Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 246/2014 год. Р Е Ш Е Н И Е № 140 гр.София, 01 април 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА със секретар Илияна Петкова при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 246/2014 година Производството пред ВКС е образувано по искане на А. Б. К.-подсъдим по нохд № 1532/2012 год. на Плевенския районен съд и внохд № 337/2013 год. на Плевенския окръжен съд-за възобновяване на посочените дело и отмяна на постановените по тях съдебни актове,след което или К. да бъде оправдан,или наложеното му наказание лишаване от свобода да се намали до размер,позволяващ прилагане на условното осъждане. При ВКС осъденият не се явява нито се представлява. Заключението на представителя на ВКПр е за оставяне на искането без уважение,тъй като не са налице както твърдяната в него незаконосъобразност, така и дадената оценка за явна несправедливост на наказанието. Искането е допустима с оглед на страната,която го е направила,спазването на срока по чл. 421,ал.3 НПК,вида на оспорваните съдебни актове,които са сред посочените в чл. 419 НПК и непроверяването им по касационен ред,но неоснователно. С първоинстанционната присъда-№ 88 от 5.ІV.2013 год.-А. Б. К. е признат за виновен в това,че на 5 и 6 .VІІ.2011 год. в [населено място], действайки с цел да получи за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал у М. Д. М. и М. С. С.,представители на [фирма]-гр. София със собственик и управител Л. П. С.,и у П. И. Б.,представител на [фирма]- /населено място/ със собственик и управител И. П. В. заблуждението,че притежава ечемично зърно и причинил на дружествата по реда на изброяването им имотна вреда в големи размери-съответно 48 360 лв.,представляващи стойността на 130 т ечемик и 46 500 лв.,представляващи стойността на 125 т ечемик-за което и на основание чл. 210,ал.1,т.5 НК е осъден на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода,което наказание е определено като общо и за съвкупността от престъпления,за които К. е санкциониран по това дело и още по нохд № 4395/2009 год. и 1532/2012 год.,двете също на Плевенския районен съд.Постановено е общото наказание да се изтърпи при строг първоначален режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип.В полза на двете дружества са присъдени сумите,с които са ощетени. С въззивното решение-№ 227 от 10.Х.2013 год.-присъдата е потвърдена. Твърдението за незаконосъобразност на присъдата и решението са подкрепени с довода,че след като подсъдимия и пострадалите физически лица са собственици на еднолични дружества с ограничена отговорност и като такива са търговци,”отношенията помежду им...би следвало да бъдат уредени по реда на търговското законодателство по особения ред на ГПК”.Само по себе си това твърдение е вярно,ако не пропускаше основният от значение за ангажиране не само на гражданската,но и на наказателната отговорност на подсъдимия факт,а именно изначалното отсъствие на намерение да достави предложените на двете дружества общо 155 т ечемик,доказващо се с безспорната липса на въпросните количества,както и с непредприемането от подсъдимия на каквито и да било действия за осъществяване на договорените доставка,въпреки че незабавно,в деня на направените от двете дружества преводи по посочената от К. банкова сметка,той се е разпоредил с парите,като една част от тях е изтеглил,а друга е наредил да бъде преведена по сметката на М.А.,комуто дължал 84 000 лв./показания на свидетеля на л. 113,гърба,и на л. 114 от първ.д./.Направено още в първата инстанция,твърдението за наличие между подсъдимия и пострадалите на „гражданскоправни отношения”,с които не следва да се ангажира наказателния съд,е било мотивирано отхвърлено /на л. 198,гърба,и на л. 199 от първ.д./,както е сторил и окръжния съд,пред когото същото твърдение е било поддържано /на л.49,гърба,и на л.50 от възз.д./. Неоснователно се иска възобновяване и поради явна несправедливост на наложеното на К. наказание,което,според написаното в искането,било и завишено,и без основание било отказано условното осъждане.ВКС напълно споделя виждането на първоинстанционния съд,че стойността на предмета на престъплението е отегчаващо отговорността на К. обстоятелство,а като такова пък е следвало да обоснове далеч по-тежкото му санкциониране.К. е обвинен и осъден за измама в големи размери,т.е. такива до размера на 70 минимални работни заплати /МРЗ/ съгл. т.р. 1-98 год., ОСНК. В действителност, обаче, предметът на измамата се равнява не на 70, не дори и на 140 МРЗ, представляващи според цитираното тълкувателно решение „особено големи размери”,а на близо 400 МРЗ при установена в инкриминирания период такава от 240 лв.И след като паричната равностойност на предмета на престъплението многократно надвишава изискуемия минимум,това вече не е обстоятелство,взето предвид от закона /както въззивният съд е разсъждавал/,а извън него,то отегчава отговорността на дееца и като такова следва да се обсъжда наред с останалите обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието.Като смекчаващи отговорността на К. обстоятелства,при това,единствени, съдебните инстанции са посочили „доброто процесуално поведение и чистото съдебно минало”на осъдения.От прочита на делото не става ясна представата на съдилищата за „добро” процесуално поведение,тъй като К. с нищо не е съдействал нито при досъдебното разследване,нито на съда за фактическото изясняване на делото.Напротив,отказал е да дава обяснения и е демонстрирал пълна безкритичност към престъпните си действия /в с.з. на 7.ХІ.2012 год./,отправил е до множество институции клеветнически твърдения към председателя на първоинстанционния съдебен състав /в жалба на л.146-148 от първ.д./ и в с.з. на 26.ІІ-2013 год. немотивирано е поискал отвода му,продължил е да не дава обяснения включително и в последното в първата инстанция заседание,както и при разглеждането на делото от въззивния съд.Силно преувеличено е и значението на чистото съдебно минало на К..Формално такова към периода на продължаваната му престъпна дейност,но с вече извършени,макар още несанкционирани престъпления,проявеният от К. престъпен негативизъм към установения правов ред трудно би могъл да се компенсира със забавеното правосъдие и от последното да се правят благоприятни за дееца изводи. С оглед на дотук изложеното и на основание чл. 354,ал.1,т.1 във вр. с чл. 426 НПК,ВКС Р Е Ш И: НЕ УВАЖАВА искането на А. Б. К. за възобновяване на нохд № 1532/2012 год. на Плевенския районен съд и на внохд № 337/2013 год. на Плевенския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: