РЕШЕНИЕ
№306
София,18.05.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България ,
Трето гражданско отделение в открито заседание на дванадесети април , две
хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
След
като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1730/2009 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 54/18.01.2010 год., по касационна жалба на
Н. ч. „Христо С. ; от гр. С. е допуснато касационно обжалване на решение от 09.06.2009 год. по гр.д. №2555/2008 год. на СГС, II В с-в, с което е отменено решението на СРС -71 състав по гр.д. №8607/2003 год. частта, в която е отхвърлен иска с пр. осн. чл. 344,ал.1,т. З във вр. чл.225,ал.1 КТ и вместо него е постановено ново решение, с което Ч. е осъдено да заплати на Л. Д. Г. сумата от 1022 лв. обезщетение за оставане без работа за периода от 28.06.2003 год. до 28.11.2003 год. Оставено е в сила решението на СРС , с което са уважени исковете на Л. Г. с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1 и т.2 КТ, както и в частта за разноските.
Касационното обжалване е допуснато по материалноправния въпрос за разграничаване на основанията за прекратяване на трудовия договор поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата по чл. 328,ал.1,т.5 КТ и дисциплинарното уволнение като наказание за нарушаване на трудовата дисциплина на осн. чл. 280,ал.1,т. З КТ.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон , съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго такова, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Ответницата по касационната жалба - Л. Д. Г., не взема становище по нея.
В отговор на поставения материалноправен въпрос , по който е допуснато касационното обжалване на решението Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. приема следното:
Основната разлика между основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328,ал.1,т.5 КТ поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата и дисциплинарното уволнение по чл. 190 КТ като най- тежко дисциплинарно наказание, се изразява в това, че първото основание е безвиновно . Става въпрос за обективна липса на качества , която може да се дължи на недостатъчна образованост / но не и на липса на необходимото образование, което е основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал.1, т.6 КТ /, опит или природни дадености - като съобразителност, сръчност, схватливост, концентрация, способност за работа с хора или клиенти за определени професии. Липсата на качества трябва да отразява трайно състояние на работника или служителя. В резултат на тази липса работникът или служителят не изпълнява или изпълнява лошо, неточно частично своите трудови задължения.
Дисциплинарното уволнение представлява най- тежкото дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение , което представлява тежко виновно неизпълнение на трудовите задължения.
От обективна страна и при двете основания за прекратяване на трудовото правоотношение може да става въпрос за неизпълнение на трудови задължения. Разликата е в субективното отношение на работника или служителя към това неизпълнение. В първия случай работникът или служителят не желае постигане на неудовлетворителен трудов резултат, но поради това , че същият не притежава необходимите качества, този отрицателен резултат е налице. При дисциплинарното нарушение, като основание за дисциплинарно уволнение, работникът може да има съответните качества, но отрицателния или неудовлетворителен резултат е последица на умисъл или небрежност.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че данните относно неизпълнението или непълното или лошо изпълнение на трудовите задължения на ответницата по касация могат за бъдат основание за налагане на дисциплинарно наказание- уволнение, но не могат да обосноват визираното в уволнителната заповед основание по чл. 328,ал.1,т.5 КТ. По тази причина съдът е счел, че уволнението е незаконно и го е отменил.
Тези изводи не могат да бъдат споделени.
По делото липсват данни , а и самия работодател не навежда твърдения, че отразените в протокол от 15.03.2003 год. и писмото на методиста по библиотечно дело изх. № 78/26.05.2003 год. пропуски в работата на ответницата са резултат на нейно виновно поведение , което да представлява основание за работодателя да ангажира нейната дисциплинарна отговорност.
Независимо от това, крайните изводи на въззивният съд за незаконосъобразност на уволнението, са правилни. Съображенията за това са следните:
С процесната заповед трудовото правоотношение на Л. Д. Г. с Ч. „Христо С. ; е прекратено на осн. чл. 328,ал.1,т.5 КТ и във вр. т. 11 - промяна на длъжностната характеристика. В мотивите към заповедта работодателят препраща към констативни протоколи на Проверителна комисия на настоятелството на читалището и на методист - читалищни библиотеки. Независимо , че документите към които заповедта препраща не са индивидуализирани в достатъчна степен , между страните няма спор, че се касае за констативен протокол от 15.05.2003 год. и препоръки на методиста - читалищни библиотеки, дадени в писмо изх. № 78/26.05.2003 год., които са известни и на ищцата / обстоятелство, което се установява от текста на исковата й молба/. Теорията и практиката приема, че заповедта за уволнение следва да съдържа конкретните липсващи качества, които са необходими на работника и служителя за изпълнение на възложената му работа. Няма пречка, както в настоящия случай, заповедта да препраща към документи, които са извън заповедта, но същите следва да съдържат изводи относно тези липсващи качества . В противен случай за работника ще бъде трудно да организира своята защита срещу предприетото уволнение. В настоящата хипотеза констативния протокол от 15.05.2003 год. и писмото на методиста № 78/26.05.2003 год. съдържат единствено констатации относно допуснати неточности при организацията на библиотеката и нейният книжен фонд , но няма никакви данни на какви причини се дължат тези неточности или недостатъци , още по малко се визират качества или липса на такива качества на ответницата, в резултат на които се е стигнало до тези недостатъци.
На това основание заповедта се явява незаконосъобразна и подлежи на отмяна.
По делото не е установено наличието и на второто посочено в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328,ал.1,т.11 КТ - промяна на изискванията за изпълнение на длъжността , ако работникът или служителят не отговаря на тях. От представения по делото протокол №5 от 20.05.2003 год. от заседание на настоятелството на Ч. „Христо С. ; се установява , че е взето решение , за приемане на нова длъжностна характеристика за библиотекар на читалищната библиотека, но такава характеристика, при това съдържаща нови изисквания за заемане на длъжността, която да е била връчена на ищцата по делото, не е представена .
ал. 1,т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност , както и иска по чл.344,ал.1,т. З във вр. чл. 225,ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа, но за не повече от шест месеца. Неоснователни са оплакванията на касатора , че не се дължи такова обезщетение за времето от 28.05.2003 год. до 05.08.2003 год. , доколкото видно от заключението на в.л. за този период на ищцата са начислени и изплатени суми за трудово възнаграждение, платен отпуск и болнично обезщетение. Съгласно уволнителната заповед трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено, считано от 28.05.2003 год. , поради което тя е останала без работа от тази дата. Ако по погрешка работодателят за посочения период е изплатил трудово възнаграждение , и извършил други плащания, които според него не се дължат, същият е следвало да ги претендира в това или друго производство по съответния процесуален ред като недължимо платени. Доколкото тава не е сторено , приспадането на изплатените суми не следва да се обсъжда и извършва в настоящото производство.
Тъй като изводите на касационната инстанция съвпадат с тези на въззивната инстанция, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 09.06.2009 год., постановено по гр.д. № 2555/2008 год. на Софийски градски съд. ВК, II В състав. Решението е окончателно.