О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 359 София 01.06.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май, две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 2707 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.278, във връзка с чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. П. В., чрез адвокат М. Г. срещу определение № 409/10.02.2015 г. по ч.гр.д. № 2726/2014 г. на Софийския апелативен съд. Ответникът по частната жалба Ц. П. С., чрез адвокат Б. В. са подали писмен отговор, в който оспорват доводите в жалбата с искане да се потвърди определението като правилно и съобразено със закона. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение на въззивния съд подлежи на касационно обжалване, тъй като с него се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото - чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и е редовна. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С определение № 409/10.02.2015 г. по ч.гр.д. № 2726/2014 г., Софийският апелативен съд е оставил без уважение частната жалба на Е. П. В. срещу разпореждане от 10.04.2014 г. по гр.д. № 546/2012 г. на Окръжен съд - Перник, за връщане на нейната частна жалба по чл.248, ал.3 ГПК, поради неизпълнение на указанията на съда да отстрани в срок допуснатите нередовности за внасяне на държавна такса. С определението си от 10.02.2015 г., Софийският апелативен съд е приел, че частната жалба срещу разпореждането за връщане е неоснователна, тъй като Е. В. не е освободена от разноски по реда на чл.83, ал.2 ГПК. Частната жалба на Е. П. В. срещу определението на Софийския апелативен съд съдържа оплаквания за незаконосъобразност и твърдения, че съдът се е произнесъл при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, без да съобрази липсата на доказателства за уведомяването й за дадените от съда указания и в противоречие с установената практика на Върховния касационен съд. Съгласно чл.274, ал.3 ГПК, допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки на чл.280, ал.1 ГПК. В конкретния случай, частният жалбоподател е посочил въпроси, които обуславят изводите на съда и са от значение за правилното решаване на делото, а именно: „освобождаването от такси и разноски по чл.83, ал.2 ГПК от една съдебна инстанция има ли действие за всички съдебни инстанции до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт или следва за всяка съдебна инстанция да бъде искано отделно освобождаване от държавни такси и разноски”, както и длъжен ли е при обжалване съдът „да вземе предвид липсата на указания за внасяне на държавна такса за жалбата от предходната съдебна инстанция, като даде такива указания или може без да дава такива указания да потвърди връщане на жалбата, по която не е внесена държавна такса”. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, счита, че следва да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси, тъй като те обуславят крайните изводи на въззивния съд в обжалваното определение, с което се оставя без уважение частната жалба срещу разпореждане първоинстанционния съд за връщането й. По първия от поставените въпроси в изложението на основанията за касационно обжалване, настоящият състав приема следното: Съгласно чл.83, ал.2 ГПК, основание за освобождаване от такси и разноски по делата, може да се признае на физически лица, за които е установено, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. С разясненията в Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК, т.12 се даде отговор на въпроса кой е компетентен да се произнесе по искането за освобождаване от държавна такса, а видно от мотивите на решението, когато молбата по чл.83, ал.2 ГПК е уважена, „страната се явява освободена от плащане на такси и разноски по делото, включително и за обжалването, доколкото няма промяна в обстоятелствата”. Следователно, когато се установят различни от декларираните обстоятелства от страната, на която съдът е признал, че няма достатъчно средства да заплати такси и разноски по делата, може да се направи повторна преценка за това дали следва да бъде освободена от внасянето им, без значение от стадия, в който се развива делото. В обжалваното определение, повдигнатият правен въпрос е разрешен в противоречие с установената задължителна практика на Върховния касационен съд, тъй като Е. П. В. е била освободена от внасяне на държавна такса с определение от 19.08.2011 г. на окръжния съд и „доколкото няма промяна в обстоятелствата”, следва да се приеме, че неправилно са били дадени указания за внасянето й. По отношение на втория поставен въпрос също следва да се допусне касационно обжалване, тъй като той е разрешен в противоречие с императивните правила за връчване на препис от жалбата, с което съдът е осуетил възможността на страната да се запознае с движението на делото и да изпълни указанията, преди да бъде постановен акт, който има значение за нейните права и интереси (чл.276, ал.1, във връзка с чл.8 ГПК). В случая е прието, че частната жалба по чл.248, ал.3 ГПК, подадена от Е. П. В. и М. С. Д. е била нередовна, но указанията за внасяне на държавна такса са дадени единствено на М. С. Д., чрез адвокат М. Г., като съдът е постановил разпореждане за връщане на частната жалба, без да има доказателства, указанията да са получени от Е. П. В.. Съгласно чл.39, ал.2 ГПК, когато няколко ищци или ответници са посочили общ съдебен адресат или имат общ пълномощник в седалището на съда, за всички лица се издава едно съобщение, в което се вписват имената им. Нарушаването на това изискване има за последица нередовност на връчването по отношение на невписаното в съобщението лице, с което се нарушава правото му на защита по делото. По повдигнатия правен въпрос, настоящият състав намира следното: Срещу определенията на въззивната инстанция могат да бъдат подавани частни жалби, когато преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и в случаите, изрично посочени в закона (чл.274, ал.1 ГПК). Изискването за редовност на частната жалба е процесуална предпоставка за нейната допустимост, за която съдът следи служебно, поради което е без значение дали констатацията, че към жалбата не е приложен документ за внесена такса е направена от администриращия или горестоящия съд. В случая е от значение единствено, че съдът е длъжен да осигури на страната възможност да отстрани допусната нередовност, като я уведоми за последиците от евентуалното неизпълнение на указанията му. Предвид гореизложеното, поставените въпроси са разрешени в противоречие със задължително за съдилищата тълкуване с Тълкувателно решение на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на определението на въззивния съд в частта, в която се оставя без уважение частната жалба на Е. П. В. срещу разпореждане за връщане на частната й жалба по чл.248, ал.3 ГПК, като постановения съдебен акт бъде отменен и делото се върне за администриране на частната жалба с вх. № 7920/17.12.2013 г. срещу определението на Окръжен съд – Перник, с което се отказва изменение на решението в частта за разноските на основание чл.248, ал.1 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, на основание чл.278, ал.2 ГПК О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 409/10.02.2015 г. по ч.гр.д. № 2726/2014 г. на Софийския апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 409/10.02.2015 г. по ч.гр.д. № 2726/2014 г. на Софийския апелативен съд в частта, в която се оставя без уважение частната жалба на Е. П. В. срещу разпореждане от 10.04.2014 г. по гр.д. № 546/2012 г. на Окръжен съд – Перник и вместо това: ОТМЕНЯ разпореждане от 10.04.2014 г. по гр.д. № 546/2012 г. на Окръжен съд – Перник, в частта, в която е върната като нередовна частна жалба с вх. № 7920/17.12.2013 г. на Е. П. В. и връща делото на Окръжен съд – Перник за администриране на частната жалба. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.