Р Е Ш Е Н И Е № 52 гр.София , 01 юни 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП ИСКРА ЧОБАНОВА като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 11/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба от адв. Р. Н. - защитник на подсъдимия А. Г. А., срещу решение № 158 от 19.11.2014г. по внохд № 262/2014г. по описа на Апелативен съд - В., с позоваване на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. С присъда № 19 от 11.07.2014г., постановена по нохд № 142/2014г. на Силистренски окръжен съд, подсъдимият А. Г. А. е признат за виновен в това, че на 17.03.2014г. около 00,24 часа по път 1-7 на 20км + 0,12м. посока от [населено място] за [населено място], при управление на МПС - лек автомобил марка „марка”, модел "модел" с peг. [рег.номер на МПС] е нарушил правилата за движение по чл.5, ал.3, т.1; чл.8, ал.1; чл.16, ал.1; чл.20, ал.1 и ал.2, и чл.150 от ЗДвП, като без да притежава СУМПС, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 2,36 на хиляда, при което е допуснал ПТП, в следствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на пътника В. М. С. и средна телесна повреда на пътника В. Р. Й., поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал.1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест години и осем месеца. На основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор. Извършено е приспадане на времето на предварително задържане на подсъдимия. Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските и по разпореждането с веществените доказателства. Първоинстанционната присъда е била проверена по реда на въззивното производство по жалба от подсъдимия и с Решение № 158 от 19.11.2014г. по внохд № 262/2014г. по описа на Варненски апелативен съд, е била потвърдена. В касационната жалба срещу въззивното решение излагат съображения за това, че апелативният съд е взел предвид обстоятелства, не съдържащи се във фактите по обвинителния акт, които са били признати от подсъдимия. Претендира се, че неправилно при определяне на наказанието решаващите съдилища се взели предвид обстоятелства, които са квалифициращи деянието, както и че не са взели предвид съвиновното поведение на пострадалите. Навеждат се съображения за явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за отмяна на въззивното решение. В съдебно заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Повереникът на частните обвинители В. Р. Й. и Д. Д. К. – адв. С., излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Подс. А. Г. А., редовно призован, не се явява и не се представлява пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, подадено от защитник на подсъдимия А. е НЕОСНОВАТЕЛНА. Оплакванията в касационната жалба за допуснато процесуално нарушение и нарушения на материалния закон са свързани единствено с определяне на наказанието по отношение на подс. А., без да е налице оспорване на правилното приложение на закона във връзка с преценката за съставомерността на деянието. Поради това, че предметът на касационната проверка се определя от подадената касационна жалба и посочените в нея основания и доводи, дължимата от настоящия състав проверка е само в рамките, очертани с касационната жалба. Доводите за нарушение на закона – на чл. 56 от НК, при определяне на наказанието, поради това, че са ценени обстоятелства, които са елементи от състава на престъплението, са лишени от основание. На тези възражения правилно е отговорил съставът на Варненски апелативен съд. Въззивният съд е изложил верни доводи, въз основа на които е базирал преценката си за висока степен на обществена опасност на деянието, като тази преценка не се основава на настъпилите тежки последици, понеже тези последици обосновават по-тежката му квалификация. Изводите за висока степен на обществена опасност на извършеното от подсъдимия деяние са изведени от факта на наличието на няколко по-тежко квалифициращи деянието обстоятелства, а също и на допуснатите от подс. А. множество нарушения на правилата за движение. В тази връзка следва да се посочи, че инстанционните съдилища са приели, че подсъдимият е нарушил всички правила от ЗДвП, с които е запълнен бланкета на състава по чл. 343 от НК, които са били посочени от прокуратурата в обвинителния акт. Този извод не може да бъде споделен изцяло, тъй като не може да се обоснове, че подсъдимият е нарушил чл. 5 и чл. 150 от ЗДвП, които съставляват общи разпоредби, чието нарушаване да е в причинна връзка с настъпилия резултат. Не се налага обаче намеса на касационната инстанция, освен защото тя би била извън пределите на касационната проверка, а и защото осъждането на подсъдимия е по бланкетен състав, като несъмнено са установени допуснати от него нарушения на правилата за движение, които са в причинна връзка с настъпилия резултат. Независимо от посоченото, подсъдимият е осъществил няколко, при това груби, нарушения на правилата, регулиращи движението по пътищата, което недвусмислено обосновава преценка за висока степен на обществена опасност на деянието, извършено от него. Съдилищата не са допуснали нарушение на закона, като са ценили като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство установеното високо съдържание на алкохол в кръвната му проба – 2,46 промила. Както е посочено в Решение № 1190/1977г. на ІІІ Н.О. на ВС, наличието на голямо количество алкохол, констатирано в кръвта на водача на МПС, не е само въпрос на квалификация на деянието, но може да бъде прието като отегчаващо обстоятелство по чл. 54 от НК. Следователно, в рамките квалифициращия признак „пияно състояние”, констатацията на значителна употреба на алкохол от водача, съществено надвишаваща 0,5 промила, каквато е установена в случая, е обстоятелство, влияещо върху наказателната отговорност в посока на нейното отегчаване, защото съществената алкохолна консумация значително понижава пригодността на водача за управление на МПС. Не могат да бъдат възприети и доводите на защитника в касационната жалба за това, че решаващите съдилища не са отчели „съвиновното” поведение на пострадалите, предвид на това, че те са знаели, че подсъдимият е пил и е неправоспособен, и въпреки това са се качили в автомобила. Не е налице съпричиняване от страна на пострадалите на резултата, поради което не може да се аргументира претенция, че поведението на увредените лица съставлява смекчаващо вината обстоятелство. Знанието от страна на пострадалите за алкохолната употреба и за липсата на правоспособност на подсъдимия не може да се приеме като съпричиняване на резултата, тъй като, те като пътници не са допуснали нарушения на правилата за движение и тяхното поведение не се намира във връзка с причинения резултат. Те действително са се съгласили да пътуват с автомобила на подсъдимия, съзнавайки, че при това състояние водачът може да допусне автопроизшествие, като при това те самите могат да бъдат увредени, но са се отнесли безразлично към това. Това тяхно поведение не сочи на принос за извършване на престъплението, защото то е осъществено единствено поради виновното поведение на подс. А.. Поради това, поведението на пострадалите не съставлява съпричиняване на престъпния резултат и не може да бъде ценено като смекчаващо вината обстоятелство. То може да даде отражение единствено върху размера на обезщетение за претърпени от увредения или от неговите наследници вреди, доколкото, качвайки се в автомобила на употребилия алкохол и неправоспособен подсъдим, те са поели риска да бъдат увредени в случай на произшествие. В тази връзка следва да се обсъди възражението в касационната жалба срещу възприемането от състава на апелативния съд на фактически обстоятелства, които не се съдържат в обвинителния акт – за настояване от страна на св. Й. тя да управлява автомобила и отказ на подсъдимия да преотстъпи управлението. Като е възприел обстоятелства извън описаните в обвинителния акт и признати от подсъдимия факти в процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК, съдът е допуснал процесуално нарушение, защото е недопустимо в тази диференцирана процедура на съкратено съдебно следствие с признание на фактите, да бъдат изменяни фактическите параметри на обвинението, понеже в рамките на тези параметри се извършва преценка на съставомерността на извършеното. Това нарушение обаче не е от категорията на съществените, защото посочените от въззивния съд фактически обстоятелства са били изложени като аргумент в полза на иначе правилната теза за липса на съпричиняване на престъпния резултат. Верните изводи, че поведението на пострадалите не може да се цени като смекчаващо вината обстоятелство, са били защитени с недопустима, а и неправилна аргументация. Това не се отразява на процесуалните права на подсъдимия, а и не води до неправилно приложение на закона, така че направената констатация не е от характер да доведе до необходимост от корекция на атакувания съдебен акт. Правилно е възприето от двете съдебни инстанции, че направеното от подсъдимия признание на фактите по обвинението, не може да бъде ценено допълнително като смекчаващо вината обстоятелство, поради което оплакването в тази връзка в касационната жалба е без основание. Според възприетото в т. 7 на Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСНК, при определяне на наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 от НПК, признанието по чл. 371, т. 2 от НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. В случая, подс. А. при разпита си след привличането му в качество на обвиняем на досъдебното производство, е дал обяснения, в които е дал информация по отношение на отделни части от събитията, но тези обяснения не могат бъдат третирани като процесуално поведение, спомогнало за разкриване на престъплението. Оплакването за явна несправедливост на наложеното на подс. А. наказание, са били направени и в производството пред въззивния съд, като съставът на Варненски апелативен съд е изпълнил задължението си по чл. 339, ал. 2 от НПК, потвърждавайки първоинстанционната присъда, да мотивира съображенията, поради които не е възприел доводите на жалбоподателя, свързани индивидуализацията на наложеното му наказание. Решаващите съдилища законосъобразно са приели, че наказанието на подсъдимия подлежи на определяне по правилата на чл. 58а от НК, като последица от приложената диференцирана процедура, съобразно чл. 373, ал. 2 от НПК. Правилно наказателната отговорност на подсъдимия е реализирана в хипотезата на чл. 58а, ал. 1 от НК при спазване на изискванията за индивидуализация на наказанието и редукцията му с една трета. Както беше вече посочено, двете съдебни инстанции са подложили на преценка данните по делото, обосноваващи изводите за степента на обществена опасност на деянието и на дееца. Правилна е констатацията, че се установяват единствено отегчаващи вината обстоятелства. Освен посочената вече и внимателно обоснована преценка за висока степен на обществена опасност на деянието, правилно е аргументиран и изводът за висока степен на обществена опасност на дееца. Тази преценка е обоснована въз основа на данните за многократните предходни осъждания на А., преимуществено за престъпления със същия обект на посегателство като това – предмет на настоящето производство. Налице са данни и за множество наложени на подсъдимия административни наказания за нарушения на правилата за движение. При това, предходните осъждания на подсъдимия и изтърпяването на наложени му наказания, включително и свързани с лишаване от свобода, не са постигнали спрямо него поправителен и превъзпитателен ефект. Не може да бъде възприето като основателно оплакването в касационната жалба за надценяване на тежестта на отегчаващите отговорността обстоятелства. Определянето на наказанието е единен логически процес на цялостна оценка на обстоятелствата, при които е извършено престъплението. Правилно решаващите съдилища се приели, че не се установяват смекчаващи вината на подс. А. обстоятелства, а единствено отегчаващи такива. Както беше посочено, нито признанието на фактите, нито поведението на пострадалите съставляват обстоятелства, сочещи на смекчаване на отговорността. В касационната жалба не се сочат, а и не се установяват по делото неотчетени смекчаващи вината обстоятелства. Освен че в случая са налице само отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, тяхната относителна тежест е значителна и е лишена от основание претенцията на касатора за баланс на относимите към вината обстоятелства. Изложените съображения мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че оплакванията, свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, са неоснователни. Определеното на подс. А. наказание десет години лишаване от свобода, редуцирано на основание чл. 58а, ал. 1 от НК на шест години и осем месеца лишаване от свобода, е в съответствие с обществената опасност на извършеното престъпление, тази на дееца, с обстоятелствата, влияещи върху отговорността му. То е в унисон с целите по чл. 36 от НК, понеже само с това строго по размер наказание би могло да се постигне поправяне на подсъдимия, на плоскостта на липсата на превъзпитателен ефект от предходните му осъждания. Това наказание е в съответствие и с целите на генералната превенция, понеже ще въздейства предупредително върху останалите членове на обществото за спазване на правилата за движение. Поради изложените съображения, не може да бъде удовлетворена претенцията в касационната жалба за изменение на атакувания съдебен акт и намаляване на размера на наложеното на подсъдимия наказание. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 158 от 19.11.2014г., постановено по внохд № 262/2014г. по описа на Варненски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.