5 Р Е Ш Е Н И Е №189 Гр.София, 04.02.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева Костадинка Недкова при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 141 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. К., гражданин на Обединено кралство Великобритания и С. И., срещу решение № 161/15.11.2011г., постановено по гр.д.№ 427/11г. от Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 01.06.2011г. по гр.д.№ 396/10г. на Варненския окръжен съд в частта за отхвърляне на исковете на Н. К. против [фирма] /ново наименование [фирма]/ за връщане на заплатената на 20.02.2008г. сума от 19965 бр.паунда на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, евентуално на отпаднало основание - допълнителна парична вноска, която не подлежи на задържане поради прекратяване на членството на ищеца в дружеството – чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Касаторът Н. К. поддържа, че решението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът [фирма] /ново наименование [фирма]/, чрез назначения му особен представител адв. И. Ц.,изразява становище за основателност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови решението в частта, допусната до касационно обжалване, въззивният съд е приел, че на 07.03.2008г. ответникът е декларирал получаването на допълнителна парична вноска по чл.134 ТЗ в размер на 19965 бр.паунда с цел оборотни средства, но поради непредставянето на доказателства за наличието на валидно взето решение на ОС, твърденията за получено без основание или на отпаднало основание не са доказани и искът е неоснователен. В исковата молба ищецът е твърдял, че сумата от 19965 бр.паунда е платена на 20.02.2008г., но не е отразено основание за плащане, поради което претендира връщането й като получена без основание и евентуално като дадена на отпаднало основание поради изключването му като съдружник от дружеството. С допълнителна молба е поискано при условията на евентуалност връщане на платената сума поради отпадане на основанието - предоставянето й на дружеството като допълнителна парична вноска по чл.134 ТЗ. Първоинстанционният съд е приел, че по иск за връщане на получено без основание или при отпаднало основание в тежест на ответника не е да докаже съществуването на основанието, а да изключи твърденията на ищеца. Тежестта на доказване се носи изцяло от ответника само по отрицателен установителен иск, а искът за връщане на сума, получена без основание, е основан на твърдение за отрицателен факт, но не е отрицателен установителен иск. Направен е извод, че декларацията на ответника за получаването на сумата не е доказателство за решение на Общото събрание за допълнителна парична вноска. Във въззивната жалба ищецът по иска – настоящ касатор, се е позовал на липсата на доклад по чл.146 ГПК, като първоинстанционният съд не е разпределил доказателствената тежест, както и е приел, че независимо от доказания от ищеца факт на плащане на сумата и недоказване на твърдението на ответника на основание за получаването или за задържането й, искът за връщането на паричната сума е счетен за неоснователен. В съдебно заседание на 26.10.2011г. пълномощникът на ответника е поддържал направеното в отговора доказателствено искане за приемането като доказателство по делото на протокол от 19.02.2008г. на общото събрание на съдружниците за вземане на решение за допълнителна парична вноска във връзка с оплакването във въззивната жалба за липсата на разпределение на доказателствената тежест по чл.146, ал.1 ГПК – дали по иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД ответникът следва при условията на пълно и главно доказване да установи основание за плащане на определена парична сума или следва да изключи твърденията на ищеца. Въззивният съд е оставил без уважение това доказателствено искане, като е приел, че писменото доказателство не е ново по смисъла на чл.266 ГПК. Аргументацията на въззивния съд за отхвърляне на иска е основана именно на разпределението на доказателствената тежест – доказано е получаването на сумата, но не са представени доказателства за наличието на валидно взето решение на ОС за допълнителна парична вноска, поради което твърденията за получено без основание или на отпаднало основание не са доказани и претенцията е неоснователна. С определение № 312/01.04.2013г. по т.д.№ 141/12г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за правилата за разпределение на доказателствената тежест по иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД. Становището на състава на ВКС произтича от следното: Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е въведено предвид на констатираното противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС по решение № 419/01.06.2006г. по т.д.№ 12/06г. на ВКС, І т.о. и решение № 1087/06.03.2008г. по т.д.№ 662/07г. на ВКС, ТК, според която в тежест на ищеца е доказване на факта на плащане, а на ответника – на основание за получаване, респ. за задържане на полученото. Във второто решение е направена конкретизация, че при въведени твърдения от ищеца, той следва да докаже и че основание за получаването не е съществувало. След депозиране на касационната жалба е постановено решение № 26/28.02.1013г. по т.д.№ 297/12г. на ВКС, ІІ т.о., по което касационното обжалване е допуснато по въпроса за разпределение на доказателствената тежест по иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. В това решение е прието, че тежестта на доказване на ответника по иска относно основанието за задържане на престацията се изразява в доказване на наличието на съществуваща договорна връзка и изпълнение на насрещната си престация, които представляват факти, изключващи правото на ищеца едностранно да развали договора. В този смисъл е и решение № 556/13.07.2010г. по гр.д.№ 46/09г. на ІV гр.о. също по претенция за връщане на дадено по развален договор. В решение № 721/03.01.11г. по гр.д.№ 401/09г. на ІV гр.о. и решение № 29/28.03.12г. по гр.д.№ 1144/10г. на ІV гр.о. се разгледани въпросите за разпределението на доказателствената тежест по иска неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД и за съдържанието на обстоятелствената част на исковата молба по иск връщане на получено без основание по чл.55 ЗЗД. В ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. са дадени разяснения по прилагането на правилата на чл.55 ЗЗД за неоснователното обогатяване. Пленумът на ВС изрично е посочил, че разграничението между уредените три фактически състава в разпоредбата на чл.55 ЗЗД и състава по чл.59 ЗЗД се налага, не само с оглед на правилното подвеждане на различните случаи под нормата на закона и различните правни последици, но и с оглед на процесуалните изисквания за разпределение на тежестта на доказване. По силата на чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Разпределението на доказателствената тежест в процеса въз основа на исканията и възраженията на страните е обусловено от претендираното материално право, чиято защита ищецът търси чрез предявения иск, или от възраженията на ответника, целящи отричане на съществуването на правото на ищеца, тъй като не е валидно възникнало, погасило се е или ответникът разполага със свое право, противопоставимо на претенцията на ищеца. В този смисъл отговорът на поставения правен въпрос по реда на чл.280, ал.1 ГПК произтича от правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл.154 ГПК и съобразно с релевантните за спора факти по всеки от фактическите състави на неоснователното обогатяване според ППВС № 1/28.05.79г., а именно: По иск с правно основание чл.55, ал.1 ГПК разпределението на доказателствената тежест се определя от въведените в процеса твърдения и възражения, които са обуславящи за съществуването или за отричането на претендираните права на страните. При фактическия състав по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание – ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на предаването на вещ, респективно на плащането на парична сума, а ответникът – основание за получаването или за задържане на полученото. При фактическия състав по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД при отпадане на основанието – ищецът следва да въведе като твърдение и докаже предаването на вещ, респективно плащането, като е допустимо да въведе и твърдения за основанието, към момента на получаването на престацията от ответника, както и за фактите и обстоятелствата, обуславящи отпадане на основанието с обратна сила, а ответникът следва да докаже основания за задържане на полученото. По същество на касационната жалба. С оглед на отговора на поставения правен въпрос въззивното решение е неправилно поради допуснато процесуално нарушение. В мотивите на обжалвания акт е прието, че не са представени доказателства за валидно взето решение на ОС на съдружниците за допълнителна парична вноска, поради което твърденията за получено без основание или на отпаднало основание не са доказани. При въведено възражение във въззивната жалба за нарушението на правилото на чл.146, ал.1 ГПК, тъй като първоинстанционният съд не е разпределил тежестта на доказване в процеса, и при направени доказателствени искания, решаващият състав е отказал събирането на доказателства на основание чл.266, ал.2 ГПК. Съгласно т.2 на ТР №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.д.№ 1/13г. на ОСГТК на ВКС в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В случая, първоинстанционният съд не е направил доклад съгласно чл.146, ал.1 ГПК, а въззивникът е поддържал, че доказателствената тежест е неправилно разпределена. Съставът на Варненския апелативен съд не е изпълнил правомощията си съобразно т.2 на ТР №1/13г. на ОСГТК на ВКС, поради което въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда – чл.294, ал.1 ГПК. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да даде указания на страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие на доклад и на указания от първоинстанционния съд относно разпределението на доказателствената тежест по всяка от евентуално заявените претенции за връщане на получено без основание и за връщане на получено при отпаднало основание. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските съгласно чл.294, ал.2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 161/15.11.2011г., постановено по гр.д.№ 427/11г. от Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 01.06.2011г. по гр.д.№ 396/10г. на Варненския окръжен съд в частта за отхвърляне на исковете на Н. К. против [фирма] /ново наименование [фирма]/ за връщане на заплатената на 20.02.2008г. сума от 19965 бр.паунда на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, евентуално на отпаднало основание - допълнителна парична вноска, която не подлежи на задържане поради прекратяване на членството на ищеца в дружеството – чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.