3решение по гр.д.№ 4966 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е
№ 189
София, 27.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ\
при участието на секретаря Анета Иванова, след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4966 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационни жалби на М. Д. М., Т. Н. М., Д. С. М. и Д. С. М. срещу решение № 129 от 31.03.2017 г. по гр.д.№ 288 от 2015 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, с което е отменено решение № 121 от 27.06.2014 г. по гр.д.№ 67 от 2006 г. на Районен съд- Костинброд и вместо него е постановено ново решение по предявен от Т. Н. М., Д. С. М. и Д. С. М. срещу М. Д. М. иск по чл.30 от Закона за наследството: за намаляване на дарение от 18.04.1996 г., извършено от наследодателя Д. М. Г., починал на 13.09.2002 г. в полза на М. Д. М. на недвижим имот, представляващ едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м., заедно с дворното място, върху което е построена, с площ от 500 кв.м., представляващо парцел VII-2981 от кв.78 по плана на [населено място], Софийска област; за възстановяване на запазената част на ищците като наследниците на С. Д. М. от наследството на Д. М. Г. в размер по 912,97 лв. за всеки, като е постановено М. М. да задържи 1/2 ид.ч. от имота; за намаляване на дарение от 18.04.1996 г., извършено от наследодателката С. К. Г., починала на 14.12.2004 г. в полза на М. Д. М. на същия недвижим имот; за възстановяване на запазената част на ищците като наследниците на С. Д. М. от наследството на С. К. Г. в размер по 1471,23 лв. за всеки, като е постановено М. М. да задържи 1/2 ид.ч. от имота.
С определение № 311 от 12.06.2018 г. на ВКС, ГК, първо г.о., касационното обжалване на решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по два въпроса:
1 въпрос, поставен от касаторката М. Д. М.: Ако наследникът със запазена част зачете волята на наследодателя си и не поиска възстановяване на запазената си част от подареното имущество, след смъртта на този наследник, при определяне на наследствената му маса по реда на чл.31 ЗН, в нея включва ли се и следващата му се идеална част от дареното от наследодателя му имущество на третото лице при условие, че приживе той не е оспорил този акт на разпореждане на наследодателя си с това имущество ?
2 въпрос, поставен от касаторите Тихичка Н. М., Д. С. М. и Д. С.: Допустимо и правомерно ли е, след като въззивният съд е допуснал и приел поредна експертиза за установяване на факти и обстоятелства, релевантни за правния спор, с които делото е вече попълнено, да кредитира и обоснове съдебния акт само на последната експертиза, като игнорира и пренебрегне другите приети по делото експертизи, без да изложи каквито и да било съображения и мотиви затова ?
По първия поставен въпрос обжалваното решение противоречи на задължителна практика на ВКС, обективирана в решение № 455 от 21.12.2010 г. по гр.д.№ 474 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 8 от 17.02.1977 г. по гр.д.№ 82 от 1976 г. на ОСГК на ВС, решение № 8 от 17.02.1977 г. по гр.д.№ 82 от 1976 г. на ОСГК на ВС и т.3в от ППВС № 7 от 28.11.1973 г., според които намаляването на завещания и дарения, за да се възстанови запазената част, се допуска само в полза на поискалия това. Запазената част на наследници, които не са направили искане, не се допълва. В противоречие с тази практика в решението на Софийския окръжен съд при изчисляване на масата по чл.31 ЗН от наследството на С. К. Г., въззивният съд е включил в наследствената маса и следващата се по наследство на С. Г. част от имота на починалия й съпруг Д. М. Г., с който той се е разпоредил чрез дарение приживе в полза на внуците си Д. С. М. и Д. С. М. /с нотариални актове № 133 и № 134 от 13.07.1970 г./, въпреки че С. Г. не е поискала приживе да бъдат намалени даренията, извършени с нотариални актове № 133 и № 134 от 1970 г., съответно не е поискала да бъде възстановена запазената й част от наследството на съпруга й Д. Г..
По втория поставен въпрос обжалваното решение противоречи на задължителна практика на ВКС, обективирана в решение № 57 от 08.05.2014 г. по гр.д. № 7493 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 324 от 13.07.2011 г. по гр.д.№ 378 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о. и др., в които се приема, че когато по делото са събрани няколко експертизи за доказване на едни и същи обстоятелства с различни заключения, съдът следва да мотивира защо кредитира приетото от него заключение и съответно- защо не дава вяра на заключенията на другите експертизи. В противоречие с тази практика на ВКС, въззивният съдът е основал решението си на приетото пред него заключение на съдебно-техническата експертиза на в.л.арх.Г. Г. /лист 171 и следващите от делото на въззивния съд- в.гр.д.№ 288 от 2015 г. на Софийския окръжен съд/, без да се мотивира защо кредитира това заключение, а не кредитира заключението на в.л.инж.А. И., прието от въззивния съд при първото разглеждане на делото /лист 42 и следващите от гр.д. № 1130 от 2010 г. на Софийския окръжен съд/. Двете експертизи дават особено различаващи се заключения относно цената на имотите към момента на откриване на наследствата на Д. Г. и С. Г., което е налагало въззивният съд да мотивира защо кредитира едното заключение, а не кредитира другото.
Поради изложеното обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като такова следва да бъде отменено.
На основание чл.293, ал.3 ГПК след отмяна на решението, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския окръжен съд, тъй като се налага извършването на нови процесуални действия: Допускането и приемането на експертиза със задача да даде заключение за стойността на имотите, включени в наследството на Д. М. Г. и С. К. Г. към момента на откриване на всяко едно от двете наследства /доколкото до настоящия момент по делото не е приемано заключение за цената на земеделските земи, включени в наследството на Д. Г., към момента на откриване на неговото наследство /13.09.2002 г./ и към момента на откриване на наследството на съпругата му С. К. Г. /14.12.2004 г./, а има само една експертиза за цената земеделските имоти към настоящия момент- заключение на в.л.К.Н. на стр.174 и сл.от гр.д.№ 67 от 2006 г./. Липсва и заключение за стойността на имотите към настоящия момент, предвид евентуалното приложение на чл.36 ЗН.
При новото разглеждане на делото и постановяване на решението съдът при изчисляване на наследствената маса от наследството на С. Г. следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС / т.3в от ППВС № 7 от 28.11.1973 г./. Тоест, в масата по чл.31 ЗН от наследството на С. Г. не следва да се включва 1/3 ид.ч. от стойността на незастроения УПИ VIII- 2981, кв.78 по действащия план на [населено място] /бивш УПИ X.-2123 от кв.72-а по плана на К.- Обединение от 1962 г./, бивша собственост на съпруга й Д. Г. и подарен от него на внуците му Д. М. и Д. М., тъй като приживе С. Г. не е предявила претенция за намаляване на даренията, обективирани в нотариални актове № 133 и № 134 от 13.07.1970 г. и съответно за възстановяване на запазената й част от наследството на съпруга й Д. Г., починал на 13.09.2002 г. и тъй като до изтичане на 5 годишния давностен срок от смъртта на Д. Г. на 13.09.2002 г., а и до настоящия момент наследниците на С. Г. също не са направили искане за възстановяване на нейната запазена част от наследството на съпруга й.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 129 от 31.03.2017 г. по гр.д.№ 288 от 2015 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |