Решение по т.д. №1703/20 на ВКС , ТК, ІІ ро отд. 4 Р Е Ш Е Н И Е № 60139 гр. София, 09.11.2021г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 13 октомври. , две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1703/20 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на В. И. Т. срещу решение №1168 от 10.06.2020 г., постановено от САС,ГК-2 с-в по гр.д. №4344/2019 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 5407 от 16.07.2019 г. на СГС, по гр.д. № 8441/2018 г., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от ищеца против Гаранционен фонд –гр.София иск с правно основание чл.557 ал.1, т.1 КЗ за заплащане на разликата в присъденото обезщетение от 25 000 лева до 40 000 лева , като обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, причинени при ПТП, настъпило на 14.03.2018 г., ведно със законната лихва от 20.06.2018 г. КЖ се поддържа от процесуалния представител на касатора в открито заседание. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, относно преценка на размера на обезщетението. В открито с.з. поддържа чрез своя представител становище за основателност на КЖ. Ответникът по касационната жалба не изпраща писмен отговор в законовия срок и не изпраща представител в открито заседание. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, в обжалваната част, съставът на въззивния съд се е позовал на следното: По механизма на произшествието не се спори, а и същият се установява безпротиворечиво от заключението на вещото лице по приетата съдебна автотехническа експертиза. Вещото лице е констатирало, че на мястото на произшествието са намерени и регистрирани спирачни следи. На база на спирачните следи и деформацията на задния ляв калник на лекия автомобил, експертът изчислява, че скоростта на управлявания от ищеца автомобил е била около 70 км/ч, а тази на неустановения автомобил, управляван от напусналия произшествието водач, е била над 70 км/ч. Безспорно е също така и наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, вкл. причинно-следствената връзка на увредите на здравето на ищеца от така настъпилото произшествие. Спорен пред въззивната инстанция е единствено въпросът за размера на дължимото обезщетение. За доказване на характера, вида, обема, интензитета и продължителността на болките и страданията, търпени от ищеца, по делото пред първа инстанция е поискано и допуснато изслушване на заключение на съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че при процесното ПТП ищецът Т. е получил разкъсно-контузна рана в дясна теменна област на главата, разкъсно-контузна рана в областта на десния лакът, счупване на горния край на голямопищялната кост на дясната подбедрица и контузия на двете колена. Във връзка с полученото счупване е извършена имобилизация, чрез налагане на гипсова лонгета на десния долен крайник за срок от четири седмици. Разкъсно-контузните рани са обработени чрез първична хирургична обработка, извършен тоалет, наложени са хирургични шевове и е приложена противотетанична ваксина. Според вещото лице, ищецът е търпял сравнително силни болки първите няколко дни след инцидента, които в течение на оздравителния процес са отшумявали. Към момента на експертизата и за в бъдеще не би следвало да са налице оплаквания. Липсва медицинска документация за настъпили усложнения или оплаквания, на база на което експертът е заключил, че при този вид увреждания би следвало да настъпи пълно възстановяване на засегнатата функция на долния десен крайник. Срокът на възстановяване на мекотъканните травматични увреждания е 15 – 20 дни, а срокът на имобилизация на долния десен крайник е 30 дни. Срокът на нетрудоспособност за физически труд, според експертизата е от четири до шест месеца, а за нефизически около четири - пет месеца. От свидетелските показания се установява, че като се върнал от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където бил откаран след инцидента, ищецът е имал три шева на главата, охлузване на лакътя с два шева и гипсиран десен крак. Изпитвал големи болки и е бил три месеца на легло. За този период не е можел самостоятелно да ходи до тоалетна и е бил два месеца в гипс, а в последствие се е придвижвал с патерици. Според показанията на свидетелката, възстановяването е настъпило след около 4-5 месеца, но и към момента на разпита, същия продължавал да накуцва и да изпитва болки. При извършената преценка по реда на чл. 172 от ГПК съдът е преценил, че относно продължителността на възстановителния период, показанията кореспондират със заключението на вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза, но за последващи усложнения или други оплаквания липсва медицинска документация. Няма данни и доказателства, които да потвърждават твърденията на ищеца за изпитвани силни болки и понастоящем, за непрекъсната нужда от чужда помощ и за опасност вредите да се търпят и за в бъдеще. Въз основа на всичко изложено и съобразно икономическата конюнктура , съдът е преценил, че за доказаните неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от увреждането, дължимото обезщетение в случая следва да се определи на 25 000 лева. С определение №274 от 19.05.2021 г. , постановено по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1от ГПК в обжалваната част по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД, с оглед противоречие със задължителната практика на ВКС-ППВС 4/68. По отговора на правния въпрос и основателността на касационната жалба : Касационната жалба е частично основателна. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно т.11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. В случая , въззивният съд, не е отчел в достатъчна степен тежестта на болките и страданията, които са понесени от пострадалия ищец, вследствие на виновно причиненото ПТП, във връзка с възрастта му към датата на деликта-73 години. Не е взето в предвид и обстоятелството, че същият продължава и понастоящем да изпитва болки при движение на долния крайник. При това положение настоящият състав на ВКС счита,че общият размер на обезщетението за конкретните неимуществени вреди, претърпени от страна на ищцата болки и страдания, възлиза на 35 000 лева, поради което и решението в обжалваната част следва да се отмени като неправилно до този размер, и съответно искът да се уважи, като се присъдят още 10 000 лева. Върху допълнително присъдения размер на обезщетението се дължи и законната лихва от 20.06.2018 г. С оглед изложеното , съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва частично да се отмени в обжалваната част, съгласно чл. 293 ал.2 от и тъй като не се налага събиране на нови доказателства , ВКС е следва да се произнесе по същество на спора. По отношение на разноските : Ответникът по касация следва да заплати на основание чл.78 ал.6 ГПК държавна такса в размер на 200 лева върху уважената от настоящата инстанция част от иска и 653,33 лева- възнаграждение за процесуална защита в касационната инстанция, определено на основание чл.38 ал.1,т.2 ЗАдв и НМРАВ, съобразно уважената от ВКС част от претенцията. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №1168 от 10.06.2020 г., постановено от САС,ГК-2 с-в по гр.д. №4344/2019 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение№ 5407 от 16.07.2019 г. на СГС, по гр.д. № 8441/2018 г., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от В. И. Т. против Гаранционен фонд –гр.София иск с правно основание чл.557 ал.1, т.1 КЗ за заплащане на разликата в присъденото обезщетение от 25 000 лева до 35 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, причинени при ПТП, настъпило на 14.03.2018 г. , вкл. и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Гаранционен фонд –гр.София да заплати на В. И. Т. ЕГН: [ЕГН] сумата от още 10 000-десет хиляди лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 20.06.2018 г. до окончателното плащане. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА Гаранционен фонд-София да заплати на основание чл.38 ал.1,т.2 ЗАдв сумата от 653,33 лева- възнаграждение за процесуално представителство на адвокат София К. Н. от САК, както и 200-двеста лева държавна такса в полза на ВКС на основание чл.78 ал.6 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.