Решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 50
С., 09.05. 2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. ЮСТИНИЯНОВА
Д. СТОЯНОВА
при секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д.N 4750 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, вр. с чл. 304 и чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
Образувано е по молба за отмяна вх. № 11532 от 31.08.2016 г. от Т. В. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. Г. от АК-В., на влязлото в сила решение № 855 от 04.12.2014 г. по гр.д. № 5000/2012 г. на Врачанския районен съд, 7 граждански състав, потвърдено с решение № 90 от 05.03.2015 г. по в.гр.д. № 74/2015 г. на Врачанския окръжен съд, което с определение по чл. 288 ГПК № 327 от 05.10.2015 г. по гр.д. № 3351/2015 г. по описа на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, не е допуснато до касационен контрол. С влязлото в сила решение е изнесен на публична продан недвижим имот, представляващ - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1013.202.1.1., с адрес [населено място], [улица], ет. 1, който се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 12259.1013.202, с предназначение жилище, апартамент, на едно ниво, с площ от 108,00 кв. м., заедно със съответните ид. части от общите части на сградата и две избени помещения, находящи се в южната част на сградата, Ѕ ид. част от поземлен имот с идентификатор 12259.1013.202, целият с площ от 375 кв.м., с адрес [населено място], [улица] Ѕ ид. част от барака /паянтовата къща/ при първоначална цена 48 307,50 лв., съгласно заключението на СТЕ, изготвена от в. л. И. З. и поясненията в с. з. от 26.11.2014г., като получената от проданта сума да се разпредели между В. А. Д. от [населено място] и Ц. А. Ц. от [населено място], при права: 1. от самостоятелен обект в сграда с идетнификатор 12259.1013.202.1.1., с адрес [населено място], [улица], ет.1, който се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 12259.1013.202, с предназначение жилище, апартамент, на едно ниво, с площ от 108,00 кв. м., заедно със съответните ид. части от общите части на сградата и две избени помещения, находящи се в южната част на сградата - 7/18 за В. А. Д. и 11/18 за Ц. А. Ц.; 2. от Ѕ ид. част от поземлен имот с идентификатор 12259.1013.202, целият с площ от 375 кв.м., с адрес [населено място], [улица] Ѕ ид. част от барака /паянтовата къща/ - 1/6 за В. А. Д. и 5/6 за Ц. А. Ц., като е отхвърлена претенцията на В. А. Д. по чл. 346 от ГПК за присъждане на платени задължения за имота за данък сгради и такса смет в размер на 293,92 лева и искането на Ц. А. Ц. за възлагане на имота, на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК.
Молителката Т. В. П. иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 304 ГПК и чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като поддържа, че в хода на производството, преди постановяване на решението по същинската съдебна делба, на 15.11.2013 г. съделителката Ц. А. Ц. с нотариален акт № 126, т. VІІІ, д. № 925/2013 г. на нотариус В. [населено място], е прехвърлила на молителката Т. П. срещу задължение за издръжка и гледане правото на собственост върху 10/18 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1013.202.1.1., с адрес [населено място], [улица], ет. 1, който се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 12259.1013.202, с предназначение жилище, апартамент, на едно ниво, с площ от 108,00 кв. м., заедно със съответните ид. части от общите части на сградата и две избени помещения, находящи се в южната част на сградата, като молителката Т. П. става съсобственица в делбения имот след като е преминала първата фаза на делбата. Твърди, че има установени самостоятелни права на съсобственост 10/18 идеални части от процесния имот, придобити от праводателката й Ц. Ц., починала на 08.10.2015 г., по пътя на алеаторен договор за покупка-продажба през втората фаза на делбата, не е била конституирана като страна в производството и не й е осигурено и гарантирано правото да получи своя дял по установения в закона начин, поради което тя е трето лице, спрямо което решението има сила, поради което моли на основание чл. 304 ГПК и алтернативно на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, влязлото в сила решение да бъде отменено и делото върнато на надлежния съд за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание пълномощникът на молителката адв. Г. от АК-В. поддържа молбата за отмяна на заявените основания, по подробно изложените съображения в нея и претендира присъждането на направените в настоящото производство разноски по делото.
Ответницата по молбата за отмяна В. А. Д. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. В. от АК-В. в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК я оспорва като неоснователна.
По допустимостта на молбата за отмяна е постановено определение № 47 от 17.02.2017 г. по делото, с което е допусната до разглеждане.
Разгледана по същество, молбата за отмяна на Т. В. П. от [населено място] по чл. 304 и чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК срещу влязлото в сила съдебно решение, е неоснователна.
С влязлото в сила въззивно решение, чиято отмяна се иска, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в производство по извършване на делбата на недвижим имот – апартамент в [населено място], ведно с прилежащата Ѕ идеална част от дворно място, самостоятелен обект, на основание чл. 348 ГПК чрез изнасяне имота на публична продан. Страни в производството по делба са били Ц. А. Ц. от [населено място] и В. А. Д. от [населено място]. От представения с молбата за отмяна нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот със запазено право на ползване и задължение за гледане и издръжка № 126, т. VІІІ, рег. № 6517, д. № 925/2013 г. на нотариус В. В., с район на действие Районен съд – Враца, вписан в регистъра на НК под № 338, се установява, че на 15.11.2013 г. Ц. А. Ц. е продала на Т. В. П., следния свой недвижим имот: 10/18 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1013.202.1.1., с адрес [населено място], [улица], ет. 1, който се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 12259.1013.202, с предназначение жилище, апартамент, представляващ първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, състоящ се от две стаи, кухня, хол и сервизни помещения, целият с площ от 108,00 кв. м., заедно със съответните ид. части от общите части на сградата и две избени помещения, находящи се в южната част на сградата, срещу задължението от страна купувачката за гледане и издръжка на продавачката до края на живота й, като Ц. А. Ц. си запазва правото на пожизнено ползване на имота. От представеното удостоверение за наследници се установява, че Ц. А. Ц. е починала на 08.10.2015 г., а от представените удостоверения на Районен съд-Враца, че нейните законни наследници А. Л. Н. и Искрен Л. Н. са се отказали от наследството й. Първоинстанционното решение № 855 от 04.12.2014 г. по гр.д. № 5000/2012 г. на Врачанския районен съд, 7 граждански състав, чиято отмяна се иска, е потвърдено с въззивно решение № 90 от 05.03.2015 г. по в.гр.д. № 74/2015 г. на Врачанския окръжен съд, което с определение по чл. 288 ГПК № 327 от 05.10.2015 г. по гр.д. № 3351/2015 г. по описа на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, не е допуснато до касационен контрол и е влязло в сила на 05.10.2015 г. на основание чл. 296, т. 3 ГПК, следователно в хода на производството пред първата инстанция, на 15.11.2013 г. съделителката Ц. А. Ц. е продала на молителката Т. В. П. своите идеални части от процесния апартамент.
Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 303 ГПК, молба за отмяна на посочените в ал. 1 основания може да подава заинтересованата страна, т.е. участвало в производството по делото лице. В случая молбата за отмяна е подадена от Т. В. П., която не е участвала като страна в производството по в.гр.д. № 74/2015 г. на Врачанския окръжен съд, нито в производството по гр.д. № 5000/2012 г. по описа на Врачанския районен съд, поради което следва да се приеме, че не е налице алтернативно поддържаното в молбата основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК брани правата на страните по делото, които съдът е лишил от възможност да участват в него при съществени нарушения на съдопроизводствените правила на ГПК. Лице, което не е било конституирано като страна по делото, каквато безспорно е молителката в настоящия случай, не може да иска отмяна на решението, поради неосигурено право на участие в него, поради което на това основание молбата за отмяна е неоснователна. Такова лице може да претендира отмяна на решението само ако въпреки неконституирането му, решението има сила за него – чл. 304 ГПК.
В настоящият случай молбата за отмяна на Т. В. П. на основание чл. 304 ГПК също е неоснователна. Съгласно тази законова разпоредба отмяна на влязлото в сила решение може да иска само онова трето неучаствало в производството по делото лице, спрямо което това решение има сила, независимо, че то не е било страна по делото с оглед разпоредбата на чл. 216, ал. 2 ГПК, т.е. в хипотеза на необходимо другарство. Разглежданият случай не е такъв. По смисъла на чл. 304 ГПК правото на отмяна принадлежи на третото лице, което разполага с право на иск по делото като участник в неделимо правоотношение, с оглед на което би имало качеството на необходим другар в случай, че би било конституирано като страна в процеса. По този начин законът обезпечава правото му на участие в разглеждането на делото, от което третото лице е било лишено, като се възобновява неговото разглеждане с участието на това лице като главна страна. В този смисъл може да иска отмяна на влязлото в сила решение само това трето лице, което е обвързано от силата на пресъдено нещо, формирана от решението и което не разполага с друг ред да защити правото си, засегнато от това решение. Необходимо другарство е налице при неделимост на спорното правоотношение, при която хипотеза всеки от другарите има право на защита на спорното правоотношение, което по отношение на тях се явява единно и неделимо.Съсобствениците на недвижим имот са обикновени, а не необходими другари, поради което молителката не се явява от кръга на лицата, които могат да искат отмяна по този ред. Това е така, тъй като молителката/приобретател/ Т. В. П. е придобила процесния имот от съделителката Ц. А. Ц. на 15.11.2013 г. в хода на производството по делото във втората фаза по извършването на делбата пред първоинстанционния съд. В този случай след влизане в сила на решението по допускане на делбата, във фазата по извършването й приобретателят участва чрез своя процесуален субституент/прехвърлителя/, ако не изрази воля да встъпи в процеса като подпомагаща страна или по реда на чл. 225 ГПК, каквото процесуално качество в процеса безспорно молителката няма, т.е. след разпоредителната сделка тя е участвала в делбения процес чрез своя процесуален субституент прехвърлителката Ц. Ц. и ще бъде обвързана от решението по извършване на делбата като съсобствеността ще се счита прекратена и по отношение на нея като правата си тя би могла да защити по друг ред. В тази връзка е и даденото разрешение с Тълкувателно решение № 3/2013 г. от 19.12.2013 г. по тълк.д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, т. 3.
При този изход на делото молителката следва да бъде осъдена да заплати на ответницата по молбата за отмяна В. А. Д. направените от нея разноски за настоящото производство в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 11532 от 31.08.2016 г. от Т. В. П. от [населено място], с искане на основание чл. 304 и чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК да се отмени влязлото в сила решение № 855 от 04.12.2014 г. по гр.д. № 5000/2012 г. на Врачанския районен съд, 7 граждански състав, потвърдено с решение № 90 от 05.03.2015 г. по в.гр.д. № 74/2015 г. на Врачанския окръжен съд, което с определение по чл. 288 ГПК № 327 от 05.10.2015 г. по гр.д. № 3351/2015 г. по описа на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, не е допуснато до касационен контрол.
ОСЪЖДА Т. В. П. от [населено място] да заплати на В. А. Д. от [населено място] направените разноски за настоящото производство в размер на 300 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: