6 Р Е Ш Е Н И Е № 43 София, 27.05.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при секретаря Силвиана Шишкова изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 200/2020 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Т. и С. Д. Т. – малолетен, представляван от своя баща и законен представител Д. Т., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 2251 от 16.10.2019 г. по гр.д. № 1790/2019 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, дванадесети състав, с което след отмяна на решение № 5341 от 08.08.2018 г., поправено с решение от 02.11.2018 г., по гр.д. № 13441/2016 г. на Софийски градски съд, I ГО, девети състав, в частите, с които на Д. Т. и на С. Т. са присъдени, на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Е. К. А. в размер на по 15 000 лв., ведно със законната лихва от 21.01.2012 г. и в частта за присъдените в тежест на ЗД „Евроинс” АД разноски, исковете са отхвърлени, а в останалите обжалвани части – за отхвърляне на частичните искове до 60 000 лв. - за Д. Т. и до 75 000 лв. - за С. Т., е потвърдено първоинстанционното решение, с присъдени в полза на застрахователното дружество разноски по делото. В жалбата се поддържат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост, с искане за отмяна на въззивното решение. Касационните жалбоподатели считат, че в нарушение на императивни процесуални правила, апелативният съд не е преценил доказателствата по делото, не е анализирал в пълнота автотехническата експертиза, а интерпретацията на доказателствения материал съдържа белези на фрагментарност и необективност. Оспорват крайният правен извод на съда за липса на противоправно поведение на водача на товарната композиция за настъпване на произшествието и за невъзможност да се ангажира гражданската му отговорност за настъпилите /претендирани/ вреди, съответно, за невъзможност да се ангажира функционално обусловената отговорност на ответното застрахователно дружество. В жалбата са развити доводи във връзка с понятието „спасителна маневра” изяснено от ОСНК на ВС в ТР № 106/1983 г., с позоваване на незаконосъобразност и необоснованост на извода на въззивния съд за предприета правилна такава маневра от страна на водача на товарната автокомпозиция. Отделно от това, касационните жалбоподатели изтъкват, че произшествието не би настъпило при съобразяване, от страна на водача на композицията, на доказани в процеса отрицателни фактори: снеговалеж и мокра пътна настилка, които сочат на допуснати нарушения на чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 ЗДвП. Оплакванията за неправилност на атакувания съдебен акт се поддържат в депозирана по делото писмена защита от процесуалния пълномощник на касаторите, обективирана в молба с вх. № 2429/23.03.2021 г. В постъпил по делото писмен отговор от ответника по жалбата - „Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, са развити доводи за правилност на въззивното решение, с искане за присъждане на разноски съгл. чл.78, ал.8 ГПК. В публичното съдебно заседание на 24.03.2021 г. ответникът не е представляван и не е заявил допълнително становище по касационната жалба. С определение № 712 от 18.12.2020 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос, свързан с регламентираното в чл.202 ГПК задължение на решаващия съд за цялостна оценка на заключението на вещото лице /в случая, автотехническата експертиза/ заедно с другите доказателства по делото, релевантни към механизма на произшествието. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното: За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на Софийски апелативен съд е приел за установено, че механизмът на произшествието, в резултат на което е загинала водачката на лек автомобил „Дачия Логан” Е. А., е следният: на 21.01.2012 г., около 11 ч., при снеговалеж, намалена видимост и мокра пътна настилка, А. се е движила със скорост около 52 км/ч по второстепенен път Русе – Силистра, в посока [населено място], и когато се е намирала на около 67 км от движеща се в насрещното платно товарна композиция, управлявана от К. К., губи управление върху автомобила, навлиза в насрещната пътна лента, преминава я странично и навлиза в левия за нея банкет, където настъпва удар с товарната композиция; водачът на товарната композиция се е движил със скорост 80 км/ч и когато е възприел навлизането на лекия автомобил в лентата му за движение, е намалил скоростта до 60 км/ч и е завил надясно, навлизайки в десния за него банкет; ударът между двата автомобила е настъпил в опасната зона за спиране на товарния автомобил и е бил непредотвратим чрез екстрено спиране. Въззивният съд е преценил част от вариантите, съдържащи се в САТЕ, при които ударът е бил предотвратим за водача на товарната композиция. Изведеният от Апелативен съд - София краен правен извод за липса на противоправно поведение на водача К. е основан на становището, че управляваният от А. автомобил не е съставлявал предвидимо препятствие до момента на пресичане на разделителната линия и навлизане в платното за движение на товарната композиция, както и, че К. е управлявал с разрешена скорост и не е бил длъжен да избере по-ниска скорост – под 67 км/ч, при която ударът би бил предотвратим. При възприемане на конкретната опасност за движението, лекият автомобил е попадал в опасната зона за спиране на товарната композиция. Според апелативната инстанция, К. не е допуснал нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, т.к. е намалил скоростта, без възможност да спре преди удара, предприел е и завой надясно. Предприетата от него маневра е квалифицирана като спасителна по смисъла на Тълкувателно решение № 106 от 1983 г. на ОСНК на ВС. Процесното произшествие е възприето като случайно събитие, поради настъпване на удара между двете МПС в границите на опасната зона на товарната композиция. Решението е валидно и процесуално допустимо. По процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е налице константна практика на ВКС, обективирана не само в решенията, послужили като основание за достъп до касационен контрол – решение по т.д. № 311/2010 г., II т.о. и решение по гр.д. № 1295/2018 г., I г.о., но и в множество други съдебни актове – така например, решение по т.д. № 806/2009 г., решение по т.д. № 475/2012 г. на II т.о., решение по гр.д. № 1814/ 2009 г., IV г.о. и др., надлежно публикувани. В тях е прието, че заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено в пълнота, наред с всички останали доказателства по делото, като решаващият съд е длъжен да изложи мотиви, обективиращи преценката му за годността на експертизата. Възприемането на заключението от съда не е обусловено от оспорването му от страните по делото, като отсъствието на възражения срещу експертното становище е правно ирелевантно за неговата обективност и за значението му за крайния правен резултат по делото. Съдът, включително и въззивният, следи служебно дали заключението на вещото лице е пълно, ясно и обосновано, и когато приетата експертиза не дава точен отговор на поставените задачи, съдът има задължение съгл. чл.201 ГПК да постави допълнителна задача на експерта, или да допусне повторна експертиза за изясняване на релевантните за правния спор факти. Настоящият съдебен състав възприема напълно дадените разрешения, които не се нуждаят от допълване или уточняване и съставляват отговор на поставения правен въпрос. Предвид отговора на правния въпрос, основателен е касационният довод за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост на въззивния съдебен акт. Изводите, до който е достигнал апелативният съд - за липса на противоправно поведение на водача на товарната композиция и за квалифицирането на произшествието като случайно събитие, не са основани на цялостна преценка на доказателствения материал по делото, вкл. и на писмените доказателства, съдържащи се в ДП № 227/2012 г. и пр.пр. № 101/2012 г. по описа на Окръжна прокуратура – Русе. Като необосновано следва да се прецени становището на съда, че водачът на товарната композиция е управлявал с разрешена и съобразена с пътните условия скорост от 80 км/ч. Това становище не е основано на преценка на приложените в досъдебното производство доказателства за съответните категории на влекача и ремаркето, съгл. чл.149, респ. чл.150а ЗДвП, нито са изложени мотиви за максималната скорост за движение на товарната композиция извън населено място, с оглед разпоредбата на чл.21 ЗДвП. Отделно от това, доколкото е безспорно, а и прието от съда, че процесното ПТП е настъпило при усложнена пътна обстановка – намалена видимост поради снеговалеж и мокра пътна настилка, установено и при разпита по делегация на водача на товарната композиция, изводът, че избраната от К. К. скорост на движение е съобразена с пътните условия, противоречи на чл.20, ал.2 ЗДвП. При въззивното разглеждане на материалноправния спор, решаващият състав не е констатирал, че приетата от СГС автотехническа експертиза е непълна. Вещото лице не е изпълнило поставената му задача и не е дало заключение по въпросите, формулирани в исковата молба и поддържани в допълнителната искова молба, релевантни за изясняване на механизма на произшествието. Въпросите са включени в поставената на вещото лице задача, което е видно и от окончателния доклад по делото. С оглед на тази непълнота, а и предвид въведеното с въззивната жалба на ищците оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение, апелативният съд е следвало служебно да постави допълнителна задача на вещото лице или да допусне повторна експертиза съгл. чл.201 ГПК. Неизпълнявайки задължението си за служебно назначаване на такава експертиза, решаващият съдебен състав е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до необоснованост на постановения съдебен акт. При формиране на решаващите правни изводи апелативният съд е акцентирал върху един от алтернативно предвидените в чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП начини за предотвратяване на възникнала непосредствена реална опасност за настъпване на вредни последици, от страна на водача на товарната композиция, които изключват квалифицирането на маневрата като спасителна. Действително, вещото лице е изяснило, че в момента на настъпване на опасността – когато водачката на лекия автомобил е изгубила управлението и се е насочила косо към насрещната лента за движение, лекият автомобил е попадал в опасната зона за спиране на автовлака. За да се даде обаче отговор - дали се касае за предприета от водача на товарната композиция спасителна маневра, съобразно разясненията в Тълкувателно решение № 106/ 31.10.1983 г. на ОСНК, както и дали тя следва да се квалифицира като правомерна или неправомерна, е необходимо да се установи по категоричен начин дали е налице нарушаване на правилата за движение от страна на К. К.. Едва тогава би могло да се изведе извод доколко предприетите от К. действия попадат в обхвата на някоя от хипотезите на цитираното ТР. Предвид изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция, обжалваното въззивно решение следва да се отмени като неправилно и на основание чл.293, ал.3 ГПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд поради необходимост от извършване на нови съдопроизводствени действия. При повторното разглеждане на делото, съдът следва да се произнесе и по разноските за настоящото производство. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло решение № 2251 от 16.10.2019 г. по гр.д. № 1790/2019 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, дванадесети състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: