Ключови фрази

8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 273

гр. София, 07.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3736 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. Г. Г., чрез адв. Слави Микински, срещу въззивно решение № 872/12.05.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 905/2021 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отменено решение № 261629/10.12.2020 г. по гр. д. № 1391/2020 г. на Районен съд – Варна и са отхвърлени предявените от касатора против „Инвестбанк“ АД искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Директор на Финансов център – В.“ в „Инвестбанк“ АД; и за заплащане на обезщетение за оставането без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 04.12.2019 г. – 04.06.2020 г. в размер на сумата 22 691,46 лв.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 и ал. 2, пр. 3-то ГПК. Сочи, че на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) ако заповедта за уволнение препраща в мотивите си към допълнителен документ, този документ следа ли да бъде връчен на работника заедно със заповедта, или преди това; 2) следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни. Поддържа се, че по първия въпрос въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 849/12.01.2011 г. по гр. д. № 40/2010 г., IV г.о., решение № 162/13.07.2016 г. по гр. д. № 67/2016 г., IV г.о., решение № 377/ 26.10.2011 г. по гр. д. № 1962/2010 г., IV г.о.; а по втория – на т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК, решение № 63/17.07.2015 г. по гр. д. № 674/2014 г., IV г.о., решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г., III г.о., решение № 377/26.10.2011 г. по гр. д. № 1962/2010 г., IV г.о. В хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК са формулирани въпросите: 3) при налагане на дисциплинарно наказание следва ли да се преценява дали същото е наложено поради осъществяване на едно или на няколко нарушения на трудовата дисциплина, съответно длъжен ли е съдът да се произнесе по всяко от нарушенията, визирани в чл. 187 КТ и/или чл. 190 КТ, които са цитирани в заповедта; 4) отговаря ли заповедта за дисциплинарно уволнение на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, ако препраща към документ, който не е съществувал към датата на връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение; 5) за да е налице дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неосъществен контрол, следва ли първо да се установи, че има друг работник, който е извършил дисциплинарно нарушение, поради неупражнен от ищеца контрол върху дейността му; 6) представлява ли нарушение на дисциплинарната процедура, когато в обстоятелствената част на заповедта е посочено, че са извършени едни нарушения, а наказанието е наложено на друго основание и води ли това до ограничаване възможността на работника да разбере за какво му се налага дисциплинарно наказание; 7) следва ли да се приеме за доказан изгоден за страната факт единствено въз основа на документ/и, който е съставен и предоставен от тази страна; 8) следва ли единствено с частен документ да установяват деяния, които представляват престъпление от общ характер, без да е налице влязла в сила присъда и наказателно преследване не е възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 - т. 5 НК, или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 НПК, и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит; 9) следва ли съдът служебно да обсъди по какъв начин кредитира показанията на лице, представляващо страната – по чл. 172 ГПК или чл. 176 ГПК.
Ответната страна по жалбата – „Инвестбанк“ АД, представлявана от адв. Й. Д., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното:
С обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че по сключен между страните трудов договор № 401/06.08.2014 г. ищецът е заемал длъжността „Директор финансов център – В.“ при ответното дружество. Със заповед № 222/03.12.2019 г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. с чл. 190, ал.1, т.3, т.4 и т.7 КТ. Според мотивите на заповедта, констатирано е нарушение на трудовата дисциплина и на задълженията на ищеца, в качеството му на директор и пряк ръководител на служителя Н. Георгиева Й. - специалист банкиране на дребно във ФЦ – В., изразяващо се в неупражняване на дължимия превантивен, текущ и последващ контрол за периода от 01.01.2018 г. до 22.11.2019 г. В резултат на това е допуснато последната да извърши вътрешна измама - неправомерно разпореждане (прехвърляне) със средства от сметки на клиенти на банката, подробно описани в доклад от извършена по случая проверка от Специализираната служба за вътрешен одит (ССВО). От това на работодателя са причинени значителни имуществени вреди в размер, посочен в доклада на ССВО. С описаните действия/бездействия Я. Г. е извършил нарушения на трудовите си задължения по трудов договор № 401/06.08.2014 г. и длъжностна характеристика, както и на вътрешнобанковите актове, които е длъжен да спазва. Тези действия/бездействия представляват груби нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 3, т. 7, т. 8 и т.10 КТ - неизпълнение на законните нареждания на работодателя, на основните задължения на служителя по длъжностна характеристика за упражняване на контрол, злоупотреба с доверието и уронване доброто име на работодателя – „Инвестбанк“ АД. За нарушенията работодателят е узнал от Форма за известяване на Операционни събития и загуби с № 032/Р/25.11.2019 г., в която са посочени финансови загуби в общ размер на 866 316 евро. В доклада на ССВО е констатирано, че директорът на ФЦ – В. - Я. Г., както и отговорниците по ЗМИП – В. К. и Н. Й. не са упражнили контрол върху работата на служителите, включително една спрямо друга, за осигуряване на ефективно прилагане на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, с което не е спазен чл. 82 от Вътрешните правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризъм (ВПКПИПФТ). Посочени са конкретните банкови преводи, които са извършени в нарушение на Вътрешните правила за касова дейност в „Инвестбанк“ АД. От ищеца са изискани писмени обяснения първо по телефона от регионалния директор, а след това - на 29.11.2019 г. с електронно писмо. Съдът е посочил, че от съдържанието на дадените писмени обяснения е видно, че ищецът е бил наясно, че те се изискват във връзка с нерегламентираните банкови операции, извършени от подчинената му служителка Н. Й.. Следователно, той не е бил поставен в положение на изненада относно нарушенията, за които се ангажира дисциплинарната му отговорност. Прието е, че процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ е спазена от работодателя, като заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена след депозирането на обясненията.
Обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е счел още, че по форма и съдържание оспорената заповед отговаря на изискванията по чл. 195, ал. 1 КТ - в нея са описани допуснатите от ищеца нарушения на трудовата дисциплина, обстоятелствата, при които са извършени и времето, през което са осъществени (01.01.2018 г. - 22.11.2009 г.). Констатациите касаят нарушения на правилата за извършване на банкови операции от служителка, на която ищецът е пряк ръководител и в това си длъжностно качество не е осъществил дължимия превантивен, текущ и последващ контрол. В резултат това е допуснато нерегламентирано разпореждане със средства на клиенти на ФЦ – В. и причиняване на значителна имуществена вреда на банката. В заповедта са посочени и конкретно кои свои хзадължения по длъжностна характеристика ищецът е нарушил или не е изпълнил. Предвид характера на изпълняваната работа, вменените задължения по длъжностна характеристика, естеството на трудовата функция, изискваща висока степен на отговорност при изпълнение на работата, както и обема на претърпените от банката имуществени и репутационни вреди, съдът е приел, че допуснатите от ищеца нарушения са тежки и определеното за тях наказание е в съответствие с изискванията на чл.189, ал. 1 КТ. Спазени са и сроковете по чл.194, ал.1 КТ за налагане на дисциплинарното наказание - първоначалните данни за нарушенията са станали известни на работодателя на 22.11.2019 г., приблизителният размер на претърпените загуби – на 25.11.2019 г., а нарушенията са осъществявани в периода 01.01.2018 г. - 22.11.2019 г. В заключение е направен извод, че искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на дисциплинарното уволнение е неоснователен и следва да се отхвърли, както и съединените с него обусловени искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ.
При тези решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение намира, че предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице.
Поставеният в изложението въпрос №1 и допълващият го въпрос №4, касаещи приложението на нормата на чл.195 КТ, нямат претендираното от жалбоподателя значение. По проблема за необходимите реквизити на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, респ. за нейното мотивиране и индивидуализацията на нарушенията, константно е приемано (вж. - решение № 377/26.10.2011 г. по гр. д. № 1962/2010 г., IV г. о., решение № 322/7.11.2012 г. по гр. д. № 278/2011 г., III г. о. и др.), че разпоредбата на чл.195 ал.1 КТ предвижда точно определени изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае до задължителни реквизити - сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Дисциплинарното нарушение трябва да е конкретно описано в заповедта и индивидуализирано по начин, който не буди съмнение относно съществените му белези от обективна и субективна страна. Нарушенията могат да бъдат индивидуализирани и в друг документ, към който тя препраща и чието съдържание е станало достояние на наказания работник или служител. Установена е и съдебната практика (вж. - решение № 857/25.01.2011 г. по гр.д. № 1068/2009 г., IV г. о., решение № 205/04.07.2011 г. по гр. д. № 236/ 2010 г., IV г. о., решение № 177/11.07.2012 г. по гр. д. № 193/2011 г., IV г.о.), че релевантни са фактическите основания за издаване на заповедта. Дори при несъответствие между тях и посочените като нарушени законови разпоредби, това не опорочава уволнителната заповед. Достатъчно е в нея извършените нарушения и наложеното наказание да са посочени по разбираем за работника начин. Мотивирането на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността за защита на наказаното лице в хода на съдебното производство по иска по чл. 344, ал. 1, т.1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на предвиденото от законодателя в чл. 195, ал. 1 КТ съдържание (решение № 152/08.12.2017 г. по гр. д. № 677/2017 г., III г. о., решение № 102/12.03.2014 г. по гр. д. № 5501/2013 г., IV г. о., решение № 377/26.10.2011 г. по гр. д. № 1962/2010 г. IV г. о., решение № 322/ 07.11.2012 г. по гр. д. № 278/2011 г. III г.о. и др.).

В съответствие с тези правни разрешения е и произнасянето на въззивния съд. Посочено е, че в случая изискванията по чл. 195, ал.1 КТ за мотивиране на оспорената заповед са изпълнени – нарушенията са описани в нея ясно, точно и подробно в степен, позволяваща на служителя да ги разбере и да упражни правото си на защита. При това положение, дали в заповедта се цитиран и друг документ поначало е ирелевантно за защитата на ищеца. Освен това съдът е посочил, че макар цитираният доклад от проверката на ССВО по операционното събитие във ФЦ – В. да е бил окончателно изготвен на 06.12.2019 г., неговата цел е била да се установят всички имена на клиенти, засегнати от извършените от Н.Й. нерегламентирани банкови операции, както и точния размер на претърпените от банката загуби. За самото операционно събитие обаче, ищецът е бил известен още на 22.11.2019 г. и финално - с Форма за известяване на операционни събития и загуби с № 032/Р/25.11.2019 г., в която са посочени финансовите загуби на банката (866 316 евро), като във връзка с тези констатации са му поискани обяснения и такива са дадени на 29.11.2019 г.
По втория поставен въпрос обжалваното решение не е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС (т. 1 и т. 2 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК), нито с цитираните от касатора в изложението му решения на състави на ВКС. Съгласно приетите правни разрешения, като инстанция по съществото на правния спор въззивният съд е длъжен в рамките на проверката по чл. 269 ГПК, след обсъждане на всички доказателства по делото, на доводите и възраженията на страните, да формира свои собствени решаващи мотиви по предмета на делото и в зависимост от възприетото становище за крайния резултат по спора - да потвърди или да отмени първоинстанционното решение. В случая, въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения, като мотивите му съдържат подробен анализ и оценка на всички правнорелевантни факти, доказателства, доводи и възражения на страните; посочено е кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, кои се считат за недоказани и защо. Аргументацията на касатора в изложението относно процесуалните задължения на решаващия съд по чл.236, ал.2 ГПК отразява неговата защитна теза и изразява несъгласието му с извършения анализ и оценка на фактите и доказателствата по делото и с крайния решаващ извод за неоснователност на предявените искове. Тези доводи са относими към основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, които не са предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК.


Въпроси №№3, 5, 6 и 9 са фактически, а не правни - касаят установяването на факти и преценката на доказателствата, поради което не могат да обусловят селектирането на жалбата. Във връзка с шестия въпрос следва само да се посочи, че в съответствие с установената съдебна практика (цитирана и от касатора) е приетото от въззивния съд, че условията по чл.195, ал. 1 КТ за индивидуализация на нарушението са изпълнени, когато в заповедта за уволнение са описани осъществените от работника действия или бездействия, които са в разрез със задълженията му предвидени в длъжностната характеристика и други вътрешни актове на работодателя, с оглед установените за изпълняваната трудова функция изисквания, както и времето на извършването им.
Останалите два въпроса ( №7 и 8) са необуславящи - по тях въззивната инстанция не се е произнасяла, поради което въпросите са ирелевантни за производството по чл.288 ГПК. Извън това следва да се посочи, че дисциплинарната отговорност е отделен вид юридическа отговорност от имуществената, наказателната и административнонаказателната отговорност на едно лице. Дисциплинарната отговорност е отговорност за нарушаване на трудовата дисциплина. Тя се реализира самостоятелно, по определения в КТ ред, като при определени предпоставки може да се осъществи и едновременно с другите видове отговорност, вкл. наказателната отговорност.
Предвид изложеното, по релевантните за спора правни въпроси поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не се установява. Същевременно, наличието на създадена съдебна практика по тези въпроси изключва и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предвид разясненията по т.4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК.
Поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, поради противоречието му с материалния и процесуалния закон – също не се констатира. Във фазата по допускане на жалбата Върховният касационен съд, без да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт, може да направи извод за възможната му очевидна му неправилност само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В случая, изложените от жалбоподателя аргументи не сочат за наличие на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи от самото него. А по формулираните в изложението въпроси обжалваният акт не може да бъде оценен като очевидно неправилен, след като в едната си част въпросите са необуславящи, а в другата си част – при постановяване на решението е съобразен точния смисъл на приложимия закон и относимата съдебна практика на ВКС.


Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 872 от 12.05.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 905/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.