6 Р Е Ш Е Н И Е №133 София, 23.12. 2019г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при секретаря София С., като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2399 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Дженерали Застраховане” АД срещу решение № 836 от 10.04.2018г. по гр.д. № 6478/2017г. на САС, ГО, 12 състав в частта, в която е потвърдено решение № 5210 от 11.07.2017г. по гр.д. № 5106/2015г. на СГС, І-3 състав в частта, в която касаторът е осъден да заплати на Т. Д. Г. мораторна лихва върху изплатената от касатора преди завеждане на делото сума 40 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, начислени за периода от 01.10.2011г. до 20.04.2012г., законна лихва върху главницата 70 000 лева, начислена за периода от 01.10.2011г. до 20.04.2012г., и законна лихва върху главницата 2 192 лева, начислена за периода от 01.10.2011г. до 20.02.2012г. Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Поддържа, че съгласно чл.111, б. „в” ЗЗД и трайната практика на ВКС вземането за лихви, в това число вземането за лихва при упражнено право на трети лица срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента, се погасява със специална тригодишна давност. Твърди, че своевременно е релевирал възражение за погасяване по давност на вземането за лихви, по което първоинстанционният съд не се е произнесъл, и е направено оплакване за това във въззивната жалба. Сочи, че в противоречие със закона и съдебната практика въззивният съд е уважил оплакването му, свързано с възражението за изтекла погасителна давност, само по отношение на претендираната лихва върху извънсъдебно платената от касатора сума от 2192 лева – обезщетение за имуществени вреди, а по отношение на останалите претенции за лихва, независимо че е направено своевременно, възражението за погасителна давност не е уважено. Ответницата Т. Д. Г., представлявана от адв. И. В., оспорва касационната жалба. Излага съображения за правилност на изводите на въззивния съд за основателност на предявените искове за заплащане на обезщетение, както и се позовава на практиката на ВКС по отношение на началния момент, от който се дължат лихви. Третите лица-помагачи В. Н. Т. и Д. Н. Т. не изразяват становище по касационната жалба. С определение № 291 от 14.05.2019г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.2 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в частта, в която е потвърдено решение № 5210 от 11.07.2017г. по гр.д. № 5106/2015г. на СГС, І-3 състав в частта, в която касаторът „Дженерали Застраховане” АД е осъден да заплати на Т. Д. Г. мораторна лихва върху изплатената от касатора преди завеждане на делото сума 40 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, начислени за периода от 01.10.2011г. до 20.04.2012г., законна лихва върху главницата 70 000 лева, начислена за периода от 01.10.2011г. до 20.04.2012г. и законна лихва върху главницата 2 192 лева, начислена за периода от 01.10.2011г. до 20.02.2012г. поради вероятността въззивното решение да е очевидно неправилно. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: Въззивният съд е приел, че са установени както пасивната материалноправна легитимация на ответника в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на М. В., така и деликтната отговорност на последния, който е признат за виновен с влязла в сила присъда за това, че в нарушение на правилата за движение по пътищата на 01.11.2011г. при управление на товарен автомобил е причинил смъртта на Н. Т. Ш. – наследодател на третите лица помагачи. Приел е още, че починалият Ш. /управлявал каруца по главен международен път/ също има вина за произшествието. Поради това е приел, че двамата носят солидарна отговорност спрямо ищцата, която е пострадала като пътник в управлявания от В. товарен автомобил, както и че съгласно постоянната практика на ВКС застрахователят по застраховка гражданска отговорност отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент. Въззивният съд, като е съобразил нанесените на ищцата травматични увреждания и вида и продължителността на проведеното лечение, както и наблюдаваните остатъчни явления, е приел, че справедливият размер на дължимото на ищцата обезщетение възлиза на 110 000 лева, от които 40 000 лева за изплатени преди подаване на исковата молба. Поради това е споделил извода на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск за сумата 70 000 лева. Въззивният съд е счел за неоснователни оплакването за забава на кредитора и за недължимост на част от разходите за лечение на ищцата. Поради това е приел, че след приспадане на възстановените преди завеждане на делото разходи, на ищцата следва да бъде присъдена разликата в размер на 2192 лева. Приел е, че лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди се дължи не от датата на ПТП, а от датата, на която са извършени разходите. Приел е още, че лихвите върху направените преди 20.04.2012г. разходи /три години преди подаване на исковата молба/ са погасени по давност за периода от 01.10.2011г. до 20.04.2012г.. Посочил е, че правопогасяващото възражение е заявено от ответника своевременно и в нарушение на съдопроизводствените правила не е обсъдено от първоинстанционния съд. Достигнал е до извод, че за периода от 20.04.2012г. до 05.12.2014г. искът по чл.86 ЗЗД за тези разходи не е погасен по давност, а за останалите разходвани суми /тези след 20.04.2012г./ обезщетението за забавено плащане се дължи от датата, на която са направени, до 05.12.2014г. и то не е погасено по давност. С оглед на тези изводи въззивният съд е определил по реда на чл.162 ГПК, че ответникът дължи мораторна лихва върху обезщетението за имуществени вреди в размер общо на 1051,57 лева и на ищцата следва да бъде присъдена половината от тази сума или 525,80 лева, тъй като тя претендира обезщетение в размер на законната лихва единствено върху изплатената част от обезщетението за имуществени вреди, която е половината от направените разходи. Въззивното решение е очевидно неправилно. За да е осъществена предвидената в посочената правна норма квалифицирана форма на неправилност на въззивното решение, е необходимо въззивният съдебен акт да е постановен в явно нарушение на закона, или да бъде приет извън закона, или да е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика. В конкретния случай въззивният съд е достигнал до крайния извод за основателност на предявените искове за законна лихва за периода от 01.10.2011г. до 20.04.2012г. върху обезщетението за неимуществени вреди и неизплатената част от обезщетението за имуществени вреди, въпреки изложените мотиви за погасяване поради изтекла тригодишна давност на претенцията за законна лихва за същия период върху заплатеното преди завеждане на делото обезщетение за имуществени вреди. Следователно съдът е формирал извод за погасяване с изтичане на тригодишна давност на претенциите за законна лихва върху обезщетенията за претърпени вреди, но въпреки това е потвърдил първоинстанционното решение в частта му за присъждане на законна лихва за период, предшестващ тригодишния преди подаване на исковата молба, т.е. за периода от 01.10.2011г. до 20.04.2012г. По основателността на касационната жалба: Изводът на въззивния съд, че претенцията за законна лихва за забавено плащане на дължимото от застрахователя на пострадалите лица обезщетение за претърпени неимуществени и имуществуени вреди, се погасява с тригодишна давност, е законосъобразен. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 95 от 26.06.2014г. по т.д. № 3060/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 96 от 18.07.2011г. по т.д. № 610/2010г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 67 от 24.06.2011г. по т.д. № 323/2010г. на ВКС, ТК, I т.о. и др., вземането за лихви при упражнено право на трети лица срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се погасява с тригодишна давност по чл.111, б. „б” ЗЗД, считано от деня на настъпилото увреждане, от когато е изискуемо вземането за обезщетение от непозволено увреждане. В настоящия случай ищците са поискали присъждането на законна лихва върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 лева за периода от 01.10.2011г. до окончателното изплащане на сумата; върху претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 2192 лева за периода от 01.10.2011г. до окончателното изплащане на сумата; върху изплатеното от ответника обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева за периода от 01.10.2011г. до 05.12.2014г. и върху изпратеното от ответника обезщетение за имуществени вреди в размер на 2192 лева за периода от 01.10.2011г.до 05.12.2014г. С постановеното първоинстанционно решение претенциите за обезщетение са уважени за сумата 2192 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени при ПТП, станало на 01.10.2011г. и за сумата 70 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени при същото ПТП, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 01.10.2011г. до окончателното им плащане, както и за сумата 713,39 лева – законна лихва за периода от 01.10.2011г. до 05.12.2014г. върху изплатеното обезщетение за имуществени вреди в размер на 2192 лева и сумата 13 018,05 лева – законна лихва за периода от 01.10.2011г. до 05.12.2014г. върху изплатеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева. Предвид изложеното претенциите за законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 70 000 лева за периода от 01.10.2011г. до 20.04.2012г; върху претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 2192 лева за същия период и върху изплатеното от ответника обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева за същия период в размер на 2299,23 лева /изчислена от съда съгласно чл.162 ГПК/, са погасени поради изтичането на предвидената в чл.111, б. „б” ЗЗД тригодишна погасителна давност. Предвид изложеното предявените искове в тази част са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. По тези съображения и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, в която е потвърдено решение № 5210 от 11.07.2017г. по гр.д. № 5106/2015г. на СГС, І-3 състав в частта, в която касаторът „Дженерали Застраховане” АД е осъден да заплати на Т. Д. Г. мораторна лихва върху изплатената от касатора преди завеждане на делото сума 40 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, начислени за периода от 01.10.2011г. до 20.04.2012г., в размер на 2299,23 лева; законна лихва върху главницата 70 000 лева, начислена за периода от 01.10.2011г. до 20.04.2012г. и законна лихва върху главницата 2 192 лева, начислена за периода от 01.10.2011г. до 20.02.2012г., вместо което предявените претенции в тази част следва да бъдат отхвърлени. При този изход на спора на касатора следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на 308,98 лева, представляващи заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 836 от 10.04.2018г. по гр.д. № 6478/2017г. на САС, ГО, 12 състав в частта, в която е потвърдено решение № 5210 от 11.07.2017г. по гр.д. № 5106/2015г. на СГС, І-3 състав в частта, в която касаторът е осъден да заплати на Т. Д. Г. мораторна лихва върху изплатената от „Дженерали Застраховане” АД преди завеждане на делото сума 40 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, начислени за периода от 01.10.2011г. до 20.04.2012г., в размер на 2299,23 лева, законна лихва върху главницата 70 000 лева, начислена за периода от 01.10.2011г. до 20.04.2012г. и законна лихва върху главницата 2 192 лева, начислена за периода от 01.10.2011г. до 20.02.2012г., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Д. Г. против „Дженерали Застраховане” АД претенции за заплащане на законна лихва върху изплатената от „Дженерали Застраховане” АД преди завеждане на делото сума 40 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, начислени за периода от 01.10.2011г. до 20.04.2012г., в размер на 2299,23 лева; на законна лихва върху главницата 70 000 лева, начислена за периода от 01.10.2011г. до 20.04.2012г. и на законна лихва върху главницата 2 192 лева, начислена за периода от 01.10.2011г. до 20.02.2012г. ОСЪЖДА Т. Д. Г., ЕГН [ЕГН] да заплати на „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК[ЕИК] сумата 308,98 лева /триста и осем лева и деветдесет и осем стотинки лева/ - разноски за касационното производство. В останалата част въззивното решение е влязло в сила. Решението е постановено при участие на В. Н. Т. и Д. Н. Т. като трети лица-помагачи на ответника. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: