Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 62
София, 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2552 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. И. Г. и Р. И. Г. срещу решение № 395 от 10.03.2020 г. по в. гр. д. № 2484/2018 г. на Варненския окръжен съд.
Жалбоподателките поддържат, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка, поради което неправилно отказал да приеме за основателно направеното от тях възражение за относителна симулация на продажбата, извършена с нотариален акт №.../16.12.2011 г. При формиране на масата по чл.31 ЗН неправилно била взета оценката на повторната тричленна експертиза, срещу която те имали най-много възражения, тъй като дадената оценка на процесния апартамент е завишена с 20 % спрямо реалната. След като приел, че искът по чл.30, ал.1 ЗН следва да се отхвърли спрямо една от ответниците, съдът не е имал основание да го уважи изцяло спрямо останалите две /жалбоподателките в настоящото производство/. И на последно място - след като предмет на дарението били два имота - апартамент и гараж, съдът следвало да възстанови запазената част на ищцата само от гаража, а не и от двата дарени имота.
Ответницата в производството Я. П. З. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество, евентуално – че е неоснователна.
С определение № 34 от 01.02.2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ПК по въпроса следва ли съдът да изложи мотиви, когато счете някое доказателствено средство за недостоверно /констатирано е противоречие с решение № 24 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., I г. о. и решение № 96 от 10.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2756/2018 г., I г. о./ и на основание чл.280, ал.2, предл.3 за проверка на изводите на въззивния съд, че при отхвърляне на иска по чл.30, ал.1 ЗН срещу някой от наследниците на надареното лице съдът може да го уважи изцяло по отношение на останалите наследници, както и че възстановяването на запазената част следва да се извърши по правилото на чл.36 ЗН, въпреки че предмет на дарението са идеални части от два имота – апартамент и гараж.
За да се произнесе по поставения въпрос и по съществото на касационната жалба, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, взе предвид следното:
С обжалваното решение на Варненския окръжен съд е отменено решение № 3168 от 04.07.2018 г. по гр. д. № 7875/2017 г. на Варненския районен съд и е уважен предявеният от Я. П. З. срещу А. И. Г. и Р. И. Г. иск по чл.30, ал.1 ЗН – намалено е дарението по нотариален акт № .../23.07.1998 г., извършено от П. И. Г., починал на 06.04.2017 г., в полза на сина му И. П. Г., починал на 07.02.2015 г., представляващо 1/2 ид. част от апартамент № 9, находящ се в [населено място], [улица], ет.3 и гараж № 5, находящ се в същата сграда, със сумата 16296, 97 лв., необходима за възстановяване на запазената част на Я. П. З. от наследството на П. И. Г., като е възстановена запазената част на ищцата Я. З. от наследството на П. Г. в размер на 16296, 97/132262 ид. ч. от описания апартамент и гараж. Със същото решение искът по чл.30, ал.1 ЗН, насочен срещу С. К. Г., е отхвърлен.
Предмет на делото е иск по чл.30, ал.1 ЗН, предявен от Я. П. З. срещу С. К. Г., А. И. Г. и Р. И. Г., като наследници на И. П. Г., за намаляване на дарение на 1/2 ид.част от апартамент и гараж, извършено от бащата на ищцата в полза на нейния брат И. П. Г., и за възстановяване на запазената и част от наследството.
Въззивният съд е приел, че собственици на процесните имоти са били съпрузите П. И. Г. и А. И. Г.. С нотариален акт № ... от 23.07.1998 г. съпрузите Г. дарили на сина си И. П. Г. процесния апартамент и гараж, като си запазили вещното право на ползване върху тези имоти, а с нотариален акт № ... от 16.12.2011 г. продали на дъщеря си Я. П. З. и на съпруга ѝ В. З. З. вилно място в [населено място], с.о. „А. мак”, с площ от 600 кв. м. и двуетажна сграда с площ от 35 кв. м., за сумата от 9500 лв. Надареният И. П. Г. починал на 07.02.2015 г. и оставил за свои наследници ответниците - С. Г., негова преживяла съпруга, А. Г. и Р. Г., негови деца. П. И. Г. е починал на 06.04.2017 г. и оставил за свои наследници по закон преживялата съпруга А. Г., дъщеря Я. З. /ищцата/ и внуци А. Г. и Р. Г..
След анализ на свидетелските показания съдът е приел за неоснователно възражението на ответниците, че продажбата на вилното място и сграда в полза на ищцата и нейния съпруг са относително симулативни, като прикриващи дарение. Затова тяхната стойност не е включена в масата по чл.31 ЗН. Прието е, че двете свидетелки излагат личните си възприятия за това как наследодателят П. Г. обяснявал, че е уредил двете си деца, като на сина си И. дал апартамент, а на дъщеря си Я. - вила. И двете свидетелки не знаят други подробности – кога са сключени договорите, между кого и при какви условия. Освен това и двете излагат, че са чули тези изявления на П. Г. в периода от 1999 г. - 2008 г., а от представеното копие на нотариален акт е видно, че договорът за продажба е сключен на 16.12.2011 г. По тази причина свидетелските показания могат да се възприемат единствено като индиция, че П. Г. е имал намерение да дари вилния имот на дъщеря си Я., но не и като обективен факт. Липсват други доказателства, преки или косвени, които да установяват воля на страните по сделката от 16.12.2011 г. да сключат договор за дарение, който да прикрият с договор за продажба. В нотариалния акт е обективирано изявление на продавачите, че са получили продажната цена лично и изцяло от купувачите преди подписване на договора. В тази му част актът представлява разписка за получаване на продажната цена. Нотариалният акт, обективиращ сключения договор, представлява официален удостоверителен документ относно констатациите на нотариуса за направените пред него изявления на страните и се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно постигнатото между страните съгласие за продажба на имота. Ангажираните доказателства по делото не установяват привидността на изразеното от продавачите съгласие.
На следващо място съдът е приел, че тъй като правото за възстановяване на запазената част от наследството се упражнява срещу лице, което не е наследник по закон на наследодателя П. Г., а именно – ответницата С. Г., която е негова снаха, намира приложение чл.30, ал.2 ЗН. И тъй като ищцата не е приела наследството по опис, предявеният срещу тази ответница иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При формиране на масата по чл.31 ЗН съдът е отчел приетите във въззивната инстанция единична и две тричленни технически експертизи, които дават различни оценки на имотите, включени в тази маса. Решението е основано на повторната тричленна експертиза, тъй като съдът е приел, че експертното мнение е компетентно и не е оспорено от страните.
Прието е, че в наследството на П. Г. е останала 1/5 ид. част от земеделски земи на стойност 2829,40 лв. Наследодателят е оставил за свои законни наследници съпруга и две деца, които получават равна част от наследството, т.е по 1/3 ид. част от чистия актив на наследството или по 943,13 лв. При формиране на масата по чл.31 ЗН съдът е прибавил към сумата 2829,40 лв. и 1/2 от цената на дарения имот - 66 131 лв., при отчитане на запазеното вещно право на ползване, или общо масата е в размер на 68 960,40 лв. Разполагаемата част на наследодателя, съответно запазената част на ищцата, е 1/4 или 17240,10 лв. От чистия актив ищцата получава имущество на стойност 943,13 лв., като накърнението на запазената ѝ част от наследството е 16 296,97 лв., с която дарението следва да бъде намалено. И на последно място съдът е приел, че разпоредбата на чл.36, ал.2 ЗН не намира приложение, тъй като предмет на дарението не са цели имоти, а 1/2 идеална част от тях. Затова намалението следва да се извърши чрез отделяне на съответната идеална част от дарените имоти – 16 296,97/132262 ид.части.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че поради необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност съдът не е зачел възражението за относителна симулация на продажбата на вилния имот в полза на ищцата и нейния съпруг, извършена с нотариален акт № 78 от 16.12.2011 г. По този въпрос не е допуснато касационно обжалване с определението по чл.288 ГПК.
Основателно обаче е другото оплакване – че при формиране на масата по чл.31 ЗН съдът неправилно е основал решението си на заключението на втората тричленна експертиза.
Данните по делото сочат, че в първата инстанция е прието заключение на вещото лице С. Д., който оценява дарения имот на 68 700 лв. /1/2 от апартамент на стойност 120 000 лв. и от гараж на стойност 17 400 лв. /. В тази част експертизата е била оспорена само от адвокат Н., пълномощник на ответницата Р. Г., жалбоподател в настоящото производство, като становището е било, че оценката е изключително завишена. Районният съд е оставил без уважение искането за допускане на повторна експертиза. Въззивният съд по искане на С. Г., А. Г. и Р. Г. е допуснал първоначално единична експертиза, изпълнена от вещото лице Н. М.. Заключението на вещото лице отново е оспорено от адвокат М. и по нейно искане е допусната допълнителна задача на вещото лице. Според новото заключение към момента на откриване на наследството дареният имот е бил на стойност 66 480 лв., а при отчитане на запазеното вещно право на ползване – 52 053,83 лв. Това заключение е оспорено от адвокат К., пълномощник на ищцата Я. З.. По негово искане съдът е допуснал тройна експертиза. Вещите лица са оценили дарения имот към момента на откриване на наследството на 68450 лв., а при отчитане на запазеното вещно право на ползване на – 53 596,35 лв. Това заключение отново е оспорено от пълномощника на С. Г., А. Г. и Р. Г. и по нейно искане е допусната нова тричленна експертиза с други вещи лица. Според даденото заключение оценката на дарения имот е 84 458 лв., а при отчитане на правото на ползване – 66 131 лв.
При остойностяване на масата по чл.31 ЗН въззивният съд е ползвал заключението на втората тричленна експертиза с мотив, че то е компетентно и не е оспорено от страните. Този начин на процедиране е неправилен. На първо място – вярно е, че страните не са оспорили изрично заключението на втората тричленна експертиза, но в действителност С. Г., А. Г. и Р. Г. са имали възражение срещу него, като са искали от съда да приеме справки за извлечения от сделки с имоти, взети от интернет, за да се установи как са се променили цените на имотите във В. от 2017 до 2019 г. и да се види, че цените са по-ниски от тези, които вещите лица са определили. По този начин е въведено възражение срещу даденото от последните вещи лица заключение. При това положение съдът е бил длъжен да изложи мотиви защо не възприема заключенията на всички предходни експертизи, според които цената на дарения имот се движи в диапазона 66000-68000 лв., а след отчитане на запазеното вещно право на ползване – 52000-53000 лв., като само вещите лица от втората тройната експертиза сочат оценки 84 000 лв., а след отчитане на запазено вещно право на ползване – 66 000 лв. Като не е изложил такива мотиви, въззивният съд е действал в противоречие с посоченото от жалбоподателите решение № 24 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., I г. о., в което се приема, че съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви за това. Въззивното решение противоречи и на решение № 96 от 10.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2756/2018 г., I г. о., според което при разпределяне на имотите по реда на чл. 353 ГПК, при наличието на оспорено и неоспорено от страните заключение на вещо лице, съдът не е длъжен да основе решението си на неоспореното заключение и да игнорира оспореното; съдът следва да кредитира това заключение, което сочи действителната стойност на имотите, определена като средната пазарна цена според търсенето и предлагането към момента на ликвидиране на съсобствеността, като съобрази какви са използваните критерии при оценката на имотите и на какво се дължи разликата в заключенията. Настоящият състав споделя тази практика на ВКС и счита, че тя следва да намери приложение по настоящото дело. Процесното дарение следва да бъде включено в масата по чл.31 ЗН по оценката, дадена от първата тричленна експертиза - 68450 лв., а при отчитане на запазеното вещно право на ползване на – 53 596,35 лв. Тези цени максимално съответстват на останалите заключения по двете единични експертизи, т.е. пет вещи лица са се обединили около посочените цени и само трите вещи лица по последната експертиза са дали значително по-високи цени. Освен това следва да се отчете обстоятелството, че оспорването на заключението на първата тройна експертиза от адв. М., пълномощник на въззиваемите, касае основно дадените оценки на вилния имот /имотът е оценяван във връзка с възражението за относителна симулация на продажбата му и искането той да се включи като дарение в масата по чл.31 ЗН/. Никоя от страните по делото не е оспорила това заключение в частта, касаеща оценката на дарения имот – 1/2 ид. част от апартамент и от гараж.
Основателни са оплакванията за очевидна неправилност на въззивното решение. Като е приел, че искът по чл.30, ал.1 ЗН не може да бъде уважен спрямо ответницата С. К. Г., тъй като тя не е наследник на общия наследодател П. И. Г. и спрямо нея не е изпълнено условието на чл.30, ал.2 ЗН за приемане на наследството по опис от страна на ищцата Я. З., въззивният съд е следвало да уважи иска спрямо останалите две ответници А. Г. и Р. Г. не в пълен размер, а само за 2/3 от сумата, която не достига на ищцата за да допълни запазената си част от наследството. Освен това – чл.36 ЗН е приложен очевидно неправилно, тъй като при наличие на две дарения в полза на наследодателя на ответниците, приложим е бил чл.34 ЗН или комбинация между чл.34 и чл.36 ЗН, а не само чл.36 ЗН, както неправилно е приел въззивният съд.
По изложените съображения следва да се приеме, че масата по чл.31 ЗН се формира по следния начин и при отчитане на оценките, дадени в заключението на първата тричленна експертиза: 1/5 ид. част от земеделски земи на стойност 2572 лв. и 1/2 от цената на дарения имот, при отчетено запазено вещно право на ползване – 53 596,35 лв., от които 46 392,75 лв. е цената на дарената 1/2 от апартамента и 7203,60 лв. – цената на дарената 1/2 от гаража, или общо масата е в размер на 56168,35 лв. Разполагаемата част на наследодателя, съответно запазената част на ищцата, е 1/4 от тази сума или 14 042,09 лв. От чистия актив ищцата получава имущество на стойност 857,33 лв. /2572:3, тъй като според възприетото от ВКС заключение стойността на 1/5 ид. част от земеделски земи е 2572 лв./, като накърнението на запазената ѝ част от наследството е 13184,76 лв. От тази сума обаче следва да се зачете само 2/3 или 8789,84 лв., с оглед отхвърлянето на иска спрямо С. Г. с влязло в сила решение.
На следващо място - предмет на дарение в полза на наследодателя на ответниците са идеални части от два имота – апартамент и гараж, т.е. налице са две дарения. Съгласно чл.34 ЗН, когато на едно лице са завещани или подарени няколко имота, намалението се извършва по избор на това лице. В случая такъв избор е направен – жалбоподателките заявяват, че при уважаване на иска срещу тях желаят намалението да се извърши за сметка на дарението на 1/2 ид. част от гараж. Според първата тройна експертиза, която настоящият състав приема по изложените по-горе съображения, стойността на 1/2 от гаража към момента на откриване на наследството – 06.04.2017 г., при отчитане на запазеното вещно право на ползване, е 7203,60 лв. Тази сума не е достатъчна да покрие запазената част на ищцата. Освен това, тъй като искът по чл.30, ал.1 ЗН срещу С. Г. е отхвърлен, тя запазва своята 1/3 ид. част от дарената 1/2 ид. част от гаража, т.е. притежаваната от С. Г. 1/6 ид. част от гаража не може да послужи за възстановяване на запазената част на ищцата. По реда на чл.34 ЗН дарението на гаража следва да се отмени само за сметка на идеалните части на ответниците А. Г. и Р. Г., които са 2/3 от 7203,60 лв. или 4802,40 лв. По изложените съображения дарението на гаража следва да бъде отменено за 4802,4/14407,2 идеални части, като се съобрази, че стойността на целия гараж е 14 407,20 лв. /7203,60 х 2/. Остатъкът от 3986,44 лв. /8789,84-4802,40/ следва да се попълни чрез намаляване на дарената 1/2 ид. част от апартамента, която е на стойност 46 392,75 лв., като се отдели 3986,44/92785,5 ид.части от целия апартамент в собственост на ищцата, при съобразяване, че стойността на целия апартамент е 92785,50 лв. / 46 392,75 х 2/.
При този изход на делото на жалбоподателките следва да бъдат присъдени сторените разноски за касационното производство в размер на 1292,50 лв. – държавни такси и адвокатско възнаграждение по договор от 15.06.2020 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,


О П Р Е Д Е Л И:


ОТМЕНЯ решение № 395 от 10.03.2020 г. по в. гр. д. № 2484/2018 г. на Варненския окръжен съд в обжалваната част, с която след отмяна на решение № 3168/04.07.2018 г. по гр. д. № 7875/2017 г. на Варненския районен съд е уважен предявеният от Я. П. З. срещу А. И. Г. и Р. И. Г. иск по чл.30, ал.1 ЗН, като е възстановена запазената част на ищцата върху 16296, 97/132262 ид. ч. от апартамент и гараж в [населено място], предмет на оспореното дарение по нотариален акт № ..., т...., н. д. № ..../1998 г. на нотариус О. С. при В., и вместо него постановява:
НАМАЛЯВА на основание чл.30, ал.1 ЗН по иск на Я. П. З. срещу А. И. Г. и Р. И. Г. дарението по нотариален акт № 1, т.X., н. д. № 6325/1998 г. на нотариус О. С. при В., с което П. И. Г., починал на 06.04.2017 г., се е разпоредил в полза на сина си И. П. Г. с 1/2 ид. част от апартамент № 9, находящ се в [населено място], [улица], ет.3, състоящ се от две спални, дневна, кухня, тоалетна, пералня и баня, с площ от 90,36 кв. м., при граници: апартамент № 8 на Й. Н. Д. и Ж. „А.“, прилежаща изба с площ от 9,86 кв. м. при граници: изба № 7 на Г. С. М. и Б. С. М. и външна стена на запад, както и 5,2861% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя и гараж № 5 с площ от 19,84 кв. м. при граници: гараж № 6 на Г. С. М. и Б. С. М. и външна стена на запад, заедно с 0,8417 % ид. части от общите части на сградата, като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Я. П. З. от наследството на П. И. Г. в размер на 3986,44/92785,5 идеални части от описания апартамент № 9 и 4802,4/14407,2 идеални части от описания гараж № 5.
ОСЪЖДА Я. П. З. от [населено място], [улица], ет.4, ап.8, да заплати на А. И. Г. от [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, ет.5, ап.48 и Р. И. Г. от [населено място], [улица], ет.4, ап.8 сумата от 1292,50 лв. разноски за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: