4 Р Е Ш Е Н И Е № 380/11 СОФИЯ, 31.05.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на осемнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 580/2010 година и за да се произнесе, взе предвид : производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Ж. Д. като пълномощник на И. А. П. срещу решение № 334 от 210.2009 г. по в.гр.д. № 1124/08 г. на Великотърновския окръжен съд. В жалбата са навадени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С определение от 23.06.2011 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса за задължението на съда да изясни действителната воля на завещателя с оглед всички обстоятелства по делото, когато завещанието е неясно относно предмета на разпореждането. Ответниците по касация не са взели становище по поставения правен въпрос и по основателността на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи, приема следното: С обжалваното С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 135 от 05.10.2007 г. по гр.д. № 1836/05 г. на Горнооряховския районен съд, с което е допуснато да се извърши съдебна делба между И. А. П., Д. А. Д., С. И. Р., М. Илиева Р., С. Х. Д., С. С. И., Г. Й. Г., К. Й. Г., В. Й. Г., Р. Т. Р., Ц. Т. Р., И. Т. Р., П. Т. Г., В. С. П., Т. П. Т., М. П. Т., Д. Г. П. и М. А. И. на следните земеделски имоти, находящи се в землището на [населено място], общ. Г. О.: нива от 10.000 дка в м.”Г.”, имот № 100007 ; нива от 10.000 дка в м. “ Равно ливади”, имот № 140010; нива от 7.800 дка в м.” Б.”, имот № 300014 и нива от 14.600 дка в м.” Стария бряст”, имот № 740005; всички по плана за земеразделяне на [населено място], при права по 6/60 ид. части за И. П., М. И., Д. Д., С. Д. и С. И., по 3/60 ид. части за С. Р., М. Р. и П. Г., по 1/60 ид. част за Г. Г., К. Г., В. Г., Р. Р., Ц. Р., И. Р., В. П., Т. Т. и М. Т. и 12/60 ид. части за Д. П.. Прието е за установено, че процесните имоти са останали в наследство от П. Ц. К., поч. през 1956 г. и са възстановени с решение на ПК от 1995 г. ПК Горна О. с план за земеразделяне на името на неговите наследници. След смъртта си П. К. е оставил за наследници пет деца. К. С. П. е единствен наследник на С. П. Ц. - син на общия наследодател П. К.. Със саморъчно завещание от 17 май 1996 г. същата завещала на дъщеря си - жалбоподателката И. П., следните недвижими имоти: ниви от 8.4 дка /м.” Г.”, “ Равно ливади”, “Стария бряст” и “Б.”/ и още 6.9 дка в местностите “Люцерните”, “К. бозалък”, “М.”, “В.” и “К.”. К. П. е починала на 29.09.1999 г. и е оставила за наследници две дъщери- жалбоподателката И. П. и М. А. И.. Последната е оспорила автентичността на завещанието, във връзка с което е била назначена съдебно- графическа експертиза. От приетото по делото заключение, неоспорено от страните, е установено, че завещанието е написано и подписано от завещателката. При постановяване на своето решение въззивният съд не е зачел действието му по съображения, че не може да се установи дали завещаните с него земеделски имоти са идентични изцяло или отчасти с тези, предмет на иска за делба. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав приема следното: Завещанието е едностранна правна сделка, с която едно лице се разпорежда изцяло или отчасти с имуществото си в полза на друго лице за след смъртта си. Съгласно чл. 44 ЗЗД правилата за договорите намират приложение и към едностранните волеизявления, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. С оглед на това в правната доктрина и в съдебната практика няма колебание, че правилото на чл. 20 ЗЗД относно тълкуването на договорите намира приложение и към тълкуване волята на завещателя, когато тя е неясна или е предмет на правен спор. Съществен елемент от съдържанието на завещанието е посочването на имуществото, предмет на разпореждането. Законът не изисква в случаите, когато се завещава определен недвижим имот, той да бъде посочен в завещанието с всички негови индивидуализиращи белези - местонахождение, площ, съседи. Достатъчно е индивидуализацията да бъде извършена по такъв начин, който прави имота, предмет на разпореждането, обективно определяем с оглед обстоятелствата във всеки отделен случай. При непълно описание на завещания имот волята на завещателя подлежи на тълкуване не само с оглед употребените в завещанието думи и изрази, но и с оглед правилата на формалната и житейска логика. В случая, по делото е безспорно установено, че с решението на ПК в полза на наследниците на П. Ц. К. била възстановена собствеността върху земеделски имоти – ниви, в м. “Г.”, “Р.”, “Б.” и “Стария бряст”, чиято обща площ е 42.400 кв.м. Със саморъчното завещание от 17.05.1996 г., съставено след приключване на процедурата по възстановяване на земеделските земи, К. С. Ц. е завещала на своята дъщеря И. П. 8.4 дка ниви в същите местности. По наследяване от общия наследодател П. К. К. П. е придобила 1/5 ид. част от наследството, която 1/5 ид. част, отнесена към общата площ на възстановените земеделски земи, се равнява на 8.48 дка, т.е. с каквато площ същата се е разпоредила чрез саморъчното завещание. Това налага извод, че волята на завещателката е била да се разпореди в полза на своята дъщеря именно с притежаваната от нея като наследник на П. К. част от възстановените земеделски имоти. Между страните по делото не е имало спор, че имотите, предмет на иска за делба, са идентични с нивите, посочени в завещанието, нито по делото са събрани доказателства за притежавани от завещателката К. Ц. други земеделски имоти в същите местности, поради което въззивният съд необосновано е отказал да зачете направеното в полза на И. П. частно завещание. Същото като действително е произвело действие за принадлежащата на завещателката идеална част от делбените имоти. Като наследник по закон на своята майка К. С. Ц., М. Илиева не е придобила права върху тези имоти, тъй като наследодателката й се е разпоредила с притежаваната от нея по наследяване от П. Ц. 1/5 ид. част чрез завет в полза на другата си дъщеря И. П.. С оглед на изложеното въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която е допусната до участие в делбата съделителката М. А. Илиева, както и в частта, с която е определена делбената квота на съделителката И. А. П. и в тази част бъде постановено ново, с което искът за делба бъде отхвърлен по отношение на М. А. И., а делбената квота на съделителката И. А. П. бъде определена в размер на 1/5 ид. част / 12/60 ид. части/. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 334 от 210.2009 г. по в.гр.д. № 1124/08 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е допусната до участие в делбата съделителката М. А. И., както и в частта, с която е определена делбената квота на съделителката И. А. П., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска за делба на нива от 10 дка, ІV категория, м.”Г.”, имот № 100007 по плана за земеразделяне на [населено място]; нива от 10 дка, ІV категория в м.” Равно ливади”, имот № 140010 по плана за земеразделяне на с.с; нива от 7.800 дка ІV категория в м.” Б.”, имот № 300014 по плана за земеразделяне на с.с. и нива от 14.600 дка , ІІІ категория, м.”Стария бряст” , имот № 740005 по плана за земеразделяне по отношение на М. А. И.. ОПРЕДЕЛЯ на съделителката И. А. П. квота за участие в делбата на процесните земеделски имоти в размер на 1/5 ид. част/ 12/60 ид. части/. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: