обосноват съмнения, че въззивният съд е бил зависим или пристрастен на соченото основание. І.2.В жалбата на подс.М. е поставен решителен акцент върху решението, постановено по негова жалба от ЕСПЧ, като на тази плоскост /а и не само/ се оспорва справедливостта на провежданото срещу него наказателно производство, като в подкрепа са изложени съображения в няколко направления.Всички оплаквания, чрез които се аргументира тезата на подсъдимия в коментираната насока са неоснователни. АС-Варна при разглеждане и решаване на делото изцяло е съобразил решението на ЕСПЧ по делото М. срещу България /жалба №34779/09г./, което е дало основание за възобновяване на провежданото спрямо него наказателно производството.Изключил е от доказателствената съвкупност показанията на полицейските служители- свидетелите К. и В., съдържащи преразказ на признанието на подс.М. в рамките на проведената оперативна беседа и те не са послужили за формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, което изрично е посочено на л.18 от мотивите.На същото място са посочени причините, поради които не е разпитан свидетеля Й. С. К., което лишава от основание оплакването на подсъдимия, аргументирано на базата на разпита на този свидетел, опредметено на л.9, въпроси 9,10 и 11 от жалбата му. Справедливостта на наказателното производство е атакувана и поради това, че след решението на ЕСПЧ, българският съд не е възстановил първоначалния статут на обвиняем на подс.М.. Този довод също е неоснователен.Причините, поради които М. е със статут на подсъдим, а не на обвиняем, са видни от решението на ВКС, с което производството по делото е възобновено /решение №21 от 06.07.2020г. по н.д.962/2019г. /, отменено е решението на първия въззивен състав на АС-Варна и делото е върнато за ново разглеждане на този съд от стадия на съдебното заседание.Конкретният стадий на наказателното производство предопределя и процесуалното качество на участниците в него.След възобновителното решение е възстановена висящността на процеса от стадия на въззивното съдебно заседание, поради която причина Д. М. е със статут на подсъдим. Следващия аспект, в който касаторът съзира нарушение на принципа на справедлив съдебен процес е поради липсата на отговор законно ли е бил обявен за общодържавно издирване, съответно законно ли е бил задържан /без да е уточнено дали се касае за задържането му по настоящото производство или по друг повод/. Причината поради която подс.М. /тогава обвиняем/ е бил обявен за ОДИ не е обстоятелство, имащо отношение към предмета по чл.102 от НПК относим към настоящото производство.Поради това касационният съд не счита, че дължи отговор на поставения въпрос за основанието за извършването му, още повече, че от материалите по делото /показанията на свидетелите Я. и Л.-полицейски служители/ става ясно, че към момента на инкриминираните деяния подс.М. не е бил обявен за ОДИ /обявяването му е било в предходен момент, като към датата 15.06.2006г., на която двамата посочени свидетели са извършили документална проверка на М., същият е бил свален от издирване, което се установява от извършената от тях справка в системата на МВР/.Що се касае до задържането на подс.М., ако иде реч за прилаганата по отношение на него мярка за неотклонение по настоящото делото, то тя е взета на 18.02.2008г. по реда на чл.309, ал.1 от НПК, като нееднократно по искане на жалбоподателя е била предмет на ревизия от инстанционните съдилища. Последното направление, с което се аргументира накърняване на принципа на справедливост на съдебния процес, е поради продължителността на наказателното производство, като развитите в тази насока доводи ще бъдат разгледани на съответното място в настоящето решение. І.3.С жалбата си подсъдимия отравя упрек към разследващите органи и прокуратурата за допуснати от тях съществени процесуални нарушения, които окачествява като „умишлени и злонамерени“, без да е налице конкретизация какви точно са тези нарушения, като съдържанието на сезиращия документ насочва към несъгласие с част от събраните в тази фаза на процеса доказателства /аргумент в тази посока е единственото конкретно възражение срещу проведения разпит на лицето Й. С. К./.Така формулирано оплакването несъмнено затруднява извършването на касационна проверка, като в тази връзка ВКС намира за нужно да отбележи единствено, че досъдебното производство има само подготвителен характер, а съгласно чл.7, ал.1 и 2 от НПК централно място в наказателния процес заема съдебната фаза. Това означава, че в съдебното производство се събират и проверяват доказателствени материал в условията на пълно разгръщане на основните принципи на наказателния процес- непосредственост, устност, състезателност, публичност. Не съществува каквато и да е било пречка в тази фаза на процеса да се събират нови доказателства, както по искане на страните, така и служебно от съда, да се подлагат на проверка вече събрани на досъдебното производство доказателства, да се извършват нови процесуално-следствени действия или да се преповтарят вече осъществени такива /изключение правят тези, които са уникални по своя характер/.В този смисъл, дори и да се приеме, че в досъдебната фаза е допуснато нарушение на правилата за събиране на доказателствата, то е сред онези нарушения, които могат да бъдат компенсирани в съдебната фаза на процеса. І.4.Следващата група възражения са отправени към доказателствената и аналитична дейност на контролирания съд, както и към качеството на постановения съдебен акт.Всички са неоснователни. Внимателният и критичен прочит на атакуваното решение сочи, че то не страда от порок „липса на мотиви“, както настоява адв.Б. в изготвената от него жалба, защитавайки твърдението си с това, че не са обсъдени направените от него и от подсъдимия възражения. Според изложените в сезиращия документ съображения заявената липса на мотиви е в две направления:1/въззивният съд не е изложил аргументи защо приема, че събраните по делото доказателства са достатъчни за установяване авторството на деянията; и 2/без отговор е останало защитното възражение, основано на обстоятелството, че в протокола, с който свидетелят С. И. предал на разследващите органи сака и пистолета с отчупената част от петлето на същия, не са фиксирани следи от кръв по дръжката на последния. Претенцията в коментираната жалба, че не е отговорено на направените възражения пред апелативния съд не може да бъде възприета.Въззивният съд е извършил пълноценен и обстоен анализ на всички доказателства по делото, мотивирал е фактическите си и правни изводи, като тази констатация се прави не само предвид съществения обем на съдебния акт, но и поради неговото съдържание, даващо възможност на страните и на касационния съд да разберат съображенията, поради които подс.М. е признат за виновен и осъден. Изключително подробно, на л.31 – 36 от мотивите проверяваният съд е изложил съображенията си, поради които приема, че именно подс.М. е извършител на двете деяния, за които му е повдигнато обвинение, като заключението му е подробно аргументирано и убедително защитено. Що се отнася до второто възражение , подробни съображения по съществото му ще бъдат изложени по-нататък в настоящото решение, от гледна точка на изпълнението на задължението на въззивния съд по чл.314, ал.1 от НПК.По повод на оплакването за допуснато нарушение по смисъла на чл.339, ал.2 от НПК ще бъде отбелязано само това, че довод точно в коментираната насока пред АС-Варна не е бил повдиган нито с въззивната жалба, нито пък в пледоарията пред въззивния съд.Възражението, с което е била сезирана въззивната инстанция, е било свързано с описанието на външния вид на предаденото в рамките на процесуалното действие по чл. 163 от НПК от св. И. оръжие /прашен и ръждясал/.Същото е било предмет на обсъждане на л.39 от мотивите, където съдът е изложил подробни съображения за валидността на процесуално-следственото действие, с което предаденото от свидетеля И. оръжие е включено в доказателствената съвкупност.Процесуалната издържаност на документа, с който последното е приобщено, е била предмет на обсъждане и от предходния касационен състав, който не е съзрял порок при инкорпорирането на посоченото веществено доказателство по делото.Всъщност, именно пред предходния касационен състав е било отправено идентично на посоченото по-горе в т.2 възражение, който го е приел за неоснователно /виж л.11, абзац първи от решение №55/16.05.2022г. по н.д. №169/2022г./. В сезиращите документи фигурира и оплакване за нарушение на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК, което не се споделя от касационния съд. При проверката и оценката на доказателствените източници, въз основа на които са изведени значимите за обективната и субективна съставомерност на поведението на подсъдимия М. обстоятелства, въззивният съд не е допуснал отклонение от посочените принципни норми, поради което не са налице пороци, които да поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешното му убеждение. Не се набелязва превратна или противна на формалната логика преценка на доказателствата и доказателствените средства, не са фаворизирани едни доказателства за сметка на други, нито пък са оставени без внимание доказателствени източници, важни за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване. Твърдението, че е налице недопустима замяна на първични с производни доказателства не само не намира опора в материалите по делото, но точно обратното –опровергава се от тях.Във връзка с него, касационният съд не намира за нужно да излага подробни разяснения, свързани с теоретичното делене на доказателствата на първични и производни на базата на източника на факти и предпоставките за замяна на първите с вторични.Ще посочи само това, че в аспекта на коментираното делене теорията безспорно е категорична, че подобна подмяна е недопустима, но това правило не следва да се абсолютизира, особено в принципната хипотеза, при която в даден процес е невъзможно събирането на първични доказателства, поради различни причини.Касаторът не е счел за необходимо да поясни позицията си кои точно първични доказателства са били заменени с вторични.Очевидно иде реч за показанията на полицейските служители К. и В., преразказали признанието на подс.М. в рамките на проведената оперативна беседа, защото само тук заявената недопустима подмяна би могла да намери проявление.Показанията на тези служители обаче, както се посочи по-горе, са изключени от доказателствената съвкупност. Във връзка със защитното възражение, основано на това, че обвиненията са приети за доказани само въз основа на косвени доказателства, следва да се отбележи, че няма пречка последните да могат да послужат като единствена основа за постановяване на осъдителна присъда.Несъмнено, в тези случаи, съдът е задължен да установи достоверността на източниците на косвени доказателства, след което да пристъпи към задълбочена оценка на установените чрез тях доказателствени факти, като всяко доказателство трябва да се обсъди във връзка с всички останали, за да се прецени съставляват ли те хармонично цяло, свързани ли са с основните факти от предмета на доказване, могат ли да се направят изводи досежно тези факт и какви. Преценявайки косвените доказателства по свое вътрешно убеждение, съдът трябва да се ръководи не от броя им, а от това съставляват ли те в своята съвкупност система от факти, свързани помежду си с основния факт, намират ли се в хармония и водят ли до изводи, които са единствено възможни. И ако това е така, както е в конкретния случай, няма пречка осъдителната присъда да почива само на косвени доказателства.Проверяваният съд е извършил задълбочена оценка за годността и достоверността на всеки един доказателствен източник, както самостойно, така и във връзката му с всички останали.Проследена е и убедително защитена необходимата неразривна връзка между тях, водеща до единствения и необорим извод относно главния факт на доказване.При това положение, АС-Варна не се е отклонил от стандарта, установен в чл.303, ал.2 от НПК като е основал осъдителните си изводи въз основа само и единствено на косвени доказателства. В сезиращите документи се настоява, че предмет на обсъждане били само осъдителните доказателства, но не и оправдателните, като акцент е поставен върху заключенията на одорологичната и дактилоскопната експертизи. Внимателният прочит на материалите по делото опровергават поддържаната от защитата теза. Второинстанционният съдебен състав е изпълнил указанията на касационната инстанция за отстраняване на допуснати при предходното разглеждане на делото процесуални нарушения. Събраните и проверени по този начин доказателства са подложени на задълбочен анализ в контекста на цялата доказателствена съвкупност без да се игнорирани експертните заключения, които подсъдимият сега противопоставя на обвинението. Одорологичното изследване и експертното мнение по дактилоскопната експертиза са получили съдебното внимание, като на стр. 37 от решението са изложени съображенията на съда защо същите не обосновават търсения резултат за недоказаност на обвинението. Що се касае до възражението на подсъдимия, основано на това, че не е даден отговор на кого точно са иззетите следи и миризми, то също е несъстоятелно.Експертното изследване, чиито резултати са обективирани в дактилоскопната експертиза по протокол №70, е категорично, че изследваните годни за идентификация три групи дактилоскопни следи, иззети от местопрестъплението /дома на пострадалата П./, отговарят на последната и на нейните дъщери и това е изрично посочено в мотивите към проверявания съдебен акт.Вярно е, че проведеното одорологично изследване на двете мирисови следи, иззети от сап на брадва и отвор на фазерна преграда, е категорично единствено по отношение на това, че те не са установени като идентични с иззетия от подс.М. мирисов материал. Обстоятелството, че не е установена идентичност между тях и миризми от други лица, не компрометира разследването, както настоява касаторът, най -малкото поради естеството на коментираното изследване- идентичност би могла да бъде установена само при предоставени в съответствие с правилата на НПК от други лица мирисови следи. В двете жалби присъства оплакване за липса на доказателства, които да подкрепят обвиненията срещу подс.М., като наред с това се настоява, че контролираният съд не е отговорил от кои доказателствени средства се установяват конкретни доказателства, аргументиращи осъждането му.Този довод не може да бъде възприет, защото направеният в атакуваното решение доказателствен анализ убедително разкрива кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателствени средства е прието тяхното установяване.Твърдението, че деянието по пункт І от ОА е прието за доказано само въз основа показанията на свидетеля К. е неоснователно , тъй като не почива на данните по делото.Апелативната инстанция е подходила критично и обективно към заявеното от посочения свидетел, като корелация между оповестените от него сведения с основание е потърсена и убедително открита в показанията на свидетелите Я. и Л. /които са извършили документална проверка на подс.М. на пътя, водещ към населеното място, в което се намира вилата на св.К., във време, съвпадащо с периода на извършената кражба от дома на последния/; в тези на св. С. И. /който е категоричен, че именно подс.М. е лицето, което е качил на стоп в автомобила си и което е забравило сак със свои вещи в последния/ ; в показанията на свидетелите Х. и Ю. С. /които сочат, че в сака , находящ се в автомобила на сина им С. И. са открили освен дрехи и други лични вещи, така също и пистолет/; в резултатите, закрепени в протокола за проведеното претърсване и изземване от дома на последните,в хода на което св.С. И. е предал доброволно на разследващите органи сака, ведно с находящите се в него вещи, сред които и посоченото оръжие, разпознато впоследствие по надлежния ред от св.К. именно като негова собственост, отнето му при осъществената в дома му кражба. Оценка за неоснователност следва да получи и оплакването, че извършеният в дома на свидетеля К. оглед е бил формален, тъй като не са иззети дактилоскопни следи, които да свържат подс.М. с инкриминираната кражба. Принципно намирането на дактилоскопни следи от обвиненото лице на местопрестъплението би било съществено за обвинителната теза. В конкретния случай обаче по делото е безспорно установено, че М. е извършвал ремонтни дейности в дома на свидетеля и в този смисъл нееднократно е пребивавал там, поради което и фактът, че не е престъпено към изземване на дактилоскопни следи съвсем не означава, че обвинението е останало недоказано. В тази връзка следва да се подчертае, че авторството на извършената кражба от дома на св.К. в лицето на подсъдимия е установено въз основа на пълноценния анализ на доказателствените източници , посочени по-горе, като при това положение твърдението за декларативност на съдебната позиция не може да бъде споделено. В жалбата, изготвена от адв.Б. се отправя укор към въззивната инстанция за превратно тълкуване във вреда на подс.М. на показанията на св. К. и П. и подценяване на информацията, съдържаща се в показанията на св. С..Оплакването е лишено от състоятелност. Апелативният съд подробно е обсъдил съдържащата се в показанията на посочените свидетели информация и убедително е защитил извода си за достоверност на заявеното от тях. Не се констатира превратност, нито пък подценяване на доказателствените факти, съобщени от св.К., включително и на заявеното от него в разпитите му, проведени пред ОС Варна и АС-Варна, че наблюдаваното от него лице не бил подсъдимия М.; че не познавал наблюдаваното лице, а също и че не познавал подсъдимия М.. Независимо, че решаващият съд е намерил тези показания за правдиви, те не са променили изводите му за неправомерно поведение на подсъдимия М., доколкото по делото са налице множество други доказателства, установяващи го по категоричен начин- такива са показанията не само на свидетеля К., но и показанията на свидетелите П. Х., С. И., Х. и Ю. С., заключенията на съдебно-балистичната и съдебно фракто-диагностичната и металграфическа експертизи, както и фактическите обстоятелства и обективните находки , съдържащи се и иззети с протокола за оглед на местопроизшествие в дома на пострадалата и този за претърсване и изземване в дома на свидетеля С. И.. В този смисъл съдът напълно обективно е оценил значението на информацията, съобщена от св.К..Неприемливо е и оплакването за подценяване значението на заявеното от св.П. относно описанието, което е дал на подсъдимия и дрехите, с които е бил облечен в деня, в който го е видял, на която плоскост се претендира липса на доказателствена обезпеченост на изводите за авторството на грабежа, при който е осъществено убийството на пострадалата П..В тази връзка, следва да се отбележи това, че свидетел с име „П.“ не присъства по делото.Защитникът очевидно има предвид свидетеля П. П. Х., който е дал сведения, че е възприел подс.М., когото познава лично и с когото е разговарял два дни преди инкриминираните с пункт ІІ от ОА събития.Възражението на защитата не държи сметка на това, че денят, в който св.Х. е възприел подсъдимия и този, в който свидетеля К. е наблюдавал непознатото нему лице от мъжки пол на плочата на покрива на къщата на пострадалата, са различни, поради което е оправдано и логично подсъдимият да е бил с различни дрехи.По същественото обаче е друго. Гласните изложения на коментираните свидетели са подложени на обективен, задълбочен и всестранен анализ, в който е даден категоричен отговор на въпроса защо са възприети с доверие и в състояние ли са по несъмнен и непоколебим начин да докажат повдигнатото обвинение за грабеж съпроводен с убийство, разбира се в съчетание и при критичната им съпоставка с останалите събрани по делото доказателства. Що се отнася до упрека, основан на това, че съдът е ценил показанията на свидетеля К., дадени на досъдебното производство, а по отношение показанията на свидетеля С. И. е кредитирал сведенията, които е дал в съдебната фаза на процеса, той също е неприемлив.Критерият на съда не е бил темпорален, както го отчита касаторът, а е основан на обективната оценка на показанията на двамата свидетели и на съпоставката им с останалите доказателствени източници и средствата за тяхното установяване.Още повече, че показанията на св.С. И., дадени в рамките на досъдебното производство, приобщени към доказателствената маса чрез процесуалната техника на чл.281, ал.4 от НПК, също са приети от решаващия съд за правдиви.Неоснователен е и отправеният упрек към оценъчната дейност на проверявания съд, осъществена по отношение на показанията на свидетелите С..В нея също не се наблюдава порок в твърдяната насока. В анализа на коментираните гласни доказателствени средства е даден категоричен отговор на въпроса защо са възприети с доверие.Даден е отговор и на защитното възражение, поддържано и пред касационния съд, основано на заявеното от свидетеля Х. С. относно описанието на предаденото от него оръжие /л.39 от мотивите/.Упрекът, че съдът е подценил коментираното свидетелство като вместо на него е основал изводите си по фактите на съдебните експертизи, не може да бъде споделен.С основание съдът се е позовал на експертните констатации, доколкото очевидно св.С. не притежава необходимите познания, позволяващи му компетентна преценка дали предаденият от него пистолет е ръждясал или оксидиран.Всъщност, такава преценка следва да бъде извършена не от него, а от лица с необходимата експертиза, като в този смисъл съдът правилно е основал позицията си на експертните заключения. Адв.Б. настоява, че приетата от контролирания съд фактическа обстановка не само не се подкрепя, но и се опровергава от констатациите, обективирани в протокола за оглед на местопроизшествие, извършен в дома на пострадалата.Конкретно сочи, че отразеният в цитираното писмено доказателство факт за наличие на тенджера , пълна с мляко на мивката, както и мястото, на което са установени инструментите мотика, брадва и права лопата, очертават различна хронология на събитията, протекли в дома на пострадалата от тази, възприета от контролирания съд, а наред с това внасят съмнение в съдебната позиция, че извършителят на деянието е бил един.Още по-голямо съмнение се поражда според касатора от това, че в огледния протокол са фиксирани парични средства, които не са били отнети.Възраженията, на първо място са лишени от сериозна аргументация, доколкото са защитени със субективната интерпретация на защитника на резултатите от проведения оглед.Предложеният от касатора прочит на коментирания доказателствен източник, от който са изведени изводи, какви според него са логичните действия на извършителя на деянието, не дава основание да се сподели твърдението му за порок при изготвянето на огледния протокол, нито пък такъв при оценъчната дейност на съда, въз основа на която е изведен извод за неговата валидност.Идентично е становището на касационния съд и по повод възраженията, основани на резултатите, обективирани в коментирания огледен протокол и тези, отразени в протокола за снемане на одорологични следи, на която плоскост се претендира „порок в начина на разследването“, аргументиран с вписване на неверни данни за времето на съставянето им, което пък очертавало съмнение и относно достоверността на другите вписани данни.Наред с това, всички коментирани възражения са били представени на вниманието на контролирания съд, който аргументирано е защитил позицията си за тяхната несъстоятелност /виж л.39-40 от мотивите/.Въззивният съд е обосновал изводите си досежно валидността на извършения оглед в дома на пострадалата, като освен това е съпоставил вписаните в него данни, включително и относно времевия период на осъществяването му с тези, вписани в протокола за назначаване на одорологично изследване, след което е дал мотивиран отрицателен отговор на защитното възражение, че фигуриращите в тях констатации не са неверни.Настоящият касационен състав не намира причини да се дистанцира от преценката на АС-Варна. Оплакването, че съдът не е съобразил становището на вещите лица, изготвили СМЕ, че по експертен път не е възможно да се разграничат предметите, с които са нанасяни отделните удари, причинили смъртта на пострадалата П., и въпреки това е приел, че убийството й е било извършено с пистолет и брадва, също е неоснователно.То е било разгледано от апелативния съд подробно, като изводът за механизма на причиняване на смъртта на пострадалата е основан на комплексната оценка на изготвените по делото СМЕ и на резултатите от проведения оглед на местопроизшествие и установените чрез последния обективни находки.Що се отнася до възражението, основано на това, че счупеното парче от „петлето“ на револвера е със запазен оригинален цвят, а втората фрактурна част, останала към револвера, е изменила цвета си, поради окървавяването му при нанасянето на удари по пострадалата с него, на която плоскост се претендира неустойчовост на съдебната позиция, че двете части представляват едно цяло, то също е неприемливо.Макар да е факт липсата на изменение на цвета на металния детайл от пистолета, намерен под трупа на пострадалата, съответно –изменението на цвета на останалата част от револвера, това не компрометира извода, че първият е част от втория.И това е така, защото този извод на апелативната инстанция е изведен при съобразяване и анализ на експертните заключения по приобщените по надлежния ред съдебно-балистична и съдебно фракто-диагностична и металграфическа физико-химическа експертизи. Несподелимо е най-сетне и възражението, основано на липсата на отбелязване на следи от биологичен материал /кръв/ по пистолета в протокола за претърсване и изземване с дата 21.06.2006г. и на това, че в изготвеното на следващия ден постановление от разследващия орган, с което същия бил представен за експертно изследване, фигурирало посочването на следи от тъмно-кафяво засъхнало вещество. Това е така, защото от една страна, коментираният протокол е съставен при стриктно спазване на разпоредбите на НПК, каквато позиция е изразил и предходният касационен състав.От друга страна, е извън съмнение обстоятелството, че именно пистолетът, предаден от свидетеля С. И., е представен от разследващия орган за експертно изследване, като липсват каквито и да е съмнения, дори и индиции за такива, които да обосноват извод за манипулирането му от последните, на каквото плоскост са твърденията на касатора.В последната насока, касационният съд съобрази и това, че макар коментираните следи да не са били фиксирани в протокола от 21.06.2006г., в цитирания документ се съдържат достатъчно индивидуализиращи оръжието белези, каквито са вида му и номера на рамата, които са идентични с тези, отбелязани в постановлението за назначаване на СМЕ на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране. В пледоарията на подсъдимия пред касационния съд присъства и оплакване за непълнота на разследването, аргументирано с това, че намерена от свидетелката Т. „чужда дреха“ и посочена от нея на разследващите органи при извършения повторен оглед на местопроизшествието, не е била изследвана за да се установи чия е.Твърдението почива на неправилен прочит на доказателствата, изводими от показанията на коментираната свидетелка.Внимателното запознаване със същите указва, че става въпрос за част от чаршаф, а не за дреха, който е иззет и приобщен към доказателствата по делото при извършения повторен оглед на местопроизшествието на 19.6.2006г. и предаден с постановление от същата дата за експертно изследване, като последното е извършено и обективирано в изготвената СМЕ на веществени доказателства №98/2006г./.Именно в тази насока е и приетото по фактите от въззивния съд, поради което няма нарушение на правилата за проверка и оценка на доказателствата, нито пък непълнота на разследването.Още повече, че коментираното възражение, макар релевирано на плоскостта на допуснат порок при събирането на доказателствата, е било отправено и пред предходния касационен състав, който също го е приел за неоснователно. Не е налице заявената от подсъдимия непълнота на разследването, аргументирана с това, че съдът е отказал доказателственото му искане да изиска и приобщи към доказателствената маса полицейския журнал, от който да се установи дали свидетелите Д. Я. и Д. Л. са отразили извършената от тях документална проверка на М. на датата 15.06.2006г. , докато е вървял пеш по пътя, водещ към [населено място].Въззивният съд е изложил причините, поради които е приел, че дадените от посочените свидетели сведения не се нуждаят от допълнително изясняване. Възражението на подсъдимия, че е бил с различни дрехи при залавянето му в [населено място] на 21.06.2006г. и при качването му на стоп в автомобила на св.И. на 19.06.2006г. няма значението, което му се придава.Както вече се отбеляза от касационния съд, логично е в различните дни, подсъдимият да е с различни дрехи. Оплакването за нарушено право на защита на подсъдимия, основано на това, че според обвинителните констатации се е качил в автомобила на св.И. на датата 18.06.2006г., а според съдебната позиция това е станало на 19.06.2006г., е неоснователно. Когато, както е в настоящия случай, се касае за разминаване по отношение на фактически обстоятелства, които не касаят елементите от престъпния състав, вменен на подсъдимия, не е налице нарушаване на правото на защита на последния. В обобщение на всичко гореизложено, според касационния съд атакуваният съдебен акт е задълбочен, детайлен и съдържателен, както по отношение на анализа на доказателствата, така и в юридическата му част. Не се констатира липса на мотиви, непълнота или формалност при излагане на съображенията на съда по нито един въпрос от съществено значение за правилното решаване на делото. Досежно основните релевантни за преценката на отговорността на подсъдимия М. обстоятелства – факта на извършване на деянията, авторството, механизма на същите , причините за извършването им и конкретното своеобразие на обстоятелствата – фактическата обстановка е подробно и прецизно изяснена от състава на АС-Варна. В обхвата на въззивната проверка, определен от разпоредбата на чл. 314 от НПК, апелативният съд е проверил изцяло първоинстанционната присъда на ОС-Варна, като е осъществил собствен пълноценен анализ на събраните от първоинстанционния съд доказателствени материали стриктно съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК.Съобразени са от контролираната инстанция и указанията на предходния касационен състав, дадени с посоченото по-горе решение №55 от 16.05.2022г. по к.д.№169/2022г., а именно – изискване на веществени доказателства, приобщени в рамките на ДП, но неприложени към съдебното дело и евентуалното им експертно изследване; провеждане на допълнителен разпит на св.К. и Хр.С. ; провеждане на разпит на св.С. Н.; констатиране на противоречия и непълноти в показанията на св.И. и приобщаването им чрез процесуалната техника на чл.281, ал.4 от НПК; отстраняване на противоречия в показанията на св.Ю.С..АС-Варна е провел въззивно съдебно следствие, в хода на което е събрал както доказателствата, които предходния касационен състав е указал /т.е. тези, чието събиране е било обективно възможно/, така и допълнителни такива по свой почин. Разпитал е повторно свидетелите К., И. и С.; разпитал е св.С.Н.; отстранил е противоречията в показанията на св.И. и С..По причини, стоящи извън съдебните възможности на апелативната инстанция, последната въпреки положените процесуални усилия /виж л.1-3, л.43 и л.46 от въззивното съдебно дело/ не е успяла да приобщи към доказателствената съвкупност веществените доказателства, посочени в отменителното решение на предходния касационен състав, съответно да подложи същите на указаното експертно изследване.На л.30 от мотивите към проверявания акт обаче, е изложил подробни съображения, в които мотивирано е защитил позицията си относно това, че подс.М. е бил собственик на сака, респ. на вещите, намиращи се него, оставен в автомобила на св.С. И. и предаден от последния на разследващите органи. ІІ. В обхвата на претенцията за нарушение на материалния закон касаторите изтъкват аргументи основно за процесуални нарушения и на тази база се претендира недоказано авторство на двете вменени на подсъдимия деяния. Материалната незаконосъобразност на оспорения съдебен акт е самостоятелно касационно основание и по същество означава, че в рамките на приетите за установени факти, с които обжалващата страна по принцип е съгласна, или не е приложен правилно материалният закон, или не е приложен закон, който е трябвало да намери приложение. В този смисъл част от предложните доводи в жалбата не могат да се причислят към съдържанието на чл. 348, ал.2 във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК, защото касаят процесуалната дейност на съда, а не приложението на материалния закон. Независимо от не съвсем точната формулировка на оплакванията и отнасянето им към съответния касационен повод, недоволството на касатора е ясно, но е неоснователно. Според приетото от съда по фактите, вследствие на законосъобразно осъществена дейност по установяването им, именно подсъдимият М. е извършил кражбата от вилата на св.К., находяща се в землището на [населено място], предмет на която е бил газовия револвер, приобщен по надлежния начин към доказателствата по делото.Осъдителните изводи на проверявания съд по отношение авторството на това деяние в лицето на подсъдимия не са основани само на показанията на свидетеля К., както се настоява от жалбоподателите.Напротив, освен свидетелството на К. е съобразено и това на Д. Я. и Д. Л., които са категорични, че са възприели именно подсъдимия М. на датата 15.06.2006г. на пътя, водещ към селото, в което се намира вилата на св.К., т.е. в момент, непосредствено предхождащ установяването от страна на последния на извършената във вилата му кражба /17.06.2006г./.Съобразени са на следващо място и показанията на св.С. И., който е категоричен, че на 19.06.2006г. е качил на стоп подс.М., който е забравил в автомобила му сак с дрехи, сред които и газов пистолет с липсваща /взломена/ ударна част от петлето на същия.Взети са предвид и показанията на свидетеля Х. С., който е категоричен, че именно този пистолет е предаден от него доброволно на разследващите органи.По отношение на грабежа, извършен в дома на пострадалата П., придружен със смъртта й, авторството в лицето на подс.М. е изведено въз основа на показанията на св.П. Х., който заявява, че е възприел подсъдимия, когото познава лично на 16.06.2006г. в квартал Аспарухово на [населено място], в който живеят подсъдимия М. и приживе пострадалата П.; на показанията на св.К. К., който в деня на убийството на пострадалата/рано сутринта на 18.06./ е наблюдавал лице от мъжки пол, със сходен с този на подсъдимия външен вид /висок, слаб, млад/, което е стояло на плочата на покрива на дома на П.; на показанията на св.С. И., който е категоричен, че именно подсъдимия е лицето, което на 19.06. е качил на стоп и което е оставило в автомобила му сак с вещи, сред които и описания по-горе пистолет; на показанията на св.Х. и Ю. С. относно начина, по който са се сдобили с посочения пистолет и този, по който св.Х. С. го е предал на разследващите органи.Категорично по делото е установено обстоятелството, че между двете инкриминирани деяния има връзка, доколкото предмета на престъпление по първото е идентичен с този, с който е осъществено убийството на пострадалата П. /предвид данните, че последното е резултат от нанесени множество удари с дръжката на пистолет и с брадва в областта на главата й/.Тази връзка е убедително защитена, както чрез гласните доказателствени средства, посочени по-горе, така и от обективните находки, закрепени в изготвените по делото писмени доказателства /протоколи за оглед и за претърсване и изземване/, а именно –метален детайл от пистолет, намерен под трупа на пострадалата, който съставлява липсващата /взломена/ част на пистолета, оставен от подсъдимия в колата на св.С. И. и предаден на разследващите органи от неговия баща Х. С. и на последно, но не по важност място и чрез заключенията на изготвените по делото експертизи /тройна СМЕ, установила причината за смъртта на пострадалата П.; СМЕ по метода на ДНК профилиране, установили идентичност между кръвта на пострадалата и тази открита по дръжката на пистолета; съдебно-балистична и фракто-диагностична и металграфическа физико-химически експертизи, установяващи, че металния детайл, намерен под трупа на пострадалата е отчупената част от петлето на газовия пистолет, т.е. че двете заедно представляват едно цяло/. Предложената от подс.М. версия /че е бил в друго място към момента на инкриминираните събития/, обосновано е била отхвърлена като защитна, предвид опровергаването и от събраните по делото доказателства, които са проверени и оценени в съответствие с процесуалните изисквания.Към юридическата част на присъдата упрек не може да бъде отправян, като правните изводи на проверявания съд изцяло се споделят от касационната инстанция, включително и по отношение на корекциите, направени относно приетото по правото от предходния въззивен състав, което правилно е отразено само като констатация /виж л.41 и 42 от мотивите/. ІІІ.В сезиращите документи са изложени твърдения за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия М. наказание „доживотен затвор“, ангажиращо касационния повод по чл.348, ал.1, т.3 от НПК.Основното съображение на касаторите в подкрепа на релевираното касационно основание се базира на продължителността на наказателното производство, като се настоява, че същата е прекомерна, а това е задължавало въззивния съд да я съобрази при индивидуализация на наказанието и да наложи такова в първата и най-лека алтернатива, предвидена в материално-правната норма на чл.199, ал.2, т.2 от НК. Това оплакване е основателно, но не поради посочената от жалбоподателите причина.Трябва да се направи пояснението, че направената от подсъдимия трактовка за продължителността на наказателното производство включва и периода, в който той е изтърпявал наложеното му с влязлата в сила първоинстанционна присъда наказание.Когато обаче, става въпрос за принудително изолиране на подсъдимия до края на живота му, както е в настоящия случай, законът задължава съдилищата да изследват не само отегчаващите вината му обстоятелства в аспекта на това дали същите са многобройни,както е процедирал контролираният съд, но и наличието на други предпоставки. При определяне на вида на наказанието за второто от двете вменени му престъпления - доживотен затвор, въззивният съд е установил наличие единствено и само на отегчаващи отговорността на М. обстоятелства.Като такива извел повишената степен на обществена опасност на деянието с оглед специфичните му характеристики, като в тази насока се присъединил към преценката, която направил първоинстанционният съд, че тези специфики са надхвърляли съществено степента на обществена опасност на типичните случаи на престъпления от конкретния вид.Споделил е също позицията на първата инстанция за висока обществена опасност на дееца, изводима от предходните му осъждания, лоши характеристични данни и неполагането на обществено полезен труд.Към този комплекс самостоятелно отчел квалифициращи деянието обстоятелства, които не са включени в престъпния състав, по който е повдигнато обвинение на М., а именно – особената жестокост, с която било извършено убийството, както и мъчителния начин, по който настъпила смъртта на жертвата, като се обосновал с многобройността на ударите, извънмерността на употребената сила, обстоятелството, че убийството е на възрастна жена, както и броя на причинените й комплексни травматични увреждания.В допълнение съобразил и психологичното заключение на ССПЕ относно типа личност на подс.М. –шизоиден тип, възприемащ се като различен от другите, спрямо които има негативно отношение, с ниска самооценка, с повишена мнителност, стигаща до параноидност, с акумулирана агресия към социума, която не може да се контролира и при наличие на защитни механизми –себеоневиняване и омаловажаване на собственото поведение.На последно място, съобразил и указанията, дадени с ПП ВС №1/1978г. относно рецидивната престъпност, както и практиката на ВКС, позовавайки се конкретно на решение №91 от 10.04.2014г. по н.д. №65/2014г., което цитирал коректно. В обобщение приел, че определената от първия съд санкция доживотен затвор следва да бъде утвърдена. Веднага следва да се посочи, че инстанционните съдилища не са изложили съображения на плоскостта на това, дали извършеният от подс.М. грабеж, придружен с убийството на пострадалата П. има характеристиките на изключително тежкото престъпление по смисъла на чл.38а, ал.2 от НК, макар и да са били длъжни.Същественият проблем обаче е не липсата на мотиви в тази насока, а това, че подобна констатация в конкретния случай не може да бъде направена. На първо място, изводът на АС-Варна, че смъртта на пострадалата П. е настъпила по особено мъчителен за нея начин не намира опора в доказателствата по делото. В практиката и доктрината е утвърдено разбирането, че за да се приеме, че убийството е извършено по особено мъчителен начин, е необходимо от доказателствата по делото да се установи, че пораженията върху пострадалото лице са особени и то преди да умре е изживявало извънредни мъки, болки и страдания в един по-продължителен период от време, че те са в по-висока степен от нормалните такива за едно убийство. Следователно, следва да се имат предвид не тези болки и страдания, които са свойствени за всяко въздействие върху човешкото тяло, годно да причини смърт, а прекомерно създадените мъчения или изключителни страдания на пострадалия, които не биха били налице, ако деецът не е употребил особено средство или е причинил смъртта по особен начин с цел да създаде прекомерни мъки и страдания на жертвата.В конкретния случай, доказателствата по делото не са достатъчни да обосноват извод, че преди смъртта си пострадалата П. е изпитвала болки и страдания от естеството на коментираните по-горе при това за продължителен период от време.Нещо повече, доказателствата са точно в обратната насока - макар експертите, изготвили СМЕ на пострадалата, да не са се ангажирали с извод в кой точно момент и след кой точно удар е настъпила смъртта й, в устните си разяснения пред първия съд са посочили че леталният изход е причинен бързо, предвид наслагващите се удари в областта на главата. На следващо място, в опита си да обоснове и другото прието от него като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство –особената жестокост, съдът се е позовал освен на множеството нанесени на пострадалата удари, което е безспорен факт, така също и на експертно установения посредством СППЕ психолохически профил на личността на подсъдимия.Последното обаче не само не е от естество да подкрепи изведения извод, но и не отчита обстоятелството, че чертите от характера на подсъдимия, на които е акцентирал съдът /отделен е въпросът, че психологичното изследване е цитирано непълно и в този смисъл некоректно/ са пряко свързани с поставената му диагноза биполярно афективно разстройство, което действително към момента на инкриминираните деяния е било в ремисия, но което е с давност от 1996г. и се характеризира с цикличност и сезонност на пристъпите.В този смисъл, от вниманието на съда е убегнал фактът, че при подс.М. е установено по безспорен начин отклонение от нормалното психично здраве с произтичащите от него негативни белези на личността.Това му трайно психиатрично заболяване, предвид придружаващите прояви на дромомания, несъмнено е улеснило мотивацията му както при настоящите деяния /кражба и грабеж, придружен с убийство/, така и при предходните престъпни посегателства, преобладаващата част от които са отново за престъпления против собствеността.Именно това заболяване е в основата и на лошите характеристични данни на подсъдимия, както поради посочените му по-горе проявления, така и поради експертно установените трудности в социалната и трудова реализация на М.. Същевременно, особеностите на извършване на инкриминирания грабеж, придружен с убийството на пострадалата П., включително и съдебното минало на подсъдимия извън квалификацията „опасен рецидив”, при това само по б.„Б” на чл.29 ал.1 от НК, според настоящия касационен състав не правят обсъжданото деяние изключително тежко. В случая не се установяват обстоятелства извън засегнатите правно защитени блага или друг неблагоприятен обществен резонанс, извън обичайния за този вид престъпление. В този смисъл, нито в самото деяние, нито в личността на неговия извършител /осъждан предимно за кражби/ се установяват особености, които да характеризират извършеното престъпление като изключително тежко, т.е. тежестта да е по-висока от тази, която самият законодател е имал предвид при уредбата на санкционната част на това престъпление с предвиждането като най-лека алтернатива на наказанието лишаване от свобода. Макар да не намира основание за извеждане на характеристиките на изключително тежкото престъпление по смисъла на чл.38а, ал.2 от НК на обсъжданото деяние, касационният съд споделя констатацията на решаващия съд, че то се отличава с висока степен на обществена опасност, предвид спецификите на извършването му /многобройни удари; употреба на извънмерна сила по отношение на възрастна жена/.За разлика от въззивния съд обаче намира, че изтеклият период от време от момента на извършване на деянието до настоящия /повече от 17 години/, който несъмнено е значителен, намалява интензитета на коментираната обществена опасност.Изложените в обратната насока на л.45 от мотивите съждения на решаващия съд принципно са верни, но те не променят този факт. Разглеждайки всички доказани и релевантни по делото обстоятелства, Върховният касационен съд намира, че подходящото за подсъдимия Д. М. наказание е по – лекото алтернативно по вид, а именно “лишаване от свобода”.Предвид завишената степен на обществена опасност на деянието, обусловена от отегчаващите отговорността обстоятелства, наказанието лишаване от свобода следва да бъде индивидуализирано в размер на двадесет години, в какъвто смисъл проверяваният съдебен акт следва да се измени. Така определеното наказание е съответно на тежестта на престъплението и личността на дееца, като в достатъчна степен удовлетворява целите, визирани в чл. 36 от НК. Следствие промяната на наказанието - от доживотен затвор на лишаване от свобода за извършеният от М. грабеж, придружен с убийството на В. П., останалите части по потвърденото приложение на чл.23, съответно чл.25 от НК също подлежат на изменение, без да се коментира начинът, по който това е сторено, респективно и първоначалния режим на изтърпяването им, който да бъде приведен в съответствие с разпоредбата на чл.61 т.2 вр. с чл. 60 ал.1 от ЗИНЗС. На основание чл.25, ал.2 от НК от определеното общо наказание лишаване от свобода в размер на двадесет години следва да бъде приспадната изтърпяната част от наказанията лишаване от свобода по кумулираните присъди. В сезиращите документи не присъстват възражения за гражданско осъдителната част за неимуществени вреди, поради което няма причина да се обмисля справедливостта на присъдените обезщетения. При така посоченото и на осн. чл. 354, ал. 2, т. 1 и ал.1, т.1 от НПК , Върховният касационен съд, първо наказателно отделение: Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 40 от 15.03.2023г., постановено по ВНОХД № 140/2022 г. от Апелативен съд – Варна, като НАМАЛЯВА наказанието на подсъдимия Д. К. М. за престъплението по чл.199, ал.2, т.2 вр. с ал.1, т.4 вр. с чл.198, ал.1 от НК ; общото наказание, определено по чл. 23, ал.1 от НК, както и общото наказание, определено по реда на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК от доживотен затвор на двадесет години лишаване от свобода, както и първоначалния режим за изтърпяване от “специален” в “строг”. ПРИСПАДА на основание чл.25, ал.2 от НК изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по кумулираните присъди. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: