О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 315 гр. София, 06.07.2022 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Емилия Донкова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 711 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 1147 от 08.11.2021г. постановено по гр.д. № 395/2021г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260638 от 19.10.2020г. по гр.д. № 13758/2018г. на Софийски градски съд за осъждане на Столична община на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на З. А. Ал Х. сумата от 15 000лв. обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания поради счупване на лакътна кост на лява ръка, разтегнати ставни връзки на двете колене, травми на главата и среден пръст на дясна ръка, вследствие на падане на 31.10.2016г. около 18.00ч. в [населено място], на тротоара на [улица]пред №2,[жк], по причина на пропаднали тротоарни плочи, ведно със законната лихва от 31.10.2016г. до окончателното заплащане на сумата. Касационната жалба е подадена от ответника Столична община чрез пълномощника юрисконсулт М. И.. Поддържа се неправилност на въззивното решение. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т. 3 и ал. 2 ГПК по следните правни въпроси: 1/ Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи на страните и събраните доказателства по делото; следва ли съдът да обсъди всички допустими и относими доказателства заедно и поотделно; задължен ли е въззивният съд да постанови акта си след преценка на всички ангажирани по делото доказателства, относно правно релевантните факти, твърдения, възражения, доводи на страните, да обсъди и прецени заключенията на вещите лица не изолирано, а с оглед на целия събран и приобщен към делото доказателствен материал и да изложи мотиви защо ги кредитира или не ги приема; 2/ може ли да се счита, че е осъществен фактическият състав на деликта при приети и кредитирани съмнителни свидетелски показания, включително на свидетели, за които има голяма вероятност да са мними очевидци; 3/при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съгласно законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД длъжен ли е въззивният съд да обсъди подробно всички обективно съществуващи и релевантни обстоятелства от значение за размера на обезщетението; 4/ следва ли съдът да изложи мотиви за наличието на причинна връзка между предявеното с иска деяние и вредите, предвид необходимостта неимуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането; както и да прецени поведението на пострадалия с цел определяне степента на съпричиняването; лошото състояние на тротоарната настилка следва ли да се приеме, че е единствена пряка и непосредствена причина за вредоносния резултат или има и други причини, в т.ч. и обективни/случайно събитие/, включително и съпричиняването по чл. 51, ал. 2 ЗЗД; 5/ с какви доказателствени средства следва да бъде установено състоянието на тротоарната настилка при предявен иск по чл. 49 ЗЗД с твърдения за травматични увреждания от падане поради разместени или счупени тротоарни плочки. Изтъква се противоречие с практиката на ВКС по посочените въпроси, както и очевидна неправилност на акта. Ответникът З. А. Ал Х. поддържа в писмения си отговор, изготвен от адв. С. С., че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. За да постанови обжалваното решението, въззивният съд е приел, че на 31.10.2016 г. ищцата З. А. Ал Х. е пострадала при падане на тротоара намиращ се на ул. А. Д.“ пред № 2,[жк], стопанисван от Столична община, вследствие на пропаднали тротоарни плочи. Настъпването на инцидента е установено от показанията на свидетелката Б., която е очевидец. Тя видяла ищцата, непозната за нея до момента, че се спъва, пада, подпира се на ръцете си, удря главата си в кашпа за цветя; когато се притекла на помощ видяла стърчащи плочки от тротоара; пострадалата не могла да стане веднага и била неадекватна; оплакала се от болки в ръката, коленете и кръста. Медицинската експертиза сочи, че при инцидента ищцата е получила счупване на лявата лакътна кост, изкълчване, оток и посиняване на третия пръст на дясната ръка, разкъсноконтузни рани на двете колена с разтегнати ставни връзки, което наложило лечение чрез обездвижване с поставяне на гипсова имобилизация, довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни, при период на пълно възстановяване от около 3-4 месеца. Констатирано е намаление в обема на движенията на лявата ръка с 10-15 градуса. Експертът сочи, че травматичните увреждания са причинени при падане и при удар с или върху тъп предмет. Приетата съдебнопсихиатричната експертиза и приложеното експертно решение на ТЕЛК установяват, че ищцата страда от биполярно афективно разстройство, сегашен епизод - психоманиен. В резултат на получената при процесния инцидент травма ищцата е развила остра стресова реакция с вероятно стеснение на съзнанието поради силната болка и уплахата, преминала е в разстройство в адаптацията с преобладаващо нарушение на други емоции. Това разстройство е продължило около четири месеца, като биполярното разстройство не е повлияло негативно на възстановителния процес. Вещото лице сочи, че през процесния период ищцата е приемала медикаменти в обичайни терапевтични дози, които не водят до нарушения в стабилността на походката, равновесието при ходене, координацията, акомодацията, до сънливост и замаяност. Пояснява, че биполярното афективно разстройство като психично разстройство, не води до нарушаване на координацията на движенията, нито до такава води приемът на посочените медикаменти. Това разстройство не е променило и сетивността на рецепторите за болка. Приетата техническата експертиза установява, че състоянието на тротоарната настилка на [улица]към момента на огледа в началото на 2020г. е лошо /буквално определено като „плачевно“/ и се нуждае отново от ремонт. На мястото има седем на брой шахти с различен размер и капаците им стърчат над тротоарната настилка с по 2 см и повече. В същата насока са и показанията на свидетеля Х. - син на ищцата. Той е посетил мястото на инцидента, посочено от майка му, на следващия ден и видял, че плочките не са оправени. При съвкупния анализ на горепосочените доказателства въззивният съд е приел за доказано, че получените от ищцата травматични увреждания счупване на лявата лакътна кост в горния край, кръвонасядане на дясно коляно и пръст на дясна ръка, кръвонасядане и охлузване на ляво коляно са причинени от неравност на тротоара на [улица]на описаното от свидетелката място. Посоченият от вещото лице от медицинската експертиза вероятен механизъм на увреждането - при падане, съдът е приел за осъществил се въз основа на свидетелските показания на разпитаната свидетелка - очевидец на злополуката. В обобщение е приел, че е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника като собственик на общинските пътища и улиците на територията на общината, част от които са и тротоарите, със статут на публична общинска собственост (чл. 2, ал. 1, т. 2 вр. чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за общинската собственост, чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата във вр. с § 7, т. 4 ПЗР ЗМСМА), поради неизпълнение на задължението му за ремонт и поддържане на пътната настилка на тротоар, находящ се на територията на общината, което задължение се извежда от посочените норми на ЗОбС във вр. с § 7, т. 4 ПЗР ЗМСМА и по арг. от чл. 3, 6 ал. 3, чл. 8, ал. 3, чл. 29, чл. 31 и чл. 36 ЗП във вр. с § 1, т. 2, т. 13 и т. 14 ДР ЗП, чл. 48, т. 2 ППЗП и чл. 167, ал. 1 ЗДвП във вр. с § 6, т. 1 и 6 ДР ЗДвП. Според съда, Общината е длъжна да управлява предоставената й собственост, в т.ч. улиците, в интерес на населението и с грижата на добър стопанин - чл. 140 КРБ и чл. 11, ал. 1 ЗОС. Дължимата грижа включва както изграждане, ремонт и поддържане на улиците, така и полагане на грижи за чистотата им и безопасното придвижване на пешеходци. Без значение е да възникване на отговорността дали общината е възложила поддръжката и ремонта на трето лице. По делото е установено противоправно бездействие за ремонт и поддържане на настилката на тротоар в обхвата на общинска улица, то това е основание за ангажиране на отговорността на Столична община качеството й на възложител на работата по чл. 49 ЗЗД. По-нататък съдът е установил, че е налице неимуществено увреждане на пострадалата, което подлежи на обезщетение. Дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди от получените увреди, измежду които фрактура на левия горен крайник, с присъщите болки и страдания, не може да бъде определено под размера от 15000 лв., определен от първоинстанционния съд. За този извод въззивният съд, в приложение на чл. 52 ЗЗД, е съобразил характера на травматичните увреждания, интензитета и продължителността на търпените болки, начина и продължителността на лечението, продължителността на възстановителния период, през който ищцата е имала нужда и от чужда помощ. Въззивният съд е отчел и въздействието на инцидента върху психоемоционалното състояние на пострадалата, останалия намален обем на движение в увредения крайник, макар и без да се затруднява значително функционирането на ръката. Съобразил е социално-икономическите условия в страната към датата на настъпване на вредите. Въз основа на всичко това е счел, че определеното обезщетение за компенсация за претърпените болки и страдания съответства на принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД и обезщетението не води до обогатяване на увреденото лице. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК настоящият състав счита, че такива не са налице. Първите два въпроса, формулирани от касатора, са процесуални и са поставени в контекста на оплакванията, че съдът не е обсъдил всички доводи на страните и събраните доказателства по делото, които са относими към казуса и допустими от закона, както и че е дал вяра на съмнителни свидетелски показания и такива на заинтересован свидетел; застъпена е тезата, че от страна на ищцата не е проведено необходимото пълно и главно доказване на фактическия състав на деликта. Така изложените оплаквания са необосновани и основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК не е налице. Противно на твърденията на жалбоподателя, видно е от мотивите на Софийски апелативен съд, че той е извършил свой анализ на събраните доказателства, без да препраща по реда на чл. 272 ГПК и е достигнал до свои правни изводи, които съвпадат с тези на първата инстанция. По този начин съдът е процедирал в пълно съответствие с указанията в Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК. Въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, включително приетите експертизи и събраните гласни доказателства. Следва да се посочи, че приетите заключения на вещи лица не са били оспорени от ответника, нито са ангажирани свидетелски показания, които да разколебават изнесеното от свидетелите на ищцата. Поради това кредитирането на тези показания е в съответствие с чл. 172 ГПК и не противоречи на практиката по Решение № 183 от 30.06.2017г. по гр.д. № 4028/2016г. на ІV г.о.. Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по третия въпрос, отнасящ се до определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД и подлежащите на преценка обстоятелства. В тази насока въззивният съд е спазил указанията в ППВС № 4/1968 г. и е преценил всички установени конкретни обстоятелства, релевантни за размера на обезщетението. Четвъртият въпрос е за задължението на съда да изложи мотиви за наличието на причинна връзка между „предявеното с иска обвинение” (разбирай соченото вредоносно действие) и вредите, както и за необходимостта неимуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането, както и за поведението на пострадалия и евентуално определяне на съпричиняване. Изтъква се, че съдът е приел, че лошото състояние на тротоарната настилка е единствена пряка и непосредствена причина за вредоносния резултат, без да е ясно има ли и други причини, включително и съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Според настоящия състав при мотивиране на причинната връзка между увреждането на ищцата и бездействието на ответника съдът е спазил установените в практиката правила за доказване и за преценка на доказателствата по вътрешно убеждение. След като по предявения иск по чл. 49 ЗЗД ищецът поддържа, че е претърпял травматични увреждания вследствие на падане поради пропадане на тротоарни плочки при стъпването му върху тях, то състоянието на тротоарното платно може да бъде установено с всички доказателствени средства, съставляващи източници на сведения за фактите, които подлежат на доказване. Няма забрана релевантните обстоятелства, именно тези, при които е настъпил инцидентна, състоянието на тротоарното платно, механизма на произшествието да бъдат установявани и с гласни доказателства. Не могат да се игнорират свидетелски показания само защото изхождат от близък роднина (в случая сина на ищцата), но съдът преценява изнесеното от такъв свидетел в съвкупност с всички останали доказателства и ръководен от вътрешното си убеждение. Що се отнася до наличие на съпричиняване - такова възражение от ответника не е наведено в процеса и поради това съдът не е го е обсъждал. Не посочени и доводи за обективни обстоятелства, които да обуславят намаляване размера на обезщетението. Гореизложените съображения се отнасят и до петия поставен въпрос, който касае доказването на състоянието на тротоарната настилка. Не е налице и релевираната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение, нито някое от останалите основания за служебно допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. Предвид изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № 1147 от 08.11.2021г. постановено по гр.д. № 395/2021г. на Софийски апелативен съд по касационната жалба на Столична община. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.