Р Е Ш Е Н И Е № 455 Гр. София, 30 ноември 2023 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА ДАНИЕЛ ЛУКОВ при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА и след становище на прокурора от ВКП В.ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 747/23 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по глава XXXІІІ от НПК. Образувано е на осн. чл.420, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.3 от НПК по искане на Административен ръководител - Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - гр. Бургас за възобновяване на н.о.х.д. № 1706/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас и за отмяна на влязло в сила определение от 01.06.2023 г. за одобряване на споразумение, постановено по същото дело. В искането за възобновяване е посочено, че с определението на районния съд е одобрено споразумение между защитник на обвиняемия Д. Н. М. и прокурор при Районна прокуратура – гр. Бургас, с което М. се е признал за виновен в извършване на престъпления по чл.345, ал.1, пр.2 от НК, по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1, пр.1 и 2, вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.343в, ал.3, вр. ал.1 от НК, за които са му наложени съответни наказания, измежду които на осн. чл.23, ал.1 от НК е определено общо най-тежко наказание от една година и осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, към което на осн. чл.23, ал.3 от НК е присъединено и наказанието „глоба“ в размер на 900 лв. Определението на съда е влязло в сила на 01.06.2023 г. При изпълнение на наказанието е установено, че с одобряването на сключеното споразумение е допуснато нарушение на принципа на особеността, регламентиран в ЗЕЕЗА. Установено е, че осъденият е бил предаден за съдене на българската държава от страна на германските компетентни органи със ЕЗА, издадена по друго наказателно производство, а именно н.о.х.д. № 1031/2021 по описа на Окръжен съд-Бургас, образувано за престъпления, различни от тези, които са предмет на споразумението по н.о.х.д. № 1706/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас. Както и че осъденото лице не се е отказало при предаването му от принципа на особеността и изпълнението на ЕЗА е било допуснато при спазване на същият принцип. Последното обстоятелство / за предаването на осъдения в изпълнение на ЕЗА/ не е било известно на съдебния състав, който е одобрил споразумението по н.о.х.д. № 1706/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас и е установено чрез разследване, в рамките на извършена проверка от прокурор Х. Х. при РП-Бургас, в хода на изпълнение на наложеното наказание по същото дело. При тази проверка от прокуратурата са били разкрити нови обстоятелства от значение за одобряването на сключеното споразумение, с характер на новооткрити такива по смисъла на чл.422, ал.1, т.3 от НПК. По изложените съображения се иска възобновяване на делото, приключило със споразумение, отмяна на определението на съда, с което същото е одобрено и връщане на делото за ново разглеждане на фазата на досъдебното производство. В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от ВКП поддържа искането за възобновяване, като го намира за основателно, поради наличието на предпоставките по чл.422, ал.1, т.3 от НПК. Сочи, че към момента на постановяване на определението на съда, предмет на искането за възобновяване на РС-Бургас не е било известно обстоятелството, че осъденият М. е бил предаден на компетентните власти на Р България за съдене по повод ЕЗА от 08.03.2022 г. на ОС-Бургас и въз основа на решение на Върховен съд на Франкфурт на Майн, както и че същият не се е отказал от принципа на особеността и че прокурорът от изпълняващата държава не е разрешил предаването да се извърши при изключение от този принцип. Сочи, че обстоятелството, че осъденият е бил предаден за съдене по друго наказателно производство, по което е било приложимо ограничението по чл.61 от ЗЕЕЗА е от съществено значение за настоящото дело, като тези данни не са били известни на решаващия съд. Осъденото лице, редовно призовано не се явява пред ВКС. От същия е постъпила молба, с която уведомява съда, че не желае да присъства в съдебното заседание пред ВКС. Представлява се от служебно назначен защитник в производството по възобновяване, адв. С. С., който пред ВКС застъпва становище за основателност на искането за възобновяване, поради наличие на законовите предпоставки за това. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди становищата и доводите на страните по делото и в пределите на правомощията си извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл.422, ал.1, т.3 от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо, направено е от активно легитимирана страна, окръжен прокурор при Окръжна прокуратура- гр. Бургас и не е ограничено със срок за подаването му, тъй като е в полза на осъденото лице. Разгледано по същество искането за възобновяване е и основателно. От материалите по делото се установява, че в Районен съд – Бургас е било образувано н.о.х.д. № 1706/2023 г. по внесено споразумение за решаване на делото в досъдебното производство между прокурор при Районна прокуратура – гр. Бургас и обвиняем Д. Н. М., чрез неговия защитник адв. З. К., съгласно което обвиняемият се признава за виновен в извършване на три престъпления по чл.345, ал.1, пр.2 от НК, по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1, пр.1 и 2, вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.343в, ал.3, вр. ал.1 от НК, за които му се налагат съответни наказания и на осн. чл.23, ал.1 от НК - общо най-тежко наказание от една година и осем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, към което на осн. чл.23, ал.3 от НК е присъединено и наказанието „глоба“ в размер на 900 лв. Определението на районния съд е влязло в сила на 01.06.2023 г. Съгласно приложена по делото справка от прокурор Х. при РП – Бургас, изх. № 400/2023 г. се установява, че след влизане в сила на определението на РС – Бургас и при изпълнение на наложеното наказание, съдията-докладчик по н.о.х.д. №1031/2021 г. по описа на ОС – Бургас, по което осъденият е подсъдим за престъпления по чл.206, ал.3, по чл.213а, ал.3 и по чл.354а, ал.1 от НК е сезирал прокуратурата за издадената по отношение на М. ЕЗА от 08.03.2022 г., във връзка с която същият е бил предаден за съдене на българските власти за престъпленията, предмет на образуваното и неприключило н.о.х.д. №1031/2021 г. по описа на ОС – Бургас, като при предаването е посочено, че лицето не се е отказало от принципа на особеността и прокурорът от изпълняващата държава не е разрешил изключение от този принцип. Посочено е, че осъденият М. първоначално е бил предаден на българските власти с решение на Апелативен съд-Генуа/който е допуснал предаването му при спазване принципа на особеността/, а впоследствие след като М. е напуснал адреса в Италия, на който е била изпълнявана мярката му за неотклонение „домашен арест“ от българските власти е било поискано изпълнение на ЕЗА от германските власти, тъй като лицето е било задържано на територията на Ф.. В изпълнение на същата ЕЗА осъденият е бил предаден за съдене на българската държава с решение на Върховния областен съд на Франкфурт на Майн, като с писмо на прокурор в Главна прокуратура на Франкфурт на Майн, предаването е било разрешено при спазване принципа на особеността. По делото са приложени решенията на чуждите държави, с които се изпълнява ЕЗА, издадена спрямо М., в които изрично е посочено, че осъденият се предава за съдене на българската държава в изпълнение на ЕЗА от 08.03.2022 г. на ОС-Бургас по н.о.х.д. № 1031/2021 г. по описа на същия съд при спазване принципа на особеността / специалността/ от който осъденият не се е отказал. След предаването на М. от страна на германските власти е постановено определението за одобряване на споразумение по настоящото дело, по което се иска възобновяване. Престъпленията, предмет на наказателното производство по н.о.х.д. № 1706/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас не са били включени в ЕЗА, доколкото тя е била издадена във връзка с друго наказателно производство, по н.о.х.д. № 1030/22 г. на ОС – Бургас, образувано за други престъпления. Съгласно чл.61, ал.1 от ЗЕЕЗА лице, предадено въз основа на ЕЗА не може да бъде наказателно преследвано, съдено или задържано в Р България за престъпление, извършено преди предаването му от чуждата държава, което е различно от посоченото в заповедта. Разпоредбата е приложима за престъпленията, предмет на споразумението, тъй като същите са извършени на различни дати през 2021 г., а предаването на осъдения М. е извършено през 2023 г. В чл.61, ал.2 от ЗЕЕЗА са предвидени изключения от това правило, които са изчерпателно изброени в закона и в принципен план е следвало да се съобразят от решаващия съд, който е одобрил споразумението по делото, при положение, че е разполагал с информация за това, че подсъдимият по това дело е бил предаден на Р България в изпълнение на ЕЗА, издадена в рамките на друго наказателно производство, като предаването е осъществено под условие да бъде спазен принципа на особеността. При така установената фактология искането на окръжния прокурор на ОП-гр.Бургас се намери за основателно от касационната инстанция, поради наличието на предпоставките по чл.422, ал.1, т.3 от НПК за възобновяване на наказателното дело, посочено в искането на прокурора. Чрез разследване, в хода на извършена прокурорска проверка от прокурор Х. при РП-гр. Бургас по повод изпълнение на наложеното на осъдения М. наказание по н.о.х.д. № 1706/2023 г., приключило със споразумение са били установени новооткрити обстоятелства относно предаването на осъденото лице в изпълнение на ЕЗА, издадена за други престъпления, които не са предмет на сключеното споразумение. Както и че предаването на осъденото лице е при спазване принципа на особеността, от който осъденият и прокурорът, извършил предаването от страна на изпълняващата заповедта държава не са се отказали. Тези обстоятелства не са били известни на съдебния състав, който е одобрил споразумението по н.о.х.д. № 1706/2023 г. и имат характер на новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.422, ал.1, т.3 от НПК. Тези нови обстоятелства са от съществено значение за делото, тъй като се отнасят до преценката по чл.61 от ЗЕЕЗА за възможността лицето да бъде съдено за престъпленията, за които е образувано наказателното производство по н.о.х.д. № 1706/2023 г. по описа на РС – гр. Бургас, в контекста на спазване принципа на особеността, въведен в същия текст. Изложените съображения обосновават извод за основателност на искането за възобновяване, направено от Окръжния прокурор на ОП – гр. Бургас, поради което н.о.х.д. № 1706/2023 г. по описа на РС – гр. Бургас следва да бъде възобновено, като се отмени постановения по делото съдебен акт – определение за одобряване на постигнато между страните споразумение за решаване на делото. Делото следва да се върне за ново разглеждане на прокурора, тъй като новооткритото обстоятелство не му е било известно при внасянето на споразумението за решаване на делото в районния съд. Водим от горното и на осн. чл.425, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА н.о.х.д. № 1706/2023 г. по описа на РС – гр. Бургас като ОТМЕНЯ постановеното по делото определение от 01.06.2023 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото и е прекратено наказателното производство и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на досъдебното производство на Районна прокуратура – гр. Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :