1 Р Е Ш Е Н И Е № 493 София, 06 декември 2010 година Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на трети ноемвридве хиляди и десета година. ПРЕДСЕДАТЕЛ:Пламен Томов ЧЛЕНОВЕ:Ружена Керанова Николай Дърмонски при секретар Румяна Виденова и с участието на прокурор Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията /председател/ Пламен томов наказателно дело № 510/2010 г Главният прокурор е отправил по реда на глава тридесет и трета от НПК искане за възобновяване на част от делото, по което Й. К. К. е осъден от Карловския районен съд като първа инстанция и от Пловдивския окръжен съд като втора (въззивна) инстанция. Първоинстанционната присъда – 113 от 19 декември 2009 г. по нохд № 298/09, е за отговорността на К. за съвкупността от две престъпления: по чл.197, т.3, във връзка с чл.195, ал. 1, т. 2 НК и по чл. 234в, ал.1 НК, за които е наказан поотделно и с общо наказание 3 месеца лишаване от свобода, но към последното е присъединена и глобата 1000 лв., наложена заедно с лишаването от свобода по чл.234в, ал.1 НК. Престъпленията са извършени в изпитателния срок на условното осъждане по нохд 152/06 на К. и поради това на основание чл.68, ал.1 НК съдът е постановил отделно изтърпяване на наложеното по делото лишаване от свобода в размер на 1 г. За всички наказания е определен първоначален общ режим на изтърпяването им в затвор или в затворническо общежитие от открит тип. Второинстанционното (въззивно) решение – 60 от 1 март 2010 г. по внохд 442/10, е за потвърждаване на обжалваната от името на подсъдимия присъда. Главният прокурор е отправил искането си по отношение само на режима, при който трябва да започне изтърпяването на наложените наказания, и на мястото за лишаване от свобода; поддържа, че първоначалният режим е определен в нарушение на закона по смисъла на основанието за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5, във вр.с чл.348, ал.1, т.1 НПК; иска отмяна на съдебните актове в оспорената им част и връщане на делото за ново разглеждане в районния съд за правилно определяне по реда на чл.306, ал.1, т.2 НПК на съответния режим-строг, в затворническо общежитие от закрит тип. Искането на главния прокурор е поддържано в съдебното заседание на ВКС от прокурор при Върховната касационна прокуратура, а защитникът на осъдения не е изразил категорично становище по изхода на делото. ВКС намери, че искането на главния прокурор е основателно поради следното. Специалният закон, който урежда първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и типа на затворническото заведение, в което осъденият трябва да бъде настанен първоначално, и към който закон препраща чл.41, ал.6 НК, предвижда: „В затворнически общежития от открит тип се настаняват осъдените за първи път на лишаване от свобода до 5 години за умишлени престъпления и осъдените за престъпления, извършени по непредпазливост” (чл.59, ал.1 ЗИНС). По този начин уредбата свързва изискването за б р о я н а о с ъ ж д а н и я т а на лишаване от свобода на настанявания осъден с м о м е н т а н а н а с т а н я в а н е т о му в мястото за лишаване от свобода. Именно към този момент осъждането на лишаване от свобода трябва да е „за първи път”, а то очевидно не е единствено, когато съдът настанява в място за лишаване от свобода след приложението и на чл. 68 НК – последното винаги предполага най-малко две осъждания на лишаване от свобода (също: р. 198/10-І, Бюл.5/10). Приложението на чл.59, ал.1 ЗИНС няма как да бъде свързано с момента на условното осъждане – вярно е, че в онзи момент то е било първото лишаване от свобода за осъдения, но тогава той не е бил настанен в място за лишаване от свобода и това е определящото (липсата на такова настаняване при условното осъждане стои в основата на Т.р. 29/1974-ОСНК, което указва, че първоначален режим за изтърпяване на лишаването от свобода се определя само при ефективно изпълнение на наказанието; иначе-според едно от съображенията в тълкувателното решение – ако трябва да бъде определян режим и при условно лишаване от свобода, този режим би трябвало да е като за първо осъждане, а после задължително да бъде преценяван отново и евентуално изменян в случай, че изпитателният срок на условното осъждане бъде нарушен). С оглед на гореизложеното К. наистина е нарушил закона при определянето на осъдения Й.К. на първоначален режим на изтърпяване на лишаването от свобода и място за изтърпяването като на осъден за първи път по смисъла на чл.59, ал.1 ЗИНС. За отстраняване на нарушението е необходимо и ново разглеждане на делото, но искането на главния прокурор не може да бъде споделено, че трябва да стане в районния съд по реда на чл.306 НПК и да засегне както неговия съдебен акт, така и въззивното решение. При наличието на висящо съдебно производство след възобновяване на делото, решаването на въпросите трябва да стане по общия, а не по специалния ред, а правомощие за това има и окръжният съд, още повече в случаи като сегашния, при които на контрол подлежи поначало неговият съдебен акт ( както е поначало в касационното производство – арг. от чл.426 НПК). Ето защо ВКС – І н.о., съобразно и с останалите приложими разпоредби в глава тридесет и трета от НПК Р Е Ш И : Отменя по реда на възобновяването решение № 60 от първи март 2010 г. по внохд № 442/10 г. на Пловдивския окръжен съд само в частта му, с която е потвърдено определянето на първоначалния режим на изтърпяване на лишаването от свобода и мястото, където да бъде изтърпяно наказанието. Връща делото за ново разглеждане в тази инстанция от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: