Р Е Ш Е Н И Е №119 гр. София, 03 май 2017 г Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора П. Долапчиев, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 414 по описа за 2017г.г. Производството по реда на чл.346 ал.1 и сл. от НПК е образувано по касационна жалба на осъден подсъдим чрез служебния му защитник срещу въззивно решение № 15/14.02.2017г. по ВНОХД № 261/2016г. по описа на Великотърновски апелативен съд. В жалбата се релевира касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.3 от НПК – като се твърди, че е наложено едно явно несправедливо наказание на подсъдимия. Излагат се доводи, че във въззивното решение липсва отговор на доводи в този смисъл във въззивната жалба. В нея били изложени съображения за самопризнание още на досъдебното производство,тежко семейно положение, лошо здравословно състояние поради претърпян тежък пътен инцидент, както и възрастта на дееца. Съдилищата били отдали много по-голямо значение на отегчаващите отговорността обстоятелства. Твърди, че има изключителни по своята същност обстоятелства – това, че е пазил здравето на пострадалата при употребата на сила, пълно съдействие на разследващите и направеното в тази връзка самопризнание, степента на участие в изпълнителното деяние също следвало да се оценява. В заключение се иска намаляване на наказанието в размер на около 18 месеца. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание моли да се остави решението на апелативната инстанция в сила. Твърди, че наложеното наказание е справедливо по своя размер. Подсъдимият, по отношение на когото производството се провежда от въззивната инстанция задочно, не се явява, представлява се от подалия касационната жалба служебен защитник. Последният пледира, като поддържа посоченото касационно основание, без да излага допълнително съображения. Твърди, че стойността на предмета на престъплението не е голяма, както се твърди от въззивната инстанция, а в размер на около 800 лева. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 35/13.07.2016г. по НОХД № 51/2016. по описа на Габровски окръжен съд, н.о., подс.Ю. Н. Г. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.199, ал.1 т.4 вр.чл.198, ал.3 вр.ал.1 вр.чл.29, ал.1 б.“а“ от НК и по реда на чл.58а, ал.1 от НК е осъден на три години и четири месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Деецът е осъден да заплати и направените разноски по делото. Съдът е постановил отнемане в полза на държавата веществените доказателства, които след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени. С цитираното въззивно решение тази присъда е потвърдена изцяло. Касационната инстанция намери, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество, жалбата се явява неоснователна. Въззивната инстанция по време на процеса е възприела установената от първостепенния съд фактическа обстановка, която е установена в процедура по глава 27-ма от НПК и конкретно по чл.371, т.2 от НПК с направено признание изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Фактите по делото не се оспорват от страните, включително и в касационната жалба, с оглед на така проведената процедура. Касационната инстанция намира, че тези факти са възприети при спазване на изискванията на чл.372, ал.4 от НПК.При така правилно установените факти деянието е съставомерно от обективна и субективна страна, като макар да не се правят такива доводи, материалния закон е приложен правилно. Съображенията на въззивната инстанция следва да се възприемат по тези причини изцяло. По отношение на релевираните доводи за наложено несправедливо наказание касационният състав също намери, че те са неоснователни. Предвиденото наказание е до петнадесет години лишаване от свобода, с минимум от пет години. Наложеното наказание е на самия минимум, със съответната редукция от 1/3, предвидена от закона по силата на направеното признание при съкратената процедура, като окончателното наказание е определено на 3 години и 4 месеца. Деецът е многократно осъждан, за престъпления против собствеността на гражданите, както и против общественото здраве, като последното наказание е изтърпяно на 30.08.2013г. От изтърпяването на наказанието е изминал твърде малък период от време, през който деецът не е показал признаци на поправяне и превъзпитание. Дори може да се отчете въвличането на непълнолетния му племенник при влизането в чуждо жилище и оставянето му да пази(съобразно обвинението) като обстоятелство в противовес на искането на смекчаването на отговорността. Наказанието на дееца при тези обстоятелства може да се определи само като снизходително, но не и като прекомерно тежко. Претенцията относно направено самопризнание и съдействие по време на досъдебното производство не може да бъде удовлетворена в искания от защитата смисъл, тъй като за деянието е било съобщено незабавно от пострадалата и деецът е задържан непосредствено след извършването му от полицейски служители с вещите, предмет на престъплението, в него. С други думи, самопризнанието му не е изиграло никаква роля при разкриване на престъплението. Здравословното състояние също не е от такова естество, за да промени извода за съответност на размера на наложеното наказание на обществената опасност на деянието и на дееца, впрочем, очевидно е, че то не е попречило на дееца да извърши едно толкова укоримо деяние. Последното не се отличава с особен интензитет, но липсата на значително употребена сила за извършване на деянието също не може да бъде достатъчно значим аргумент, който да доведе до извод за явна несправедливост на наложеното наказание. Може да се отбележи, че употребената сила е била напълно достатъчна, за да неутрализира съпротивата на пострадалата и деянието да бъде довършено безпрепятствено. Нито едно от изложените от защитата обстоятелства не визира наличието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, те не излизат от кръга на обичайните при подобен род престъпления, даже въвличането на неговият непълнолетен родственик в неправомерно поведение не е отчетено от инстанциите по същество. Това обстоятелство не може да бъде въведено в общата оценка на степента на обществена опасност на деянието и на дееца, но с положителност пречи да бъдат направени искането от защитата изводи в тази връзка относно смекчаване отговорността на дееца. Вярно е, че стойността на предмета на престъплението не се отличава със значителна стойност, в противовес на доводите на въззивната инстанция, както основателно възразява защитата, но дори и това обстоятелство не е от естество да промени горните изводи. При престъпленията, при които се засягат и обществените отношения, свързани с живота и здравето, както и личната неприкосновеност на гражданите (каквото е настоящото съставно престъпление), стойността на предмета на престъплението в имуществен аспект не е единствения и далеч най-важен критерий за отмерване размера на наказанието. Наложеното наказание в крайна сметка е справедливо определено, по- нататъшна снизходителност не е възможна. В заключение следва да се посочи, че наложеното наказание не е явно несправедливо, тъй като липсва очевидно несъответствие на обществената опасност на дееца и на деянието. По отношение на останалата част от присъдата и решението – относно разноските и веществените доказателства по делото, съставът на ВКС не намери основание да се произнесе, изводите на съдилищата са правилни и законосъобразни в тази връзка, поради което те следва да бъдат потвърдени, като се остави в сила въззивното решение. С оглед на това и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 15/14.02.2017г. по ВНОХД № 261/2016г. по описа на Великотърновски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове