1 Р Е Ш Е Н И Е № 444 София, 9 февруари 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и десета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря..................................Румяна Виденова................................. и в присъствието на прокурора .............Николай Любенов......................, като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 429/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалби на страните срещу решение № 79 от 04.06.2010г. на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 106/10г., както следва: -от адв.П., защитник на подсъдимия Р. М., с която се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК. Искането, което се прави е за отмяна на атакуваното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения и връщане на делото за ново разглеждане, а алтернативно за пълно оправдаване на подзащитния му; -касационна жалба от частния обвинител и граждански ищец Х. Х., с която се правят оплаквания за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, както и на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като съответно на оплакванията се правят и искания за увеличаване размера на наказанието и на обезщетението; -жалба е депозирана и от Д. В. Х., граждански ищец и частен обвинител, която е идентична с тази на Х., както по отношение на касационните доводи, така и досежно исканията, които се отправят. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че трите жалби следва да бъдат оставени без уважение. Намира, че съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения и е изпълнил задълженията си за обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствата, относими към предмета на доказване.Също така, сочи, че въззивната инстанция е изпълнила указанията, дадени с отменителното касационно решение. Адвокат Ж., който е повереник на частните обвинители и граждански ищци, лично и чрез допълнително писмено изложение, поддържа касационните жалби на доверителите си и моли за тяхното уважаване.Твърди, че предходните инстанции са допуснали изключително снизхождение при определяне на наказанието, което се явява несправедливо и в разрез с генералната и специална превенции. Изразява становище, че независимо от отношенията между пострадалия и неговите синове/граждански ищци и частни обвинители/, обезщетението от по 1000лева е един много занижен размер. Подсъдимият М. и неговият защитник, редовно призовани за съдебното заседание пред касационна инстанция, не се явяват. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 26 от 12.06.2009г., постановена по нохд №230/09г., ОС-Шумен, е признал подсъдимия Р. Й. М. за виновен в това, че на 20.10.2005г. в[населено място], обл.Ш., при управление на МПС - л.а.”Москвич” с ДК № ША 93 83 , е нарушил правилата за движение-чл.70, ал.1 от ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на В. Х. В., като деецът е избягал от местопроизшествието и е извършил деянието в пияно състояние, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.1 и 4, б.”Б”, вр. ал.1, б.”В” вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода. На основание чл.66 от НК, съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от четири години, счита от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г от НК на подс.М. е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години. На основание чл.45 от ЗЗД, подсъдимият Р. М. е бил осъден да заплати на гражданските ищци обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както следва: на Б. В. в размер на 10 000лева, на Д. Х. сумата от 1000лева и на Х. Х. сумата от 1000лева, за всичките искове, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане С присъдата, първата инстанция се е произнесла по веществените доказателства и деловодните разноски. С въззивно решение № 179 от 30.11.2009г., постановено но внохд № 248/2009г., Апелативен съд-Варна, е потвърдил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда. С Решение № 109 от 18.03.2010г., ВКС, трето отделение по нд № 39/10г., е отменил въззивното решение и е върнал делото на въззивната инстанция за ново разглеждане. С решение № 79 от 04.06.2010г., постановено по внохд № 106/10г., В. апелативен съд, е изменил първоинстанционната присъда, като е увеличил размера на наложените на подсъдимия наказания-лишаване от свобода за срок от три години на три години и шест месеца, при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип; лишаване от право да управлява МПС за срок от четири на шест години.Увеличен е и размерът на присъденото на гражданския ищец Б. В. обезщетение от 10 000лева на 50 000лева.В останалата част присъдата е потвърдена. По отношение жалбата на подсъдимия. На първо място, следва да се отбележи, че апелативната инстанция е изпълнила изцяло указанията, дадени с отменителното касационно решение за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения свързани с оценка на относимите към наказанието и начина на изтърпяването му доказателства.Преодоляно е и нарушението на чл.339, ал.2 от НПК, като в акта си съдът е изложил аргументация по доводите, релевирани с въззивните жалби. Неоснователни са възраженията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на въззивната инстанция, свързани с лишаването на подсъдимия от право на защита, предвид липсата на изрично призоваване на упълномощения му защитник.Няма спор, че защитата е самостоятелна страна в процеса, но нейните правомощията са пряко свързани с волята и правата на подсъдимия. Действително защитникът не е бил призован за съдебното заседание пред АС-Варна, но това нарушение не може да се приеме за съществено в случая, тъй като подсъдимият е бил редовно призован, имал е възможност да организира защитата си, но самият той се е ползвал от правото си да не се яви.Съдът не е нарушил разпоредбата на чл.329 от НПК, касаеща участието на страните в съдебното заседание пред въззивната инстанция, още повече, че обвинение срещу подс.М. е за престъпление, което не изисква задължителна защита. Следващото оплакване на този касатор е за нарушения на материалния закон, като настоящата инстанция го намира за неоснователно.Инстанциите по същество са положили всички усилия и са събрали доказателствена маса, в пълния й възможен обем.Въз основа на направената оценъчна дейност на доказателствената съвкупност, съдилищата са извели своите фактически констатации, спазвайки правилата на чл.13 и 14 от НПК.В рамките на оценъчната си дейност, въззивната инстанция не е допуснала нарушения на процесуалните правила, което гарантира формалната и логическа правилност при формиране вътрешното убеждение на съда, поради което тази негова дейност не страда от недостатъците, сочени в жалбата.Твърденията на касатора за невярна оценка на доказателствата са изложени в пет пункта, но от значение е да се отбележи, че възприетият подход да се сочат конкретни доказателства, без същите да са обсъдени в конеткста на останалите е неприемлив и не може да аргументира теза за невярна оценка на доказателствената маса. Цялостният механизъм на ПТП и авторството на подсъдимия, се установява по несъмнен начин от анализ на доказателствената съвкупност, в нейната взаимна връзка и обусловеност.Приетите от АС-Варна факти, като инстанция, която последна има правомощия да се произнася по фактологията, правилно са били подведени под нормата на чл.343, ал.3, пр.1 и 4, б.”Б”, вр. ал.1, б.”В”, вр. чл.342, ал.1 от НК, за което престъпление подсъдимият Р. М. е бил признат за виновен. По отношение касационните жалби на гражданските ищци и частни обвинители. Доколкото същите са идентични по съдържание, могат да бъдат обсъдени едновременно. В двете жалби се правят оплаквания за явна несправедливост от една страна на наложеното наказание лишаване от свобода, а от друга на присъдените на двамата касатори обезщетения за неимуществени вреди. Във връзка с твърденията за несправедливост на наложеното наказание, касаторите се позовават на надценяване от съда на смекчаващите обстоятелства.Тези твърдения не могат да бъдат възприети от касационната инстанция, тъй като правилно въззивният съд е приел, че значимите за определяне на наказанието обстоятелства са вярно индивидуализирани от първия съд, но независимо от това той неправилно е отмерил наказание в минимален размер на предвиденото.При тези констатации, апелативният съд е увеличил размера на наказанието лишаване от свобода от три на три години и шест месеца, а лишаването от право да управлява МПС от четири на шест години.Така определените наказания отговарят на целите по чл.36 от НК, поради което твърденията на частните обвинители за проявено снизхождение са неоснователни.Не са налице предпоставки, които да сочат на необходимост от утежняване на наказателната репресия. Извън несправедливост на наложеното наказание, в жалбите на тези касатори се поддържа и несправедливост по отношение на присъдените обезщетения. В тази им част жалбите са основателни, като независимо от данните за влошените отношения между синове и баща, както и за упражнявано насилие от тяхна страна, болките и страданията от загубата на родител в никакъв случай не подлежи на обезщетение в размер на 1000лева, поради което въззивното решение в тази му част следва да бъде изменено, като се увеличи размера на присъдените на двамата граждански ищци – Х. Х. и Д. Х. суми от 1000лв. на 10 000лева. Във връзка с това следва да бъде присъдена и държавна такса върху уважените размери, по всички граждански искове, тъй като това не е сторено от предходните инстанции/по отношение уважения размер на иска на Б. В..Дължимата държавна такса досежно присъдените обезщетения по трите граждански претенции възлиза на 2 800лева Предвид гореизложеното, въззивното решение следва да бъде изменено в гражданско –осъдителната му част, а в останалата оставено в сила. Водим от горното, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 79 от 04.06.2010г., постановено по внохд № 106/10г. по описа на Варненския апелативен съд, като УВЕЛИЧАВА размера на присъдените на гражданските ищци Х. Х. и Д. Х. обезщетения за причинените неимуществени вреди от 1000лева на 10000лева за всеки един от тях, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите. ОСЪЖДА подсъдимия Р. М. да заплати държавна такса върху уважените размери на трите граждански иска в общ размер на 2 800лева. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: