Р Е Ш Е Н И Е № 154 София, 26.06.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание петнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ 2. ГАЛИНА ТОНЕВА при секретаря Кристина Павлова с участието на прокурора Антони Лаков разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 544 по описа за 2018 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Т. К. Т. против нова присъда № 4 от 25.01.2018 г. по в.н.о.х.д. № 657/ 2017 г. на Врачански окръжен съд с искания за нейната отмяна. С жалбата се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Нарушението на материалния закон е обосновано с конкретни твърдения за необоснованост, като не били изяснени признаците от състава на престъплението. За процесуални нарушения са посочени действия на въззивния съд, с които не отменил изцяло първоинстанционната присъда, признал подсъдимия за виновен в престъпление, за което не му е повдигнато обвинение, липсвал „съответен“ въззивен протест за осъждането му, а присъдата не отговаряла на изискванията на чл. 305, ал. 2 от НПК. Явната несправедливост на наказанието е изведена от несъответствието му с тежестта на деянието. Подсъдимият не взема становище пред касационната инстанция. Неговият защитник адвокат М. Г. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С нова присъда № 4 от 25.01.2018 г. по в.н.о.х.д. № 657/ 2017 г. Врачанският окръжен съд отменил изцяло първоинстанционна присъда № 20 от 12.10.2017 г. по н.о.х.д. № 328/ 2017 г. на Козлодуйски районен съд, ІІ състав и признал подсъдимия К. И. К. за виновен в това, че за времето от 21.00 ч. на 11.01.2017 г. до 01.50 ч. на 12.01.2017 г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление, управлявал лек автомобил марка „Ф. П.“, с рег. [рег.номер на МПС] , в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без свидетелство за управление (с влязло в сила на 04.05.2016 г. наказателно постановление № 16-0309-000095/ 11.04.2016 г. на ОД МВР-Враца, РУ-Оряхово), поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 от НК във вр. с чл. 26 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от две години и един месец лишаване от свобода и 800 лева глоба. За изпълнение на наказанието лишаване от свобода бил определен първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС. На основание чл. 68 от НК съдът привел в изпълнение наказанието от три месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия К. И. К. по н.о.х.д. № 261/ 2015 г. на Козлодуйския районен съд, за което определил първоначален общ режим , на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, макар и не по всички изложени в нея съображения. Доводът на касатора по чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК е неоснователен. В голямата си част изложението съдържа анализ на събраните по делото доказателствата, което по съществото си представлява твърдение за необоснованост, а то не е касационно основание, тъй като приетите за установени факти и обстоятелства по делото са окончателни с акта на въззивната инстанция и не подлежат на промяна, освен при изключението по чл. 354, ал. 5 от НПК. Случаят не е такъв и касационният съд не дължи произнасяне по тези възражения. В допълнение към фактологичния спор, ненужно развит по делото, дали подсъдимият Т. се е опитвал да приведе в движение автомобила или е спрял при подаването на полицейските сигнали, следва да се припомни тълкувателното разяснение, дадено в ППВС № 1/ 1983 г., според което: „понятието „управление“ … включва всички действия и бездействия с механизмите и приборите на превозното средство… независимо дали превозното средство … се намира в покой или в движение“ . Въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон с неправилното прилагане на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, определяйки първоначален общ режим за приведеното в изпълнение по чл. 68 от НК наказание от три месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия Т. с влязлото в сила на 06.07.2015 г. споразумение по н.о.х.д. № 261/ 2015 г. на Козлодуйския районен съд за кражба. Престъплението е умишлено, както и разглежданото по чл. 343в, ал. 2 от НК, извършено в изпитателния срок по предишното осъждане, а общият сбор на двете наказания надвишава две години. Поради това, Врачанският окръжен съд е следвало да приложи чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС и да определи първоначален строг режим, а не общ режим, какъвто неправилно е посочен в присъдата. Нарушението не е забелязано от обвинителната власт и не е предявено с протест. Може да бъде отстранено по друг начин, чрез намаляване на другото еднородно наказание – това за процесното престъпление по чл. 343в от НК, така че общият им сбор да не надвишава две години, позовавайки се на основателността на касационната жалба за явната несправедливост на наказанието от две години и един месеца лишаване от свобода, съображения за което са изложени по-долу. Неоснователно е твърдението на касатора, че въззивният съд го е осъдил за извършването на еднократно деяние по чл. 343в, ал. 2 от НК, а не за продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК. Възражението се основава на технически пропуск, допуснат от Врачанския окръжен съд в диспозитива на присъдата, където липсва цифровата препратка към чл. 26 от НК. Същевременно, както в диспозитива, така и в мотивите на въззивния съдебен акт ясно е изразено вътрешното съдийско убеждение, според което осъществените от подсъд. Т. две отделни деяния са приети за единно продължавано престъпление. В текстовата част на диспозитива на присъдата е посочено, че двете деяния са извършени при „условията на продължавано престъпление“, а в мотивите са изложени факти и обстоятелства за деянието от 11.01.2017 г. (21.00 ч) и за деянието от 12.01.2017 г. (01.50 ч), както и правни съображения за действителната квалификация. По тези съображения касационният съд прие възражението на касатора за неоснователно. Без сериозна опора в материалите по делото е и твърдението, че подсъдимият бил признат за виновен в престъпление, за което не му е било повдигано обвинение. По изложените вече мотиви, подсъд. Т. Т. е осъден за това, че в период от няколко часа и с две отделни деяния, извършени при условията на продължавано престъпление, управлявал МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред. Обвинителният акт съдържа правилната правна квалификация на престъплението по чл. 343в, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, повдигнато на касатора Т. с постановление от 11.07.2017 г. по д.п. № 36/ 2017 г., по описа на РУП-Козлодуй (л. 62-63 д.п.). По същата квалификация е оправдан от първоинстанционния съд. С основание в касационната жалба се съдържа упрек към работата на въззивния съдебен състав, който в диспозитива на присъдата описал деянието (макар и продължавано) като непрекъснато поведение на дееца от 21.00 ч на 11-ти януари до 01.50 ч. на следващия ден, 12 януари 2017 г. По този начин не са разграничени отделните деяния, включени в единната продължавана престъпна дейност. Нарушението засяга единствено правилното изпълнение на предписаните процесуални правила и може да се приеме за съществено само, ако накърнява процесуалните права на подсъдимия – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3, т. 1 от НПК. Оплакванията на касатора в жалбата не могат да бъдат подкрепени. През цялото време от движението на наказателния процес подсъдимият Т. е бил наясно с повдигнатото му обвинение – както с конкретния вид на престъплението и засегнатите с него обществени отношения, така и с усложнението спрямо изпълнителното деяние. Спрямо това обвинение подсъдимият се е защитавал на досъдебното производство и пред двете съдебни инстанции. Единственият пропуск, както вече бе изложено по-горе, е цифрово изпуснатата препратка към чл. 26 от НК в диспозитива на въззивната присъда. Присъдата е единство от мотиви и диспозитив и не може нейните отделни части да се разглеждат изолирано и независимо една от друга. И тъй като съдийската воля е недвусмислено изразена, а в мотивите на въззивната присъда – неколкократно и ясно написана, не е налице непреодолимо противоречие между мотивите и диспозитивът на крайния осъдителен съдебен акт. Съдийското убеждение е разбираемо и прегледно обяснено, поради което не е препятствало правото на подсъд. Т. да разбере в какво деяние е обвинен и в какво престъпление осъден. Проблемът със „съответния“ протест отново се поставя на вниманието на касационната инстанция, след като касаторът е получил убедителен и обоснован отговор на същото възражение от окръжния съд. Поставената първоинстанционна присъда е изцяло оправдателна. Против нея е подаден въззивен протест на прокурор от Козлодуйската районна прокуратура, който в писмено допълнение е изложил своите съображения за неправилния съдебен акт – липса на мотиви, превратно тълкуване на доказателствата и необсъдени противоречия между тях. Протестиращата страна е видяла съществени процесуални нарушения, поради което е направила искане за отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Искането на процесуална страна, останала недоволна от постановен съдебен акт, не обвързва пряко упражняването на правомощията от по-горната съдебна инстанция. Под съответен се разбира всеки протест, с който се иска да се утежни правното положение на подсъдимия от въззивната инстанция: да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което е имало обвинение в първата инстанция, да се увеличи наказанието, да се отмени приложението на чл. 64, ал. 1 или на чл. 66 от НК, дори и от оправдателна присъда да се премине към изцяло нова осъдителна присъда. След като законът изрично е регламентирал правомощията на въззивния съд и сред тях са тези по чл. 336, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК и по чл. 337, ал. 2, т. 1 и 2 от НПК, упражняването им зависи от правилната съдийска преценка, като подаването на протест от обвинителната власт или жалба от частното обвинение се явява само процесуална предпоставка за изпълнение на въззивните съдебни правомощия. Не е необходимо, за да бъде „съответен“, протестът (респ. жалбата на частния обвинител) да съдържа точно определени от закона изрази и формулировки, за да се приложи конкретно въззивно правомощие. Обстоятелството, че в писменото допълнение към протеста на Козлодуйската районна прокуратура не е записано изрично, че се иска осъждане на подсъдимия Т. Т., а е предложено връщане на делото за ново разглеждане, не предпоставя прокурорския акт за „несъответен“ по смисъла на чл. 336, ал. 2 и чл. 337, ал. 2 от НПК. Касационната жалба е частично основателна за явната несправедливост на наказанието. Въззивната инстанция неправилно е приела, че разкритите по делото индивидуализиращи обстоятелства сочели на превес на отегчаващите пред смекчаващите отговорността обстоятелства, заради което определила наказанието лишаване от свобода в размер над средния, а именно – две години и един месец лишаване от свобода. Част от обстоятелствата, с които окръжният съд се съобразил, неправилно са отнесени като индивидуализиращи наказателната отговорност на подсъдимия. Така например извършването на процесното деяние в изпитателния срок по предишно осъждане не представлява отегчаващо обстоятелство, защото не завишава обществената опасност на деянието, нито на дееца (тя е останала висока с факта на предишното му осъждане). Законът е предвидил правни последици за осъществяване на престъпление в изпитателен срок и това е разпоредбата на чл. 68 от НК. Справката за предходни административни нарушения влияе негативно върху личността на дееца (заедно със съдебното му минало и лошите характеристични данни), но характеризиращите личността обстоятелства не могат да се отчитат неколкократно. Приетият от въззивния съд превес на отегчаващите обстоятелства е неправилен и се основава на формалното им числово изброяване. Затова и определеното наказание от две години и един месец лишаване от свобода не съответства на тежестта на извършеното престъпление и на конкретната обществена опасност на подсъдимия (относително по-висока от обичайните извършители на престъпления от същия вид). Съчетано с размера на глобата от 800 лева, касационният съд прие наказанието лишаване от свобода за прекомерно тежко и ненужно за постигане на целите по чл. 36 от НК. Тяхната постижимост при съчетана санкция (лишаване от свобода и глоба) предпоставя тези две отделни наказания в своето съвместно приложение да допринесат за бъдещото поправяне и превъзпитание на подсъдимия Т. Т. към спазването на законите и добрите нрави в страната, както и към въздържане от престъпно поведение (включително и към така разгледаното общоопасно престъпление против транспорта). Затова касационният съд прие за справедливо наказанието от една година и шест месеца лишаване от свобода, в какъвто смисъл следва да измени въззивната присъда и да намали по-тежкото по вид наказание лишаване от свобода. Предвид изхода на делото и занижаване на по-тежката от двете санкции, определеният първоначален строг режим за изпълнение на лишаването от свобода следва да бъде променен в общ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, тъй като не са налице останалите законови предпоставки за потвърждаване на присъдата в тази ѝ част. По този начин, чрез занижаване на наказанието, се преодолява и допуснатото от Врачанския окръжен съд нарушение на материалния закон при определяне на първоначалния режим на приведеното в изпълнение по чл. 68 от НК предишно наказание (тъй като вече общият им сбор не надхвърля две години, предвидени в чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС). Воден от изложените съображения, въззивната присъда следва да бъде изменена, като се намали размерът на наказанието лишаване от свобода от две години и един месец на една година и шест месеца, а първоначалният режим за неговото изпълнение от строг се промени в общ. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 във вр. с ал. 2, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ присъда № 4 от 25.01.2018 г., по в.н.о.х.д. № 657/ 2017 г., по описа на Врачански окръжен съд, като НАМАЛЯВА размера на наказанието лишаване от свобода на една година и шест месеца и определя първоначален общ режим за неговото изпълнение, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.