Р Е Ш Е Н И Е № 35 гр. София, 13 февруари 2017 г Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ХРИСТИНА МИХОВА при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Ивайло Симов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 1334 по описа за 2016г. Производството по реда на чл.346 ал.1 и сл. от НПК е образувано по касационна жалба от подсъдим чрез защитник и допълнение в лично качество срещу въззивно решение № 432/04.11.2016г. по ВНОХД № 699/2016г. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбите се оспорва по същество авторството, като се релевират касационни основания, свързани с допускане на съществени процесуални нарушения. Оспорват се доводите на съдилищата от предходните инстанции относно доказателствата по делото, навеждат се доводи относно извеждането на доводи не от преки, а от косвени доказателства, използването на предположения и базиране на миналото на подсъдимия. Оспорват се изводи на въззивната инстанция относно начина на обсъждане на доказателствата, като се акцентира, че това било извършено едностранчиво. Възразява се срещу заключение на въззивната инстанция относно разпита на свидетел, който давал противоречиви показания. Допуснатите процесуални нарушения довели до нарушение и на правото на подс.Д. на справедлив процес. Подсъдимият акцентира на обстоятелството, че е бил съден от небезпристрастен съд, тъй като заседателите не са били избрани законно чрез жребий. Твърди, че съставът от първата инстанция е постановявал за трети път осъдителна присъда по отношение на него. Оспорва извършеното разпознаване и доводите на съда от въззивната инстанция за отдаване приоритет на първоначалните показания на свидетелите пред тези от съдебното следствие. Възразява срещу избора и на разследващ полицай по време на досъдебното производство. Твърди по начало всеобхватно нарушаване на правата му от съдебните състави. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение. Посочва, че са налице достатъчно и убедителни доказателства за авторството на дееца в извършване на квалифициран грабеж. Доказателства, които са събрани и преценени от предходните инстанции според прокурора водят до един- единствени категоричен правен извод, като съображенията на съдилищата по обосноваване на актовете си са правилни. Иска въззивното решение да се остави в сила. Подс.Д. се явява, представлява се от служебен защитник, който пледира, като поддържа касационната жалба и допълнението в лично качество на подсъдимия. Подс.Д. в лична защита поддържа казаното от защитата му и личното си изложение.. При последната си дума подс.Д. моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 169/14.06.2016г. по НОХД № 2451/2016г. по описа на СГС,н.о.,13-ти състав подс.Д. е бил признат за виновен в извършване на грабеж при условията на опасен рецидив в [населено място] на 19.09.2015г., като за престъплението по чл.199,ал.1, т.4 вр.чл.198,ал.1 вр.чл.29,ал.1, б.“а“ от НК му е наложено наказание от 8 години лишаване от свобода пир първоначален строг режим, със зачетено предварително задържане. Деецът е осъден да заплати и направените разноски по делото. С цитираното въззивно решение тази присъда е потвърдена изцяло. Касационната инстанция намери, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество, жалбата се явява неоснователна. Въззивната инстанция по време на процеса е възприела установената от първостепенния съд фактическа обстановка, като е изложила свои доводи в тази връзка. Те са пространни, убедителни и не будят съмнения. Доказателствата по делото не са с косвен характер, а са преки, за разлика от твърденията на защитата. Пострадалата и св.О. Л. са очевидци на деянието, а първата е изпитала и лично упражнената принуда. Изминалият период от време е възможно да внесе разколебаване на възприятията, но с основание съдилищата са отдали приоритет на показанията, депозирани по време на досъдебното производство, които освен това се потвърждават убедително от свидетелите. Съдът от първата инстанция стриктно и съобразно процесуалните норми е използвал правомощията си за проверка на гласните доказателства по делото, предвид изразеното колебание, като е приобщил показанията на св.М. по реда на чл.281,ал.4 вр.. ал.1,т.2 от НПК, тъй като защитата и подсъдимият не са били съгласни с приложението на чл.281, ал.5 от НПК. Свидетелката всъщност не е била сигурна още от досъдебното производство, което е заявила напълно добросъвестно.За разлика от нея св.Л. е бил достатъчно обстоятелствен и категоричен по време на досъдебното производство и това той е потвърдил убедено и в съдебното заседание – л.163,164, при изпълнение на процедурата по чл.281,ал.4 вр.ал.1,т.1 и т.2 от НПК. В тази връзка доказателствените способи -извършените разпознавания, подкрепят и преодоляват забраната по чл.281, ал.7 от НПК. Възраженията по отношение на тях не могат да бъдат споделени, тъй като се извършва разпознаване на хора, а не на части от облеклото им. В този смисъл липсата на шапки по време на разпознаването не е от значение за преценка на годността на извършеното процесуално-следствено действие. Първоначалните показания фиксират изявления на свидетелите, на които следва да им се даде вяра, тъй като са най-близко до инцидента, когато участниците в него са под впечатление на обективно случилото се, те са най-непринудени и непосредствени, поради което съдилищата не могат да бъдат упреквани за този си подход. Възраженията за небезпристрастен съд не могат да бъдат възприети. На първо място подсъдимият и защитата му, при разяснени права не са депозирали искане за отвод на председателя на състава или съдебните заседатели по време на разглеждане на делото пред първата инстанция. Няма никакво значение обстоятелството, че съставът на съда, в случая съдията-докладчик, участва в разглеждането на трето поред дело, по което е обвинен подсъдимия. Това се дължи изцяло на поведението на дееца (в аспект на съдимост), а разпределението е плод на случайния избор, видно от приложеният протокол. В тази връзка и с наведените доводи относно участието на съдебните заседатели, както и на разследващия полицай, следва да се отхвърли възражението за липсата на случаен избор. Поначало това е административно задължение на ръководителите на съответното ведомство- дали съда или полицейското подразделение. Съдията-докладчик, ако той не изпълнява и такива функции (в случая това не е така), няма никакви законови правомощия по отношение на това какви дела получава за разглеждане, не определя съдебните заседатели, а те също не се посочват сами за участие в дела, абсолютно същото се отнася и за разследващият орган. Възраженията следва да са насочени към съответните кадрови или инспекторски органи на съответното ведомство по отношение действията на прекия служебен ръководител, ако той не е изпълнил и съответно спазил определени законови изисквания за определяне на участниците в един процес на основата на принципа на случаен избор. Възражения относно законността на състава по същество не се правят. Процесът е проведен от назначен на длъжност в съответствие със закона съдия, от законно избрани съдебни заседатели, други основателни възражения срещу безпристрастността не се излагат, поради което и чисто хипотетичен довод относно наличието на незаконен състав следва да се отхвърли. Доводите, че правото на подсъдимия на справедлив процес е било накърнено не могат да бъдат споделени.Няма съмнение, че това право не е нарушено дори и от факта, че съдията-докладчик за трети път участва в разглеждане на дело срещу подсъдимия. С честотата на осъждане на дееца вероятността това да се случва съвсем не намалява, а напротив – се увеличава. Европейския съд по правата на човека е имал възможност да се произнесе в такива случаи, че макар и становищата на страните да имат известно значение, то личната безпристрастност на съдията следва да се предполага до доказване на противното – така Kyprianou v. Cyprus [GC], no. 73797/01, § 118, ECHR 2005-XIII и Micallef v. Malta [GC], no. 17056/06, §§ 93-96, ECHR 2009), а в случая противно не е установено, изложените доводи не са състоятелни, а изцяло голословни. Въззивната инстанция в заключение прие, че липсват каквито и да било основания да се приеме, че професионалния съдия е бил пряко или непряко заинтересован от изхода на делото, поради което възражението на защитата и на подсъдимия за предубеденост се отхвърля изцяло. Фактите по делото са безспорно установени. Контролираната инстанция е анализирала деянието от фактическа и правна страна, проверила е в съответствие с правомощията си и по жалба на подсъдимия изводите в тази връзка на съда от първата инстанция. Тази и дейност е извършена съобразно закона и следва да бъде изцяло възприета. Касационната инстанция не е такава по същество и следва да се произнася в рамките на установените фактически положения. Последните са установени с годни процесуални способи, при оценката и анализа на доказателствата не са допуснати противоречия, които да опорочават процесуалната дейност на съда. Отхвърленото алиби се основава на рационални съждения въз основа на факти, извлечени от свидетелските показания на св.О.. Самият той не е бил категоричен за кой ден установява такова алиби, а това съвсем не е достатъчно показанията му да бъдат противопоставени на тези на св.Л. по един доминиращ, надделяващ начин. Поради това касационният състав приема че доводите за допуснати процесуални нарушения закон изцяло за неоснователни. С оглед на това и материалния закон е приложен правилно, като доводи в тази връзка не се навеждат. По отношение на наложеното наказание също не се правят възражения относно явна негова несправедливост, по начало се претендира оправдаване. Все пак иманентно в такова искане се включва и въпросът за размера на наложеното наказание .Съставът на ВКС счита, че наложеното наказание е определено под средния размер. Това е справедливо отмерване, а в известна степен и снизходително, тъй като подс.Д. е многократно осъждан, извън осъждането, водещо до настоящата квалификация опасен рецидив, като това осъждане е също за множество престъпления от подобен род - против личността, собствеността и обществения ред и спокойствие. След изтърпяване на наказание от 8 години лишаване от свобода, очевидно е, че поправителният ефект от него не е постигнат. Това налага извод, че по.нататъшно снизхождение не е възможно. В заключение следва да се посочи, че наложеното наказание не е явно несправедливо, липсва очевидно несъответствие на обществената опасност на дееца и на деянието. По отношение на останалата част от присъдата и решението – режим, приспадане на предварително задържане и разноски, съставът на ВКС не намери основание да се произнесе , изводите на съдилищата са правилни и законосъобразни в тази връзка, поради което те следва да бъдат потвърдени чрез потвърждаване на въззивното решение и да бъдат оставени също в сила. С оглед на това и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 432/04.11.2016г. по ВНОХД № 699/2016г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове