Р Е Ш Е Н И Е № 125 София, 22 март 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание, проведено на 01 март, двехиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Пламен Петков касационно наказателно дело № 143 / 2013 година Производството е образувано по касационна жалба от подс. С. Г. Ш.-Ж., депозирана чрез защитника й, срещу въззивно решение № 155 от 12. 12. 2012 год., постановено по ВНОХД № 310 / 2012 год., по описа на Апелативен съд - гр. Варна. В жалбата се релевират доводи за допуснати от въззивния съд нарушения, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. Претендира се атакуваното решение да бъде отменено, а към касационната инстанция се отправят алтернативни искания – оправдаване на подсъдимата, връщане на делото за ново разглеждане, намаляване размера на наложеното й наказание. В съдебно заседание, а и с допълнение към жалбата по реда на чл. 351, ал. 3 от НПК, основното възражение което се отправя към атакуваното решение, е за липса на мотиви към него, като се прави искане за връщане на делото за ново разглеждане, от друг състав на въззивния съд Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. След преценка доводите на страните и проверка на въззивното решение на Апелативен съд – гр. Варна в пределите по чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение в настоящия състав, намери следното: С присъда № 88 от 17. 09. 2012 год., постановена по НОХД № 948 / 2011 год. по описа на Окръжен съд - гр. Варна, подсъдимата С. Г. Ш.-Ж. била призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 257, ал. 1/отм./ във вр. с чл. 255, ал. 1/отм./ във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 55, ал. 1 от НК, й е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което, е било отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, както и „глоба” в размер на 2500 лева. Със същата присъда, подс. Ш.-Ж. била призната за невинна и оправдана по повдигнатото й обвинение за извършване на престъпление по чл. 257, ал. 1/отм./ във вр. с чл. 256/отм./ във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. По протест и жалба на подсъдимата, било инициирано въззивно производство. С въззивният протест се отправя искане първоинстанционната присъда да бъде изменена в санкционната си част, с увеличаване размера на наложеното на подсъдимата наказание за извършеното престъпление по чл. 257, ал. 1/отм./ във вр. с чл. 255, ал. 1/отм./ във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, и отмяната й в оправдателната част, с признаване на подсъдимата за виновна в извършване и на престъпление по чл. 257, ал. 1/отм./ във вр. с чл. 256/отм./ във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. С жалбата на подсъдимата се правят оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, поради и което се претендира за цялостното й оправдаване по възведените обвинения. В срока по чл. 320, ал. 3 от НПК /след запознаване с мотивите на атакуваната присъда/, страните са депозирали допълнителни писмени съображения както към протеста, така и към въззивната жалба. С решение № 155 от 12. 12. 2012 год., постановено по ВНОХД № 310 / 2012 год., по описа на Апелативен съд - гр. Варна, първоинстанционната присъда била изменена в наказателно-осъдителната й част, като наложеното на подсъдимата наказание било определено при условията на чл. 54 от НК в размер на три години „лишаване от свобода” изпълнението на което било отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от пет години и „глоба” в размер на 5000 лева. Така постановеното въззивно решение, не отговаря на изискванията визирани в разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК. Това е така поради следните съображения: Производството пред въззивния съд както бе посочено по-горе, е било образувано по протест и жалба на подс. Ш.-Ж., като в последната и допълнението към нея, са били релевирани конкретни оплаквания. Изложени са били и съображения в подкрепа на всеки един довод, като въззивната инстанция е била длъжна да даде и конкретен отговор защо приема, че те са неоснователни. В решението на въззивния съд обаче, освен кратко възпроизвеждане на диспозитива на първоинстанционната присъда и изложеното досежно фактическата обстановка в мотивите към нея, по същество, липсва необходимия анализ на установената по делото доказателствена съвкупност. Липсва в необходимата пълнота и отговор на конкретните оплаквания изложени във въззивната жалба и допълнението към нея, включително и касателно съставомерността на деянието /в извършването на което подсъдимата е била призната за виновна/ и приложимия материален закон. Въззивният съд е длъжен в пределите визирани в разпоредбата на чл. 314 от НПК, да провери изцяло правилността на атакуваната пред него присъда и да даде отговор на възраженията на страните, независимо дали ги счита за основателни или не, което в конкретния случай, не е било сторено по начин удовлетворяващ изискванията на процесуалния наказателен закон. Така изготвеният въззивен съдебен акт както бе посочено и по-горе, не отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Допуснатото нарушение изпълва съдържанието на касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК, поради и което, обжалваното въззивното решение на Апелативен съд – гр. Варна следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение № 155 от 12. 12. 2012 год., постановено по ВНОХД № 310 / 2012 год., по описа на Апелативен съд - гр. Варна. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.