О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №851 София, 25.11.2010 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав: Председател: Таня Райковска Членове: Дария Проданова Тотка Калчева като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 606 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от “К. инженеринг”ЕООД срещу Определение № 1238 от 26.04.2010 год. по ч.гр.д.№ 412/2010 на Пловдивския окръжен съд. С него е потвърдено определението от 20.11.2009 год. по гр.д.№ 4422/2009 год. с което Пловдивският районен съд е спрял изпълнителното производство по изп.д.№ 144/2009 год. на ЧСИ рег.№ 861. Изпълнителното производство е образувано въз основа на издадена по гр.д.№ 4422/2009 год на основание чл.410 ГПК заповед за изпълнение в полза на “К. инженеринг”ЕООД за парично вземане срещу „Т. Г. Ай Ер Б.. По направено от длъжника възражение по реда на чл.423 ГПК е било образувано ч.г.д.№ 2231/2009 год. на ПдОС. Като е счел, че възражението е основателно, въззивният съд го е приел. Счел е, обаче, че по спирането по чл.423 ал.3 предл.2 ГПК следва да се произнесе първоинстанционния съд, поради което му е върнал делото. Изпълнявайки, указанията, Пловдивският районен съд е постановил определение за спиране. Именно това определение е предмет на въззивно и касационно обжалване. В представеното изложение, “К. инженеринг”ЕООД се позовава на основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че в случая следва да намери приложение тълкуването на процесуалния закон, съдържащо се в ТР № 1/2010 год. на ОСГТК и ВКС извърши проверка и се произнесе по допустимостта на постановените съдебни актове, свързани със спирането на производството. Определението № 2348 от 03.09.2009 год. по ч.гр.д.№ 2231/2009 год., постановено по реда на чл.423 ГПК не подлежи на касационен контрол и не е предмет на обжалване в настоящето производство, но обсъждането му е необходимо с оглед обстоятелството, че именно с него е въведено задължение за Пловдивския районен съд да постанови определение за спиране на изпълнителното производство. Изпълнявайки неправилните указания, съставът на ПдРС е постановил недопустим съдебен акт, който е предмет на въззивно и настоящето касационно обжалване. Съгласно чл.423 ал.3 предл.2 ГПК, приемането на възражението от страна на въззивния съд има за последица спирането на изпълнителното производство, образувано въз основа на издадената от първоинстанционния съд заповед за изпълнение. Дали въззивният съд, произнасяйки се по реда на чл.423 ГПК ще постанови изричен диспозитив за спиране (добре би било да стори това) или не, е без съществено правно значение, доколкото се касае за обусловена от приемането на възражението последица. В конкретния случай това е станало с обявяването на определението по ч.гр.д. № 2231/2009 год. и спирането на изпълнението е въз основа на него. Вменявайки на Пловдивския районен съд задължението да постанови самостоятелно определение за спиране, съставът на ПдОС е инициирал недопустимо производство, което не е под режима на чл.432 ГПК, а е и извън родовата компетентност на районния съд. Като не е констатирал недопустимостта на първоинстанционния акт, съставът на ПдОС по ч.гр.д.№ 412/2010 год. е постановил порочен съдебен акт, който също следва да бъде обезсилен. Производството по приемане на възражението и спирането на изпълнителното производство е приключило още с обявяването на определението по ч.гр.д. № 2231/2009 год. на Пловдивския окръжен съд с което възражението на „Т. Г. Ай Ер Б. е било прието. Предвид на горното и на основание, Върховният касационен съд – Търговска колегия, І т.о. О П Р Е Д Е Л И: ОБЕЗСИЛВА Определение № 1238 от 26.04.2010 год. по ч.гр.д.№ 412/2010 на Пловдивския окръжен съд и определението от 20.11.2009 год. по гр.д.№ 4422/2009 год. на Пловдивския районен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.