О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №. 33 гр.София , 29 март 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 230/2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по искане, подадено от осъдения М. К. К. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 951/2011г. на Шуменски районен съд. В искането се развиват доводи в подкрепа на заявени оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Претендира се възобновяване на наказателното производство с отмяна на присъдата и на въззивното решение в неблагоприятните за искателя части и оправдаването му, алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Върховният касационен съд преди всичко следва да се произнесе по допустимостта на направеното искане. Извършвайки проверка на допустимостта на искането, намери следното: С присъда № 579 от 21.04.2011г. по нохд № 1852/2004г. по описа на Шуменски районен съд М. К. К. е признат за невиновен в това, че на 13.03.2001 г. в гр.Ш. самоволно не по установения от закона ред – чл. 415, във вр. чл. 323 от ГПК /отм./, осъществил едно оспорвано от Б. В., чуждо действително право – на К. К., а именно: да бъде въведен последния във владение на недвижим имот, находящ се в гр.Ш., [улица], за което К. К. се легитимира като собственик и извършил това чрез смяна на заключващото устройство на входната врата на имота с ново такова, като деянието не представлява маловажен случай, тъй като по този начин пострадалият е лишен от достъп до жилището, в което живеел, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 323, ал. 1 от НК. Подсъдимият М. К. К. е признат за невиновен и в това, че на 30.01.2002г. в гр.Ш. самоволно не по установения от закона ред – чл. 415, във вр. чл. 323 от ГПК /отм./, осъществил едно оспорвано от С. С. чуждо действително право – на М. Д., а именно: да бъде въведена последната във владение на недвижим имот, находящ се в гр.Ш., /улица, № , ет., вх., ап. /, за което М. Д. се легитимира като собственик и извършил това чрез смяна на заключващото устройство на входната врата на имота с ново такова, като деянието не представлява маловажен случай, тъй като по този начин пострадалият е лишен от достъп до жилището, в което живеел, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 323, ал. 1 от НК. Подсъдимият М. К. К. е признат за невиновен и в това, че през периода от 16.01.2001г. до 04.10.2001г. в гр.Ш. с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 3 300 щатски долара, на стойност 7 062лв., възбудил и поддържал заблуждение, относно клаузите на Договор за заем, посочени в НА № 9, т. Първи, рег. № 270, дело № 9 от 2001 г. у Т. Д. и М. Д., и с това им причинил имотна вреда в размер на 26 800лв., като измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 211 от НК, вр. чл. 209, ал. 1 от НК. Приетите за съвместно разглеждане граждански искове, предявени от пострадалите лица в хода на съдебното производство, представляващи претенции за обезщетения на причинени имуществени и неимуществени вреди в резултат на престъпленията по чл. 323, ал. 1 от НК и по чл. 211 от НК, във вр. чл. 209, ал. 1 от НК са отхвърлени като неоснователни и недоказани. С решение № 76 от 24.06.2012г. по внохд № 331/2011г. по описа на Шуменски окръжен съд присъда № 579 от 21.04.2011г. по нохд № 1852/2004г. на Шуменски районен съд е отменена изцяло и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото с присъда № 35 от 22.03.2012г. по нохд № 951/2011г. по описа на Шуменски районен съд М. К. К. е признат за виновен в това, че на 13.03.2001 г. в гр.Ш. самоволно не по установения от закона ред – чл. 415, във вр. чл. 323 от ГПК /отм./, осъществил едно оспорвано от Б. В., чуждо действително право – на К. К., а именно: да бъде въведен последния във владение на недвижим имот, находящ се в гр.Ш., [улица], за което К. К. се легитимира като собственик и извършил това чрез смяна на заключващото устройство на входната врата на имота с ново такова, като деянието не представлява маловажен случай, тъй като по този начин пострадалият е лишен от достъп до жилището, в което живеел, поради което и на основание чл. 323, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години. Подсъдимият М. К. К. е признат за виновен и в това, че на 30.01.2002г. в гр.Ш. самоволно не по установения от закона ред – чл. 415, във вр. чл. 323 от ГПК /отм./, осъществил едно оспорвано от С. С. чуждо действително право – на М. Д., а именно: да бъде въведена последната във владение на недвижим имот, находящ се в гр.Ш., / улица, № , ет., вх., ап./ за което М. Д. се легитимира като собственик и извършил това чрез смяна на заключващото устройство на входната врата на имота с ново такова, като деянието не представлява маловажен случай, тъй като по този начин пострадалият е лишен от достъп до жилището, в което живеел, поради което и на основание чл. 323, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години. Подсъдимият М. К. К. е признат за невиновен и в това, че през периода от 16.01.2001г. до 04.10.2001г. в гр.Ш. с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 3 300 щатски долара, на стойност 7 062лв., възбудил и поддържал заблуждение, относно клаузите на Договор за заем, посочени в НА № 9, т. Първи, рег. № 270, дело № 9 от 2001 г. у Т. Д. и М. Д., и с това им причинил имотна вреда в размер на 26 800лв., като измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 211 от НК, вр. чл. 209, ал. 1 от НК. На основание чл. 23, ял. 1 от НК на М. К. е определено едно общо наказание една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години. М. К. К. е осъден да заплати на гражданския ищец Б. Н. В. сумата от 5 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата от 34 000лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъплението по чл.323 ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието – 13.03.2001г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска в останалата му част до пълния предявен размер. М. К. К. е осъден да заплати на гражданския ищец С. Д. С. сумата от 5 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата от 26 800лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъплението по чл.323 ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието – 30.01.2002г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан. Съдът се произнесъл по възлагане на разноските и на държавната такса върху уважените граждански искове. С решение № 91 от 02.08.2012г. по внохд № 331/2012г. по описа на Шуменски окръжен съд присъда от 22.03.2012г. по нохд № 951/2011г. на Шуменски районен съд е потвърдена в наказателната й част. Отменена е в гражданската част и производството по гражданските искове е прекратено. С решение № 30 от 04.02.2013г. по нд № 2150/2012г. на ВКС, Второ НО, решение № 91 от 02.08.2012г. на Шуменски окръжен съд, постановено по внохд № 331/2012г. е отменено в частта, в която е отменена присъдата на Шуменски РС от 22.03.2012г. по нохд № 951/2011г. в гражданската й част и е прекратено производството по гражданските искове на Б. В. за имуществени и неимуществени вреди поради тяхната недопустимост. При новото разглеждане на делото в отменената от ВКС част, с решение № 49 от 02.07.2013г. по внохд № 85/2013г. по описа на Търговищки окръжен съд, е отменена присъда № 35 от 22.03.2012г., постановена по нохд № 951/2011г. по описа на Шуменски РС само в гражданската й осъдителна и отхвърлителна част и само относно граждански иск за неимуществени и имуществени вреди, предявен от Б. Н. В. и делото е върнато за ново разглеждане в тази част от друг състав на Шуменски РС от стадия на съдебното заседание. С определение от 10.10.2013г., постановено по нохд № 1138/2013г. по описа на Шуменски РС, не е допуснат за разглеждане в рамките на наказателното производство граждански иск от Б. Н. В. против М. К. К. за сумата от 30 890,84лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, както и граждански иск за сумата от 15 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, резултат от престъпление по чл. 323 от НК и е прекратено производството по нохд № 1138/2013г. по описа на ШРС. С решение № 92 от 13.12.2013г. по внчд № 227/2013г. по описа на Търговищки ОС определение № 396 от 10.10. 2013г. е било потвърдено. Искането за възобновяване на делото е било подадено чрез ШРС до ВКС от М. К. К. на 04.02.2013г. С разпореждане на зам. председателя на ВКС е било отказано образуване на производство по възобновяване пред ВКС поради наличие на висящо наказателно производство. Делото е върнато на Шуменски ОС. С молба от 19.02.2016г., като е посочил, че присъдата е влязла в законна сила, М. К. е поискал образуване на производство по възобновяване по подаденото искане с вх. № 1797 от 04.02.2013г. Пред ВКС е образувано нд № 230/2016г. Прочитът на съдържанието на искането за възобновяване от осъдения сочи, че то се основава на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като се излагат съображения в подкрепа на заявени касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 2 от НПК, които са предвидени в закона като основание за възобновяване чрез препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Към момента на подаване на искането от осъдения К. - 04.02.2013г., то е следвало да бъде разгледано и решено от Върховния касационен съд. Съобразно разпоредбата на чл. 424, ал. 1 от НПК след изменението й с ДВ бр. 42/2015г., обаче, искането за възобновяване на наказателно дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК се разглежда от съответния апелативен съд, когато актът по чл. 419 е постановен от районен съд или от окръжен съд като въззивна инстанция, с изключение на новите присъди. В случая, направеното искане за възобновяване е с основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, постановен от окръжен съд като въззивна инстанция. Към настоящия момент компетентен да се произнесе по него е съответният апелативен съд. Именно този съд следва да се произнесе по искането, независимо, че то е било подадено преди изменението на цитираната процесуална норма. Това е така, понеже производството по възобновяване на наказателни дела е самостоятелен извънреден способ за проверка на влезли в сила присъди, решения и определения и с подаване на искането за възобновяване от осъденото лице не се възстановява висящността на наказателното производство. Към момента на подаване на искането, зам. председател на компетентния съд – ВКС, е отказал образуване на производство по реда на Глава тридесет и трета от НПК и следователно не е налице неприключило съдебно производство по този ред, което, съобразно § 30, ал. 2 от ПЗР на ЗИДНПК /ДВ бр. 42/2015г./, да подлежи на разглеждане от ВКС. Съобразно действащата към настоящия момент процесуална норма, уреждаща компетентността за разглеждане на искане за възобновяване на наказателно дело на посочените основание и предмет, производството следва да се разгледа от съответния местно компетентен апелативен съд. Компетентността на органа на съдебна власт да разгледа и реши производството следва да се преценява към момента на образуването му, имайки предвид, че се касае за извънреден способ за проверка на влязъл в сила съдебен акт. Изложеното налага извод, че Върховният касационен съд не е компетентен да се произнесе по направеното искане за възобновяване от М. К., а компетентен за това е съответният апелативен съд Поради това, образуваното пред ВКС производство по възобновяване следва да бъде прекратено и делото следва да бъде изпратено на местно компетентния апелативен съд за произнасяне по искането за възобновяване от осъдения М. К.. Водим от горното Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ПРЕКРАТЯВА производството по нд № 230/2016г. по описа на Върховния касационен съд, Трето наказателно отделение. ИЗПРАЩА делото на Варненски апелативен съд за произнасяне по искането за възобновяване от М. К. К.. Определението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.