Р Е Ш Е Н И Е № 375 София, 23 октомври 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври 2015 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ГАЛИНА ТОНЕВА при секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора от ВКП Божидар Джамбазов, като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 1236/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалби на подсъдимия Д. Д. В. и на упълномощения му защитник – адв. Т. В. – АК – [населено място], срещу решение № 19 от 17.07.2015 г., постановено от Апелативния специализиран наказателен съд по ВНОХД № 46/2015 г., с което е била потвърдена първоинстанционната присъда от 15.01.2015 г. по НОХД № 634/2014 г. на Специализирания наказателен съд, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 10.06.2011 г. в [населено място], чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил „” с рег. [рег.номер на МПС] и чрез използване на техническо средство – маркуч, е отнел чужди движими вещи – 24,1 литра дизелово гориво – нафта на стойност 57.84 лева от владението на Й. Б. и К. Ч. – граждани на Република М. и Република Р., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена от лице по чл. 142 ал. 2 т. 6 пр. 4 от НК - престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. 1 и 2 и т. 9, вр. чл. 142 ал. 2 т. 6 пр. 4, вр. чл. 194 ал. 1 от НК и е осъден на 11 (единадесет) месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години. Касационната жалба, депозирана от процесуалния представител на подсъдимия, съдържа доводи за наличие на всички касационни основания. В обсега на касационното основание по чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК се излагат следните аргументи: въззивният съд неправилно е приел необективно изготвена от заинтересовани вещи лица тройна съдебно-техническа експертиза; недопустимо съдът е допуснал вещите лица да ангажират доказателства по делото; наличието на множество противоречия между писменото заключение и обясненията на вещите лица в съдебно заседание, както и между тяхната експертиза и единичната такава; вещите лица са излезли извън задачата, формулирана от съда, и са използвали предмет, какъвто не е иззет по делото; вещите лица недопустимо са посочили в заключението си, че червените тиксови ленти върху маркуча са поставени от подсъдимия В., а всъщност те са поставени от предишно вещо лице. Излагат се съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с процесуалната дейност на съда, касаеща анализа и оценката на доказателствата по делото. Посочва се, че апелативният съд е обсъдил само обвинителните доказателства, а оправдателните изобщо не са анализирани, както и че не е взел под внимание показанията на свидетелите И., Ш. и В.. Въззивната инстанция не е дала отговори на поставени с въззивната жалба въпроси за разликата между описаните веществени доказателства, посочва се, че гореописаните веществени доказателства е следвало да бъдат изключени от доказателствената маса, тъй като приемането им е довело до опорочен съдебен акт. В жалбата се твърди, че обвинителният акт и въззивното решение са изградени на основата на предположения и вероятности. Декларативно са заявени нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание, без да са изложени аргументи в тяхна подкрепа. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново, с което подсъдимото лице да бъде оправдано. В касационната жалба, подадена от подсъдимия В., се релевират доводи за наличието на основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и 2 от НПК. Изложените съображения в подкрепа на заявените касационни основания се припокриват и са идентични с посочените в жалбата, подадена от неговия защитник. Моли съда да постанови оправдателен съдебен акт, алтернативно прави искане за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитата на подсъдимия поддържа касационната жалба при наведените в нея основания и изложени в тяхна подкрепа доводи, като излага и подробни съображения в тази насока. Жалбоподателят – подсъдим Д. В., се явява лично и се солидаризира с изложеното от процесуалния му представител, като заявява, че не е извършил престъплението и моли съда да го оправдае. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага на съда да остави в сила въззивното решение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбите на защитника и на подсъдимия са неоснователни. Проверката на въззивния съдебен акт и на съдопроизводствените действия на въззивния съд не намери аргументи в подкрепа на доводите на защитата относно допускане на съществено нарушение при изготвяне на тройната техническа експертиза. По същество защитата на подсъдимия възразява срещу използваната методика от вещите лица при изпълнение на поставената им задача за изследване на времето, необходимо за пълнене посредством вещественото доказателство маркуч на бутилките с нафта. Сочи се, че незаконосъобразно експертите са извършили следствен експеримент в нарушение на предвидените в НПК правила за това следствено действие. ВКС намира този аргумент за неоснователен и непочиващ на законодателната уредба на двата доказателствени способа – „експертиза” и „следствен експеримент”. Докато при експертизата се използват специалните знания на вещите лица из областта на науката, изкуството или техниката, за да се направят изводи от едни съществуващи и известни факти за други, които не са известни и не биха могли да станат такива без специалните знания на лица, които ги притежават, то при следствения експеримент се извършва осъществяването на отделни действия от събитието на престъплението с цел да се проверят или уточнят данни, получени от разпита на обвиняемия /подсъдимия/ или на свидетелите или от друго действие по разследването. Смесването на следствения експеримент като способ за проверка на доказателствата с провеждането на експертизата вероятно се дължи на липсата на разграничение от страна на защитата между първият способ, регламентиран в НПК, и начина на извършване на експертизата, който никога отнапред не може да бъде уреден в процесуалния закон предвид многообразието на видовете експертизи и начините на тяхното изпълнение. Безспорно е, че за да изпълни възложените му задачи и да достигне до определен формулиран отговор, вещото лице трябва да извърши определени изследвания, чрез които всъщност прилага специалните си знания. Задължение на експерта съгласно чл. 152 ал.1 от НПК е да изготви заключението си след извършване на изследванията, като законът изрично изисква те да бъдат описани, като се посочат и използваните научни и технически средства. Следователно самият законодател не само не изключва, но категорично допуска по време на извършване на експертизата да се извършват изследвания, които в зависимост от поставените задачи на експертизата и областта от науката изкуството или техниката, за които е назначена тя, могат да бъдат изключително разнообразни. Сред тях не се изключва и възможността за извършване на експертен експеримент, при който чрез използване на вещ, която може и да е веществено доказателство по делото /както в случая това е маркуч/, да се използват знания от областта на техниката, за да се изследва възможността да настъпят определени факти /пълнене на бутилки с нафта/ при определени обстоятелства. Фактът, че експертите са използвали веществено доказателство по делото /маркуч/, за да направят своите изследвания, по никакъв начин не сочи, че те са извършили процесуално-следственото действие „следствен експеримент”. Първо, те не биха могли да го извършат, тъй като това действие се извършва само от съда и от органите на досъдебното производство. Второ, основание за извършването на следствен експеримент въобще не е било налице, тъй като на експертите не е било възложена проверка на вече събрани доказателства, а обосноваване на отговор за определени неизвестни за съда факти чрез използване на специалните им знания. Следователно упрекът на жалбоподателите, че въззивният съд е допуснал експертите да използват средства за извършване на експертизата, които не са им били предоставени с поставената задача, е абсолютно неоснователен. Не е бил нарушен редът за изпълнение на експертната задача, възложена на техническата експертиза. Описанието в текста на заключението /раздел ІІІ/ на извършените експертни експерименти /три на брой/ представлява посочване на изследванията, които съгл. чл. 152 от НПК са извършили вещите лица и методиката, която са използвали, за да достигнат до експертните си извод. С това те са спазили закона и въззивният съд не е имал процесуално основание да откаже да цени експертното заключение. Кредитирането или не едно експертно заключение е право на органа, който решава делото. Той съгласно чл. 154 ал.2 от НПК е длъжен да се мотивира, като изложи правни, а не житейски съображения за това. Това от своя страна изисква подлагането на експертното заключение /заключения, ако са повече от едно, както е в настоящето дело/ на задълбочен и всестранен анализ в съвкупност с останалите доказателства по делото, При наличието на двете експертизи относно установяване на едно и също обстоятелство – времето, което е необходимо да се напълнят инкриминираните бутилки с нафта, съдебният състав е изяснил с допълнителни въпроси към експертите какви способи, методики и средства на изследване са използвани, как в конкретния случай е проведено изследването съгласно тях. Съдът ясно е дал в мотивите си безпротиворечив и мотивиран с доказателствата по делото отговор кое от двете заключения кредитира и кое не. Изложените аргументи, че фактическите изводи на съда трябва да бъдат обосновани със заключението на тройната техническа експертиза, са аргументирани съгласно изискванията на чл. 154 ал.2 от НПК с пълнотата на експертното изследване, с извършения експертен експеримент, с точното съблюдаване на поставения въпрос, с характеристиките на маркуча и с данните за нивото на горивото в резервоара, както и с подробно описание на изследванията, които експертите са извършили. Не е допуснато никакво процесуално нарушение от въззивния съд и с основание именно заключението на тройната експертиза е поставено в основата на фактическите изводи на съда. Не се констатира нито съдът, нито експертите да са обосновали изводите си с това, че източването на горивото е станало с употребата на пръчка, прикрепена към маркуча с тиксови ленти. Вярно е, че в заключението тези ленти са описани, но видно от неговото съдържание, така и от устните разяснения на вещите лица в съдебно заседание / л.106 и сл./, употребата или не на помощно средство към маркуча не влияе на времето, необходимо за източване на горивото и наливането му в бутилки, като единственото условие за това е долният край на маркуча да е потопен достатъчно дълбоко в течността. Че описанието на тиксовите ленти не е повлияло на изводите на съда, е видно от приетата от него фактическа обстановка, от която не се установява съдебните инстанции да са възприели механизъм на източване на горивото посредством друго средство, освен вещественото доказателство маркуч. Твърдението на защитата, че експертите са били предубедени, тъй като в заключението си поименно сочели подсъдимия като извършител на определени действия и тяхната последователност, изобщо не кореспондира със съдържанието на документа /л. 98-102 от възз. дело/. Вероятно защитникът е имал предвид други експертни заключения по еднолични технически експертизи /л.61 и л.82 от възз. дело/, но не е съобразил обстоятелството, че първата експертиза не е кредитирана от съда, а втората не е била изобщо приета. При това положение, след като съдът не се е позовал на експертните заключения, липсва основание да се взима отношение по предубедеността на изготвилия ги експерт. ВКС не констатира основателност на твърдението, съдържащо се в жалбата на касатора, относно незаконосъобразно приобщаване на веществените доказателства по делото – бутилки с гориво, маркуч и пясъчна маса. Основание за това твърдение, съдържащо се в жалбата на подс. В., се търси в обстоятелството, че въззивният съд е изразил несъгласие с първоинстанционния по отношение на годността на протокола за оглед /л.3-4 от дос. производство/ като доказателствено средство в частта му относно изземването на бутилките и маркуча Правилна е била констатираната от въззивния съд необходимост от предварително разрешение или последващо одобрение от съдия на протокола в тази му част с оглед императивното изискване на чл. 161 от НПК. Доколкото е бил налице съществен пропуск на органите на досъдебното производство в тази насока и действието по изземване на вещите от лекия автомобил на подсъдимия нито е било предварително разрешено, нито впоследствие е било одобрено от съдия, то маркучът и бутилките не би могло да бъдат приобщени към делото като веществени доказателства посредством протокола за оглед. Няма пречка, обаче, връзката на тези вещи с мястото на престъплението и с подсъдимия да бъда установена чрез други доказателствени способи, предвидени в НПК – например чрез разпит на свидетели, както в конкретния случай. Показанията на свидетелите – очевидци И. и Ш. /полицейски служители, спрели подсъдимия за проверка, както и на Б. и Р. /поемни лица при извършения оглед/ безпротиворечиво и недвусмислено обезпечават извода на съда, че бутилките с горивото са били в автомобила на пострадалия, както и мястото, на което са се намирали. Първите двама свидетели възпроизвеждат възприятията си относно факта на наличие на прозрачен маркуч пред предната седалка на автомобила в непосредствена близост до част от бутилките, който впоследствие при огледа не е бил констатиран. Както тези свидетели, така и св. Р. еднопосочно и подробно възпроизвеждат възприятията си на мястото на намиране на този маркуч, а именно – в двора на близкото училище на около 8 метра от спрелия автомобил. По този начин вида, броя, местонахождението на бутилките и маркуча, тяхната връзка с автомобила на подсъдимия, вземането им от мястото на проверката и предаването им на органа по разследването са установени по несъмнен и категоричен начин. Не съществува колебание дали това са същите вещи и дали върху тях е имало каквото и да е външно въздействие. Поради това неоспоримо е обстоятелството, че те са предадени на органа по разследването във вида, в който са намерени, и при установената по безспорен начин връзка между тях и подсъдимия, обосновано са приложени по делото като веществени доказателства, които впоследствие са подложени на изследвания. Не се споделя твърдението на защитата, че не бил изяснен предметът на деянието, тъй като броят на бутилките с гориво бил променлива величина в различните процесуални документи по делото. Видно от протокола за оглед /само в тази му част, която удостоверява действително извършеното следствено действие „оглед”/ се установява, че в автомобила са констатирани, описани и фотографирани: 2 броя десетлитрови бутилки /в багажника/ - едната с нафта, а другата с минерална вода, както и в отсека за крака на предна дясна седалка 1 бутилка от 10 литра с нафта, 3 бутилки от 1,5 литра с нафта и една бутилка от 7 литра – пълна 1/3 с нафта. По делото са инкриминирани две 10-литрови бутилки, една 7-литрова бутилка и три бутилки от 1,5 литра с нафта. Видно е, че обемът на предмета на деянието е идентичен с описаното в протокола за оглед. Този предмет напълно съответства на показанията на св. К. И. /както тези, дадени пред съда при последното разглеждане на делото пред двете инстанции, така и приобщените от досъдебното производство и от първото разглеждане на делото пред съда/, от които се установява именно броят и вида на бутилките както са описани в обвинителния акт. Предаването на повече бутилки /едната от които с вода/ не нарушава правото на защита на подсъдимия, доколкото обвинението спрямо него е неоспоримо ясно и непроменяемо във времето. Без каквото и да е правно значение за изхода на делото е обстоятелството, че маркучът, приложен като веществено доказателство, е описан с различни дължини в протокола за оглед и в заключенията по две технически експертизи. Не е спорно, че именно този маркуч е иззетият в близост до мястото на престъплението, че във вътрешността му са констатирани остатъци от гориво, както и че разликата в дължината, описана без използване на измервателен уред, в протокола за оглед като два метра и тази в тройната техническа експертиза – като 198 см., е пренебрежимо малка. Действително в техническата експертиза от досъдебното производство, чието заключение е депозирано на л. 86-87, маркучът е описан като такъв с „приблизителна дължина 175 метра”. Този размер не може да бъде приет като абсолютно достоверен, доколкото самият експерт го е определил като „приблизителен”, както и поради обстоятелството, че тази експертиза изобщо не е имала за предмет да дава заключение за външните характеристики на това веществено доказателство, а за наличието или липсата на гориво във вътрешността му. Законосъобразни са изводите на въззивния съд и по отношение на годността на протокола за оглед, приложен на л. 39-40 от дос. производство в частта му относно иззетата овлажнена земна маса от фугите на циментовите плочи под резервоара на товарния автомобил. В частта, касаеща това изземване, протоколът не се е нуждаел от последващо одобрение от съдия, доколкото изземването е извършено от общодостъпно обществено място, което не е ограничено за определен кръг лица, с което не се накърнява ничия неприкосновеност – нито на личността, нито на собствеността. Касационният съд не констатира съдебните инстанции да са допуснали съществено процесуално нарушение, което да е довело до нарушение на правото на защита на подсъдимия В.. Съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт е предопределило фактическите рамки на обвинението, от които инстанциите по фактите не са се отклонили по начин, който да е довел до „съществено изменение” на обвинението. По същество се твърди от защитата, че приемайки, че подс. В. е източил горивото в бутилките преди първото преминаване на полицейския автопатрул покрай него, а не след това /както е описано в обвинителния акт/, съдилищата съществено са изменили обстоятелствената част на обвинението, което е могъл да стори само прокурорът. По този начин подсъдимият не е могъл да се защити по изменения факт, с което са накърнени неговите права. В решението си въззивният съд /л.136/ е обсъдил възможността първоинстанционният съд да предприеме такова изменение на фактическата обстановка на деянието и правилно е констатирал, че то не представлява „съществено изменение” на обстоятелствената част на обвинението. Както Върховният съд е имал основание да постанови в ТР № 57/1984 г. „ когато на съдебното следствие се установят обстоятелства, които имат значение за определяне фактическия състав на престъплението, но не са посочени в обвинителния акт и по тях подсъдимият не се е защитавал, защото не са му били предявени по надлежния процесуален ред, налице е изменение на обвинението. Дали то е съществено или несъществено, се решава във всеки конкретен случай. Изменението е съществено, когато установените на съдебното следствие нови обстоятелства изменят фактическия състав на описаното в обвинителния акт деяние, за което подсъдимият е бил предаден на съд, и сочат на основание за прилагане на закон за същото, еднакво, по-леко или по-тежко наказуемо престъпление, по което той не се е защитавал.” С ТР № 2/2002 г. ВКС е приел: „непосочването в обстоятелствената част на акта на начина на извършване на деянието, пострадалото лице и размера на вредите съставлява основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза, само ако става въпрос за елементи на престъпния състав. Когато не съставляват признаци на престъплението, фактите от тази категория могат да се установяват в хода на съдебното следствие, да се оценяват от страните и съобразяват от съда.” Съдебните инстанции са следвали напълно основателно тази съдебна практика. Те не са предприели изменение на обстоятелствената част на обвинението, което да е „съществено”, тъй като фактът кога е източено горивото в бутилките – дали преди преминаването на автопатрула или след това, не се отразява върху съставомерните признаци на деянието. Безспорно е , че времето /като часови интервал от денонощието/, мястото и начинът на осъществяване на отнемането на горивото са останали непроменени и са приети от съда по начина, по който са описани от прокурора в обвинителния акт. Конкретната последователност във времето на действията на подсъдимия по фактическото отнемане на горивото чрез наливането му в бутилки и действията на свидетелите В., И. и Ш. по обход на маршрута, преминаващ около мястото на престъплението, не е елемент от състава на престъплението „кражба” и по никакъв начин не се отразява на съставомерността на престъплението. В конкретния случай предприетата промяна на част от фактическата обстановка по извършване на инкриминираната проява е израз на прецизността на съдилищата, но тя не касае въпроса за начина на извършване на деянието. Ето защо ВКС категорично застъпва становището, че не е била необходима активност на прокурора по реда на чл. 287 ал.1 от НПК и изменението на фактическата обстановка е било изцяло допустимо и в правомощията на съда. То по никакъв начин не е нарушило правото на подс. В. да разбере кръга от факти, спрямо които е следвало да се защитава и да организира своята защита. Правата му по чл. 55 ал.1 от НПК и по чл. 6 §3 б.А от Конвенцията за правата на човека са били напълно обезпечени. Гарантирано право на подсъдимия е да бъде незабавно и в подробности информиран за „характера и причините” на обвинението срещу него. По делото това изискване е било спазено. Всички факти по твърдяното от прокурора деяние /причините за обвинението/ са били подробно описани в обвинителния акт и по тях В. надлежно се е защитил. Първоинстанционният съд е предприел изменение само на един факт, който няма отношение към начина на извършване на деянието и с нищо не променя „причините” за обвинението и неговия „характер” /т.е. правна квалификация/, поради което и не е съществен за обвинението. Дори и след предприетата промяна на факта от първоинстанционния съд, което е станало известно на подсъдимия и неговата защита от мотивите към присъдата, той е имал възможност да упражни пълноценно правото да се защити и по изменението, доколкото е обжалвал присъдата и тя е подложена на цялостна проверка от въззивния съд, който също е съд по фактите. Поради това ВКС не намира за основателен доводът за допуснато съществено процесуално нарушение и го остави без уважение. При цялостната проверка на въззивния съдебен акт не се констатира контролираната инстанция да е игнорирала каквото и да е оправдателно доказателство или да е надценила значението на обвинителните доказателства по делото. Анализът на доказателствения материал е изключително задълбочен, като от кръга му са били извадени протокола за оглед на веществени доказателства, както и протоколите за оглед на местопроизшествие в частите им, касаещи изземване на вещи, които не са били одобрени от съдия. По този начин въззивният съд е приложил правилно процесуалния закон, с което е охранил напълно интересите на подсъдимия. Гласните доказателства са обсъдени задълбочено във взаимовръзка помежду им, като са съпоставени с обясненията на подсъдимия. Апелативният съд е провел въззивно съдебно следствие, с което е отстранил непълнотите в доказателствената съвкупност и по този начин е изяснил предмета на доказване с необходимата обективност, всестранност и пълнота така, както изискват чл.13 и чл.14 от НПК. Показанията на свидетеля Р. И. са анализирани изключително задълбочено /л.132/, съпоставени са с тези на св. Г. Х. и въпреки незначителните различия между тях относно времетраенето на огледа, на който те са присъствали като поемни лица, въззивният съд е приел неговата годност, при която е иззета овлажнена земна маса под товарния автомобил, както и процесуалната издържаност на протокола, отразил именно това действие. Оценъчната дейност на въззивния съд не страда от никакъв недостатък, поради което не би могло да се приеме, че е допуснато съществено процесуално нарушение при изграждането на вътрешното убеждение на въззивния съд. При липсата на порок в процеса на събиране и оценка на доказателствата касационният съд намира, че материалният закон е приложен правилно. Жалбата на защитника съдържа и довод за наличие на касационните основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК, без обаче да са посочени каквито и да е аргументи в подкрепа на което и да е от тях. При липсата на такива ВКС не е в състояние да извърши проверка за наличието им и не дължи отговор на жалбоподателя. Предвид изложените съображения и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 19 от 17.07.2015 г., постановено по ВНОХД № 46/2015 г. по описа на Апелативния специализиран наказателен съд. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.