Р Е Ш Е Н И Е   № 115   София, 11.02.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на  осми февруари, две хиляди и десета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА           ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА   при участието на секретаря  Юлия Георгиева изслуша докладваното от съдията  Н. Зекова гражданско дело №   385/2009   година.       Производство за разглеждане на касационна жалба по чл. 290 ГПК. Софийският апелативен съд е осъдил И. С. да заплати на Е. Д. сумата 17 250.55 лв. обезщетение за имуществени вреди, сумата 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, със законната лихва върху сумите считано от 3. 10. 1997 г. и сумата 2123.27 лв. разноски по делото И. С. от гр. С. е подал касационна жалба срещу осъдителното решение на апелативния съд, моли да бъде отменено като неправилно – постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон и да му се присъдят разноските по делото. Ответникът по жалбата, ищец по делото, Е. Д. от гр. С. счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. При касационната проверка се установи следното: Делото е образувано по искова молба на Д. да бъдат осъдени солидарно Българският ф. с. и И. С. да му заплатят сумата 24 039 лв. имуществени вреди за периода 5. 7. 1996 г. - 31. 12. 1999 г. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва. Исковете са отхвърлени изцяло от Софийския градски съд, като първа инстанция, с решение от 20. 11. 2006 г. по гр. д. № 200/2002 год.. Апелативният съд, с решението от 30. 6. 2008 г., е оставил в сила първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлен изцяло иска по чл. 49 ЗЗД срещу Българския ф. с. и в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 45 ЗЗД срещу И. С. Като се има предвид диспозитива на същото решение, с което е уважен искът на Д. срешу С. по чл. 45 ЗЗД за сумата 17 250.55 лв. обезщетение за имуществени вреди за периода 3. 10. 1997 г. – 31. 12. 1999 г. и за сумата 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, следва че с въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска на Д. срещу С. за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 2000 лв. до претендирания размер 5000 лв., т. е. за сумата 3000 лв. и за обезщетение за имуществени вреди за периода 5. 7. 1996 г. – 3. 10. 1997 г. за разликата над уважения размер 17 250.55 лв. до претендирания размер 24 039 лв.. В мотивите на въззивното решение е посочено, че отхвърлянето на иска срещу ответника С е обусловено от влезли в сила съдебни решения. Така за периода 5. 7. 1996 г. – 18. 12. 1996 г. решаващият съд се е позовал ва влязлото в сила /поради необжалване/ решение от 29. 4. 1999 г. по гр. д. 1974/1997 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлен искът на Д. срещу С. по чл. 225, ал. 3 КТ. Взето е предвид и решението по гр. д. № 850/2000 г. на Софийския градски съд, потвърдено от Софийския апелативен съд с окончателно решение от 11. 02. 2003 г. по гр. д. № 1423/2002 г., с което е отхвърлен искът на Д. по чл. 225, ал. 3 КТ срещу С. за периода 19. 12. 1996 г. до 3. 10. 1997 год.. С решението на Софийския градски съд по гр. д. № 850/2000 г. е обосновано уважаването на иска срещу С. за обезщетението за имуществени вреди за периода 3. 10. 1997 год. – 31. 12. 1999 год.. Апелативният съд се е позовал на задължителното действие на решението по гр. д. № 850/2000 г. , съгласно чл. 220, ал. 1 ГПК /отм./, но неправилно е идентифицирал това действие със силата на пресъдено нещо по чл. 221, ал. 1 ГПК /отм./, респ. чл. 298, ал. 1 ГПК. Разпоредбите предвиждат, че решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. С решението по гр. д. № 850/2000 г. е ангажирана отговорността на С. /солидарно с БФС/, затова, че като длъжностно лице, противоправно и виновно, е причинил имуществена вреда на ищеца Д. , изразяваща се в пропусната полза – неполучаване на трудово възнаграждание за длъжността, на която е бил възстановен след отмяна на уволнението му. Силата на пресъдено нещо на решението, обаче, важи не само за уважената част, но и за отхвърлената част на иска. С цитираното решение на СГС е ангажирана отговорността на С. до размер на сумата 468.78 лв. и отхвърлена за разликата до предявения размер 80 000 лв.. Софийският градски съд е отхвърлил иска за разликата, като е приел, че вредата на Д. от неполучаване на трудово възнаграждение за длъжността, на която е възстановен от съда за периода 19. 12. 1996 г. – 3. 10. 2000 г. е присъдената сума 468.78 лв., като е взел за база, последното получено от Д. месечно брутно трудово възнаграждение за февруари 1994 г., преди да бъде уволнен, в размер на 13 деноминирани лв.. За да приеме тази база за изчисляване на вредите – пропуснати ползи, съдът се е позовал на чл. 228, ал. 1, предл. 2 КТ. В предл. първо на същата разпоредба, обаче, е предвидено, че за база се има предвид трудовото възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение. Санкцията по чл. 225, ал. 3 КТ за виновното длъжностно лице, което не е допуснало незаконно уволненият служител да заеме работата, на която е възстановен, има предвид трудовото възнаграждение на служителя от деня на явяването му на работа до неговото допускане. Самата хипотеза на чл. 225, ал. 3 КТ предпоставя, че правоимащият служител обективно не е могъл да получи изобщо трудово възнаграждение, защото не е бил допуснат да работи. Тълкуването на чл. 225, ал. 3 сочи, че законодателят има предвид трудовото възнаграждение, което служителят е могъл и е следвало да получи, ако е бил допуснат до работа. Това е така, защото отговорността по чл. 225, ал. 3 КТ е основана на принципа за недопустимост на непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД и обезщетението по този текст е съизмеримо с пропуснатите ползи по чл. 82 ЗЗД. Общоизвестно е, че пропусната полза представлява неполучаване на имуществено благо, което претендиращото лице несъмнено е щяло да получи, ако не е било възпрепятствано от деликвента по чл. 45 ЗЗД. В този смисъл имуществената отговорност по чл. 225, ал. 3 КТ следва да се определи на база на актуализираното във времето, месечно трудово възнаграждение за длъжността, от която е бил уволнен и впоследствие възстановен служителят, което следва и от тълкуването на чл. 228, ал. 1, предл. 1 КТ. През всеки месец от исковия период, в който ищецът Д не е бил допускан на работа, е възниквало основание за обезщетение по чл. 225, ал. 3 КТ и това обезщетение е равностойно на предвиденото за съответния месец, трудовото възнаграждение за длъжността, на която Д. е бил възстановен, но не е бил допуснат на работа. Независимо, че становището на докладчика по делото от настоящия съдебен състав за базата и механизма на определяне на обезщетението, дължимо от С. на Д. по чл. 225, ал. 3 КТ, е различно от извода на съда по гр. д. № 850/2000 г., по описа на СГС, решението е влязло в сила и следва да бъде зачетено. С него е отхвърлен иска на Д. срещу С. за обезщетение за имуществени вреди от неполучено трудово възнаграждение за периода 3. 10. 1997 г. – 31. 12. 1999 г. за разликата над 468.78 лв. до размер на сумата 80000 лв.. При това положение ищецът Д неоснователно претендира за повторно обезщетяване за същата вреда. Като е уважил иска му за сумата 17 250.55 лв., въззивният съд е постановил неправилно решение – несъответно на закона и процесуалните правила, което следва да бъде отменено, а претенцията - отхвърлена. Неоснователна е касационната жалба на С. срещу въззивното решение, с което е присъдена сумата 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.вреждащото действие на жалбоподателя - недопускането на възстановения на работа служител Д. да заеме съответната длъжност в администрацията на БФС е факт, установен с осъдителното решение по гр. д. № 850/2000 г.. На базата на опитните правила, общоприетите норми на човешки взаимоотношения и житейската логика, съдът счита за доказани понесените от ищеца Д. неимуществени вреди от това поведение на ответника, което е било демонстрация на неуважение, накърнило е авторитета на ищеца и го е злепоставило пред колегите му. Въззивният съд правилно е ангажирал отговорността на С. по чл. 45 ЗЗД и обосновано е определил размера на дължимото обезщетение 2000 лв., съгласно чл. 52 ЗЗД. По изложените съображения следва да бъде оставено в сила въззивното решение в частта за уважаване на иска за неимуществени вреди, следва да бъде отменено въззивното решение в частта за уважаване на иска за обезщетение за имуществени вреди и се отхвърли иска. С оглед направеното от двете страни искане за присъждане на разноски, касационният съд приложи чл. 78 ГПК при определяне на размера им. За производството по делото пред първоинстанционния, въззивния и касационния съд по иска за обезщетение за вреди, в общ размер 24 039 лв., ищецат Д. е направил разноски в размер на 2650 лв. и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК следва да получи част от сумата, съразмерна на уважената част от иска от 2000 лв., т. е. сумата 180 лв.. Ответникът И. С. е направил разноски по делото в размер на сумата 1690 лв. по иска в общ размер 24 039 лв. и съразмерно на отхвърлената част от 27 039 лв., следва да получи 1583 лв. разноски по делото – чл. 78, ал. 3 ГПК. При направената компенсация, следва, че ищецът Д дължи на ответникът С. разликата или сумата 1403 лв. разноски по делото. Върховният касационен съд     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския апелативен съд от 30. 6. 2008 г. по гр. д. № 876/2007 год. В ЧАСТТА, с която е осъден И. Б. С. да заплати на Е. П. Д. сумата 2000 /две хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди, със законната лихва, считано от 3. 10. 1997 год. до окончателното й изплащане. ОТМЕНЯ решението на Софийския апелативен съд по гр. д. № 876/2007 г. В ЧАСТТА, с която е осъден И. С. да заплати на Е. Д. сумата 17 250.55 лв. обезщетение за имуществени вреди и сумата 2123.27 лв. разноски по делото и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е. Д. срещу И. С. , иск за сумата 17 250.55 лв. /седемнадесет хиляди двеста и петдесет лева и петдесет и пет стотинки/ обезщетение за имуществени вреди за периода 3. 10. 1997 г. - 31. 12. 1999 г.. ОСЪЖДА Е. П. Д. да заплати на И. Б. С. сумата 1403 /хиляда четиристотин и три / лева разноски по делото.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: