О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 118 София, 11.02.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: | КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА |
ЧЛЕНОВЕ: | БОНКА ЙОНКОВА |
 | ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ |
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 82/2018 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ЕТ „Агро-Светлозар Дичевски”, гр.Варна срещу определение № 889 от 07.12.2017 г. по ч. гр. д. № 638/2017 г. на Ловешки окръжен съд. С обжалвания акт е потвърдено определение № 101 от 03.11.2017 г. на съдията по вписванията при Ловешки районен съд, с което е отказано вписване на анекс към договор за аренда № 9843 от 27.10.2017 г. на нотариус С. И., рег. № 016 на НК, заявено с молба вх. № 6164/03.11.2017 г. по описа на Службата по вписвания – Л..
Частният касатор моли за отмяна на обжалваното определение като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Изразява несъгласие с изразеното от въззивния съд становище, че поради настъпилите промени в законодателството (новата редакция на чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието, в сила от 07.02.2017 г.) пред съдията по вписванията следва да бъдат представени документи, удостоверяващи собствеността и наследствените правоотношения, документи за последващите отношения между съсобствениците, както и скици на имота. Счита, че по този начин решаващият състав се е отклонил от задължителните постановки на т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГТК, като е преценявал материалноправните предпоставки на представения пред него акт за вписване – анекс за продължаване само на срока на вече сключен и вписан договор за аренда.
Като обосноваващ допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „1. За да се впише в нотариалните книги продължаване на договор за аренда с анекс, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗАЗ, необходимо ли е да се представят пред съдията по вписванията документи, удостоверяващи правото на собственост, документи, удостоверяващи правото на съсобственост, документи, удостоверяващи правото, че арендодателят притежава повече от 50 на сто идеални части от имота, както и документи, удостоверяващи упълномощаването от останалите съсобственици на имота, обект на анекса към договора за аренда и може ли да се откаже вписване на анекс за продължаване на първоначалния договор за аренда, ако не са представени от страна на заявителя описаните доказателства”.
По отношение на така поставения въпрос се твърди, че е решен в противоречие с т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС, а също и с практиката на ВКС, обективирана в множество определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
С определение № 82 от 31.01.2018 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл. 292 ГПК до приключване на тълкувателно дело №1/2018 г. ОСГТК на ВКС. С оглед обстоятелството, че посоченото тълкувателно дело е приключило с постановеното Тълкувателно решение № 1 от 16.01.2019 г., производството по настоящото дело следва да бъде възобновено.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията при Службата по вписванията при Ловешки районен съд, въззивният съд е счел, че същият е законосъобразен, тъй като представеният от заявителя анекс за продължаване срока на предходно вписан договор за аренда на земеделски земи не отговаря на изискванията на приетата нова ал. 4 на чл. 3 от Закона за арендата в земеделието поради липсата на информация съсобственикът, който сключва договора, да притежава повече от 50 на сто от съсобствеността на земеделската земя. Според съдебния състав, в случая липсва информация дали арендодателят Ф. Ю. М., като наследник на наследодателя И. И. М., в качеството на собственик или съсобственик, подписва анекса към вписания договор за аренда на земеделска земя и в случай, че е съсобственик, упълномощен ли е от съсобствениците, притежаващи общо с нея повече от 50 на сто идеални части от описаните имоти. Въззивният съд е преценил, че непредставянето на доказателства за изискуемите от закона обстоятелства води до нередовност на заявлението за вписване, за която, съгласно постановките на т. 1 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдията по вписвания не може да дава указания, поради което постановеният от него отказ е законосъобразен.
Настоящият състав намира, че атакуваното определение следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК. Поставеният в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК правен въпрос, който следва да бъде преформулиран както следва: „Дали материалноправните предпоставки по чл. 3, ал. 4 ЗАЗ /ДВ, бр.13/2017г., в сила от 07.02.2017 г./ попадат в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка при вписване на анекс към договор за аренда в земеделието”, е от значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като неговото разрешаване от състава на Окръжен съд - Ловеч е обусловило потвърждаването на отказа на съдията по вписвания да извърши заявеното вписване на анекс за продължаване срока на договор за аренда.
Така поставеният въпрос е решен в противоречие с Тълкувателно решение №1 от 16.01.2019 г. по т. д. №1/2018 г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че: Материалноправните предпоставки по чл. 3, ал. 4 ЗАЗ /ДВ бр.13/2017 г., в сила от 07.02.2017г./ не попадат в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка при вписване на анекс към договор за аренда в земеделието или на нов договор за аренда в земеделието.”
С оглед разрешението на въпроса, дадено в посоченото тълкувателно решение, обжалваното определение и потвърденият с него отказ за вписване са неправилни и следва да бъдат отменени, а делото – да бъде върнато на Служба по вписванията - Л. за извършване на исканото вписване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделениеО П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по т. д. № 82/2018 г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ОТМЕНЯ определение № 889 от 07.12.2017 г. по ч. гр. д. № 638/2017 г. на Ловешки окръжен съд и потвърденото с него определение № 101 от 03.11.2017 г. на съдията по вписванията при Ловешки районен съд, с което е отказано вписване на анекс към договор за аренда № 9843 от 27.10.2017 г. на нотариус С. И., рег. № 016 на НК, заявено с молба вх. № 6164/03.11.2017 г. по описа на Службата по вписвания – Ловеч.
ВРЪЩА делото на Служба по вписванията – Ловеч за извършване на вписването, заявено с молба вх. № 6164/03.11.2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |