Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е




№ 188


гр.София, 01.4.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети март, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА СТОИЛОВА
Членове: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ

като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 4423 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.288 ГПК
Образувано по касационна жалба на Г. Я. П. и Н. Г. П., двамата чрез адвокат А.М. от АК-София срещу решение № 1720/08.07.2019 г. по в.гр.д. № 1293/2019 г. на Апелативен съд София, с което се отменя решение от 19.09.2018 г. по гр.д. № 19198/2014 г. на Софийски градски съд и вместо това са уважени предявените искове от Л. В. П.-А., У. М. А. и Я. В. А. /наследници на Я. П. Х., поч. на 30.07.2015 г./, на основание чл.87, ал.3 ЗЗД и чл.55, ал.1 ЗЗД, за разваляне до размер на 2/3 ид.части на два договора от ...... г. за прехвърляне на недвижими имоти срещу издръжка и гледане, сключени с нот. акт №../...г. и нот. акт № ...../..... г. на нотариус с рег. № ... от Нотариалната камара между Я. П. Х. и синът му Г. Я. П.. Със същото решение, Г. Я. П. и Н. Г. П. са осъдени да предадат владението на 2/3 ид.части от единия имот, а по отношение на другия имот, прехвърлен на трето за спора лице, искът е отхвърлен изцяло като неоснователен.
В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, и е необосновано, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1. От кога следва да се счита, че е налице виновно неизпълнение на задълженията от приобретателя. Достатъчно ли е фактът на напускане на жилището, за да се приеме виновно неизпълнение. За забавата на кредитора поради недаване на необходимото съдействие на длъжника за изпълнение на задълженията му. 2. За транформацията на задължението за издръжка в парично. 3. За това че е възможно и трето лице да създава пречки на кредитора да окажат необходимото съдействие за изпълнение на договора за издръжка и гледане. 4. За приложението на чл.87, ал.4 ЗЗД относно това кога неизпълнението следва да се счита за незначително. 5. Към кой момент следва да се проверява наличието на неизпълнение. 6. За задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, а не само тези на страната подала въззивна жалба. Според касаторите, тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
От ответниците по касационната жалба Л. В. П.-А., У. М. А., двамата чрез адвокат Х. С. от АК-София, е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите и счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че между страните са сключени два договора от 06.12.1999 г., за прехвърляне на имоти в София срещу задължение за гледане и издръжка, с два нотариални акта, като ответникът се е задължил да осигури спокоен и нормален живот на прехвърлителя Я. П. Х. и съпругата му. Съдът е установил, че съпругата е починала на 09.05.2010 г., а синът Г. Я. П. е придобил правото на собственост на имотите по време на брака си с Н. Г. П., но не са изпълнявали поетите задължения да полагат грижи и осигуряват нужната издръжка на прехвърлителя от месец септември 2014 г., когато се е преместил да живее при ищците Л. В. П.-А. и У. М. А. до смъртта му на 30.07.2015 г. Според въззивната инстанция не са представени доказателства за предоставянето на грижи в този период и не са били трансформирани в парично задължение, с оглед на което е налице основание за разваляне на договорите поради виновно неизпълнение на длъжника, но иска за връщане на 2/3 идеални части от единия имот е неоснователен, доколкото вече е бил прехвърлен на трето лице.
При проверка на касационните основания за допустимост по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че поставеният от ищците и уточнен при условията на т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, въпрос, длъжен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди всички доводи и възражения на страните, при твърдения за забава на кредитора поради неоказано съдействие за изпълнение на задълженията, обуславя изхода на делото, но е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд в решение № 363 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 756/2009 г. на ІІІ г.о., решение № 82 от 05.04.2011 г. по гр.д. № 1313/2009 г. на ІV г.о. и решение № 439 от 22.12.2012 г. по гр.д. № 90/2011 г. на ІІІ г.о., поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Останалите въпроси в изложението не дават основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС, но същите са обусловени от допуснатия до касация процесуалноправен въпрос, с оглед на което ще бъдат обсъждани като доводи за неправилност на въззивното решеие при разглеждане на правния спор по същество.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1720/08.07.2019 г. по в.гр.д. № 1293/2019 г. на Апелативен съд София.
УКАЗВА на Г. Я. П. и Н. Г. П., двамата чрез адвокат А.М. от АК-София, в едноседмичен срок да внесат дължимата държавна такса в размер на 5379,58 (пет хиляди триста седемдесет и девет лева, петдесет и осем стотинки) лева по сметка на Върховния касационен съд на Република България.
След представяне на доказателства за внесената държавна такса, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито заседание, а при неизпълнение на указанията – за прекратяване на производството.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:




ЧЛЕНОВЕ: 1.




2.