О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 71 гр.София , 21.05.2019 г. Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Тонева ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Бисер Троянов и след становище на прокурора Ст. Атанасова изслуша докладваното от съдия Елена Авдева наказателно чнд № 518/2019 г. Производството е образувано по реда на чл. 340, ал.3 от НПК по жалба от адвокат Д. К. от САК, защитник на подсъдимия по внохд № 156/2016 г. на Апелативния специализиран наказателен съд В. Е. Б., против протоколно определение от 24.04.2019 г., с което му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража. В жалбата се сочи, че липсват легални предпоставки за определянето ѝ, тъй като: · същият съдебен състав, с предходен съдебен акт, е отменил този вид процесуална принуда и след произнасянето му не са настъпили изменения в поведението на подсъдимия и процесуалното му положение; · въззивното решение не променя съществено първоинстанционната присъда и не коригира наказанието, наложено с нея ; · не е налице хипотезата на чл. 309, ал.3 от НПК, тъй като В. Е. Б. е наказан с девет години лишаване от свобода; · подсъдимият винаги се е явявал в съдебните заседания с изключение на времето, през което по отношение на него е протичало екстрадиционно производство. На база на тези съждения защитникът отправя искане за отмяна на определението за вземане на най-тежката мярка за неотклонение и за заменянето ѝ с по-лека, тъй като отмерената санкция не е особено тежка и не съществува опасност подсъдимият да се укрие . Прокурорът в писмено становище оспорва основателността на частната жалба. Позовава се на риск подсъдимият да се укрие, предпоставен от данни за неговото отсъствие от първоинстанционното производство и за осъждения, по които не е настъпила реабилитация. Върховният касационен съд , второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за основания за ревизия на атакувания съдебен акт, установи следното : Специализираният наказателен съд, дванадесети състав, с присъда от 04.02.2016 г. по нохд № 126/2014 г. признал подсъдимия В. Е. Б. за виновен в извършването на престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК и му наложил санкция лишаване от свобода за срок от девет години. Апелативният специализиран наказателен съд с присъда № 4 от 24.04.2019 г. по внохд №156/2016 г. отменил първоинстанциония съдебен акт в частта, с която В. Б. ( и други подсъдими)са признати за невиновни и са оправдани за това, че са участвали заедно с подсъдимия Н. Н. Н. за периода от месец октомври 2011 г. до 20 юни 2012 г. в организирана престъпна група, като вместо това го признал за виновен за участие в престъпна група заедно с подсъдимия Н. във връзка с обвинението по чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК. След обявяване на въззивната присъда, с атакуваното пред настоящата инстанция протоколно определение, на основание чл.340, ал.3 от НПК съдът приложил по отношение на подсъдимия В. Е. Б. мярка за неотклонение задържане под стража. Втората инстанция съзряла реален риск подсъдимият да извърши престъпление или да се укрие от наказателно преследване, като се мотивирала с проведено издирване за нуждите на първоинстнционното производство, с осъждане в Република Сърбия на три години и шест месеца лишаване от свобода за производство и разпространение на наркотични вещества и с още няколко осъдителни присъди. Касационната проверка не намери основания за отмяна на така постановеното определение. След произнасяне на присъдата второинстанционният съд е бил обвързан по силата на чл. 340, ал.3 от НПК със задължение да се произнесе по мярката за неотклонение, като приложи съответно чл. 309, ал. 2 от НПК Нормата издига в критерий единствено реалната опасност подсъдимият да се укрие, а осуетяването на престъпна дейност, посочено от въззивния съд , е една от целите на мерките за неотклонение по чл. 57 от НПК . Ето защо, без да акцентира върху тежестта на приложения обем наказателна принуда, той е разсъждавал върху наличието на обективна възможност подсъдимият да се укрие. Както е добре известно фактът на наложено ефективно лишаване от свобода ( извън хипотеза на чл. 309, ал. 3 от НПК, неприложима в настоящия казус), не е достатъчен, за да обуслови реална опасност от укриване. Апелативният съд , за да постанови атакувания акт, е извел нейното наличие от информация за липса на уседналост на подсъдимия, наложила неговото издирване и разглеждане на делото пред първата инстанция по реда на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК и за криминален начин на живот с трансграничен периметър. Касационният съдебен състав споделя извода, че тези данни са достатъчно убедителни за реален риск от укриване на подсъдимия, поради което приложената мярка за неотклонение е адекватна на целите на чл. 57 от НПК и е съобразена с предпоставките на чл. 63, ал. 1 от НПК. Възражението на защитата, че съдът е проявил непоследователност при определяне на мярка за неотклонение, е неоснователно. От мотивите на определението от 10.12.2018 г. по внохд № 156/2016 г. на Апелативния специализиран наказателен съд става ясно, че съдът е отчел минимизиране на риска от укриване на подсъдимия поради пребиваване в затвора за изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Към момента на постановяване на проверяваното определение, видно от данните в писмо № 6922 от 24.04.2019 г. на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, Областна служба „Изпълнение на наказанията” – София, В. Е. Б. вече е задържан на друго основание - мярка за неотклонение по нчд № 1550/2019 г. по описа на Специализирания наказателен съд, постановена във връзка пр.пр. № 334/13 на Специализираната прокуратура. Според прокурорското постановление от 17.04.2019 г. за задържане за 72 часа Б. е следвало да бъде освободен от затвора на 18.04.2019 г. поради изтичане срока на наказанието лишаване от свобода. На практика, основният фактор, противостоящ на опасността от укриване на подсъдимия, вече е бил преодолян. Постановената мярка за неотклонение задържане под стража по пр.пр. 334/13 г. на Специализираната прокуратура не може да го компенсира, тъй като тя е обвързана функционално с друг наказателен процес. Несподелимо е и второто възражение в жалбата, базирано на регулярното явяване на подсъдимия пред съда, тъй като той е бил довеждан като затворник. Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 340, ал. 3 , изр 2 от НПК О П Р Е Д Е Л И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жаба от адвокат Д. К. от САК, защитник на подсъдимия по внохд № 156/2016 г. на Апелативния специализиран наказателен съд В. Е. Б., против протоколно определение от 24.04.2019 г., с което му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.