Р Е Ш Е Н И Е № 559 гр. София, 27 ноември 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1759 по описа за 2012 г Производството е образувано по искане, депозирано на 10.08.12, от осъдения С. Т. Р. за възобновяване на ВНОХД № 118/12 по описа на Окръжен съд, Търговище, по което е постановено решение № 77 от 20.07.2012 г, с което е потвърдена присъда на Районен съд, Омуртаг, № 67 от 25.04.12, по НОХД № 394/11. С първоинстанционната присъда е постановено следното: - молителят е признат за виновен в това, че от началото на месец юни 2009 г до 14.07.2009 г в [населено място] и [населено място], с цел да набави имотна облага за себе си, е възбудил заблуждение у Н. Х. Н. и с това му е причинил имотна вреда, в размер на 4 900 лв, както и е причинил имотна вреда на З. С. Н. и Хрисим Н. Н., в размер на 4 300 лв, или всичко, на обща стойност 9 200 лв, като деянието е извършено повторно в немаловажен случай, с оглед на което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 4 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на една година и три месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор, като е оправдан по обвинението за продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 НК и за поддържане на заблуждение у Н. Х. Н., - на основание чл. 68, ал. 1 НК, е приведено в изпълнение наказанието една година „лишаване от свобода”, определено по съвкупност измежду наказанията, наложени по НОХД № 401/07 по описа на Районен съд, Велики Преслав, НОХД № 1199/07 по описа на Районен съд, Шумен, и НОХД № 208/05 по описа на Окръжен съд, Шумен, за изтърпяването на което е определен „строг” режим, настаняване в затвор, със зачитане на предварителното задържане, - на основание чл. 45 ЗЗД, молителят е осъден да заплати на гражданските ищци Н. Х. Н., З. С. Н. и Хрисим Н. Н. обезщетение за имуществени вреди, както следва: 4 900 лв, в полза на първия ищец, заедно със законните последици, и 4 300 лв, в полза на другите двама ищци, заедно със законните последици. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъква се, че са допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство / разследването е проведено в нарушение на правилата за местна подсъдност /, че мотивите към присъдата са изготвени в нарушение на процесуалните изисквания, че осъждането почива на предположението, че подсъдимият е действал с измамлива цел, че обвинението не е доказано съобразно изискванията на чл. 303 НПК / включително и относно субективната страна /, че е допуснато процесуално нарушение в процедурата по допускане на доказателствата / в съдебно заседание от 9.03.12 г са допуснати доказателства, без да е даден ход на делото /, че обективната истина не е разкрита / не е уважено искането за разпит на лицето Е. в качеството на свидетел /, че въззивният акт страда от процесуални пороци, че материалният закон е приложен неправилно, че е налице продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 НК. Иска се да бъдат отменени осъдителните съдебни актове и делото да бъде върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция, на първата такава или на прокуратурата. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира да бъде уважено искането. Осъденият не участва лично в настоящето производство. Частните обвинители и граждански ищци изразяват писмено становище за неоснователност на искането. Представителят на ВКП намира искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо: подадено е от лице, имащо право да поиска възобновяване, в срока по чл. 420, ал. 3 НПК, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Релевираното нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Неоснователен е доводът, че не са спазени правилата на местната подсъдност по чл. 36 НПК. Органите на досъдебното производство са взели отношение по този въпрос и правилно са приели, че делото е подсъдно на съда, в чийто район е довършено престъплението, а именно: на Районен съд, Омуртаг. Законосъобразно е отчетено, че, след като имотната вреда за пострадалите З. и Хрисим Н. е настъпила в [населено място], местно компетентен да разгледа делото е Районен съд, Омуртаг. Отделен е въпросът, че неспазването на правилата на местната подсъдност не е съществено процесуално нарушение / а и защитата не е правила възражение в тази насока в хода на висящото съдебно производство /. Въззивният акт не страда от релевираните процесуални пороци. Окръжният съд е провел въззивно съдебно следствие, а допълнително събраните доказателства е подложил на подробен анализ, наред с доказателствата, приобщени от първата инстанция. Оценката на доказателствата е извършена при стриктно спазване на изискванията по чл. 14 НПК. Обстойно е анализирана версията на подсъдимия, изводима от неговите обяснения, като е даден изчерпателен отговор на въпроса защо версията е оценена като защитна такава. Вярно са интерпретирани показанията на св. Н. Н., св. Н., св. Хр. Н., св. Д., св. Ш., в контекста на писмените доказателства и вещественото такова, съвкупно подкрепящи обвинителната теза, респективно, опровергаващи обясненията на подсъдимия. Осъждането почива на надлежна доказателствена основа, а не на предположения, тоест, не е нарушен чл. 303 НПК. Въззивният съд е дал верен отговор на наведените от защитата възражения, касаещи правилността и законосъобразността на осъдителната присъда / мотивите към присъдата отговарят на процесуалните изисквания /, респективно, правилно е приел, че в хода на производството пред първата инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения. Липсва нарушение на реда за допускане на доказателства. Що се отнася до възражението, касаещо съдебно заседание от 9.03.12 г, съдът е процедирал законосъобразно, като е допуснал разкриване на банковата тайна и е постановил да бъде изискано писмено доказателства, за които процесуални действия не се налага да бъде даден ход на делото. Правилно са решени въпросите за субективната страна на деянието. Вярно е становището, че деецът изначално не е имал намерение да изпълни поетия ангажимент, който извод се базира на вярна интерпретация на доказателствената съвкупност. Осъденият е оправдан по обвинението по чл. 26, ал. 1 НК, поради което доводът за наличие хипотезата на продължавано престъпление няма да бъде обсъждан / би било във вреда на осъдения, а настоящето производство се води по негово искане /. Отказът на съдилищата да разпитат лицето Е. не нарушава чл. 13 НПК, тъй като обстоятелствата, за които същият би дал показания, са извън предмета на доказване. Липсата на допуснати съществени процесуални нарушения изключва възможността за отмяна на осъдителните съдебни актове, по реда на възобновяването, и връщане на делото за ново разглеждане, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. Не е налице и нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. При правилно установените релевантни факти е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Деянието е съставомерно по чл. 210, ал. 1, т. 4 вр. чл. 209, ал. 1 НК и такава е възприетата по делото правна квалификация. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Т. Р. за възобновяване на ВНОХД № 118/12 по описа на Окръжен съд, Търговище, по което е постановено решение № 77 от 20.07.2012 г, с което е потвърдена присъда на Районен съд, Омуртаг, № 67 от 25.04.12, по НОХД № 394/11. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: