Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 266   С  о  ф  и  я, 18 май 2010 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на  10  м а й  2010  година в състав:                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                              ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                           ДАНИЕЛА АТАНАСОВА                                                                            при секретар Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов   изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 164/2010 година.   Производство по Глава тридесет и трета от НПК. С искане по чл.420, ал.2 от НПК от осъдения Г. И. Г. от Твърдица се претендира изменяване на въззивно решение № 12/08.02.2010 г., постановено по ВНОХД № 7/2010 г. на Сливенския окръжен съд поради наличие на основание за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. В производството по възобновяване осъденият, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител за подкрепа на искането му.   Върховният касационен съд разгледа искането на осъдения в пределите на правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 957 от 17.12.2009 г., постановена по НОХД № 1937/2009 г. на Районен съд-Сливен подсъдимият Г. И. Г. от Твърдица е признат за виновен в това, че на 13.04.2009 г. в землището на Твърдица, чрез използване на МПС – товарен автомобил “ГАЗ-66” с рег. № С* негова собственост е извършил кражба на чужди вещи, оставени без постоянен надзор – 8 куб.м. дърва за огрев, на стойност 280 лв, от владението на Община Т., без съгласие на пълномощника й, с намерение противозаконно да ги присвои и на основание чл.195, ал.1, т.2 и 4 вр.чл.194, ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание от 3 месеца лишаване от свобода, отложено за изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила. На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК е отнет в полза на държавата товарният автомобил, послужил за извършване на престъплението и принадлежащ на подсъдимия. Присъдата е била проверена от въззивната инстанция по жалба на защитника на подсъдимия с оплаквания за необосноваността, незаконосъобразността й, постановяването й при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила с искане за отмяната й и постановяване на нова за оневиняването му за инкриминираното деяние, алтернативно за преквалификация на деянието в престъпление по чл.197, т.3 вр.чл.195 ал.1 т.2 и 4 от НК и за корекцията му и в частта по приложението на чл.53, ал.1, б.”а” от НК по отношение на автомобила, ½ идеална част от който принадлежала на съпругата на осъдения, като съпружеска имуществена общност. С въззивно решение № 12 от 08.02.2010 г. по ВНОХД № 7/2010 г. Сливенският окръжен съд е уважил частично жалбата и е изменил първоинстанционната присъда, като след преквалификация на деянието в престъпление по чл.197, т.3 вр.чл.195, ал.1, т.2 и 4 от НК е заменил наложеното на подс. Г. наказание лишаване от свобода с приложението на чл.66, ал.1 от НК, на основание чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК с наказание “пробация” за срок от 6 месеца с налагане на задължителните пробационни мерки по чл.42а, ал.1, т.1 и 2 от НК, потвърждавайки присъдата в останалата част, включително и относно отнемането на товарния автомобил изцяло. Решението е влязло в законна сила на 08.02.2010 г. В искането от 09.03.2010 г. от осъдения Г. се навежда наново оплакването за материалноправна незаконосъобразност поради неправилно приложение на закона – на чл.53, ал.1, б.”а” от НК, съставляващо основание за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК, като се претендира отмяна на атакуваното решение в посочената част за отнемане на товарния автомобил до ½ идеална част, каквато тогава и сега притежава от нея осъденият, като СИО със съпругата му.   Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл.420, ал.2 от НПК и има за предмет въззивно решение, непроверено от касационната инстанция, поради което е процесуално допустимо, като разгледано по същество, същото е ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: Независимо от наказателната отговорност, деецът понася и имуществена санкция, когато средството за извършване на престъплението е негова собственост. Това е налагало съдът да отговори категорично от какво се установява вещта да принадлежи изцяло или отчасти на подс. Г. , още повече, при направеното от него оплакване, че половината от товарния автомобил е собственост на съпругата му, по силата на СК, действал към момента на деянието. От справката от сектор “ПП и КАТ”-ОДП-Стара Загора и копията на “малкия” и “големия” талони за регистрацията на камиона (л.27, 28 и 48 от ДП) е видно, че той е придобит и регистриран на името на Г. И. Г. на 17.07.2008 г., като първоначалната му гражданска регистрация на територията на РБ е от 15.03.1990 г. При така направеното му възражение съдът е следвало да събере доказателство за гражданския брак на осъдения, за да се потвърди или обори твърдението му това МПС да е било придобито в режим на съпружеска имуществена общност, нещо което пред настоящата инстанция се установява с копие на удостоверение за сключения между него и съпругата му Й. В. Б. Г. граждански брак на 19.02.1994 г. Осъденият е бил вписан и като едноличен търговец и съгласно практиката на ВКС, изразена в тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001 г. по гр.д. № 2/2001 г. на ОСГК, т.1, придобитото чрез търговската дейност на ЕТ не става СИО, т.е. изключено е от хипотезата на чл.19, ал.3 от СК. От извършената справка в търговския регистър, който е публичен, вписването на осъдения Г. като ЕТ с фирма с наименование “ДАНИ-2009-Г. ИВАНОВ” със седалище и адрес на управление в Твърдица е станало на 15.04.2009 г., т.е. към датата на осъществяване на деянието, 03.04.2009 г., той не е бил търговец по смисъла на закона и няма как покупката на камиона през лятото на 2008 г. да се приеме, че е резултат от дейността му като такъв. Щом това е така, то не е възможно изключването на тази вещ от СИО и оттам – че половината от нея, според чл.19 ал.3 от СК, е на съпругата му. Поради това, на основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК в полза на държавата може да се отнеме само ½ идеална част от камиона, а не цялата вещ. В този смисъл въззивното решение е незаконосъобразно и доколкото корекцията му е в полза на осъдения, делото не следва да се връща за ново произнасяне на въззивната инстанция, а съобразно правомощието на ВКС по чл.425, ал.1, т.3 от НПК то следва да бъде изменено, като отнемането в полза на държавата на посоченото основание остане само за ½ идеална част от камиона, която част принадлежи на осъдения.   С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.425, ал.1, т.3 от НПК   Р Е Ш И :   ИЗМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в сила решение № 12 от 08.02.2010 г., постановено по ВНОХД № 7/2010 г. на Сливенския окръжен съд и потвърдената с него присъда № 957/17.12.2009 г. по НОХД № 1937/2009 г. на Районен съд-Сливен в частта им досежно приложението на чл.53, ал.1, б.”а” от НК, като ПОСТАНОВЯВА отнемане в полза на държавата само на ½ - една втора идеална част от товарен автомобил “ГАЗ-66” с рег. № С* която част принадлежи на подсъдимия Г. И. Г. от Твърдица.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: