3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №507 С.,.05.07.2011 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колеги, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти юли две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: В. А. М. С. при участието на секретаря в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.С. ч.т.дело № 83/2011 година Производство чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 1354от 27.10.2010 г. по ч.т.д.№ 1018/2010 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено определение № 1303 от 18.08.2010 г. по т.д.№ 293/2010 г. на Пловдивския окръжен съд и делото е изпратено по компетентност на Софийски градски съд. В частната касационна жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Развити са съображения за приложимост на разпоредбите на чл.113 ГПК във връзка с § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането, като е обосновано становището, че съобразно установените в тези норми процесуални правила предявеният иск е подсъден на П. окръжен, а не на Софийски градски съд. Изложените в защита на тази теза доводи не били обсъдени от въззивния съд, с което според частния касатор е допуснато съществено процесуално нарушение. Достъпът до касация на атакуваното определение е обоснован с твърдението, че процесуалноправният въпрос за приложението на нормата на чл.113 ГПК и съотношението й с нормата на чл. 108 ГПК, преценено във връзка с § 1, т.1 от ДР на Кодекса на застраховането е значим по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за определянето на местната подсъдност на конкретния материален спор и произнасянето по него ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответната по частната касационна жалба страна [фирма] в срока по чл.276, ал.1 ГПК не е подала отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да отмени първоинстанционното определение и уважи отводът на ответника за липса на местна подсъдност, въззивният съд приел, че в случая отношенията между страните не се уреждат от Конвенцията CMR, предоставяща на ищеца правото на избор да сезира съда по седалището на ответника или по мястото на натоварване на стоката, а от договор за застраховане, макар и сключен да гарантира права по превозния договор, поради което по отношение подсъдността на делото приложение следва да намери разпоредбата на чл.105 ГПК. Настоящият състав намира, че поставеният от частния жалбоподател въпрос има обуславящ характер за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като решаването му е от значение за разрешаването на спора относно местната подсъдност на делото. Същият е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд, служебно известна на настоящия състав, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въпросът за приложението на нормата на чл.113 ГПК и съотношението й с нормата на чл. 108 ГПК е предмет на определение № 474 от 05.08.2009 г. по ч. т. д. № 361/2009 г. и Определение № 268 от 9.04.2010 г. по ч. т. д. № 148/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о., постановени по реда на новия Граждански процесуален кодекс от 2007 г. и поради това имащи характер на задължителна съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В посочените определения е прието, че изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК е приложима към искове за заплащане на застрахователно обезщетение, предявени от застраховани лица, поради което при упражнено от ищеца право на избор на местна подсъдност по чл.113 ГПК, общата местна подсъдност по чл. 108, ал. 1 ГПК (чл.105 ГПК) се дерогира. Приложимостта на чл.113 ГПК при определяне на местната подсъдност при тези искове е обоснована с разпоредбата на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането, придаваща на застрахованото лице качеството на "потребител на застрахователни услуги". Изборната подсъдност по чл.113 ГПК важи не само за ищците-физически лица, но не и за тези, които имат статут на юридически лица. Обжалваното въззивно определение е постановено в отклонение от посочената практика и като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато на Пловдивския окръжен съд, който е компетентният съобразно правилото на чл.113 ГПК съд за разглеждане на конкретния спор. Водим от горното Върховният касационен съд, Второ търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯВА определение № 1354от 27.10.2010 г. по ч.т.д.№ 1018/2010 г. на Пловдивския апелативен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ИЗПРАЩА делото за разглеждане на Пловдивския окръжен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: