Р Е Ш Е Н И Е №131 София, 04.01.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,второ търговско отделение, в съдебно заседание на 20.10.2015 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА НИКОЛАЙ МАРКОВ при участието на секретаря Л.Златкова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 2592 /2014 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на Й. Л. Н. и И. К. Н. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2268 от 06.12.2013 год., по в. гр. д. № 1374/2013 год., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 7798 от 26.11.2012 год., по гр.д.№ 2337/2010 год. за отхвърляне на предявените от настоящите касатори, в качеството им на ищци, срещу ЗД [фирма], гр.София активно субективно съединени искове по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над сумата от по 120 000 лв. до пълния претендиран от всеки от тях размер от по 200 000 лв. -обезщетение за понесени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им К. И. Н., настъпила на 08.01.2010 год. в резултат на пътно- транспортно произшествие от 14.12.2009 год. в [населено място], С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на въззивното решение, в обжалваното му част, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл.281, т.3 ГПК. Позовавайки се на сочените пороци на съдебния акт в частта му, предмет на подадената касационна жалба, касаторите искат отмяната му и присъждане пълния размер на сумите, претендираните за обезвреда на причинените им, от застрахования при ответника делинквент, морални вреди. Ответната по касационната жалба страна - ЗД [фирма], правоприемник на ЗК [фирма], гр. София чрез процесуалния си представител адв. Р., е оспорила основателността на поддържаните касационни основания, считайки така определеното обезщетение за съобразено с принципа на справедливост, установен с чл.52 ЗЗД. Касационното обжалване е допуснато с определение № 316 от17.06. 2015 год. на състав на второ търговско отделение на ВКС, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД и въведения с него принцип на справедливост, при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ и критериите, които следва да бъдат съобразени. Счетено е за необходимо да бъде проверено съответствието на възприетото от въззивния съд разрешение по същия със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВ № 4/68 год. и постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 749/2008 год., по т.д.№ 387/2008 год. на ІІ т.о.. Настоящият състав на второ отделение на Върховния касационен съд,Търговска колегия, като взе предвид доводите на страните и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за доказани, съобразно въведената с чл.154, ал.1 ГПК доказателствена тежест, елементите от фактическия състав на чл.226, ал.1 КЗ/ отм./, поради което е изградил краен правен извод за наличие на основание за ангажиране гаранционно - обезпечителната отговорност на ответното дружество, в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на делинквента - водач на товарен автомобил “Форд Транзит” с ДК [рег.номер на МПС] – В. И. И., виновно причинил процесното пътно- транспортно произшествие, от което е настъпила и смъртта на наследодателката на ищците, за обезвреда причинените на същите неимуществени вреди. Позовавайки се на показанията на разпитания в хода на делото свидетел - очевидец на пътния инцидент и на заключението на изслушаната тройна авто-техническа експертиза въззивната инстанция е споделила като обоснован и основан на закона извода на СГС за неоснователност на въведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредата от страна на б.ж. на [населено място] - К.Н., пресичала, като пешеходец, към релевантния за спора момент [улица]в [населено място], на маркираната по установения законов ред пешеходна пътека. По отношение размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за обезвреда на понасените от ищците морални болки и страдания от смъртта на 25 годишната им дъщеря решаващият състав на Софийски апелативен съд, въз основа на преценката на доказателствения материал по делото за съществуващите приживе между последните и наследодателката им отношения, е счел, че сумата от по 80 000 лв. се явява занижена, съобразно принципа за справедливост, въведете с чл.52 ЗЗД, поради което я е увеличил с още по 40 000 лв. за всеки от тях, приемайки, че над този размер, възлизащ общо от по 120 000 лв. исковите претенции се явяват неоснователни. Въззивното решение, в частта му предмет на подадената касационна жалба е валидно и процесуално допустимо, но неправилно. Прилагайки разпоредбата на чл. 52 ЗЗД решаващият състав на въззивния съд, макар и формално да се е позовал на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, в действителност не е обвързал преценката си за размера на обезщетенията за неимуществени вреди с всички релевантни за неговото прилагане обстоятелства. Същият не само не е отчел в пълна степен последиците от преживяните от ищците крайно негативни емоции от внезапната и необратима загуба на 25 годишната им дъщеря, с която те са живели в едно домакинство в обич и разбирателство, но не е взел предвид и обстоятелството, че въведеният от законодателя критерий за справедливост, намиращ приложение и в хипотезата на чл. 226, ал. 1 КЗ/ отм./, поради функционалната обусловеност на прякото право от деликтното право, всякога е детерминиран и от съществуващата в страната икономическа конюнктура, която формира общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава, поради което е изградил лишен от опора в закона правен извод, че присъденото обезщетение от по 120 000 лв. е достатъчно по см. на чл.52 ЗЗД за репариране на понесените от пострадалите неимуществени вреди. С оглед изложеното възприетото от въззивния съд разрешение, свързано с приложението на чл. 52 ЗЗД, се явява в отклонение от дадените с ППВС № 4/68 г. задължителни разяснения относно критериите, въз основа на които следва да бъде определено обезщетението за произтичащи от деликт неимуществени вреди, за да бъде спазен установеният от законодателя принцип на справедливост. Според постановките в т. II на цитираното Постановление понятието "справедливост" не е абстрактно, а свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението, независимо от специфичното им проявление във всяко дело, като момента и начина на настъпване на смъртта, възрастта и обществено положение на пострадалия, степента на родствена близост между последния и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите помежду им отношения. Тези общи и обективни критерии са възприети за необходими при приложението на чл.52 ЗЗД и във формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна за съдилищата в страната практика на ВКС, израз на която е както цитираното от касаторите решение № 749/ 2008 год., по т. д. № 387/2008 год на ІІ т.о., така и служебно известните на настоящия съдебен състав решения: № 124 от 11.11.2010 год., по т.д.№ 708 / 2009 год. на ІІ т.о., № 133 /20.03.2009 год. , по т.д.№ 795 / 2008 год. ва ІІ т.о., № 83 от 6.07.2009г., по т. д. № 795/2008 год. на ІІ т.о., № 1/26.03.2012 год., по т. д.№ 299/2011 г. на II т. о., № 95/ 24. 10. 2012 г., по т. д. № 916/2011 год. на I т.о., № 28 от 09.04.2014 год., по т.д.№ 1948/2013 год. на ІІ т.о. и мн.други. Според същата тази практика, да е справедливо по см. на чл. 52 ЗЗД присъденото обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от увреденото лице и тяхната продължителност, но и на всички неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които ги съпътстват, като се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, индиция за която са и съответните нива на застрахователно покритие по застраховката “Гражданска отговорност” на автомобилистите, съгл. чл.266 КЗ/ отм./, във вр. с § 27 ПЗР на КЗ/ отм./. В случая въззивната инстанция не е съобразила, че към 01.01.2010 год. лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, съгласно § 27, ал.1 на ПЗР на КЗ/ отм./ са в размер на 700 000 лв. за всяко събитие, при едно пострадало лице и до 1000 000 лв. при две и повече пострадали лица, като след тази дата, т.е. към датата на настъпилата смърт на наследодателката на ищците – 08.01.2010 год., застрахователните суми по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите са достигнали и значително по –високи размери – арг. от § 27 ПЗР на КЗ/ отм./. Наистина, както е посочено и в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 95 от 24.10.2012 год., по т.д.№916/2011 год. на І т.о. на ВКС, което настоящият съдебен състав споделя, лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите нямат самостоятелно значение при прилагане на критерия по чл.52 ЗЗД, но те следва да бъдат взети предвид при отчитане на конкретните икономически условия, които са от значение за неговото формиране. Следователно липсата на изложени от въззивния съд съображения в тази насока обуславя основателност на оплакванията на касатора за неправилност на обжалваното решение, поради визираните в касационната жалба пороци на същото и налага частичната му отмяна. Обстоятелството, че събиране на нови доказателства в случая не е необходимо, то по силата на чл.293, ал.2 ГПК, касационната инстанция дължи произнесе по съществото на спора. Отчитайки икономическата обстановка в страната към датата на непозволеното увреждане на ищците, въз основа на минималната работна заплата според НСИ и нивото на застрахователно покритие, съгласно чл.266 КЗ, във вр с § 27, ал.1 ПЗР на КЗ/ отм./, по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, както и конкретните обстоятелства, от значение за определяне на справедливо обезщетение на конкретните понесени от пострадалите неимуществени вреди - съществувалата силна емоционална връзка на обич и привързаност между тях и трагично загиналата им дъщеря до момента на смъртта и, невъзможността те да преодолеят шока от внезапно сполетялата ги житейска трагедия и пагубното и отражение върху психиката, поведението и цялостния последващ начин на живот на Й. и И. Налбантови след смъртта на детето им и ноторната невъзвратимост на така настъпилата загуба, настоящият съдебен състав намира, че предявените искове следва да бъдат уважени до размера на сумата общо от по 160 000 лв., т.е. за още от по 40 000 лв. за всяко едно от увредените лица. Върху така присъденото допълнително обезщетение от по 40 000 лв. ответникът дължи и законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане – 08. 01.2010 год. до окончателното и изплащане. В останалата част решението на въззивния съд следва да остане в сила. С оглед изхода на делото в касационната инстанция ответникът - застраховател следва да бъде осъден да заплати на касаторите, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, направените от тях деловодни разноски за всички инстанции, съобразно допълнително уважената част от исковете, при съобразяване на присъдената от Софийски апелативен съд и Софийски градски съд сума в общ размер от 450 лв. деловодни разходи от общо извършените от тях такава от 750 лв., според приложения списък по чл.80 ГПК. Ответната по касационната жалба страна, на осн. чл.78, ал.6 ГПК, следва да заплати и държавна такса по сметка на ВКС върху уважената в касационното производство част от исковете по чл.226, ал.1 КЗ/ отм./, възлизаща на сумата 3230 лева, както и възнаграждение на адв. К.Н., на осн. чл.38, ал.2, във вр. с ал.1 , т.2 от Закона за адвокатурата, изчислено Мотивиран от изложените съображения и на осн. чл.293, ал.2, във вр. с ал.1 ГПК настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2268 от 06.12.2013 год., по в. гр. д. № 1374/2013 год., в частта, с която предявените от Й. Л. Н. и И. К. Н., двамата от [населено място] преки искове по чл.226, ал.1 КЗ/ отм./ срещу ЗД [фирма], гр.София са отхвърлени за разликите над сумите от по 120 000 лева до претендираните по 160 000 лв. за всеки един от тях и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗД [фирма], гр.София да заплати на Й. Л. Н., с ЕГН: [ЕГН] и на И. К. Н., с [ЕГН], двамата от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.”Г”, ап.88, на основание чл.226, ал.1 КЗ/ отм./, допълнително сума от по 40 000 лева/ четиридесет хиляди лева/ на всеки един от тях, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпила в резултат на пътно- транспортно произшествие от 14. 12.2009 г. смърт на дъщеря им – б.ж. на [населено място] И. Н., ведно с припадащите се върху тези допълнителни главници законни лихви, начиная от датата на непозволеното увреждане - 08.01.2010 год. до окончателното им изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски апелативен съд в останалата му обжалвана част. ОСЪЖДА ЗД [фирма], гр.София да заплати по сметка на ВКС, на осн. чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на сумата 3 230 лева/ три хиляди двеста и тридесет лева за касационното производство. ОСЪЖДА ЗД [фирма], гр.София да заплати на Й. Л. Н. и на И. К. Н. общо сумата 30.00 лева/ тридесет лева/, разноски по делото , съобразно допълнително уважената част от исковите им претенции. ОСЪЖДА ЗД [фирма], гр.София да заплати на адвокат К. Н., на осн. чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. на ВАС, сумата 2930 лв./ две хиляди деветстотин и тридесет лева/ –адвокатско възнаграждение съразмерно уважената, в касационната инстанция, част от предявените от Й. Л. Н. и И. К. Н. искове. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: