Ключови фрази

1




Р Е Ш Е Н И Е

№ 153

София, 21.12. 2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на десети декември през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело №1221 от 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№4359/30.12.2019г., подадена от Н. К. М. от [населено място] чрез процесуалния й представител адв.В. Г. Х. от АК-Б., срещу решение №4877/12.11.2019г., постановено от Четвърти въззивен състав на ГО на Окръжен съд-Благоевград по в.гр.д.№554/2019г.
С обжалваното решение въззивният състав на ГО на Окръжен съд-Благоевград е обезсилил решението на първоинстанционния съд и е прекратил като недопустимо производството по предявения от Н. К. М. срещу Н. Г. Т. иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР за признаване за установено, че Н. К. М. е собственик на 30 кв.м., разположени на границата между поземлени имоти с идентификатори .......... и ........... по КККР на [населено място], както и че е налице грешка при заснемането на границата между имотите.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно. Според касатора неправилно въззивният съд е приел, че искът по чл.54, ал.2 ЗКИР не е иск за грешка в кадастралната основа, а е положителен установителен иск, откъдето пък неправилно е приел, че е налице идентичност на предявените искови претенции по две съдебни производства, образувани на различни правни и фактически основания. Моли обжалваното решение да бъде отменено.
В писмен отговор, подаден в срока по чл.287, ал.1 ГПК, ответникът по касационна жалба Н. Г. Т. от [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат А. Б., изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излага в писмени бележки, представени в проведеното по делото открито съдебно заседание. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
С определение №315/16.06.2020г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Окръжен съд - Благоевград е допуснато до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса какви са правомощията на въззивния съд, когато с оглед особеностите на конкретния случай производството по предявен по реда на чл.53, ал.2, изр. второ ЗКИР (нов чл.54, ал.2 ЗКИР) трябва да бъде съединено с иск по чл.108 ЗС, но това е невъзможно с оглед фазата на развитието на производството по двете дела.
По така поставения въпрос настоящият състав на I г.о. на ВКС приема следното:
Преценката дали искът по чл.53, ал.2 ЗКИР (нов чл.54, ал.2 ЗКИР) е допустим се извършва винаги с оглед особеностите на конкретния случай, становище в какъвто смисъл е изразено от ОСГК на ВКС в мотивите към т.5 на ТР №8/23.02.2016г. по тълк.д.№8/2014г.
Както последователно и непротиворечиво приема ВКС в своята практика, разпоредбата на чл.54, ал.2 ЗКИР предвижда реда, по който се извършва поправката в кадастралната карта в случай на спор за материално право – поправката в кадастралната карта се извършва от органите по кадастъра въз основа на влязло в сила съдебно решение, постановено по предявен положителен установителен иск, в диспозитива на което се отразява границата на спорната реална част от имота. Основание за извършване на поправката може да бъде само онова съдебно решение, в диспозитива на което съдът се е произнесъл кому принадлежи правото на спорната реална част и е посочил нейните граници, включително чрез графичното им отразяване по действащата кадастрална карта.
При едновременно предявени установителни искове за принадлежността на правото на собственост върху спорната реална част, намираща се на границата между два съседни имота от техните собственици, предметът на двете дела е идентичен и по-късно заведеното дело подлежи на прекратяване. Дори предявеният по по-рано заведеното дело установителен иск да бъде отхвърлен, решението ще се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение принадлежността на правото на собственост върху спорната реална част, описана в диспозитива.
При едновременно предявени искове по чл.108 ЗС и чл.54, ал.2 ЗКИР в хипотеза, при която ищецът по ревандикационния иск твърди, че имотите са правилно нанесени в кадастралната карта, докато ответникът по този иск поддържа, че спорната реална част е неправилно включена в границата на имота на ищеца и именно поради тази причина предявява самостоятелен иск за установяване, че тази спорна част като негова собственост, следва да бъде включена в границите на неговия имот според действащата кадастрална карта, производството по иска по чл.54, ал.2 ЗКИР подлежи на съединяване за общо разглеждане в общо производство с ревандикационния иск. В подобна хипотеза, ако ревандикационният иск бъде отхвърлен и в диспозитива спорната реална част не е надлежно индивидуализирана, поправка на грешка в кадастралната карта не би могло да се извърши. Изходът на този спор ще бъде съобразен при произнасянето по насрещната претенция по чл.54, ал.2 ЗКИР.
Ако съединяването на производството по двете дела е невъзможно с оглед фазата на развитие на всяко едно от тях, производството по предявения по реда на чл.54, ал.2 ЗКИР установителен иск следва да бъде спряно. След приключването на производството по ревандикационния иск силата на пресъдено нещо на решението следва да бъде съобразена при разрешаването на спора по чл.54, ал.2 ЗКИР. И само ако ревандикационият иск бъде уважен, тъй като съдът признава за установено, че спорната реална част е собственост на предявилото този иск лице и е правилно нанесена в границите на неговия имот, но се държи без основание от ответника, предявеният по реда на чл.54, ал.2 ЗКИР иск следва да се приеме за недопустим.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:
По реда на чл.54, ал.2 ЗКИР Н. К. М. е предявила срещу Н. Г. Т. иск за признаване правото й на собственост върху 30 кв.м. и поправяне на грешката при заснемането на границата на имота с твърдението, че е собственик на ПИ с идентификатор .............. по КККР на [населено място], като чрез договор за покупко-продажба (н.а.№..., том ..., дело №... от 30.10.1968г.) е придобила 1/3 ид.част от имот с пл.№..., парцел ...., кв.... по плана на града от 1922г., която идеална част кореспондира с ПИ ........... Поддържа, че имотът е ограден с трайна ограда от праводателя ѝ и се владее според местоположението на тази ограда, като при изработването на КК за землището на [населено място] 30 кв.м. от собствения й недвижим имот неправилно за заснети като част от ПИ .........., собственост на ответницата. При условията на евентуалност поддържа, че е придобила собствеността върху спорната реална част въз основа на давностно владение.
В писмен отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК Н. Г. Т. оспорва така предявения иск като недопустим с твърдението, че към момента между същите страни е висящ спор за собственост върху процесните 30 кв.м., които се намират до източната граница на имот с идентификатор .........., по предявен от нея иск по чл.108 ЗС срещу Н. К. М.. Поддържа, че границите на съседните имоти са правилно нанесени в действащата кадастрална карта, но спорната част се държи от Н. К. М. без основание.
За да достигне до извода, че предявеният от Н. К. М. иск е недопустим, въззивният съд е взел предвид обстоятелството, че преди предявяване на иска по настоящето дело е подадена искова молба с вх.№7777/24.10.2014г., с който Н. Г. Т. е предявила против Н. К. М. иск с правно основание чл.108 ЗС, по която искова молба е образувано гр.д.№1010/2014г. по описа на РС-Разлог, което към настоящия момент е висящо пред Окръжен съд-Благоевград (в.гр.д.№475/2019г. по описа на съда), по което е постановено решение №4288/06.10.2019г., което обаче не е влязло в сила. Взето е предвид, че в исковата молба Н. Г. Т. твърди, че е собственик на основание наследство и покупко-продажба на ПИ с идентификатор .........., а Н. К. М. е собственик на съседния имот с идентификатор .......... и неправомерно е навлязла и ползва 26 кв.м. от югоизточната част на собствения на Н. Г. Т. ПИ ............
Въз основа на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел за установено, че предмет на предявените искове по чл.108 ЗС и чл.54, ал.2 ЗКИР е една и съща спорна площ, заключена между имотните граници на двата съседни имота, принадлежащи на всяка от страните по делата, по КП от 1922г., КП от 1967г. и КККР от 2006г. Прието е също така, че с КККР от 2006г. западната граница на ПИ ............ се различава по местоположение от имотната граница между двата съседни имота по предходните планове, като спорната част е именно площта, заключена между границите на двата имота по КККР и съществуващата на място ограда.
При така установените факти следва да се приеме, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно.
Действително, както е прието и в обжалваното решение, в настоящия случай съединяването на двете дела за общо разглеждане с оглед фазата на тяхното развитие е невъзможно. Това обстоятелство обаче само по себе си не обуславя недопустимостта на предявения от Н. К. М. по реда на чл.54, ал.2 ЗКИР иск, тъй като ако предявеният от Н. Г. Т. ревандикационен иск бъде отхвърлен, но диспозитивът на решението не съдържа указание за допусната грешка в кадастралната карта относно спорната реална част, грешката няма да може да бъде отстранена по предвидения в ЗКИР ред. В подобна хипотеза, както беше посочено по-горе, производството по предявения по реда на чл.54, ал.2 ЗКИР иск следва да бъде спряно и преценката за неговата допустимост бъде извършена след влизане в сила на решението по предявения от Н. Г. Т. ревандикационен иск.
По реда на чл.293, ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания производството по делото да бъде спряно до приключване на производството по предявения от Н. Г. Т. ревандикационен иск.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ въззивното решение № 4877 от 12.11.2019г, постановено от Четвърти въззивен състав на ГО на Окръжен съд - Благоевград по в.гр.д.№554/2019г. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Окръжен съд - Благоевград.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: