Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * запис на заповед * каузално правоотношение * реквизит на запис на заповед

6

Р Е Ш Е Н И Е

№24
Гр.София,03.04.2013 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова

при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 998 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Ц. Ц., [населено място], общ.Горна О. срещу решение № 197/14.06.2011г., постановено по в.гр.д.№ 471/11г. от Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 40/21.02.2011г. по гр.д.№ 2750/10г. на Горнооряховския районен съд за приемане за установено, че К. Ц. Ц. дължи на Г. Х. Д. сумата от 15500 лв. по заповед за изпълнение по гр.д.№ 1844/10г. на Горнооряховския районен съд, представляваща задължение по запис на заповед от 08.12.2009г. с падеж 10.06.2010г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и на процесуалните правила и моли за неговата отмяна.
Ответникът Г. Х. Д. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е възникнало каузално правоотношение - договор за заем, сключен на 18.12.2009г., “документиран като абстрактна сделка – запис на заповед, по силата на който съдлъжниците К. Ц. Ц. и К. Г. И. са поели солидарно задължение да заплатят на Г. Х. Д. сумата по записа на заповед – 15500 лв. на падежа 10.06.2010г.”. Изложени са съображения, че “поради дефекти в съдържанието” записът на заповед е “негоден като абстрактно основание” за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, но същият представлява писмен документ, установяващ наличието на каузално правоотношение – договор за заем на пари. Издадената заповед за изпълнение срещу К. И. е влязло в сила.
С определение № 497/20.06.2012г. ВКС, ТК, І отделение допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по въпроса: “Нередовен запис на заповед, в който не е посочено основание за предаване на парична сума, а само е поето безусловно задължение за предаването й на определено лице и е определена дата, установява ли наличието на договор за заем?”. За конкретно поставения въпрос и връзката между издаден менителничен ефект и съществуването на каузално отношение между страните в определението са посочени: Решение № 78/17.07.2009г. по т.д.№ 29/09г. на ВКС, І т.о., както и Решение № 103/24.06.2009г. по т.д.№ 717/08г. на ІІ т.о., Решение № 121/01.07.09г. по т.д.№ 55/09г. на ІІ т.о., Решение № 141/08.03.10г. по т.д.№ 798/08г. на ІІ т.о., Решение № 41/22.04.10г. по т.д.№ 575/09г. на ІІ т.о., Решение № 149/05.11.10г. по т.д.№ 49/10г. на І т.о., Решение № 173/12.01.11г. по т.д.№ 901/09г. на І т.о.

Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение намира следното по поставения правен въпрос:
Съгласно решение № 78/17.07.2009г. по т.д.№ 29/09г. на ВКС, І т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, нередовният или недействителен запис на заповед има характер на разписка, доказваща изпълнение, само в определени хипотези в зависимост от порока на ценната книга. Съставът на ВКС споделя и изложените съображения в мотивите на решението, че когато в записа на заповед не е посочено основание и е поето безусловно обещание за плащане, но не съдържа реквизитите по чл.535 ТЗ и е недействителен, то в документа е материализирано единствено изявление за плащане. Липсва основание на поетото задължение, както и признание, че паричната сума е получена. В този случай записът на заповед е индиция за водени преговори, ако е въведено твърдение, че между издателя и поемателя за установени договорни отношения. Доказването на основанието за поетото обещание за плащане или за предоставяне на сумата на издателя, следва да се осъществи с други доказателствени средства, извън представения документ, който няма характер на разписка по смисъла на чл.77, ал.1 ЗЗД.
В този смисъл отговорът на поставения правен въпрос е, че нередовен запис на заповед, в който не е посочено основание за предаване на парична сума, а само е поето безусловно задължение за плащането й на определено лице и е определена дата, не установява сам по себе си наличието на договор за заем.
Приетото от въззивния съд разрешение, че записът на заповед е “негоден като абстрактно основание” за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, но същият представлява писмен документ, установяващ наличието на каузално правоотношение – договор за заем на пари, без в документа да е посочено основание и съответно, че сумата е предадена на издателя, е в противоречие с практиката на ВКС, поради което касационна жалба следва да се разгледа по същество.
Основателни са касационните основания по чл.281, т.3, пр.1 и пр.3 ГПК. Изводите на въззивния съд, че записът на заповед от 08.12.2009г. е нередовен от външна страна, тъй като не съдържа наименованието „запис на заповед” в текста на документа съгласно чл.535, т.1 ТЗ са законосъобразни и в съответствие с ТР № 1/28.12.05г. по тълк.д.№ 1/04г. на ОСТК на ВКС. Нарушението на материалния закон се изразява в придадения на документа договорен характер, чрез който се установявало съществуването на договор за заем. Тези изводи са резултат и на неправилно възприемане на изявленията в документа, което обуславя необоснованост на обжалваното решение. В текста на документа издателите К. Ц. и К. И. са се задължили „заедно и поотделно безусловно и неотменимо да платят” на Г. Д. сумата от 15500 лв. В документа не е направено изявление за получаване на сумата, както и основанието за предаването й, съответно че същата подлежи на връщане. Липсата на тези характеристики на изявлението налагат извод, че документът не представлява разписка по смисъла на чл.77, ал.1 ЗЗД и не доказва възникването на заемно правоотношение, тъй като не са посочени съществените елементи на договора за заем по чл.240, ал.1 ЗЗД.
По изложените съображения въззивното решение подлежи на отмяна съгласно чл.293, ал.2 ГПК, но не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, като касационната инстанция се произнася по съществото на спора.
Ищецът – настоящ ответник по жалбата твърди в исковата молба, че паричната сума в размер на 15500 лв. е предоставена в заем на К. И. и К. Ц.. Ответникът Ц. – касатор в настоящото производство въвежда възражение в отговора на исковата молба, че между него и ищеца не е сключван договор за заем. Сочи, че свързал И. и Д., тъй като И. имала нужда от заем. На 08.12.2009г. тримата подписали документа пред нотариус, като Ц. считал, че се подписва като свидетел на договор. Потвърждава, че Д. предал на И. сумата от 9500 лв. в заем срещу задължението тя да я върне с лихва в размер на 6000 лв. Връщането на предоставената сума от И. на Д. ставало чрез Ц., като били изплатени 5000 лв. В допълнително писмено становище и в открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд ищецът е заявил, че парите действително са дадени от него на И., но Ц. знаел, че връщането им се дължи солидарно и затова е подписал записа на заповед. Пред въззивният съд потвърдил, че записът на заповед е издаден във връзка с договора за заем. По делото не са ангажирани други доказателствени средства освен писмения документ, а разпитаният свидетел не съобщава релевентни за спора факти.
При така въведените в процеса твърдения и възражения на страните е безспорен фактът, че Д. е сключил договор за заем с И., като и предал парична сума в размер на 9500 лв. срещу задължението заемателката да му върне сума в размер на 15500 лв. Твърдението на заемодателя, че Ц. е поел солидарно задължение с И. за връщане на сумата не е доказано.
Съгласно чл.121 ЗЗД солидарност между двама длъжници възниква по силата на закона или ако е уговорена между страните. Солидарна отговорност може да уговорена и по договор за заем. Доколкото договорът за заем е реален договор, солидарна отговорност е уговорена, когато две лица са получили паричната сума общо, т.е. без разграничение каква част поема всяко едно от тях и независимо от това на кое от тези лица е предадена фактически. Изводите за възникване на солидарна отговорност следва да се основават и на уговорката относно поетото задължение за връщането на сумата – дали кредиторът може да претендира пълния размер на предоставения заем от всеки един от длъжниците или всеки длъжник отговаря пред кредитора за определена част от задължението. Солидарна отговорност възниква и при договор за поръчителство – чл.141, ал.1 ЗЗД, когато едно лице отговоря пред кредитора за изпълнение на задължението на длъжника, или в случая на договор за заем, поръчителят отговаря пред кредитора за връщане на паричната сума, без да е получил същата в собственост. По силата на чл.138, ал.1 ЗЗД поръчителството следва да е уговорено писмено, като тази форма на договора е за действителност на съглашението или изявлението.
Съставът на ВКС, като приема, че заемодателят е предал паричната сума на заемателката И., факт който е безспорен по делото, както и че от изявленията му не може да се направи извод, че същият е бил със съзнанието, че предоставя сумата общо на двете лица – И. и Ц., приема, че каузално правоотношение по договор за заем е възниквало само между Д. и И.. По отношение на твърдяната солидарна отговорност на Ц., кредиторът е считал, че същият гарантира изпълнението на задължението на И.. За това сочи и посредничеството на Ц. при връщане на част от парите – по негови твърдения, както и изявленията на Д. за знанието на Ц., че ги дължи солидарно. Независимо от това липсва поето с писмен акт задължение за отговорност за изпълнение на задължението на заемополучателя от трето лице - Ц., поради което не следва да се ангажира отговорността на ответника по иска като поръчител на главния длъжник. Отношенията са обективирани в документа „запис на заповед” и, ако причината за издаването му е била за обезпечаване на изпълнението на договор за заем, то лицето, поело отговорността за изпълнението на главния длъжник е следвало да бъде посочено като авалист. Липсата на посочените изявления в документа, както и признанието на кредитора, че заемната сума е предоставена единствено на И., правят вероятно твърдението на Ц., че се е подписал в документа в качеството на свидетел на страните.
По изложените съображения претенцията за признаване за установено, че сумата по записа на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение, се дължи от ответника по иска съгласно сключен договор за заем, във връзка с който е издаден запис на заповед, е неоснователна и следва да се отхвърли. След отмяната на въззивното решение, съставът на ВКС постановява решение за отхвърляне на предявения иск.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло решение № 197/14.06.2011г., постановено по в.гр.д.№ 471/11г. от Великотърновския окръжен съд, като ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен по реда на чл.415, ал.1 ГПК, за признаване за установено, че К. Ц. Ц., [населено място], [улица], дължи на Г. Х. Д., [населено място], [улица], ет.3, сумата от 15500 лв. по заповед за изпълнение по гр.д.№ 1844/10г. на Горнооряховския районен съд, представляваща задължение по запис на заповед от 08.12.2009г. с падеж 10.06.2010г., ведно със законната лихва от 18.08.2010г.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.