РЕШЕНИЕ № 50155 гр. София, 25 януари 2023 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря: Илияна Петкова и в присъствието на прокурор Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия Мария Митева н. дело № 643/2022 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на адвокат Д. П., защитник на подс. П. В. Л. срещу решение № 18/31.01.2022 г. по ВНОХД № 991/2021 г. по описа на Апелативен съд – София, с което първоинстанционната присъда на Софийския градски съд, Наказателно отделение, 7 състав по НОХД № 885/2020 г. по описа на съда, е потвърдена. В касационната жалба, депозирана от защитника се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като неправилно е приложен материалния закон, допуснати са съществени процесуални нарушения и наложеното наказание е явно несправедливо. Изтъква се, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати нарушения по чл. 14, ал. 1, чл. 107, ал. 3 и ал. 5, чл. 303 и чл. 305, ал. 3 НПК, тъй като САС не е анализирал събраните по делото доказателства и не е посочил въз основа на кои доказателствени материали е установил приетите обстоятелства. Развиват се съображения, че изводите на съда почиват на предположения и че някои доказателствени източници са обсъдени едностранчиво, а други са игнорирани. Подчертава се, че въззивният съд е взел предвид единствено доказателствата, които са в подкрепа на обвинителната теза. Сочи се, че е подходено формално и към възраженията на защитата във връзка със собствеността на компютърните конфигурации. Навеждат се и доводи, че в показанията на свидетелите по отношение на това кой е заплатил компютърните конфигурации, са налице множество противоречия, които не са обсъдени от САС. Изтъква се, че в мотивите на въззивния съд не се съдържат отговори на поставени във въззивната жалба въпроси, а са налице декларативни изявления за правилност и законосъобразност на изводите на първостепенния съд. Прави се оплакване и във връзка с изводите на САС за това искал ли е подсъдимият да възстанови причинените имуществени вреди. Сочи се, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по веществените доказателства – компютърните конфигурации. Подчертава се, че САС е игнорирал събраните по делото доказателства за липсата на знание или предположение у подсъдимия, че банкнотите в евро са неистински. Изтъква се, че въззивният съд не е коментирал експертните заключения във връзка с истинността на банкнотите. Развиват се и съображения за това, че не са обсъдени от съдилищата доводите за идентичност на производствата по настоящето дело и производството в [населено място]. Излагат се и допълнителни съображения във връзка със субективната страна на престъплението. Във връзка с явната несправедливост на наложеното наказание се развиват доводи, че то не отговаря на целите на наказанието на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като не е оценен и изтеклия период от време. В заключение е отправено е искане за отмяна на атакуваното решение на Апелативен съд – София, за оправдаване на подс. Л. и отхвърляне на предявените граждански искове, алтернативно за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав или наложеното наказание да бъде намалено. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия, адв. М. К. поддържа касационната жалба. Представя писмена защита и отново развива сходни доводи за неправилно приложение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения и за явна несправедливост на наложеното наказание. Излагат се съображения във връзка с нарушение на принципа за публичност на съдебните заседания, а също и за липса на субективна страна за извършване на престъпленията. Моли касационната жалба да бъде уважена. Подс. Л. в лична защита поддържа казаното от неговия защитник. Гражданският ищец и частен обвинител Д. Б. се явява лично и заявява, че е доволен от решението на въззивния съд. Гражданският ищец и частен обвинител А. К. и неговият повереник, адв. М. не се явяват, редовно призовани. В постъпилата от адв. М. молба се изразява становище касационната жалба да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение. Навежда доводи, че не са налице касационните основания за отмяна на атакуваното решение. Изтъква, че деянията на подсъдимия са доказани и това е видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Счита, че наложеното наказание е справедливо. Предлага атакувания съдебен акт да бъде оставен в сила. В последната си дума подс. Л. моли касационната жалба да бъде уважена. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното. С присъда № 260053 от 05.04.2021 г., постановена по НОХД № 855/2020 г. по описа на СГС, НО, 7 –ми състав подсъдимият П. В. Л., ЕГН: [ЕГН], роден в [населено място], с българско гражданство, българин, със средно образование, неженен, неосъждан, постоянен адрес: [населено място], [улица] бил признат за ВИНОВЕН в това, че: I. За времето от 10.09.2017 г. до 11.09.2017 г. в [населено място] и [населено място], при условията на продължавано престъпление е извършил две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, като извършител е прокарал в обращение подправени парични знаци, като е заплатил с тях закупени движими вещи от различни граждани, като е знаел, че същите са подправени /неистински/, както следва: - На 10.09.2017 г. около 21.30 часа в [населено място], [улица] прокарал в обращение 37 броя подправени парични знаци, представляващи 37 броя банкноти с номинал от 100 /сто/ евро както следва: 4 /четири/ броя банкноти с номинал 100 /сто/ евро, емисия 2002 г., серия и номер Х., 4 /четири / броя банкноти с номинал 100/ сто/ евро, емисия 2002 г., серия и номер Р., 1 /един / брой банкноти с номинал 100/ сто/ евро, емисия 2002 г., серия и номер Р., 3 /три/ броя банкнота с номинал 100/сто/ евро, емисия 2002г, серия и номер Х., 3 /три/ броя банкноти с номинал 100/сто/ евро, емисия 2002 г., серия и номер Х., 4 /четири/ броя банкноти с номинал 100/сто/ евро, емисия 2002 г., серия и номер Х., 6 /шест/ броя банкноти с номинал 100/сто/ евро, емисия 2002 г., серия и номер 830422578858, 2 /два/ броя банкноти с номинал 100/сто/ евро, емисия 2002г, серия и номер Р., 1 /една/ брой банкнота с номинал 100 /сто/ евро, емисия 2002г, серия и номер N [ЕГН], 3 /три/ броя банкноти с номинал 100/ сто/ евро, емисия 2002г, серия и номер Р., 1 /една/ брой банкнота с номинал 100/сто/ евро, емисия 2002г, серия и номер У., 5 /пет / броя банкноти с номинал 100/сто/ евро, емисия 2002г, серия и номер Х. 824264, като е заплатил с тях на Д. З. Б. компютърна конфигурация, като е знаел, че банкнотите са неистински. - На 11.09.2017 г., около 21,54 часа в [населено място],[жк], е прокарал в обращение 20 броя подправени парични знаци, представляващи 20 броя банкноти с номинал от 100 /сто/ евро както следва: 1 /един/ брой банкнота с номинал 100 /сто/ евро, емисия 2002г, серия и номер Х., 1 /един/ брой банкнота с номинал 100/сто/ евро, емисия 2002г., серия и номер Р., 1 /един/ брой банкнота с номинал 100 /сто/ евро, емисия 2002 г., серия и номер Х., 1 /един/ брой банкнота с номинал 100 /сто/ евро, емисия 2002 г. серия и номер Р., 3 /три/ броя банкноти с номинал 100 /сто/ евро, емисия 2002 г. серия и номер N 26428515354, 2 /два/ броя банкноти с номинал 100 /сто/ евро, емисия 2002 г. серия и номер 830422578858, 2 /два / броя банкноти с номинал 100 /сто/ евро, емисия 2002 г. серия и номер Р., 2 /два/ броя банкноти с номинал 100/сто/ евро, емисия 2002 г. серия и номер Х., 2 /два / броя банкноти с номинал 100 /сто/ евро, емисия 2002 г. серия и номер Р., 2 /два/ броя банкноти с номинал 100 /сто/ евро, емисия 2002 г. серия и номер Х., 2 /два/ броя банкноти с номинал 100 /сто/ евро, емисия 2002 г. серия и номер Х., 1 /един/ брой банкнота с номинал 100 /сто/ евро, серия и номер Х., като е заплатил с тях на А. Н. К. компютърна конфигурация, като е знаел, че банкнотите са неистински - престъпление по чл. 244, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 54 от НК е бил ОСЪДЕН на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изтърпяването на така наложеното наказание с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ. ПРИЗНАЛ е подсъдимия П. В. Л. ЗА ВИНОВЕН в това, че: II. За времето от 10.09.2017 г. до 11.09.2017 г. в [населено място] и [населено място]., при условията на продължавано престъпление е извършил две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, като извършител с цел да набави за себе си имотна облага в общ размер на 6 382,94 лева (шест хиляди триста осемдесет и два лв. и деветдесет и четири стотинки), възбудил у А. Н. К. и Д. З. Б. заблуждение, че има намерение да заплати продаваните от тях по отделно 2 броя компютърни конфигурации - втора употреба със законно платежно средство в Република България, като вместо това им заплатил с общо 57 броя неистински банкноти от 100 /сто/ евро и с това им е причинил имотна вреда в общ размер на 6 382,94 лева (шест хиляди триста осемдесет и два лв. и деветдесет и четири стотинки), както следва: - На 10.09.2017 г. около 21,30 часа в [населено място], [улица], с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 2 798,99 лева /две хиляди седемстотин деветдесет и осем лева и деветдесет и девет стотинки/, възбудил у Д. З. Б. заблуждение, че има намерение да заплати продаваната от него компютърна конфигурация - втора употреба със законно платежно средство в Република България, като вместо това му заплатил с 37 броя неистински банкноти от 100 /сто/ евро, срещу които получил от Д. З. Б. компютърна конфигурация и с това причинил нему имотна вреда в размер на 2 798,99 лева /две хиляди седемстотин деветдесет и осем лева и деветдесет и девет стотинки/. - На 11.09.2017 г. около 21,54 часа в [населено място],[жк], с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 3 583,95лв. /три хиляди петстотин осемдесет и три лева и деветдесет и пет стотинки/, възбудил у А. Н. К. заблуждение, че има намерение да заплати продаваната от него компютърна конфигурация - втора употреба със законно платежно средство в Република България, като вместо това му заплатил с 20 броя неистински банкноти от 100 /сто/ евро, срещу които получил от А. Н. К. компютърна конфигурация и с това причинил нему имотна вреда в размер на 3 583,95лв. /три хиляди петстотин осемдесет и три лева и деветдесет и пет стотинки/ - Престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 209, ал.1 вр. чл. 26, ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК го е ОСЪДИЛ на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА. ОТЛОЖИЛ е на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. ОПРЕДЕЛИЛ е на основание чл. 23 от НК едно общо най- тежко наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ДВЕ ГОДИНИ. ОТЛОЖИЛ е на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на така определеното общо наказание с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ. ОСЪДИЛ е на основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимия П. В. Л., [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ на Д. З. Б., ЕГН [ЕГН] сумата от 2 798,99 /две хиляди седемстотин деветдесет и осем лева и деветдесет и девет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от престъплението по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата от датата на деянието 10.09.2017 година. ОСЪДИЛ е на основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимия П. В. Л., [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ на А. Н. К., ЕГН [ЕГН] сумата от 3 583,95 /три хиляди петстотин осемдесет и три лева и деветдесет и пет стотинки/лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от престъплението по чл. 209, ал.1, вр. чл. 26, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата от датата на деянието 11.09.2017 година. ОТНЕЛ е в полза на Държавата неистинските банкноти, предмет на престъплението по чл. 244, ал.1, вр. чл. 26, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. ОСЪДИЛ е на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия П. В. Л., [ЕГН] да заплати в полза на държавата и по сметка на МВР направените на досъдебното производство разноски в размер на 155,20 лв. /сто петдесет и пет лева и двадесет стотинки/, държавна такса върху уважените граждански искове по сметка на СГС в размер на 256 лв. /двеста петдесет и шест/ лева, както и сумата от 390 /триста и деветдесет лева/ по сметка на СГС, представляващи направени разноски в съдебното производство. ОСЪДИЛ е на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия П. В. Л., [ЕГН] да заплати на А. Н. К., ЕГН [ЕГН] /, сумата от 1000 лв. /хиляда лева/ разноски за един адвокат. ОСЪДИЛ е на основание чл. 190, ал. 2 от НПК подсъдимия П. В. Л., [ЕГН] да заплати държавна такса в размер на 20.00 (двадесет) лева за служебно издаване на изпълнителни листи по сметка на СГС. С решение № 18 от 31.01.2022 г. на Софийския апелативен съд, НО, 3-ти състав по ВНОХД № 991/2021 г. присъдата на Софийския градски съд, НО, 7-ми състав по НОХД № 855/2020 г. е била потвърдена Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Оплакванията в касационната жалба на защитника на подс. П. Л. са свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК, включително и за уважените граждански искове. В касационната жалба се поддържа, най-общо, че някои доказателствени средства са игнорирани, а други тълкувани превратно. Навеждат се доводи за неясно формирано вътрешно убеждение на съдилищата и за липса на обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствения материал. Развиват се и съображения за това, че извършването на престъпленията не е доказано от субективна страна, както и че наложеното наказание е явно несправедливо. При касационната проверка обаче Върховният касационен съд констатира, че въз основа на събраните възможни и относими писмени и гласни доказателствени средства и приетите експертизи, фактологията по делото е правилно установена и въз основа на нея са направени верни правни изводи. Първоинстанционният и въззивният съд са възприели за установена идентична фактическа обстановка, като за прецизиране на фактологията Софийският апелативен съд е направил известни уточнения и допълнения, но това е неизбежно, след като фактите са верни и водят до верни правни изводи. Изначално неоснователни са оплакванията на защитата за липса на прецизен анализ на доказателствените източници от страна на въззивната инстанция. Това е така, защото при внимателния прочит на материалите по делото се установява, че въззивният съд е анализирал внимателно, mодробно и задълбочено всички доказателства и доказателствени средства, като е подходил при оценката им с нужната критичност и обективност. Въззивната инстанция е изпълнила изискванията на чл. 13 и чл. 14 НПК и е положила дължимите усилия за обективно, всестранно и пълно изясняване на релевантните за предмета на доказване факти. Софийският апелативен съд не е подходил безкритично към показанията на свидетелите, условно обозначени от първостепенния съд като първа, втора и трета група свидетели с оглед на показанията, които дават за съответните обстоятелства и тяхната информативност. Не са пренебрегнати показанията на свидетелите Б., Б., Я., К., К., К., С. Н., С. и Р. В.. Всички те са изчерпателно обсъдени и съпоставени с останалите гласни доказателствени средства и писмените доказателствени източници. Обсъдени са и обясненията на подс. Л.. При съпоставката на показанията на свидетелите, условно обособени в няколко групи и обясненията на подсъдимия, инстанционните съдилища ясно са изразили становището си, защо кредитират показанията на определени свидетели и в кои части, както и защо се дава вяра частично на обясненията на подсъдимия. Непредубеденият прочит на доказателствените материали ясно показва, че обясненията на подсъдимия за това дали е знаел, че заплаща компютърните конфигурации с неистински банкноти в евро, са негова защитна теза, тъй като обективно поведението му сочи, че е целял да заплати с неистински банкноти и е възбудил заблуждение както у св. Б., така и у св. К.. Подс. Л. е прокарал в обръщение подправени парични знаци в два последователни дни, след като още на 10.09.2017 г. е бил предупреден от св. Б., че банкнотите в евро, с които е заплатил компютърната конфигурация, са неистински. Съответни на изводите на съдилищата са както писмените доказателства, така и заключенията на приетите по делото експертизи, които са пълни, изготвени след запознаване с останалите писмени и гласни доказателствени източници и взаимно се допълват. Изяснен е и въпросът със собствеността на компютърните конфигурации. Въззивният съд е дал обстоен отговор на възраженията на защитата в този насока, като отново е подчертал, че за предаването на компютърните конфигурации дават показания свидетелите Д. К. и Р. В.. Показанията на тези двама непредубедени свидетели с основание са кредитирани от въззивната инстанция. Отговорено е и на възражението във връзка с воденото досъдебно производство в ОП – Смолян, което поначало не е пряко свързано с настоящия наказателен процес и има друг предмет. Защитникът и подсъдимият са оспорвали и пред двете инстанции наличието на субективния елемент за извършване на деянията, а именно липсата на знание от страна на подсъдимия за неистинността на банкнотите в евро, с които е закупил компютърните конфигурации. На тези възражения инстанционните съдилища са дали убедителен отговор, който са мотивирали с обективно установените по делото факти и обстоятелства. Конкретната деятелност на подс. Л. е категорично установена и тя е в разрез с обясненията на подсъдимия, с които се цели оневиняването му. Що се отнася до желанието на подс. Л. да възстанови имуществените вреди, то този въпрос също е обсъден от въззивния съд и му е даден съответен отговор на базата на наличните по делото доказателства. Направеният от въззивния съд цялостен анализ на доказателствените материали опровергава възраженията на защитата за липса на доказателства, че подс. Л. е осъществил престъпленията, за които е бил признат за виновен и осъден. Оплакването за нарушаване на принципа на публичността също е лишено от основание. Публичността на съдебните заседания е уредена в чл. 20 НПК, според който съдебните заседания са публични, освен в случаите, предвидени в този кодекс. Върховният касационен съд не констатира нарушение на посочения по-горе принцип. Напротив, всички процесуални норми са били спазени, призовките и съобщенията за заседанията са били надлежно връчени и не са били накърнени правата на нито една от страните в процеса. Така след задълбочен анализ на всички доказателствени източници, въззивният съд е достигнал до верен и категоричен извод относно начина и времето на извършване на престъпленията и тяхното авторство. Втората инстанция, не е тълкувала доказателствените материали превратно, а напротив доказателствата и доказателствените средства са оценени с оглед на тяхната информативност и с оглед на действителното им съдържание. При анализа и оценката на доказателствените източници не се констатира нито тенденциозност, нито повърхностност. Съдът поначало има суверенно право да реши на кои доказателства и доказателствени средства да даде вяра, независимо от това в коя фаза на процеса са депозирани. Преценката си разбира се съдът следва да направи след критичен анализ и оценка на всички доказателствени източници и при внимателна съпоставка помежду им. Такъв е бил подходът и на въззивният съд. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание Върховният касационен съд също намира за неоснователно. Въззивният съд поначало не е преекспонирал отегчаващите отговорността обстоятелства и тяхната тежест. При внимателния прочит на атакувания съдебен акт се констатира, че Апелативен съд – София обективно е подходил към оценката на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Нито едно смекчаващо обстоятелство не е било подценено. Отчетена е действителната степен на обществена опасност, която поначало е завишена, тъй като този тип престъпления засягат значими обществени отношения. Така с оглед наличните по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и предвид конкретното своеобразие на извършеното престъпление, наложеното на подс. П. Л. наказание, правилно е било отмерено при условията на чл. 54 НК и в съответствие с целите на наказанието, залегнали в чл. 36 НК. При разрешаването на въпроса за наказанието съдът е длъжен да постигне баланс между посочените в чл. 36 НК цели – поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната функция на наказанието. Надценяването на значението на генералната превенция винаги би довело до неоправдана репресия спрямо конкретните подсъдими, поради което би се явило несправедливо. Общопревантивното въздействие на наказанието се осигурява единствено посредством справедливостта му. Именно такъв е бил подходът на въззивния съд, който обективно е отчел значението и тежестта на смекчаващите отговорността обстоятелства и затова и по-голяма снизходителност и облекчаване на положението на подс. П. Л. в настоящия случай не могат да бъдат проявени. Възраженията защитата по отношение на уважените граждански искове, касационната инстанция също намира за неоснователни. Гражданските искове са установени по основание и размер. С оглед на изложеното правилно и законосъобразно гражданските искове са били уважени в съответния размер, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане. Предвид на изтъкнатите съображения касационната инстанция намира за неоснователни оплакванията залегнали в касационната жалба за нарушение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения, за явна несправедливост на наложеното наказание, а също и тези във връзка с уважения граждански иск.. С оглед на изложеното Върховният касационен съд намира, че решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 18/31.01.2022 г. по ВНОХД № 991/2021 г. по описа на Апелативен съд – София, НО, трети състав. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.