Р Е Ш Е Н И Е
№ 34
гр. София, 21.04.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ГАЛИНА ЗАХАРОВА
при секретар НАДЯ ЦЕКОВА и с участието на прокурор БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ разгледа докладваното от съдия ЗАХАРОВА наказателно дело № 1836/2014 г. по описа на ВКС, второ отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл. 423, ал. 1 от НПК по искане на осъдения С. С. К. за възобновяване на НОХД № 623/2012 г. по описа на Провадийския районен съд, отмяна на постановената по него присъда № 84 от 23.09.2014 г. и връщане на делото за ново разглеждане на досъдебната фаза или алтернативно намаляване на размера на наложеното му наказание лишаване от свобода.
В саморъчната молба на осъденото лице са изложени доводи, че атакуваната присъда неправилно е била постановена в негово отсъствие, като е било ограничено правото му на лично участие в наказателния процес. Алтернативно в искането са релевирани твърдения за наличие и на основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК.
В съдебно заседание на ВКС осъденият С. К. и неговият защитник адв. В. К. поддържат искането за възобновяване и молят да бъде уважено.
Представителят на ВКП дава заключение, че искането е неоснователно.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:
С присъда № 84 от 23.09.2014 г. по НОХД № 623/2012 г. Провадийският районен съд (ПрРС) е признал подсъдимия С. С. К. за виновен в това, че през периода 19.10.2009 г. – 12.11.2009 г. в гр.П., [община], В. област, в условията на продължавано престъпление и на опасен рецидив, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, и използване на техническо средство отнел от владението на Е. А. М., Н. М. Ф. и М. И. А. вещи на обща стойност 85.29 лева без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а”, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор.
Присъдата на ПрРС не е била предмет на въззивна проверка и е влязла в сила на 09.10.2014 г. На 21.10.2014 г. осъденият К. е бил задържан от служители на РУП – Провадия и приведен в затвора – Варна (писмо рег. № 13229/23.10.2014 г. на РУП – Провадия на л. 135 от НОХД № 623/2012 г), като съгласно писмо на РП – Провадия (№ Р-00108/30.10.2014 г.), приложено на л. 136 от НОХД № 623/2012 г., цитираната присъда е била приведена в изпълнение с начало на изтърпяване на наложеното наказание 21.10.2014 г. Поради липсата на друга информация относно времето на узнаване от страна на осъдения на обстоятелствата за влезлия в сила съдебен акт на ПрРС по НОХД № 623/2012 г., за начало на визирания от чл. 423, ал. 1 от НПК период следва да се приеме моментът на задържане на осъденото лице за изпълнение на влязлата в сила присъда – 21.10.2014 г. Молбата на осъдения за ревизия на наказателното дело по реда на възобновяването вх. № 2237 е постъпила във ВКС на 07.11.2014 г. – в шестмесечeн срок от влизане в сила на присъдата и от узнаването за нея от страна на осъдения. При тези данни ВКС намери, че искането на молителя е допустимо както на основание чл. 423, ал. 1 от НПК, по реда на която процедура е образувано настоящото производство, така и на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, в каквато насока също има твърдения в сезиращия документ.
І. Основаното на чл. 423, ал. 1 от НПК искане на осъдения С. С. К. за възобновяване на наказателното дело по същество е неоснователно.
Досъдебното производство срещу него (№ 2169/2009 г. по описа на УМВР – Дългопол при РУ – Провадия) е било образувано с постановление на прокурор в РП – Провадия от 25.11.2009 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С постановление на разследващ полицай от 07.02.2010 г. искателят К. е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК (л. 23 от ДП). На същата дата той е бил разпитан в качеството му на обвиняем, за което е бил съставен протокол за разпит на обвиняем (л. 24 от ДП). С отделно постановление от 07.02.2010 г. (л. 25 от ДП), подписано от искателя К., спрямо него е била взета мярка за неотклонение подписка. В постановлението са били описани процесуалните задължения на обвиняемия – да не променя местоживеенето си, без да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес и да се явява на при всяко призоваване, като изрично са били отразени и последиците от нарушаването им без уважителни причини. Въпреки поетите процесуални задължения, произтичащи от качеството му на обвиняемо лице, осъденият С. К. самоволно се е отклонил от заявения от самия него при разпита му от 07.02.2010 г. адрес в с.Р., община Д. Изготвената призовка (приложена на л. 48 от ДП) за явяването му на 11.03.2010 г. в 10:00 ч. в РУ МВР – Провадия за извършването на процесуални действия е останала невръчена поради ненамирането му на известния по делото адрес. Съгласно представените от полицейски служители докладни записки от 10.03.2010 г. и 16.03.2010 г. (л. 47 и 46 от ДП) домът на искателя е бил многократно посещаван, но той не е бил намерен, като по данни на жители на делото било установено, че води скитнически начин на живот и не пребивава в селото. Обвиняемият К. бил обявен за общодържавно издирване, а воденото срещу него наказателното производство било спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 от НПК. След установяване на местонахождението му с постановление от 27.09.2012 г. (л. 53 от ДП) производството е било възобновено, били са извършени необходимите процесуални действия с участието на обвиняемия и служебно назначения му защитник (л. 55 – л. 57 от ДП) и досъдебното производство е било приключено с изготвен от РП – Провадия обвинителен акт.
След образуване на съдебното производство по НОХД № 623/2012 г. по описа на ПрРС, процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК е била надлежно изпълнена и подсъдимият К. е бил редовно призован (лично получил уведомлението – л. 14 от съдебното дело) за насроченото за 04.02.2013 г. съдебно заседание, в което не се явил по счетени от съда за основателни причини. За следващото съдебно заседание молителят бил нередовно призован, тъй като междувременно отново напуснал местоживеенето си, без да уведоми съдебните органи за местопребиваването си. В съдебно заседание на 26.03.2013 г. (л. 44 от съдебното дело) мярката му за неотклонение била изменена в задържане под стража и той бил обявен за общодържавно издирване с телеграма № 17609/2009 г., актуализирана на 01.04.2013 г. (л. 53 от съдебното дело). За периода до 23.09.2014 г. не бил даден ход на делото, като съдът осъществил множество действия по установяване местонахождението на К.. Приложените на л. 47, 50, 52, 55, 56, 71, 73, 77, 78, 84, 106, 108 – 111 от съдебното дело документи – призовки в цялост, писма и справки от ОД МВР – Варна, РУП – Провадия, ОД МВР – Варна, отдел „Координация и информационно-аналитична дейност, кметство Р., [община], НБД „Население”, удостоверяват обстоятелствата, че постоянният и настоящият адрес на подсъдимия кореспондирал с известния по делото в с.Р., община Д.; че той не обитавал реално този адрес, не поддържал връзки с брат си, живущ в същото населено място, а бил с неизвестно местоживеене и водел скитнически живот; че нямал регистрирани преминавания през границите на страната. При тези данни в съдебно заседание на 23.09.2014 г. първоинстанционният съд разгледал и решил делото в отсъствие на подсъдимия на основание чл. 269, ал. 3, т. 1 и 2 от НПК.
Подробно описаната хронология на процесуалното развитие на воденото срещу К. наказателно дело категорично сочи на неоснователност на искането му за възобновяване делото. В случаите на задочно осъждане такова задължение е регламентирано от нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК, но само ако не са налице предвидените в изр. 2 на цитираната разпоредба изключения – когато след предявяване на обвинението в досъдебното производство осъденият се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК не е могла да бъде изпълнена, или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. Осъденият не може да черпи права в процедурата по възобновяване от собственото си процесуално незаконосъобразно поведение, което в разглеждания казус е единствената причина за неприсъственото осъждане на искателя К.. След установяване на местонахождението му по линия на общодържавното издирване досъдебното производство е приключило с негово участие, той е бил редовно призован за съдебно заседание на 04.02.2013 г., лично му е бил връчен препис от обвинителния акт и от съобщението по чл. 254, ал. 4 от НПК за възможността делото да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК. Тези данни обуславят извод за ясно знание на осъдения за воденото срещу него наказателно производство, за образуваното съдебно производство и насроченото съдебно заседание. С поредното самоволно напускане на декларираното по делото местоживеене в разрез с произтичащите от взетата му мярка за неотклонение „подписка” процесуални задължения, и то след проведено общодържавно издирване, той красноречиво е демонстрирал пълната си незаинтересуваност към развитието на наказателния процес и на практика е манифестирал отказ да се яви по делото и да се защитава лично. Въпросът за даване ход и разглеждане на делото в негово отсъствие е бил правилно разрешен от съда, който е положил всички процесуални усилия за установяване на действителното местонахождение на привлечения към наказателна отговорност и осигуряване на участието му в съдебната фаза, като е обезпечил и правото му на защита чрез участието на негов защитник – адв. Д. И., преупълномощена от служебно назначения защитник адв. С. З..
По изложените съображения ВКС прие, че искането на осъдения С. К. за възобновяване на наказателното дело на основание чл. 423, ал. 1 от НПК е неоснователно.
ІІ. Претенцията на осъдения К. за възобновяване на наказателното производство на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НК е частично основателна.
При определянето на наказанието на искателя К. за извършеното престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а”, вр. чл. 26, ал. 1 от НК са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, довели до явна несправедливост на наложената санкция.
В мотивите на присъдата (гърба на л. 130 от съдебното дело) в частта относно индивидуализацията на дължимата санкция е допуснато вътрешно противоречие – въпреки че изтъкнатите отегчаващи обстоятелства са оценени като „съществено” утежняващи отговорността на осъдения, конкретният размер на лишаването от свобода – три години – е фиксиран в минимума на санкционната част на разпоредбата на чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1 от НК. Съгласно чл. 54, ал. 2 от НК наличието на съществено отегчаващ отговорността на подсъдимия комплекс от факти поначало би следвало да обуслови налагането на по-тежко наказание.
Извън това, неправилно са отчетени като отегчаващи обстоятелства „усложненият механизъм на извършване на деянието, при което са осъществени два квалифициращи признака на престъпния състав и фактът, че престъплението е извършено при условията на продължавано престъпление”. Установената от ПрРС фактология в никакъв случай не се отличава с фрапантни характеристики, надхвърлящи обичайната обществена опасност на престъпленията против собствеността. Напротив, доказаната престъпна дейност на подсъдимия обхваща три отделни деяния, осъществени по твърде тривиален начин – в два от случаите (кражбите от пострадалите М. А. и Н. Ф.) подсъдимият отрязал с нож кабели от дворните места на къщите с дължина съответно 70 м. на стойност 39.06 лв. и 60 м. на стойност 33.48 м., а при третото деяние (кражбата от пострадалия Е. А.) счупил с юмрук прозорец на първия етаж на къщата, проникнал в помещенията и откраднал хранителни продукти – брашно, яйца и ракия – на стойност 12.75 лева. Обстоятелствата, че извършителят К. е използвал нож за отрязване на проводниците в дворовете на пострадалите А. и Ф. и е счупил прозореца на дома на пострадалия А., са дали основание за подвеждане на престъпната му дейност по по-тежко наказуем състав – чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НК и не са от естество да обосноват особена тежест на конкретното престъпление в рамките на приетата квалификация. Фактът, че в престъпната дейност на искателя са включени три деяния, е отразен в квалификацията на извършеното от него престъпление във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, както отделните деяния обективно не могат да бъдат оценени като многобройни, за да отегчат отговорността му.
ПрРС принципно правилно е очертал съвкупността от смекчаващи отговорността на осъдения обстоятелства – проявеното критично отношение към извършеното, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина в хода на досъдебното производство, ниската стойност на причинената щета, тежкото семейно и имотно състояние на дееца, изтеклият дълъг период от извършване на престъплението. Техният брой, значение и относителна тежест обаче са съществено подценени. В конкретния случай с оглед липсата на очевидци на деянията и на други материални следи, указващи на авторството на деянията, не е пресилено да се приеме, че до разкриването на извършителя К. се е стигнало изключително благодарение на чистосърдечните му самопризнания, депозирани в хода на досъдебното производство. (Показанията на пострадалите и на св. К. Т., закупчик на черни и цветни метали в пункта, където осъденият К. предал медта от откраднатите проводници, подкрепят самопризнанията му, но изолирано от тях не биха могли да послужат за основа на изводите за авторството на кражбите). Стойността на предмета на престъплението е твърде ниска – 85.29 лева. От момента на извършване на деянието до осъждането на искателя е изтекъл значителен период от време – почти пет години, като забавата не може да бъде отдадена единствено на неговото недобросъвестно процесуално поведение. Основанията за разглеждане на делото при условията на чл. 269, ал. 3 от НПК са били установени в много по-ранен момент преди 23.09.2014 г., когато делото е било разгледано и решено.
Изложените дотук съображения дават основание за извод, че наложеното на осъдения К. наказание е незаконосъобразно определено съгласно правилата на чл. 54 от НК. По брой смекчаващите обстоятелства следва да бъдат оценени като многобройни по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК, а тяхното значение и тежест дават основание за правен извод, че и най-лекото, предвидено в санкционната част на разпоредбата на чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. 1 от НК, наказание се явява несъразмерно тежко с оглед конкретната обществена опасност на дееца и извършеното от него престъпление. Целите на чл. 36 от НК по отношение на искателя могат да бъдат постигнати и с по-кратък срок на лишаването от свобода, отмерен при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно – две години, наказание в какъвто размер успешно ще допринесе за осъществяване на генералната превенция, без да бъде прекомерно сурово за извършителя.
С оглед на тези доводи ВКС намери, че първоинстанционното наказателно дело следва да бъде възобновено, а постановената присъда – изменена, тъй като основанията за това са в полза на осъдения.
По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 623/2012 г. по описа на Провадийския районен съд, І състав.
ИЗМЕНЯ присъда № 84 от 23.09.2014 г., постановена по НОХД № 623/2012 г. по описа на РС – Провадия, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НПК НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия С. С. К. наказание за извършеното от него престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а”, вр. чл. 26, ал. 1 от НК от три години лишаване от свобода на две години лишаване от свобода.
Настоящото решение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |