Р Е Ш Е Н И Е № 341 гр.София, 12.01.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора.............. като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2207 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.1, т.5 и т.6 ГПК. Образувано е по молба за отмяна, подадена от Д. П. Н. от [населено място] срещу влязлото в сила решение от 15.07.2014 г., постановено по гр. д. № 54205/ 2013 г. на Софийския районен съд, с което на основание чл.422 ГПК е прието за установено, че молителят дължи на [фирма] сумите: 2692.01 лв. за доставена и потребена топлинна енергия за периода м.09.2008 г. до м.04.2011 г., ведно със законната лихва считано от 10.10.2011 г.; и сумата 389.95 лв. лихва за забава, изтекла от 01.11.2008 г. до 29.09.2011 г . Молителят основава молбата си на твърдения, че призоваването му на адреса, където се намира собственото му жилище – [населено място], ж.к. „М., [жилищен адрес] вх.”В”, ап.53 и където е живял до заминаването си през м.10.1997 г. в САЩ, е станало в нарушение на процесуалните правила за призоваване и съобщения. Сочи, че от 1997 г. до 30.09.2015 г., когато се е завърнал в България, не е живял на този адрес, тъй като през този период постоянното му местожителство е било в САЩ. Същевременно, не е бил уведомяван от дружеството, че има задължения от текущи неизплатени сметки по топлоснабдяването на жилището за минали периоди, нито, че има заведени производства срещу него в съда. Освен това, молителят изтъква, че през 2002г. с решение №145/17.06.2002 г. по гр.д. № 842/2002 г. на РС – София е прекратен бракът му, като по силата на одобреното между съпрузите споразумение по чл.99 ал.3 СК /отм./, ползването на процесното жилище /семейно жилище, собственост на Н./ е предоставено на бившата му съпруга до навършване на пълнолетие на дъщеря им К. Д. Н.. Призовките до него за делото са изпращани на адрес, на който Н. не е живял, съответно и обявленията, поставяни в този имот, не са достигнали до неговото знание. Счита, че нередовното му призоваване го е лишило от възможността да участва и да се защитава в процеса, че назначаването на особен представител да го представлява в производството е станало при липса на предпоставки за това. Твърди, че представените с молбата за отмяна документи, удостоверяващи факта на отсъствието му от страната за продължителен период от време, както и решението по брачното дело, установяващо, че молителят не е ползвател на топлинна енергия за жилището след м.10.1997 г., респ. след 2002 г., са нови доказателства, които обуславят основателността на искането за отмяна. Ответните страни по молбата за отмяна не са представили писмени отговори и не са изразили становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа молбата за отмяна и изложените в нея доводи, намира следното: В исковата си молба ищецът е посочил адрес за призоваване на ответника Д. Н. - [населено място], ж.к. „М., [жилищен адрес] вх.”В”, ап.53. На този адрес съдът е разпоредил връчването на съобщение заедно с препис от исковата молба. Съобщението е върнато от служителя, осъществяващ призоваване, с удостоверяване, че лицето не е намерено на три различни дати по различно време и не се е отзовало на оставеното известие. На 15.05.2015 г. съдът е разпоредил да се изиска справка за постоянния и настоящ адрес на ответника, като е указал, че ако адресите са различни от посочения в исковата молба, ищецът следва да се призове на тях, а ако съвпадат - да се залепи уведомление по чл. 47, ал.1 ГПК. Видно от приложената по делото справка /л.70 от делото на СРС/, към 18.05.2012 г. декларираните от Д. Н. постоянен и настоящ адрес съвпадат с адреса в исковата молба, на който не е открит за връчване и на който е залепено на 13.06.2012 г. уведомлението. При тези данни, призоваването е прието от съда за редовно, като поради невъзможността ответникът - сега молител да бъде намерен и призован по вписания настоящ или постоянен адрес, в производството пред СРС той е представляван от назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК /ред. до изм. с ДВ бр.86/2017 г./ особен представител на разноски на ищеца. Особеният представител – адв. Р. Д. от САК е получил преписа от исковата молба и доказателствата, изготвил е писмен отговор, бил е редовно уведомяван за съдебните заседания и е представил писмена защита. В молбата за отмяна не се оспорва, че към момента на завеждане на делото и изпращане на преписа от исковата молба, молителят не е имал местоживеене на регистрирания си постоянен и настоящ адрес, а се е намирал в чужбина. В тази насока са и представените с молбата писмени доказателства. Оплакванията в молбата за отмяна не покриват характеристиките на отменителните основания по чл.303, ал.1, т.5 и т. 6 ГПК. Разпоредбата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК дава възможност на страната, която вследствие нарушение на съответните процесуални правила, е била лишена от възможност да участва в делото, или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее, да иска отмяна на влязлото в сила решение. В посочените хипотези страната не е могла да вземе участие лично, или чрез надлежен представител в разглеждането на делото. Затова законът предполага, че делото е останало неизяснено от фактическа страна и решението е неправилно. Нормата на чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК предвижда основание за отмяна, когато страната поради нарушение на съответните правила е била представлявана, или не е била представлявана, от лице по чл.29 ГПК, т.е. основанието за отмяна се изразява, както в нарушение, при което страната не е била представлявана от особен представител, въпреки че е трябвало да й бъде назначен такъв от съда, така и когато е бил погрешно назначен такъв, макар че не е налице необходимост от това, защото не са били налице хипотезите на чл. 29 ГПК. Основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.6 ГПК, подобно на предходното основание по т.5-та, се свързва с ограничаване правото на участие на страната по делото и възможността й да организира защитата си. В случая, тези права не са били нарушени и по отношение на молителя съдът не е допуснал твърдените в молбата за отмяна нарушения на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството. Неоснователни са доводите на Д. Н., че призоваването е нередовно, че невъзможността да участва в производството е обективна, както че и осъщественото представителство чрез назначаване на особен представител е в нарушение на процесуалните правила, поради факта, че в периода на разглеждане на делото той е имал постоянно местожителство в чужбина, което е препятствало възможността му да узнае за заведеното дело и да организира защитата си. Релевантна по смисъла на чл.303, ал.1, т.5 ГПК е само тази невъзможност за участие, която се дължи на процесуалното поведение на съда. В случая съдът е действал съобразно правилата на ГПК, тъй като ответникът не е бил открит на адреса, на който е адресно регистриран и не е се е отзовал на поставеното известие, същевременно и не е декларирал нов адрес. Ответникът, сега молител, не е изпълнил задължението си за заявяване пред кмета на съответната община на промяната на настоящия си адрес. Такова задължение има всяко лице подлежащо на гражданска регистрация, включително и българските граждани, живеещи в чужбина, по отношение на които съществува възможност да заявят постоянен и настоящ адрес, респ. промени по отношение на адресите си не само пред кмета на съответната община, район или кметство, но и пред дипломатическите или консулски представители на РБългария в чужбина. Регламентацията на правата и задълженията във връзка с адресната регистрация се е съдържала както в Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, така и в Закона за българските лични документи, а към момента на разглеждане на делото и понастоящем /след ЗИД на ЗГР - ДВ бр. 42/2012 г./ тази регламентация е пренесена изцяло в Закона за гражданската регистрация - чл.89 и сл. Неизпълнението на задължението за заявяване на промяна на настоящ и постоянен адрес е станало причина за призоваването на ответника по реда на чл.47, ал.1 ГПК /ред. до изм. с ДВ бр.86/2017 г./, съответно за представляването му в процеса от особен представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК. След като съдът не е имал други данни за постоянен и настоящ адрес, различни от регистрирания, то призоваването е извършено редовно, а молителят не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. От изложеното е видно, че съдът не е допуснал процесуално нарушение по призоваването на ответника - молител, което да е станало причина за ограничаване правото на страната да вземе участие по делото и да организира защитата си, като основания за отмяна по чл. 303, ал.1, т.5 и т. 6 ГПК. Поддържаното основание за отмяна на решението по чл.303, ал.1 т.1 ГПК, също не е налице. Представеното от молителя решение №145/17.06.2002 г. постановено по гр.д.№842/2002 г. на СРС, установяващо, че собственото на Н. жилище е предоставено от 2002 г. за ползване на бившата му съпруга до навършване пълнолетие на роденото от брака дете, представлява ново писмено доказателство от съществено значение за спора. От него се установява факт, който е от значение за спорното право и преклудиран от силата пресъдено нещо, формирана с решението, чиято отмяна се иска. Този факт е ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК. Това обстоятелство обаче е било известно на молителя към момента на провеждане на устните състезания. Същевременно, предвид изложените по-горе съображения, страната не е била в обективна невъзможност да го заяви пред съда и да се позове на него, респ. решението по спора да бъде съобразено с обстоятелството кой е реалният ползвател на имота. Това, че фактът не е бил наведен в съответните процесуални срокове с правоизключващо възражение, се дължи изцяло на поведението на самия ответник, сега молител, който поради неизпълнение на задължението си да заяви писмено промяната в настоящия си адрес, не е взел участие в делото. Предвид всичко изложено, молбата за отмяна се преценя за неоснователна и се оставя без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна, подадена от Д. П. Н. от [населено място], [улица], срещу влязлото в сила решение от 15.07.2014 г., постановено по гр. д. № 54205/ 2013 г. на Софийския районен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.