2 РЕШЕНИЕ № 907 2 София,18.08.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и девета година, в състав: 2 ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА 2 при участието на секретаря Д. Н. изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело № 2379/2008 година по описа на Второ гражданско отделение Производството е по чл.290 и сл. ГПК. : 1одадена е касационна жалба от Л. Т. Ц., М.] Т. И., П. Т. Н., Д. Д. |Б., М. Д. Б., С. Д. Х., Б. Д. П., С. Д. Т., Д. Н. К. и Л. Н. В. срещу въззивното решение на Софийския градски съд, Въззивна колегия, вто|ро-Б отделение от 14.01.2008г. по гр.д.№ 1917/2003г. В касационната жалба е направен довод за незаконосъобразност на решението като са изложени съображения, че Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти /З. / е [специален закон и разпоредбите на чл.2 ал.1,4 и 5 налагат принципа за възможност за избор на обезщетение. Поддържа се също така, че въззивният съд не е съобразил същественото за решаването на спора обстоятелство, че процедурата за приватизация е открита на 09.11.1998ri, а приватизацията е извършена на 11.01.1999г. след като собствеността вече е била възстановена на ищците със заповедта на Областния управител от 01.06.1998г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 193 от 30.12.2008г. на основание чл.280 ал.1 т.З ГПК по въпросите допустимо ли е правоимащите лица във всички случаи да избират способа за обезщетяване по чл.З З. , както и за правото на трети лица да обжалват актовете на съответния административен орган по З. , имащо значение за момента на влизане в сила на заповедта респективно на възникване на вещните права при обезщетяване със собственос! Ответникът [фирма] изразява становище , че жалбата е неоснователна. Поддържа, че не е отнета земя и не може да се възстанови собственост, освен това след като дружеството е приватизирано след влизане в сила на чл.6 ал.6 Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /З./ - отм. правоимащите имат право единствено на обезщетение с акции и дялове от дружеството или компенсаторни записи по реда на З.. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното: Производството е по чл.108 ЗС. Л. Т. Ц., М. Т. И., П. Т. Н., Д. Д. Б., М. Д. Б., С. Д. Х., Б. Д. П., С. Д. Т., Д. Н. К. , действаща лично и чрез своя попечител Р. Т. К. и Л. Н. В. са предявили иск против [фирма] - [населено място] за предаване владението на магазин за дрехи от 20 кв.м., намиращ се в сградата на [улица]/143А, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и на правото на строеж върху мястото. Представена е заповед № 21-567 от 01.06.1998г. , издадена на основание чл.6 ал.1 и ал.З, чл.5 ал.1 З. , с която наследниците на Б. Т. са обезщетени съгласно чл.2 ал.1 т.1 във връзка с чл.2 ал.4 З. с магазин за дрехи, включен в капитала на ОФ „Н." намиращ се на [улица]/143а за отчуждените фурна и съседен магазин и съответните идеални части от общите части от мястото, които са разрушени и на тяхно място е построена нова четириетажна сграда. Ответникът е оспорил иска като е противопоставил вещни права, придобити по приватизационен договор. Представил е доказателства, че ОФ „Н." е преобразувана в еднолично акционерно дружество с общинско имущество с решение на Софийски градски съд по ф.д.№ 483/1989г. от 08.12.1997г. Съставен е акт за частна общинска собственост № 274 от 22.07.1998г. в който е вписано, че имотът е включен в капитала на ЕАД „Н."с решение на Столичния общински съвет от 21.10.1997г. С решение № 40 от 09.11.1998г. е открита процедура по приватизация на [фирма] , обнародвано в Д.в.бр.139/1998г. С протокол от 11.01.1999г. на Столичния общински съвет е прието решение за приватизация на [фирма] чрез продажба на пакет акции в размер на 75 на сто от капитала на дружеството чрез преговори с потенциални купувачи. Вписана е промяна в наименованието на дружеството с решение на Софийския градски съд от 27.05.1999г. [фирма], а през 2000г. наименованието е променено на [фирма] [населено място]. С оглед на тези данни ответникът е изразил становище, че по реда на косвения контрол за законосъобразност на административния акт за обезщетяване на ищците <Ь. собственост от капитала на приватиираното дружество, съдът следва да приеме, че не са били налице предпоставките на чл.2 ал.З З.. Софийският градски съд е оставил в сила решението на Софийския районен съд , 41 състав от 07.02.2003г. по гр.д.№ 3501/2000г. , с което искът по чл.108 ЗС е отхвърлен. В. съд е приел, че ищците не са доказали придобиването на собствеността на посоченото в исковата молба основание - реституция по З., тъй като административният акт, с който са обезщетени е нищожен - издаден извън правомощията на административния орган и не е породил правно действие. Фактическите констатации на съда са, че наследодателят на ищците Б. Т. Б. е притежавал дворно място в [населено място], с площ 396 кв.м., заедно с построената в него къща. На основание ЗОЕГПНС са отчуждени фурна със сервизни помещения и съседния магазин в къща с площ от 140 кв.м. и дворно място от 174 кв.м. Със заповеди РД -21­567 от 01.06.1998г. и РД-83-007 от 11.01.2000г. ищците са обезщетени с магазин за хляб и магазин за дрехи, последният включен в капитала на ответното дружество за одържавените къща, фурна и магазин , които са разрушени 1и на тяхно място е построена четириетажна сграда. Спорният магазин е актуван за общинска собственост с акт 274/22.07.1998г. , в който е отбелязано , че с решение на СОС от 21.10.1997г. е предоставен за стопанисване и управление на „Н." ЕАД. Правните изводи на съда са , че ответникът е правоприемник на ОФ"Н." по отношение на който е открита процедура по приватизация с решение № 40 от 09.11.1998г. , публикувано в Д.в.№ 139 от 25.11.1998г. В тази хипотеза решаващо значение за правото на правоимащите лица да получат реален имот или само право на обезщетение е моментът, в който имотите са били предоставени на държавните или общински предприятия - преди или след влизане в сила на ЗВСОНИ. С влизане в сила на ЗВСОНИ за ищците е възникнало само право на обезщетяване по специалния закон. Според въззивния съд след като имотът е бил включен в капитала на търговско дружество с общинско имущество, обявено за приватизация, намира приложение §6 ал.6 З. /отм./ и имотът не може да се възстанови в полза на правоимащите по административен ред. Оттук съдът е заключил , че заповедта на областния управител е нищожен административен акт и не е породила правно действие, освен това няма данни тя да е влязла в сила поради липса на отметка върху нея затова. По поставените в определението за допускане на касационното обжалване въпроси Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение на основание чл.291 ГПК намира следното: Административното производство по възстановяване на собствеността, предвидено в реституционните закони, включително и З. се развива между компетентния административен орган и заинтересованите лица - бившите собственици или техните наследници. В правоотношнието по реституцията не участват трети лица, чиито права се засягат от нея, съответно издаденият административен акт не ги обвързва, те не са легитимирани да го обжалват, следователно при постановяване на позитивно решение на административния орган то следва да се счита за влязло в сила от момента на изтичане на срока за обжалване. По иск за собственост, предявен след реституцията, по който ищците се легитимират с влезлия в сила административен акт, ответниците могат да възразяват както за нищожност, така и за унищожаемост на административния акт - TP 6/2006 г. на ВКС, ОСГК. Отделно от това в разпоредбата на чл.6 ал.6 З. изрично е посочено, че подлежат на обжалване само оценките и установените квоти по ал.5 , както и отказите на областните управители и ръководителите на ведомства да удовлетворят искането за обезщетение или начина за обезщетяване. С оглед на изложеното следва да се приеме, че третите лица, засегнати от реституцията, която се извършва по административен ред по З. акт не са легитимирани да обжалват административния акт, с който се определя начина на обезщетяване. По втория въпрос следва да се даде принципен отговор, на основание чл.2 ал.4 З. , че правоимащите лица имат право да изберат вида на обезщетение за одържавените имоти, които не могат да бъдат възстановени реално освен ако са налице изключенията, предвидени в З. , както и в други специални закони, съдържащи правила относно обезщетяването на бившите собственици , какъвто е отменения З.. По основателността на жалбата. Ьт жалбоподателите правни последици, е направен в на процесуалните правила както по изложеното вече по ка и поради следните допълнителни съображения: Изводът на съда, че след като върху административния акт -заповед на Областния управител, с която е определен начина на обезщетяване няма отметка, че е влязъл в сила и има данни, че е обжалван от „Хлебозавод 1-АД", тя няма стабилитет и не поражда желаните нарушение чл.291 ГПК обезщетяваме със собственост е постановено от областния управител с два магазина, които са включени в капитала на различни търговски дружества. Предмет на настоящия ревандикационен иск е магазина за дрехи, включен в капитала на ответника [фирма], правоприемник на бившия [фирма] . В първоинстанционното производство е депозирана молба от ответника с приложен към нея препис от определение на Софийския градски съд по а.х.д.№ 3501/2000г., с което производството по подадената от него жалба е прекратено и определението е влязло в сила, за което е издадено съдебно удостоверение от 13.11.2001г. /лист 74 от първоинстанционното производство/. Подаването на жалба от „Хлебозавод ГАД не създава висящност на заповедта на административния орган в частта за магазина за дрехи. Освен това ответникът не е възразявал, че заповедта на областния управител не е влязла в сила, след като висящността на производството е възстановена по негово искане след прекратяване на образуваното административно дело по негова жалба. Вторият извод на съда, свързан с липсата на материална компетентност на административния орган при определяне на обезщетени^ чрез отреждане на собственост за приложението на §6 ал.6 също е неправилен. З. /отм./е специален закон, който урежда условията и реда за преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества и за приватизация. Специалните правила, които той съдържа в преходните разпоредби уреждащи онези случаи на приложение на З., при които се засяга имуществото на държавни и общински предприятия, приватизирани или подлежащи на приватизация целят да синхронизират процеса на приватизация с този на реституция, за да се спази прогласеният в чл.17 от Конституцията принцип за неприкоснованест на частната собственост. З. е специален закон, който цели да обезщети справедливо правоимащите за имуществата, които те не са могли да си възстановят реално по реда на ЗВСОНИ като общият принцип на закона е да се зачетат предпочитанията на собствениците за способа на обезщетяване - 1. съсобственост върху обектите, изградени върху земите им, или върху терените, към които тези земи са присъединени, 2. част от акциите или дяловете на търговските дружества, в дълготрайните активи на които са били включени тези земи, съответстваща на стойността на идеалните им части 3. компенсаторни записи на стойност, равна на стойността на идеалните им части. Във всички случаи обаче при избиране на способ за обезщетяване с реален обект следва да се спазят общите принципи на реституционните закони възстановяването на собствеността да стане от имущество А. е собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон, както и да не се засягат правата на трети добросъвестни лица. Разпоредбата на § 6 ал.6 ПЗР З. /отм./ създадена с ЗИД ДВ, бр. 39 от 1998 г. в редакция преди изменението в ДВ, бр. 12 от 1999 г. предвижда, че при сключена приватизационна сделка или на взето решение за приватизация на търговски дружества, в чийто капитал са включени движими и/или недвижими вещи, собственост^ на правоимащите по З., последните се обезщетяват с акции или дялове на дружеството или с компенсаторни записи по реда на З.. В практиката на ВКС се приема, че като материалноправна, тази разпоредбата не може да се приложи към възникнали вече правоотношения, когато собствениците са заявили своето право на обезщетяване, както е в разглеждания случай, а ако се приеме, че нормата има тълкувателен характер, действието й следва да се отнесе към момента на влизане в сила на З., при което е от значение дали сделката е сключена или има решение за приватизация към 22.11.1997 г. /решение № 870/1 О.. по гр.д.№ 77/2005г. на ВКС, IV г.о./. Това становище се споделя от настоящия състав. В чл.2 ал.4 З. изрично са предвидени изключенията за правото на избор на правоимащите лица за вида на обезщетението - когато земите са станали публична държавна или общинска собственост, защото тези имоти са изключени от гражданския оборот съгласно чл.7 от ЗОС . Второто основание е да са застроени законно със сгради до 25.02.1992г., когато е влязъл в сила ЗВСОНИ, кюито не са били налице. Цитираната от ответника по касационната жалба практика на ВАС касае висящи случаи, при които се спори за начина на обезщетение, докато в разглеждания случай той е определен и собствеността е възстановена с издаването на първата заповед, която има пряк вещноправен ефект, защото към този момент процедурата по приватизацията все още не е била открита. Неоснователен е доводът на ответника по касационната жалба за неприложимост на разпоредбата на чл.2 З., защото не е одържавена земя. Съгласно представеното удостоверение от 05.01.1950г и акт за държавна собственост № 393/1949г. е одържавена фурна със сервизни помещения, съседния магазин и идеални части от общите часЦ на сградата, докато разпоредбата на чл.З ал.1 З. се отнася само за одържавени всякакви движими и недвижими имоти /без земите/ т.е. сгради, които са били суперфициарна собственост. Следователно при провеждане на косвен контрол за законосъобразност на административния акт следва да се приеме, че при издаването му не е била приложима разпоредбата на §6 ал.6 от Преходните и заключителни разпоредби на З. /отм./ и правилно е зачетен предпочетения от ищците способ за обезщетяване със собственост. Като е приел обратното, [въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени на основание чл.281 ал.1 т.З ГПК и делото да се реши по същество от ВКС. Налице са предпоставките за уважаване на ревандикационния иск по чл.108 ЗС - ищците като наследници на Б. Б. са доказали своето право на собственост, придобито на твърдяното в исковата молба основание - реституция по З., а ответникът упражнява фактическа власт върху имота без основание, тъй като при продажбата неговият праводател не е бил собственик и не може да противопостави придобитите права на ищците. При този изход на спора на ищците следва да се присъдят и разноските по делото за всички инстанции в размер на 1307лв. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско)отделение на основание чл.281 ал.1 т.З и чл.293 ал.2 ГПК РЕШИ: градски съ;: гр.д.№ 191 Б." № Т. Т. Нй: ОТМЕНЯВА въззивното решение на С. , Въззивна колегия, второ-Б отделение от 14.01.2008г. по 7/2003г. изцяло и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма] [населено място] бул."Братя 70 да предаде на основание чл.108 ЗС на Л. Ц., М. Т. И., П. колова, Д. Д. Б., М. Б., С. Д. Х., Б. П., С. Д. Т., Д. Н. К. и Л. Н. В. всички със съдебен адрес адв.Я. З., С., [улица], Търговски дом, кантора 439 владението на магазин за дрехи, намиращ се на партерния етаж в сградата на [улица]/143а, построена в УПИ-1 -за жилищно строителство кв.237 местност „Зона Б-5" по плана на [населено място] при граници изток-тунел, запад-вх.А на блока, стълбище, север [улица], юг -вътрешен двор. ОСЪЖДА [фирма] [населено място] бул."Братя Б." № 70 да заплати Л. Т. Ц., М. I Т. И., П. Т. Н., Д. Д. I Б., М. Д. Б., С. Д. Х., Б. Д. П., С. Д. Т., Д. Н. К. и Л. Н. В. разноските ра всички инстанции в размер на 1307лв. /хиляда триста и седем лева/. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: