Р Е Ш Е Н И Е № 296 София, 24 март 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. девети декември ………........... 2016 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Севдалин Мавров ............................... ЧЛЕНОВЕ: .. Красимир Шекерджиев ..................... .. Невена Грозева .................................. при секретар .. Невена Пелова ........................................ и в присъствието на прокурора от ВКП .. Пенка Маринова .............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................ КНОХД № .. 1223 .. / .. 2016 .. г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по подадена в срок жалба от страна на подсъдимия Т. И. М.. Обжалва се решение № 24 от 31.10.16 г., постановено по ВНОХД № 59/16 г. по описа на Апелативния специализиран наказателен съд (АСпНС). Със същото е потвърдена присъда от 15.01.16 г. по НОХД № 393/15 г. на Специализирания наказателен съд (СпНС), с която е ангажирана наказателната отговорност на М. за извършени престъпления по чл. 339, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК. В жалбата са развити всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НК – незаконосъобразност, допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложените наказания. Иска се отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия. Алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане или изменение на решението с намаляване на наложеното наказание (не е уточнено кое от двете). Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Прокурорът счита, че при разглеждане на делото и постановяване на решението не са реализирани касационните основания. Пледира за оставяне в сила на въззивния акт. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилата жалба, сочените с нея основания и доводи и направените искания и становищата на страните в проведеното съдебно заседание, намира следното: С цитираната присъда М. е признат за виновен в това, че от неустановена дата през 2011 г. до 28.10.11 г. в [населено място], в къща в[жк], ул. „улица“ № /номер/, без да има надлежно разрешение, държал взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси в голямо количество, поради което и на осн. чл. 339, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е осъден на ТРИ години лишаване от свобода. Признат е за виновен и в това, че от неустановена дата през 2011 г. до 28.10.11 г. в [населено място], в къща в[жк], ул. „улица“ № /номер/, без да има надлежно разрешение, държал високорисково наркотично вещество – метамфетамин с общо тегло 0,73 гр. на обща стойност 18,25 лв., като случая е маловажен, поради което и на осн. чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК е осъден на ГЛОБА в размер на 500,00 лв. Съдът е наложил на М. на осн. чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание – лишаване от свобода за срок от ТРИ години, към което е присъединена глобата в размер на 500,00 лв. Привел е в изпълнение на осн. чл. 68, ал. 1 от НК наложеното на М. със споразумение по НОХД № 14390/10 г. на СРС, в сила от 05.07.11 г., наказание лишаване от свобода за срок от една година. Произнесъл се е по първоначалния режим за изтърпяване на наказанията, типа затворническо общежитие, веществените доказателства и разноските по делото. С обжалваното пред настоящата инстанция решение присъдата е потвърдена. Не се констатира липса на мотиви. Решението отговаря изцяло на критериите по чл. 339, ал. 1 и ал. 2 от НПК. Потвърждавайки присъдата, въззивната инстанция е посочила основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата. По този начин след отразяване на фактическите обстоятелства, имащи значение за решаване на делото по същество, съдът е изследвал годността на всички налични доказателствени средства, в това число и одобрения протокол за оглед, обясненията на подсъдимия, свидетелските показания и експертните заключения. Свидетелят А. А. е поискан като свидетел още с обвинителния акт. Разпитан е на досъдебното производство, но не е свидетелствал за обстоятелства, относими към решаване на делото по същество. В съдебно заседание, проведено пред СпНС на 05.05.15 г. (л. 53, НОХД) лаконично е заявил: „Познавам подсъдимия. Той кара стока, фелдшер е. Не се занимава с наркотици и оръжие.“. Защитата и подсъдимият не са имали въпроси към него. В разпореждането си по чл. 327 от НПК АСпС е приел, че не е необходим повторен разпит на А.. Във въззивното съдебно следствие, проведено на 11.04.16 г., по „настояване“ на подсъдимия, защитата е поискала очна ставка между А. и свид. Г. М. относно това, познават ли се, в какви отношения се намират и колко често М. е посещавал дома на подсъдимия (л. 32, ВНОХД). С оглед депозираните на по-ранен етап свидетелски показания от А. и М., съдът процесуално правилно е отклонил искането, приемайки, че чрез този способ за събиране на доказателства не биха се събрали такива, относими към изясняване на делото по същество. Въззивната инстанция е взела изрично отношение по протокола за оглед и неговото съдебно одобрение. То не е възпроизведено достатъчно ясно в решението, но е категорична волята на съда, че М. следва да понесе наказателна отговорност за всички намерени в къщата и двора (под стълбите) огнестрелни оръжия, боеприпаси, взривни вещества и наркотик. Що се касае до извършеното претърсване и изземване, изготвения протокол и неговото одобрение, ВКС не установява допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. Единството на извършеното процесуално следствено действие в помещения на къщата и на двора е документирано по единен и несъмнен начин, като приложеният по делото протокол съдържа всички необходими реквизити за неговата процесуална валидност. Действията на органите на разследване са имали основание, те са били неотложни по смисъла на чл. 161, ал. 2 от НПК, присъствали са две поемни лица и обитаващата къщата и двора Д. Й. – майка на подсъдимия, подробно и последователно са описани местата, от където са иззети инкриминираните предмети и вещества, които са предявени на Й. и поемните лица, като последните са положили подписите си в началото и края на всяка страница от протокола без възражения. Протоколът за претърсване и изземване в неотложни случаи е представен от прокурора за одобрение в рамките на 24 часа след извършване на следственото действие на съответния районен съдия. Съдържащата се неточност в предложенията на разследващия полицай и прокурора и съдебното определение, относно намерените в двора на къщата боеприпаси, е преодоляна в процеса чрез единството на протокола за оглед и изземване и съответните свидетелски показания, поради което законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на М. и за тях. Свидетелите С. Д. и К. Т. на досъдебното производство и пред съда са депозирали показанията си, че положените в протокола подписи като поемни лица са техни, съответно под № 2 и № 1. Свидетелят П. М. свидетелства, че е присъствал на огледа, изброява намерените предмети и вещества, които надлежно са били описани в съставения на място протокол. В съдебно заседание (л. 53 и л. 54, НОХД) подробно разказва за извършеното следствено действие, за предварителните разясненията, дадени на поемните лица от разследващия полицай, че при претърсването те са вървели през цялото време заедно с разследващите, показван им е всеки предмет, който е намерен и им е предоставен протокола за подпис след приключване на претърсването. Във връзка с отразеното не може да се възприеме извода на въззивната инстанция и защитата за частична негодност на протокола за претърсване и изземване, поради неодобрението му от съдия в неговата цялост. В случая са спазени всички процесуални предпоставки за одобрението му, при което одобряващият съдия не е оправомощен за решение по същество на съдържанието му или за частичното му неодобрение. Това е изцяло в правомощията на съда, разглеждащ делото по същество. Щом АСпС е приел, че протоколът е частично негодно доказателствено средство е следвало да оправдае подсъдимия за част от инкриминирания предмет на престъплението, което не е сторил, а с решението си е потвърдил в цялост присъдата. Доколкото решението е законосъобразно, внесената неяснота относно протокола или неправилното разбиране по отношение на ролята на одобряващия съдия в процедурата по чл. 161, ал. 2 от НПК, не е основание да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане. Посоченото по-горе, ведно с показанията на свидетеля с тайна самоличност № 1 водят до извод, че законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на Т. М. за извършените от него престъпления по чл. 339, ал. 2 от НК за държане без надлежно разрешение на 919 грама взривно вещество, два пистолета и 286 патрона и по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК за държане без съответното разрешение на 0,73 гр. високорисково наркотично вещество на обща стойност 18,25 лв Наложените на М. наказания не са явно несправедливи по смисъла на чл. 348, ал. 5 от НК. За престъплението по чл. 339, ал. 2 от НК съдът е определил и наложил минималното, предвидено в закона наказание от три години лишаване от свобода, като е отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство единствено предишното осъждане на подсъдимия за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, вр. чл. 129 от НК спрямо две лица (едното е простреляно със законно притежавано огнестрелно оръжие). В рамките на изпитателния срок по това осъждане са извършени настоящите престъпления. За престъплението по чл. 354а, ал. 5 от НК, при баланс на отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, му е наложено наказание глоба в размер на 500 лв. Като смекчаващи отговорността обстоятелства при определянето на наказанията за отделните престъпления са възприети положителната характеристика на подсъдимия, семейното му положение с две деца, за които се грижи, трудовата му ангажираност като ветеринарен специалист и лице, занимаващо се с животновъдство, както и безукорното му процесуално поведение. Посочените смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни и сред тях няма изключително такова. Пред настоящата инстанция не се сочат и допълнителни такива, които да обосноват извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание за престъплението по чл. 339, ал. 2 от НК е несъразмерно тежко, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 24 от 31.10.16 г., постановено по ВНОХД № 59/16 г. по описа на Апелативния специализиран наказателен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................