О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №.493 гр. София,13.10.2016 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на единадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1484 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. М. срещу определение №1666 от 16.05.2016 г. по ч.гр.д.№1995/2016 г. на САС. С обжалваното определение е потвърдено определение №300 от 30.03.2016 г. по гр.д.№187/2016 г. на СОС, с което е прекратено производството поради родова неподсъдност на спора и делото е изпратено по подсъдност на СРС. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да вземе предвид процесуалните действия, предприети от страните по делото след постановяване от първоинстанционния съд на определението за прекратяване на производството поради родова неподсъдност на спора, но преди влизането му в сила и в частност депозирането от страна на ищеца на молба за изменение размера на иска. 2. Длъжен ли е съдът да съблюдава за спазване принципа за процесуална икономия и решаване на делата в разумен срок. Твърди се, че първият от формулираните въпроси е решен от съда в противоречие с разрешението, възприето в определение №8318 от 17.04.2015 г. по в.ч.гр.д.№2138/2015 г. на СГС, като евентуално се сочи наличие и на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поддържано и по отношение на втория от поставените в изложението въпроси. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че предявеният облигационен иск с цена от 25 000 лв., е подсъден на районен съд по правилата на родовата подсъдност и тъй като молбата на ищеца по чл.214 от ГПК за изменение размера на претенцията на 26 000 лв., е постъпила след постановяване на определението, с което съдът се е десезирал от спора и което е предмет на частната жалба, то първоинстанционният съд не е разполагал с правомощия сам да си отмени определението. В този смисъл е достигнал до извод, че към момента на постановяването на определението са били налице предпоставките за десезиране от спора, поради и което е потвърдил обжалвания съдебен акт. Настоящият състав намира, че на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК определението на въззивния съд следва да се допусне до касационно обжалване по формулирания от частния касатор първи въпрос. Този въпрос е обусловил решаващата воля на въззивния съд, а възприетото от последния разрешение, противоречи на разрешението, дадено във влязлото в сила определение №8318 от 17.04.2015 г. по в.ч.гр.д.№2138/2015 г. на СГС. По отношение на евентуално поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК спрямо първи въпрос, както и по втория от формулираните в изложението въпроси, настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид липсата на предпоставките на поддържаното селективно основание. Правните последици от изменението на предявения иск, чрез увеличаване на размера му, настъпват с надлежното предявяване на частта от спорното право, която първоначално не е била заявена от ищеца с исковата молба, като за настъпването на тези последици не е необходимо произнасянето на сезирания първоинстанционен съд с нарочен акт /какъвто е необходим в хипотезата, при която исканото изменение не се допуска/. Когато ищецът предприеме изменение на иска, чрез намаляване на размера му, било поради частично оттегляне или частичен отказ, предмет на делото остава само частта от иска, за която няма оттегляне или отказ, като за другата част съдът следва да постанови определение за частично прекратяване на производството. Независимо от изложеното, с оглед яснотата в предмета на делото, в съдебната практика се е наложило разбирането, че при всички случаи на изменение на размера на иска, съдът следва да се произнесе по допустимостта му с изрично определение. Същевременно обаче не съществува съмнение, че липсата на изрично произнасяне на съда по допускане на изменението, не опорочава решението по изменения иск, ако са били налице предпоставките за изменение. Ето защо, когато ищецът измени размера на иска в срока по чл.214, ал.1 от ГПК и това изменение има значение за определяне родовата подсъдност на спора, но същото е предприето след постановяване на определението, с което първоинстанционният съд се е десезирал от разглеждане на делото поради родовата му неподсъдност, този съд не разполага с правомощия сам да отмени постановения от него преграждащ производството съдебен акт. При разглеждане на частната жалба срещу това определение обаче, въззивната инстанция следва да вземе предвид извършените от ищеца процесуални действия по изменение на размера на иска, ако изменението има значение за определяне на родовата подсъдност на спора и в този смисъл настоящата инстанция намира за правилна практиката, обективирана във влязлото в сила определение №8318 от 17.04.2015 г. по в.ч.гр.д.№2138/2015 г. на СГС. С оглед отговора на правния въпрос, обжалваното определение се явява неправилно, тъй като въззивният съд не е взел предвид извършеното от ищеца изменение на предявения иск от 25 000 лв. на 26 000 лв., в резултат на което компетентен да разгледа спора по правилата на родовата подсъдност /чл.104, т.4 от ГПК/ се явява съответния окръжен съд. В този смисъл въззивното определение следва да бъде отменено, като макар и към момента на постановяване на първоинстанционното определение да са били налице предпоставките за десезиране на съда от спора, това определение също същото следва да бъде отменено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1666 от 16.05.2016 г. по ч.гр.д.№1995/2016 г. на САС. ОТМЕНЯ определение №1666 от 16.05.2016 г. по ч.гр.д.№1995/2016 г. на САС, вместо, което ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ определение №300 от 30.03.2016 г. по гр.д.№187/2016 г. на СОС, като връща делото на същия съд за продължаване на процесуалните действия. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.