Р Е Ш Е Н И Е № 868 София, 15.07.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1889 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 от ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат Ц. като процесуален представител на Р. С. Р. от [населено място] срещу въззивното решение на Великотърновския апелативен съд /ВТАС/ от 23.VІІ.2009г. по в.гр.д. № 329/2009г. Касационно обжалване на решението по тази жалба е допуснато с определение № 1000 от 27.ІХ.2010г. на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса “от кога започва да тече погасителна давност относно вземане на съсобственика за извършените от него подобрения в съсобствен имот” и на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по процесуалния въпрос, изразяващ се в непроизнасяне от въззивния съд по възражение на ответника, че разходите за ДДС не са разходи за строителство, а такива към фиска, поради което и по силата на т.8 от пар1 от ДР на ДОПК те не се включват в цената на доставените материали и извършените СМР, и в необсъждане на признанието на ищеца по реда на чл.114 от ГПК /отм./, че е ползвал данъчен кредит по представените фактури, т.е. че заплатеният от него ДДС му е бил възстановен и той няма основание да го претендира втори път от ответника. Касационната жалба на Р. Р. съдържа оплаквания за неправилност на извода на въззивния съд, че вземането на ищеца по представените от него фактури, издадени в периода 11.ІІ. – 07.VІ.2002г., не е погасено по давност, тъй като давността е започнала да тече от датата на издаването на разрешението за ползване на построената в съсобствения имот сграда; за необсъждане на изготвеното на 26.ІІІ.2008г. допълнително закючение на експертиза за стойността на разходите за материали и СМР без включен в нея ДДС, на доводите, че разходите за ДДС не са разходи за строителство, а такива към фиска, поради което не се включват в цената на доставените материали и извършените СМР, както и на признанието на ищеца, че е ползвал данъчен кредит по представените фактури. Изложени са и съображения за необоснованост на приетото от съда, че “по делото не се спори, че процесният обект е построен от [фирма], и че “към приложените по делото фактури /посочени конкретно/ са приложени и съответните касови бонове за извършените плащания”. Ответникът по касационната жалба И. Б. Х. от [населено място], действащ като едноличен търговец под фирма “И. Х. – ИБ”, в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК и в писмената си защита е заел становище за нейната неоснователност, като е изложил съображения, че споделя крайния резултат по спора, но не и дадената му от съда правна квалификация, която е по договор за изработка на процесната сграда от него в качеството му на едноличен търговец – предприемач, а не по чл.30 ал.3 от ЗС. Претендира разноски. При служебната проверка за валидност и допустимост на атакуваното въззивно решение ВКС на РБ констатира, че то е недопустимо, съображенията за което са следните: С решението си ВТАС по въззивни жалби само на ответника е оставил в сила решението на Русенския ОС от 05.ХІ.2008г. по гр.д. № 95/2007г. в частта, с която Р. Р. е осъден да заплати на едноличния търговец И. Х. 106497.47лв., представляващи разходи за строителство в съсобствения им недвижим имот, ведно със законната лихва, считано от 28.VІ.2007г. до окончателното им изплащане, както и 4971.20лв. разноски, отменил е решението от 24.ІІІ.2009г., с което е допусната поправка на явна фактическа грешка в първото решение, като Р. е осъден да заплати на И. Х. и 10649.74лв. търговска печалба, ведно със законната лихва от 28.VІ.2007г. до окончателното изплащане, и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил иска за присъждане на посочената сума като търговска печалба върху разходите по строителството на обект “Автоцентър с магазин за автоконсумативи, ресторан и офиси” и в тежест на Р. са присъдени 848.16лв. разноски на ищеца по компенсация за въззивната инстанция. За да постанови решението в осъдителната му част, въззивният съд е приел, че предявеният иск е с правно основание чл.30 ал.3 от ЗС, позовавайки се на ТР № 85/1968г. на ОСГК с оглед на обстоятелството, че подобрението в имота е извършено със съгласието на съсобственика - ответник. И двете страни по делото са съсобственици при равни права на недвижим имот – незастроено дворно място в [населено място], на двамата е дадено разрешение за строеж в него на “Автоцентър с магазини за автоконсумативи, ресторант и офиси”, и двамата са еднолични търговци. Безспорно установено е, че обектът е построен от ищеца [фирма] и на 02.ІV.2003г. е издадено разрешение за ползването на автоцентъра с магазин за автоконсумативи, както и че това е станало със знанието и съгласието на ответника, който признава извършени разходи за 32894.33лв. Въз основа на съдебно-техническа експертиза е прието, че действително извършените разходи са в размер на 212 994.94лв., половината от които ответникът следва да заплати на ищеца. Като неоснователно е оценено възражението на ответника за изтекла погасителна давност за вземанията по посочените във въззивната жалба конкретни фактури. Прието е в тази връзка, че давността е започнала да тече от датата на издаването на разрешението за ползване 02.ІV.2003г., а искът е предявен на 26.VІ.2007г. В случая не се касае за вземане по конкретни фактури, а за вземане за извършени разходи след изграждане на обекта. Така постановеното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск. Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, предявена от И. Бл.Х. в качеството му на едноличен търговец. В нея се твърди, че той като физическо лице и ответника са съсобственици при равни квоти на дворното място, върху което като предприемач изградил с разходи за цялото строителство, изцяло направени и заплатени от него, автоцентър с магазини, ресторант и офиси, при което е налице доставка на услуга за двамата. Претендира се половината от остойностеното от ищеца като предприемач строителство - разходи и търговска печалба /въззивното решение в отхвърлителната му част за присъждане на търговска печалба е влязло в сила след връщането на касационната жалба на едноличния търговец поради просрочването й/. В течение на цялото производство – виж уточнителни молби вх. № 10118/12.Х.2007г., №12371/13.ХІІ.2007г. и № 6202/01.VІІ.2008г., в хода на делото по същество пред първоинстанционния съд, а и в отговора по реда на чл.287 ал.1 от ГПК и в писмената си защита, представена пред касационната инстанция, ищецът твърди, че претенциите му са основани на отношенията му с ответника по договор за изработка, а не на отношенията между двамата като физически лица – съсобственици на дворното място и на построената в него сграда. Като е приел при това положение и е разгледал и се е произнесъл по предявения иск като такъв с правно основание чл.30 ал.3 от ЗС, въззивният съд е постановил недопустимо решение. Ето защо и на основание чл.270 ал.3 изр.3 във вр. с чл.293 ал.4 от ГПК /виж в тази връзка и т.14 от ТР № 1/04.І.2001г. на ОСГК/ решението следва да бъде обезсилено в частта, с която е оставено в сила решението на Русенския окръжен съд № 120/05.ХІ.2008г. по гр.д. № 95/2007г. в осъдителната му част за присъдените 106 497.47лв. разходи за строителство, ведно със законната лихва от 28.VІ.2007г. до окончателното им изплащане, и за присъдените 4971.29лв. разноски, както и в частта за присъдените разноски за въззивната инстанция за разликата над 213лв. до 848.16лв., и делото да се върне на въззивния съд за разглеждане и произнасяне по предявения на договорно основание иск, както и по претендираните за настоящата инстанция разноски. С оглед този извод касационният съд не следва да се произнася по въпросите, послужили като основание за допускане на касационно обжалване. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решението на Великотърновския апелативен съд, ГК, № 160 от 23.VІІ.2009г. по гр.д. № 329/2009г. в частта, с която е оставено в сила решението на Русенския окръжен съд № 120/05.ХІ.2008г. по гр.д. № 95/2007г. в осъдителната му част за присъдените 106 497.47лв. разходи за строителство, ведно със законната лихва от 28.VІ.2007г. до окончателното им изплащане, и за присъдените 4971.29лв. разноски, както и в частта за присъдените разноски за въззивната инстанция за разликата над 213лв. до 848.16лв., и ПОСТАНОВЯВА: ВРЪЩА делото на Великотърновския апелативен съд за произнасяне по предявения от едноличен търговец И. Б. Х. под фирма “И. Х.-ИБ” [населено място] срещу Р. С. Р. от [населено място] иск за присъждане на договорно основание на 106 497.47лв. разходи за строителство, ведно със законната лихва от 28.VІ.2007г. до окончателното им изплащане. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: