2 Р Е Ш Е Н И Е № 397 гр. София, 29 октомври 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на седемнадесети септември, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Дърмонски ЧЛЕНОВЕ: Блага Иванова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Аврора Караджова и прокурора Атанас Гебрев, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1053 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е било образувано по искане на осъдения А. К. Д. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по НОХД №59/2012 г. по описа на Районен съд- гр.Никопол. С определение №16 от 09.03.2012 г., постановено по НОХД №59/2012 г. по описа на Районен съд- гр.Никопол по реда на чл.384, ал.1, във вр. с чл.382, ал.7 НПК е било одобрено постигнато споразумение между защитника на осъдения Д. и прокурор при Районна прокуратура- гр.Никопол, с което Д. е бил признат за виновен в това, че за периода на 5 срещу 6.03.2012 г., при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на моторно превозно средство- лек автомобил отнел от владението на Г. Б. Г. чужди движими вещи на обща стойност 574, 97 лева, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и вещите не били под постоянен надзор, като на основание чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.2, 3 и т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и „б” НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и девет месеца, което е трябвало да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затворническо заведение от „закрит” тип. По делото е приложена жалба от осъдения Д., в която той твърди, че е подписал споразумението под натиск, като е бил принуден да крие двама свои съучастници в извършването на престъплението- Н. Г. Г. и П. В. Р.. В жалбата се поддържа, че наложеното наказание е твърде тежко, както и се прави искане посочените лица също да бъдат осъдени за извършеното от тях престъпление. В хода на касационното производство осъденият Д. моли да бъде възобновено воденото срещу него наказателно производство, като твърди, че е бил набеден от други лица и те трябва да си понесат наказанието. Защитата на осъдения предлага искането да бъде уважено, като твърди, че производството не е водено обективно и всестранно и са били допуснати процесуални нарушения. Представителят на държавното обвинение пледира искането да не бъде уважавано, като поддържа, че одобреното споразумение не противоречи на закона и морала и в хода на воденото производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането Депозираната жалба от осъдения Д. има характер на искане за възобновянване на приключилото наказателно производство, като в нея има оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, тъй като споразумението, е било подписано от осъдения под натиск и оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание. Въпреки липсата на конкретизация на упражнения натиск обсъденият документ трябва да бъде приет за искане за възобновяване на приключилото наказателно производство. Жалбата е подадена в срока по чл.421 НПК и трябва да бъде преценена като допустима. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. При прегледа на воденото срещу осъдения А. Д. наказателно производство и конкретно развилото се пред първостепенния съд съдебно производство може да бъде направен извод, не само, че не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, засягащи правото на защита на Д., но напротив те са били охранени в максимална степен. В проведеното съдебно заседание правата на осъдения по чл.274 и чл.275 НПК са били подробно разяснени от съда, както и в заседанието е взел участие назначения му служебен защитник. Видно от приложения по делото протокол осъденият Д. се е присъединил към становището на защитника си, че доброволно е сключил споразумение и моли същото да бъде одобрено. Той се е признал за виновен в извършването на престъплението- предмет на воденото наказателно производство и е подписал текста на включеното в съдебния протокол споразумение. При тези обстоятелства не може да бъде прието, че в хода на воденото наказателно производство е било допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Напротив съдът е спазил стриктно процесуалния закон, като е разяснил на Д. естеството на диференцираната процедура и последиците от сключването на споразумението. От изявленията на осъдения може да се прецени, че той е разбрал разясненията, приел е и е осмислил сключването на споразумението и го е подписал доброволно- при липса на оказан натиск. Всичко това е осъществено при участието на защитник, което е било допълнителна гаранция за защита правата на Д.. Не на последно място в резултат на това развитие на наказателното производство осъденият е получил наказание „лишаване от свобода” под предвидения в санкцията на чл.196, ал.1, т.2 НК специален минимум. Отразеното по- горе дава основание на касационната инстанция да прецени, че липсват основания за възобновяване на воденото срещу Д. наказателно производство. В неговия ход не са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила и не са били засегнати правата му. Не може да бъде възприета тезата, че осъденият е сключил споразумението пад натиск. Напротив, Д. се е възползвал от тази законова процедура и е получил минимално наказание за извършеното от него престъпление, след като е разбрал случващото се и е направил информиран избор да сключи споразумение с представителите на държавното обвинение и да се възползва от предимствата на диференцираната процедура. Ето защо касационният съдебен състав прецени, че искането за възобновяване на приключилото наказателно производство е неоснователно и същото трябва да бъде оставено без уважение. Предвид съдебното минало на осъдения (петнадесет предходни осъждания), наличието на няколко квалифициращи признака на извършеното престъпление и данните за личността на Д. определеното му наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК. Доводите на осъдения, относими към това, че той не е осъществил сам престъплението не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство, тъй като дори тези твърдения да са верни те не могат да обосноват извод за наличие на предпоставките на чл.422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на приключилото наказателно производство. Така мотивиран, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. К. Д. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по НОХД №59/2012 г. по описа на Районен съд- гр.Никопол. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.