2 Р Е Ш Е Н И Е № 382 гр. София, 05 октомври 2010 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ:РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия Иванова касационно дело № 373 по описа за 2010 г Производството е образувано по искане на осъдената В. В. Р., депозирано на 11.06.2010 г, за възобновяване на ВНОХД № 847/09 по описа на Пазарджишки окръжен съд, по което е постановено решение № 20 от 3.02.2010 г, с което е изменена присъда на Пазарджишки районен съд № 376 от 29.10.09 г, по НОХД № 1295/09, като е намален срокът на пробационните мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес”, с периодичност два пъти седмично, и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, на шест месеца, отменени са наложените мерки по чл. 42 а, ал. 2, т. 4 и 6 НК, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда молителката е призната за виновна в това, че на 22.12.2008 г в гр. П., е отнела чужди движими вещи, на обща стойност 1 165, 50 лв, от владението на Л. А. П., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, с оглед на което и на основание чл. 194, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК, е осъдена на „пробация”, включваща мерките: „задължителна регистрация по настоящ адрес”, с периодичност два пъти седмично, за срок от една година и два месеца, „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от една година и два месеца, „включване в курсове за професионална квалификация и програми за обществено въздействие, за срок от една година и два месеца, „безвъзмезден труд в полза на обществото”, 150 часа годишно, за две поредни години, както и да заплати на пострадалата обезщетение за имуществени вреди, в размер на 1 165, 50 лв, заедно със законните последици. С искането се релевира основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Твърди се, че липсва надлежна доказателствена основа за осъждането на молителката / не са събрани преки или косвени доказателства за участието й в инкриминираното деяние /. Сочи се, че е кредитирано несъществуващо нейно самопризнание, каквото не е правено и извънпроцесуално, че незаконосъобразно са ползвани разменени между подсъдимата и пострадалата текстови съобщения, приобщени в отклонение от предвидения за това процесуален ред / чрез специални разузнавателни средства /, че обвинителната теза почива на предположения, че са възприети показанията на св. Л. П. и на св. С. П., без да се изследва възможността кражбата да е извършена от друго лице. Излага се довод, че безкритично са споделени съображенията на първата инстанция, в нарушение на чл. 314, ал. 1 НПК, с което са възпроизведени съществуващите съществени процесуални нарушения. Иска се да бъдат отменени постановените съдебни актове, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъдената не участва лично в настоящето производство. Частният обвинител и граждански ищец изразява писмено становище за неоснователност на искането. Представителят на ВКП намира искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е направено от лице, имащо право на това, при спазване на законоустановения шестмесечен срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Релевираното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е допуснато. Въззивният съд, в изпълнение на задълженията си по чл. 314, ал. 1 НПК, е подложил на цялостна проверка първоинстанционния съдебен акт, и правилно го е преценил като законосъобразен / изменението на присъдата е само с оглед смекчаване на наложеното наказание /. Неоснователно се твърди, че въззивният съд е игнорирал значими процесуални пороци и по този начин сам ги е възпроизвел, тъй като в производството и пред двете инстанции такива не са допуснати. При оценката на доказателствата и доказателствените средства са спазени изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика, поради което липсва порок във формираното вътрешно убеждение по релевантните факти. Обстойно са анализирани доказателствените източници, като е посочено на кои от тях се дава вяра и защо. Възприетата обвинителна теза не почива на предположения, а на доказани факти. Вярно е, че преки доказателства за авторството няма, но съществуващите косвени такива са обсъдени поотделно и във взаимната им връзка, при което е изведен правилният извод, че се касае за система от косвени доказателства, обвързващи подсъдимата с извършеното престъпление. В тази насока са показанията на св. Л. П., св. С. П., св. В., св. И., съдържанието на текстовите съобщения, разменени по мобилни телефони и по И., заключението на СТЕ. Не е вярно, че извънпроцесуалните изявления на осъдената, които са в смисъл, че „не си спомня, била е под въздействие на наркотични вещества и е възможно да е взела инкриминираните бижута”, са преценени като самопризнание. Подсъдимата не е депозирала самопризнания и това е констатирано от въззивния съд, който е обсъдил обясненията й, а не самопризнания. Отхвърлена е версията, развита в обясненията й, с аргумента, че са касае за защитна теза, оборена от други доказателствени източници. Отделно са анализирани извънпроцесуалните й изявления, възпроизведени и в текстовите съобщения, като е отбелязано, че те само косвено я уличават и самостоятелно не са определящи за осъждането й, а само наред с останалите косвени доказателства от формираната система. Неоснователно се възразява срещу процесуалната годност на текстовите съобщения, имащи характер на кореспонденция. Прилагането на кореспонденция може да се извърши и по реда на чл. 165 и сл. НПК, а не само чрез използване на специално разузнавателно средство. В случая, кореспонденцията е приобщена чрез доброволно предаване / допустимо по НПК / и допринася за разкриване на обективната истина, поради което няма пречка да бъде ползвана при формиране на вътрешното убеждение. Отделен е въпросът за възможността от външна намеса и манипулиране, каквито данни обаче, в случая, няма, особено като се вземат предвид показанията на св. В., заявила, че й е известно съдържанието на разменените съобщения и то е същото, каквото фигурира в материалите на делото. При оценката на доказателствената съвкупност, като е приел, че подсъдимата е автор на деянието, въззивният съд е отхвърлил възможността престъплението да е извършено от друго лице. По изложените съображения, ВКС намери, че релевираното нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице, поради което искането за отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане не може да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената В. В. Р. за възобновяване на ВНОХД № 847/09 по описа на Пазарджишки окръжен съд, по което е постановено решение № 20 от 3.02.10. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: