Р Е Ш Е Н И Е № 53 София, 30 януари 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 2266 по описа за 2013 година. С присъда по нохд № С-74/12 г. Специализираният наказателен съд оправдал подсъдимите Ю. К. В. и В. Ц. Б. по предявените им обвинения по чл.214, ал.2, т.т.1 и 2, във връзка с ал.1, чл.213а, ал.2, т.4 и ал.3, т.5 НК, а подсъдимият Р. С. С. – по чл.294, ал.4, във връзка с ал.1 НК. По внохд № С-1/13 г., образувано по жалба на частния обвинител Н. К., Апелативният специализиран наказателен съд отменил изцяло посочената по-горе присъда и вместо нея постановил нова присъда № С1 от 12.09.2013 г., с която осъдил подсъдимите В. и Б. на основание чл.198, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 и чл.54 от НК на по 3 години лишаване от свобода, като по реда на чл.66, ал.1 НК отложил изпълненията на наказанията лишаване от свобода за срокове от по 5 години, за всеки един от тях. По първоначално предявеното обвинение по чл.214 НК подсъдимите В. и Б. са оправдани. Срещу въззивната нова присъда е постъпила обща касационна жалба от подсъдимите В. и Б., с която се възразява наличието на всички основания по чл.348, ал.1 НПК с искане за приложението на чл.354, ал.1, т.т.2-4, ал.3, т.т.2 и 3 НПК. Пред ВКС подсъдимият В. лично поддържа жалбата; подсъдимият Б., редовно призован, не се явява. Защитникът на двамата подсъдими поддържа жалбата. Повереникът на частния обвинител ( последният редовно призован, не се явява), изразява становище за неоснователност на подадената от подсъдимите жалба. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Жалбата е основателна, макар и не по посочените в нея причини. Допуснати са отстраними нарушения на процесуални правила, които налагат отмяна на оспорената нова присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Нарушенията са от категорията на абсолютните такива по чл.348, ал.3 НПК – подсъдимият С. не е взел участие във въззивното производство; първостепенният съдебен акт не е проверен изцяло; липсва решение на въззивния съд относно част от обвинението, а именно това спрямо подс.С., за когото производството е останало висящо. Данните по делото дават основание за следните констатации: Въззивното производство е образувано по жалба от името на частния обвинител, подадена от повереника му – адв.Л.Н. (л.14-15), с която е заявено недоволство от постановената от СНС присъда, с която тримата подсъдими са били оправдани. Направено е искане за постановяване на нова присъда, с която те да бъдат признати за виновни. След запознаване с мотивите на присъдата на СНС, повереникът на частния обвинител К. представил допълнителни бележки към въззивната жалба (л.25-27). От съдържанието на последните е видно, че се възприема положително изразеното в особеното мнение към присъдата относно обвинението спрямо подс.С. С., при забележката, че в тази част присъдата „не е обоснована в мотивите на съдебните заседатели”. Със същото допълнение е поискано осъждане само на подсъдимите В. и Б.. При проверката по реда на чл.326 НПК, въззивната инстанция приела, че присъдата на СНС е оспорена от жалбоподателя К. само в частта относно подсъдимите В. и Б.. Същият извод съдът направил и в мотивите на новата присъда. В съдебно заседание на 14.05.2013 г. АСпНС в присъствието на жалбоподателя и неговия повереник дал ход на делото и на съдебното следствие (л.148). Разглеждането на делото пред въззивния съд протекло в отсъствието на подс.С., като за съдебните заседания той не е призоваван въобще. С новата присъда АСпНС отменил изцяло присъдата на СНС и се произнесъл само по дейността на жалбоподателите. От пълномощното за адв.Н. (л.35 от нохд на СНС) е видно, че предмет на договора с Н.К., за правна защита и съдействие, е защита като частен обвинител и граждански ищец по нохд № С-71/12 г. на СНС, за което адв.Н. е упълномощен за различни неща, в това число да оттегля иска, но не и да оттегля жалба от името на частния обвинител. Протоколът от съдебното заседание, в което е даден ход на съдебното следствие указва, че частният обвинител К. не е утвърдил лично, че оттегля жалбата срещу присъдата на СНС, в частта относно подс.С.. При така установеното се налага извод, че въззивният съд е допуснал нарушение на правилата по чл.324 НПК и не е имал основание да приеме, че жалбата срещу оправдателната присъда на СНС спрямо подс.С. е надлежно оттеглена от жалбоподателя, тъй като той лично не е заявил това, нито пък е дал съгласие то да бъде сторено от неговия повереник. Допуснатото нарушение предопределило неоснователно стесняване на проверката по чл.313 и чл.314 НПК. Нещо повече, очевидно е, че с оспорената нова присъда е отменена изцяло присъдата на СНС, но липсва произнасяне по обвинението спрямо подсъдимия С.. Що се отнася до доводите на иницииралите образуването на настоящото производство, то те няма как да получат отговор сега, но при новото разглеждане на делото следва да им бъде даден убедителен такъв. Водим от изложеното и на основание чл.354, ал.3, т.2, във връзка с чл.355, ал.1, т.т.1 и 3 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО нова присъда № С 1 от 12.09.2013 г., постановена по внохд № С-1/13 г. на Апелативния специализиран наказателен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: