О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 6 София, 05.01.2017 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети декември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева ч. т. дело № 2551/ 2016 год. Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение № 3307 от 04.10.2016 г. по ч.гр.д. № 4268/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Определение от 19.07.2016 г. по т.д.№ 3241/2015 г. на Софийски градски съд за прекратяване производството по делото на основание чл. 637 ал. 2 ТЗ по иска на [фирма] - [населено място] срещу [фирма] - в несъстоятелност- [населено място] за главница 182 081.40 лв., с оплакване, че е неправилно. В жалбата и в Изложение на касационните основания жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК поради липса на задължителна съдебна практика по въпроса: при спряно на основание чл. 637 ТЗ исково производство срещу длъжник, за когото е открито производство по несъстоятелност, при предявено в производството по несъстоятелност от кредитора вземане и подадено от длъжника възражение, следва ли съдът да възобнови исковото производство или да го прекрати. Излага съображения, че вместо да се образува ново дело по чл. 694 ТЗ, следва да продължи исковото производство, решението по което става задължително за всички кредитори, съгласно чл. 637 ал. 4 ТЗ. Счита, че има непълнота в нормата на чл. 693 ТЗ, която следва да се чете корективно, като към приетите вземания, не следва да се включват вземания по спрени искови производства, по които е подадено възражение. Ответникът по частната касационна жалба [фирма] - в несъстоятелност - [населено място] не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение, с което се прегражда по - нататъшното развитие на делото, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна. С обжалваното определение е потвърдено определението за прекратяване производството на основание чл. 637 ал. 2 ТЗ по иска на [фирма] - [населено място] срещу [фирма] - в несъстоятелност - [населено място] за главница 182 081.40 лв. Изложени са съображения, че след образуване на исковото производството, за ответника е открито производство по несъстоятелност; вземането, предмет на исковото производство, заявено от кредитора, е включено в списъка на приетите от синдика вземания и съдът по несъстоятелността не е уважил възражението на длъжника, който не е предявил в срока по чл. 694 ал. 1 ТЗ иск за оспорване на вземането. Съдът е счел, че е налице прието вземане по см. на чл. 693 ТЗ, поради което на основание чл. 637 ал. 2 ТЗ спряното исково производство следва да се прекрати. С оглед изложеното, формулираният от жалбоподателя правен въпрос може да се уточни: Може ли съдът да не прекрати на основание чл. 637 ал. 2 ТЗ, а да възобнови спряното по чл. 637 ал. 1 ТЗ производство по осъдителен иск за парично вземане срещу длъжник, за когото е открито производство по несъстоятелност, в което производство заявеното от кредитора вземането е включено в одобрения от съда списък на приетите вземания и не е уважено възражението на длъжника. Постановено е от ВКС на основание чл. 274 ал. 3 ГПК и задължително за долустоящите съдебни инстанции Опр.№ 684/ 01.12. 2015 г. по ч.т.д.№ 2634/2015 г. на II т.о., в което е съобразена задължителната практика, формирана с Опр.№483/11.07.2014 г. по ч.т.д.№1827/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., че при висящо производство по чл. 422 ал. 1 ГПК, е недопустим предявеният по-късно иск с правно основание чл. 694 ал. 1 ТЗ, когато предмет на установяване с двата иска, е дължимостта на едно и също вземане. Съдът е обосновал, че откриването на производство по несъстоятелност на длъжника - ответник по иска по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, съставлява законово основание по чл. 637 ал. 1 ТЗ за спиране на исковото производство (с изключение на хипотезата по чл. 637 ал. 5 ТЗ), като спирането е предпоставено от изискването на чл. 685 ТЗ кредиторът - ищец да предяви вземането си в производството по несъстоятелност на ответника. Резултатът от предявяване на вземането е определящ за последващото развитие на спряното производство. Съгласно чл. 637 ал. 2 ТЗ спряното производство се прекратява, ако вземането бъде прието при условията на чл. 693 ТЗ - с включване в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл. 692 ТЗ. Ако вземането не бъде прието от синдика или ако бъде оспорено от длъжника или от друг кредитор на несъстоятелността, след изчерпване на процедурата по чл. 692 ТЗ, спряното производство се възобновява и продължава с участие на синдика, на длъжника и на кредиторите по чл. 637 ал. 3 т. 1 или т. 2 ТЗ. Ако длъжникът не е подал възражение, вземането ще се счита за прието по смисъла на чл. 693 ТЗ и спряното производство ще подлежи на прекратяване на основание чл. 637 ал. 2 ТЗ. Съдът е акцентирал, че е от съществено значение фактът дали за вземането, предмет на установяване по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, е подадено възражение от длъжника в срока по чл. 690 ал. 1 ТЗ, тъй като ако длъжникът не е подал възражение, вземането ще се счита за прието по смисъла на чл. 693 ТЗ и производството по чл. 422 ал. 1 ГПК за съдебното му установяване, ще подлежи на прекратяване на основание чл. 637 ал. 2 ТЗ. В противоречие с посочената съдебна практика въззивният съд е прекратил на основание чл. 637 ал. 2 ТЗ спряното производство по осъдителния иск, въпреки подадено от длъжника възражение срещу приетото в производството по несъстоятелност вземане.На основание чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение. Поради създадената съдебна практика, посочена по-горе, е несъстоятелно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна. Въззивното определение, с което е прекратено на основание чл. 637 ал. 2 ТЗ спряното производство, вместо последното да бъде възобновено, е неправилно и следва да се отмени. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ Определение № 3307 от 04.10.2016 г. по ч.гр.д. № 4268/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Определение от 19.07.2016 г. по т.д.№ 3241/ 2015 на Софийски градски съд за прекратяване производството по делото на основание чл. 637 ал. 2 ТЗ по иска на [фирма] - [населено място] срещу [фирма] - в несъстоятелност - [населено място] за главница 182 081.40 лв. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: