4 Р Е Ш Е Н И Е № 368 Гр. София, 25.09.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Петя Маринова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1222 по описа за 2012 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. Р. У., чрез неговия защитник адвокат Ж. Ж., против решение № 56 от 14.05.2012 год. по в.н.о.х.д. № 96/ 2012 год. на Варненски апелативен съд, с искане за намаляване на наказанието лишаване от свобода под предвидения в закона минимум, за занижаване на изпитателния срок и за отмяна на кумулативното наказание глоба. Подсъдимият К. Р. У. не взема становище пред касационната инстанция. Неговият защитник подновява искането и обосноваващото го касационно основание. Твърдението за несправедливо наложено наказание подкрепя с извеждане на неправилна оценка на смекчаващите отговорността обстоятелства и надценяване на обществената опасност на дееца, като настоява за приложение на института по чл. 55 от НК и отпадане на кумулативната санкция, заради финансовите затруднения при нейното изпълнение. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Взети били под внимание младата възраст на подсъдимия, липсата на предходни осъждания, добрите характеристични данни и ниската стойност на предмета на престъплението, като изразява становище, че не са налице многобройни смекчаващи отговорността предпоставки, които да налагат допълнително занижаване на наказанието при условията на чл. 55 НК. Предлага касационната жалба да бъде оставена без последици. Върховният касационен съд, след като обсъди исканията, наведени в жалбата, изложените в открито съдебно заседание съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 23 от 05.03.2012 г. по н.о.х.д. № 72/ 2012 г. Варненският окръжен съд признал подсъдимия К. Р. У. за виновен в това, че на 25.05.2010 г. в гр.Варна, курортен комплекс „Зл. п.”, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества: амфетамин (с примеси на кофеин и прокаин), с тегло от 1.52 грама и съдържание на амфетамин 1.7 %, на стойност 0.75 лева и марихуана с общо тегло от 1.59 грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол от 2.61 %, на стойност 9.54 лева и разпространил високорискови наркотични вещества: амфетамин (с примеси на кофеин и прокаин), с общо тегло от 2.47 грама и съдържание на амфетамин от 3 % , на стойност 2.10 лева и марихуана с общо тегло 0.93 грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 2.61 %, на стойност 5.58 лева, като на основание чл. 354а, ал. 1, пр. 4 и пр. 5 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказания: глоба в размер на 6 000 лева и лишаване от свобода за срок от три години, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, на основание чл. 61, т. 3, във вр. с чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС. Веществените доказателства: марихуана с тегло от 2.52 грама и амфетамин с тегло от 3.99 грама отнел в полза на държавата. С решение № 56 от 14.05.2012 год. по в.н.о.х.д. № 96/ 2012 год. Варненският апелативен съд изменил присъдата, като намалил наложеното на подсъдимия К. Р. Р. наказание лишаване от свобода на две години и осем месеца, а наказанието глоба – на 5000 лева. На основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от пет години и потвърдил присъдата в останалата й част. Върховният касационен съд намери жалбата за неоснователна. Въззивната инстанция правилно е възприела всички индивидуализиращи предпоставки от съществено значение за определянето на санкцията. Изведени сред смекчаващите отговорността обстоятелства са ниското количество и стойност на инкриминираните наркотични вещества, добрите характеристични отзиви от висшето учебно заведение, където подсъдимият е студент, младата му възраст и необремененото му съдебно минало. Съдът е отхвърлил правилността на извода в мотивите към присъдата, че подсъдимият К. Р. бил лице с висока степен на обществена опасност и изградена трайна престъпна нагласа, за който не намерил потвърждение сред доказателствата по делото. Затова занижил размера на наказанието лишаване от свобода към специалния минимум, предвиден в закона, а паричната глоба определил на възможния най-малък размер. Отчетени са и отегчаващите обстоятелства, като присъствието на две от формите на изпълнителното деяние – държане и разпространение (продажба). Извършена е преценка за необходимостта от прилагане на института на условното осъждане по чл. 66 от НК и отсъствието на необходимост от ефективното изпълнение на по-тежкото наказание лишаване от свобода, както е било първоначално определено в присъдата. Изложените обстоятелства и конкретната тежест на извършеното деяние не предпоставят приложението на института по чл. 55 от НК, за което изчерпателен отговор се съдържа във въззивното решение. Смекчаващите отговорността обстоятелства превишават отегчаващите обстоятелства, но тяхното присъствие не отличава съществено извършеното деяние от обичайната прояви на този вид престъпление. Разследваното деяние в неговата специфична конкретика и личността на дееца не предпоставят наложените две наказания за прекомерно тежки и несправедливи. Въззивната инстанция не е имала основание да приложи института по чл. 55 от НК, за което неоснователно е била упрекната в касационната жалба. Атакуваният съдебен акт като правилен и законосъобразен подлежи на потвърждаване. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 56 от 14.05.2012 год. по в.н.о.х.д. № 96/ 2012 год. на Варненски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.