Р Е Ш Е Н И Е № 59 гр. София, 22.04.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на четиринадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 41 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Х. А. Х. против въззивно решение № 395/14.11.2013 г. на Софийски апелативен съд, НО, 2-ри състав, постановено по ВНОХД № 815/2013 г.в частта относно приложението на чл. 25, вр. чл. 23 от НК. В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС от защитника на подсъдимия, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че въззивният съд не е приложил най-благоприятния вариант за групиране на наложените на подсъдимия наказания, нито е изложил мотиви за избрания. Иска се отмяна на въззивното решение в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд с оглед правилно приложение на материалния закон. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 21/10.07.2013 г. по НОХД № 224/2013 г. Врачанският окръжен съд е признал подсъдимия Х. А. Х. за виновен в извършването на престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 от НК, за което във вр. с чл. 58а от НК му е наложил наказание 2 години и 9 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор. Приложил е чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК, като е групирал наложеното му наказание с това по НОХД № 305/2012 г. на Районен съд – Козлодуй,определяйки му едно общо най-тежко в размер на 5 години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор. На основание чл. 23 ал. 3 от НК окръжният съд е присъединил наказанието „глоба” в размер на 300 лева, наложено по НОХД № 305/2012 г. На основание чл. 24 от НК е увеличил определеното общо наказание с една година лишаване от свобода до общия размер от 6 години лишаване от свобода. На основание чл. 25 ал. 2 от НК е приспаднал изтърпяната част от наказанието по НОХД № 305/2012 г. С въззивното решение № 395/14.11.2013 г. по ВНОХД № 815/2013 г., предмет на касационната проверка, Софийският апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда в частта относно извършеното групиране, като е определил едно общо най-тежко наказание в размер на 5 години лишаване от свобода, обхващащо наказанията по НОХД № 224/2013 г., НОХД № 305/2012 г., както и НОХД № 485/2013 г. на Районен съд – Хасково. На основание чл. 59, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 от НК въззивният съд е приспаднал времето, през което подсъдимият е изтърпявал мярка за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест”, както и изтърпяната част от наложените му наказания. Потвърдил е присъдата в останалата й част. Касационната жалба е неоснователна. Mотивите на въззивната инстанция, макар и кратки, дават ясен отговор, че с изменението на присъдата е постигнато правилно групиране на наложените на подсъдимия наказания с определянето на едно общо такова по реда на чл. 25 ал. 1, вр. чл. 23 ал. 1 от НК в съгласие с принципа за най-благоприятното съчетание. Видно е, че при избрания вариант в една съвкупност са били включени не само наложените наказания за деянията по НОХД № 224/2013 г. и № 305/2012 г., но и това по НОХД № 485/2013 г., за чието съществуване въззивната инстанция е събрала допълнителни доказателства. Съобразено е било и извършеното предходно групиране, обхващащо наказанията по НОХД № 303/2008 г., № 282/2009 г. и № 180/2010 г. с налагането на едно общо наказание от 2 години и 9 месеца, което е било изтърпяно на 12.08.2011 г. Предлаганият с касационната жалба вариант за групиране е бил обсъден от въззивния съд (първа група, включваща наказанията по НОХД № 305/2012 г. и НОХД № 485/2013 г. с общо наказание 5 години лишаване от свобода и втора, обхващаща наказанията по НОХД № 282/2009 г., НОХД № 180/2010 г. и НОХД № 224/2013 г. с общо наказание 2 години и 9 месеца), като правилно е прието, че същият не се явява по-благоприятен. Всъщност, двата варианта са еднакво възможни и водят до един и същи резултат. Затова, като е избрал приложения по делото, възззивният съд не допуснал твърдяното нарушение на материалния закон, поради което и въззивното решение в атакуваната му част следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 395 от 14.11.2013 г. на Софийски апелативен съд, НО, 2-ри състав, постановено по ВНОХД № 815/2013 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: