Р Е Ш Е Н И Е № 84 гр. София 21.07.2011 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд - второ гражданско отделение в съдебно заседание на 10 март през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗОЯ АТАНАСОВА при участие на секретаря Ани Давидова като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр.д. № 629 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по подадена молба с вх. № 6023/15.03.2010 г., неразделна част от която е писмо с вх. №7752/31.03.2010 г. от ищеца К. С. Т. за отмяна на влязло в сила решение от 24.04.2009 г. по гр.дело № 485/2008 г. на Кюстендилския окръжен съд и оставеното с него в сила решение от 10.04.2008 г. по гр.дело № 5/2007 г. на Кюстендилския районен съд на осн.чл.303, ал.1,т.2 ГПК. Молителят поддържа наличие на основание за отмяна по смисъла на чл.303,ал.1,т.2 ГПК, тъй като съдът неправилно тълкувал приложения договор за строителство от 11.01.2003 г. и смесване показанията на разпитаните свидетели по двете дела. Ответниците по молбата НК”Ж. и.” [населено място] и [фирма] [населено място] не са изразили становище по същата. С определение № 17/31.01.2011 г., постановено по делото молбата за отмяна е допусната до разглеждане в съдебно заседание. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд състав на Второ гражданско отделение намира за установено следното: С въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд по гр.дело № 485/2008 г. съдът се е произнесъл по предявени искове от молителя както следва – 1. по предявен иск с пр.осн.чл.109 ЗС срещу [фирма] [населено място] за осъждането му да премахне/извози/ натрупаната земна маса върху имота на ищеца пл. № * в кв.81 в м.”К.” в землището на [населено място], [община], представляващ нива с площ от 0.980 дка., 2. иск с пр.осн.чл.59 ЗЗД против НК”Ж. и.” [населено място] за сумата 1 150 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за периода от време 01.01.2002 г. до 31.12.2006 г. през което време молителят-ищец е лишен от възможността да ползва собствения си имот, описан по-горе, поради затрупването му със земна маса от работници на [фирма] [населено място], ведно със законната лихва, считано от 29.12.2006 г. до окончателното изплащане, 3 евентуален иск с пр.осн.чл.59 ЗЗД срещу [фирма] [населено място] за същата сума от 1 150 лв. неоснователно обогатяване за периода от време от 01.01.2002 г. до 31.12.2006 г., през което време ищецът-молител е лишен от възможността ва ползва собствения си имот в резултат на действията на работници от дружеиството, чрез натрупване на земна маса, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 29.12.2006 г. до изплащането, както и по предявен главен иск с пр.осн.чл.59 ЗЗД срещу „П.” – С. 1, [населено място], чиито правоприемник на осн.чл.120 ГПК/отм./ е НК”Ж. и.” за сумата 1150 лв. обезщетение за неоснователно обогатяване за периода от 01.01.2002 г. до 31.12.2006 г., през което време молителят-ищец е лишен от възможността да ползва процесния имот, заедно със законната лихва, считано от 29.12.2006 г. до изплащането. По тази претенция производството по делото е било прекратено с първоинстанционното решение. Въззивният съд е приел, че молителят е наследник на К. С. Т., починал на 20.10.1960 г. б.ж. на [населено място], [община]. Прието е, че молителят е придобил правото на собственост на основание наследяване и земеделска реституция върху недвижим имот № * по КВС с площ от 0.984 дка в м.”К.” в землището на [населено място], както и на имот № * по КВС с площ от 1.724 дка в съседната м.”Р.”. Прието е, че имотите собственост на молителя не са отчуждавани за нуждите на строеж „Ж. в. Б.-М.” през гара Г.. Съдът е приел, че за периода от време към 2003-2004 г. имотът, собственост на молителя в м.”К.” е затрупан със земна маса с височина 4-5 м. и строителни отпадъци. Прието е за неустановено [фирма] да е извършило фактически действия/струпване на земна маса в имота на молителя през 2000 г. и 2001 г./, с които да възпрепятства упражняването на правото му на собственост върху имота. При постановяване на решението за да направи фактическите си и правни изводи съдът е обсъдил и договор от 11.01.2003 г. за строителство с възложител НК”Ж. и.” С. и изпълнител [фирма] [населено място]. Въззивният съд е приел за неоснователен и предявените главен и евентуален иск с пр.осн.чл.59 ЗЗД, поради неустановяване фактическия състав на посочения законов текст. Молителят К. С. Т. се позовава на наличие на основание за отмяна по смисъла на чл.303,ал.1,т.2 ГПК, тъй като съдът неправилно тълкувал приложения договор за строителство от 11.01.2003 г. и смесване показанията на разпитаните свидетели по делото. Производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни съдебни решения при наличие на изчерпателно изброените в чл.303,ал.1 и чл.304 основания. Отмяна по чл.303,ал.1,т.2 ГПК може да се допусне по молба на заинтересованата страна само ако по надлежния съдебен ред е установена неистинността на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, на които е основано решението, чиято отмяна се иска или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член на състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. При твърдения за основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.2 ГПК – влязлото в сила решение да е основано на неистински документ и/или свидетелски показания, установени по надлежния съдебен ред следва да се установи фактическия състав – 1. установена по надлежния съдебен ред неистинност на документ и/или показания на свидетел. Не е достатъчно само твърдение за наличие на неистинност на документ и/или показания на свидетел. Необходимо е това да е установено по надлежния съдебен ред – чрез влязла в сила присъда относно неистинността на свидетелските показания или с влязла в сила присъда, или с решение по чл.124,ал.5 ГПК относно неистинността на документа. Вторият елемент от фактическия състав на чл.303,ал.1,т.2 ГПК предвижда влязлото в сила решение да е основано на документа и/или свидетелските показания, чиято неистинност е установена по надлежния съдебен ред. В настоящият случай молителят не е представил доказателства, от които да се установи основанието за отмяна по смисъла на чл.303,ал.1,т.2 ГПК – влязлото в сила решение на Кюстендилския окръжен съд да е основано на документ и/или свидетелски показания, чиято неистинност е установена по надлежния съдебен ред. Доводите на молителя за неправилно тълкуване от въззивния съд на договора за строителство от 11.01.2003 г. и за смесване показанията на разпитаните свидетели по въззивното и първоинстанционно дело, както и останалите доводи в молбата за отмяна сочат на неправилност на влязлото в сила решение на въззивния съд и не представляват основания за отмяна по смисъла на чл.303,ал.1,т.2 ГПК. В настоящото производство по отмяна е недопустимо да се извърши отново преценка на правилността на решението на въззивния съд, което е влязло в сила. Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява наличие на сочените от молителя основания по чл.303,ал.1,т.2 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение от 24.04.2009 г. по гр.дело № 485/2008 г. на Кюстендилския окръжен съд и оставеното с него в сила решение от 10.04.2008 г. по гр.дело № 5/2007 г. на Кюстендилския районен съд. Като взе предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : Оставя без уважение молба с вх. № 6023/15.03.2010 г., неразделна част от която е писмо с вх. №7752/31.03.2010 г., подадени от ищеца К. С. Т. от [населено място], [улица], вх.Б, ет.1,ап.1 за отмяна на влязло в сила решение от 24.04.2009 г. по гр.дело № 485/2008 г. на Кюстендилския окръжен съд и оставеното с него в сила решение от 10.04.2008 г. по гр.дело № 5/2007 г. на Кюстендилския районен съд на осн.чл.303, ал.1,т.2 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: